МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 233/23.07.2012 г.
по НОХД № 354 по описа за 2012 г. на Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия
Г.М.Х., роден на *** г. в гр. Н.,
с постоянен адрес с. О., обл. С., ***, българин,
български гражданин, със средно специално образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** е в това, че на 26.03.2012 г. в гр. С.,
на ***, пред бл.19, вх.Г отнел чужди
движими вещи – дамско портмоне на стойност 8 лв., лична карта и пари на стойност 120 лв., или всичко на обща стойност 128 лева от владението на К.Д.Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено в условията
на
опасен рецидив – престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. «а» и б. «б» от НК;
И в това, че на 26.03.2012 г. в гр. С. причинил на А.Д.О. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в порезна рана на лявата предмишница с
нарушаване целостта на сухожилието на V-ти пръст и мускулни групи на
предмишницата, лезия /нарушаване целостта/ на сухожилието на мускула разгъвач
на палеца на лявата ръка, довела до невъзможни движения – отвеждане и разгъване
на палеца на лявата ръка, което е причинило на пострадалия трайно затруднение
на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и деянието е
извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.131а, предл. второ във вр. с чл. 129, ал.2 вр. ал.1,
във вр. чл.29, ал.1 б. «а» и б. «б» от НК.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт
фактическата обстановка. Предлага на съда с оглед направеното от подсъдимия
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК да приложи императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК и да определи наказанието лишаване от свобода за двете
престъпления по обвинението при
условията на чл.58а, ал.1 от НК. Предлага на съда, като отчете превеса на
отегчаващите отговорността на подсъдимия Х. обстоятелства, да определи и наложи
наказание “лишаване от свобода” в размер над средния, който за престъплението
по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК е десет години, а
за престъплението по чл.131а, предл. второ във
вр. чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК е осем години и шест месеца. Прокурорът
пледира за приложението на чл.23, ал.1 от НК и за налагане на подсъдимия на
едно общо наказание лишаване от свобода в размер на по-тежкото от наложените му за двете престъпления по
обвинението. Счита, че целите на наказанието биха се постигнали и без
приложението на чл.24 от НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. П.Х. ***, в хода на съдебните прения не
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянията по
обвиненията срещу подзащитния му. Моли съдът с оглед направеното от подсъдимия самопризнание
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, да му
определи наказание лишаване от свобода при условията на чл.373, ал.2 от НПК
чл.58а, ал.1 от НК като отчете превеса на смекчаващите вината обстоятелства към
минимума, предвиден в закона за двете престъпления. Пледира за приложението на чл.23, ал.1 от НК и за налагане
на подсъдимия на едно общо наказание лишаване от свобода в размер на по-тежкото
от определените му за отделните престъпления по обвинението. Моли да не се
увеличава общото наказание на основание чл.24 от НК.
Подсъдимият Г.М.Х. поддържа пледоарията на защитника си.
Подсъдимият Х. в проведеното открито съдебно заседание направи искане за разглеждане на
делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като направи изявление, с което призна
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът разгледа и
реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.М.Х. е роден на *** г. в гр. Н., с постоянен
адрес с. О., обл. С., ул. ***, българин, български
гражданин, със средно специално образование,
неженен, безработен, осъждан.
Подсъдимият Х. е осъждан многократно, както следва:
С присъда от 19.01.1983г., постановена по НОХД № 876/1982г.
по описа на РС - Хасково, влязла в сила
на 02.02.1983 г. е признат за виновен за престъпление по чл.252, ал1, вр. чл.195,
ал.1, т.3 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1
година, отложено за срок от четири години.
С присъда от 02.10.1985 г., постановена по НОХД № 524/1985г.
по описа на РС – Стара Загора, влязла в
сила на 16.10.1985 г. е признат за виновен за престъпление по чл.252, ал.1, вр.
чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. чл.26 от НК и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година. Наказанието е изтърпяно в Затвора –
Пловдив, като е освободен на 04.09.1986 г. с Указ № 2921/1986 г.
С присъда от 17.04.1987 г., постановена по НОХД № 202/1987г.
по описа на РС – Стара Загора, влязла в
сила на 26.05.1987 г. е признат за виновен за престъпление по чл.152, ал.3, т.1
и 4, вр. ал.1, т.2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 5 години. Наказанието е изтърпяно в Затвора – Пазарджик, като е освободен на
12.06.1990 г.
С
присъда от 29.06.1995г., постановена по НОХД № 512/1994г. по описа на РС –
Стара Загора, влязла в сила на 13.07.1995
г. е признат за виновен за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.4 и 5 от НК, извършено на 07.02.1993 г., му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години.
С
присъда от 11.09.1995г., постановена по НОХД № 336/1995г. по описа на РС –
Стара Загора, влязла в сила на
25.09.1995 г. е признат за виновен за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5, вр. чл.18 от НК, извършено на 24/25.04.1993 г., му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години.
На
основание чл.25, ал.1, вр. чл.23 от НК му е определено едно общо наказание в
размер на 3 години лишаване от свобода по НОХД № 512/1994 г. и НОХД № 336/1995
г., двете на РС – Стара Загора, което е изтърпял в Затвора – Пазарджик и е
освободен на 18.05.1998 г. по изтърпяване.
С
присъда № 38 от 29.03.2000 г., постановена по НОХД № 43/2000 г. по описа на РС
– Стара Загора, влязла в сила на
29.04.2000 г. е признат за виновен за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1 от НК, извършено на 20.08.1999 г., му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години. Наказанието е изтърпяно в Затвора –
Пазарджик до 26.04.2002 г.
С
присъда № 342 от 12.11.2002 г., постановена по НОХД № 344/2002 г. по описа на
РС – Раднево, влязла в сила на 13.12.2002
г. е признат за виновен за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1, б. “б” от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено
на 21/22.04.2000 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 6 месеца. Наказанието е изтърпяно в Затвора – Пазарджик и е освободен на
24.06.2003 г.
С присъда № 550/02.12.2004 г., постановена по НОХД
№ 454/2004г. по описа на РС - Раднево,
влязла в сила на 20.12.2004 г. е признат за виновен за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.18, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и
„б” от НК, извършено на 24.05.2004 г., с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК му
е наложено наказание лишаване от свобода за 4 месеца при строг режим.
Наказанието е изтърпяно в Затвора – Пазарджик до 10.06.2005 г.
С присъда № 117/15.04.2010 г., постановена по НОХД
№ 159/2010 г. на ОС – Стара Загора, влязла в сила на 03.05.2010 г. е признат за
виновен за престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в
периода 10.10.2009 г. – 11.10.2009 г., като на основание чл.58а, вр.чл.55,
ал.1, т.1, вр. чл.2, ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 1година при строг режим.
Подсъдимият Х. е изтърпял наказанието в Затвора –
Стара Загора и е освободен на 21.03.2011 г..
На 26.03.2012 г., около
16,30 ч. свидетелката К.Т. ***, пред блок № 19, като държала портмоне в лявата
си ръка. Влизайки във вход „Г” на блока усетила, че някой я блъска в гърба и
рязко издърпва портмонето от лявата й ръка. Обърнала се и видяла, че момче от
ромски произход бяга покрай блока в южна
посока с портмонето в ръка. Свидетелката Т. се развикала. По същото време на
денонощен вулканизатор, находящ се срещу блок 19 на ул. *** на работа бил свидетеля А.О.. Същият видял как
непознатия блъска свидетелката Т. и отнема портмонето й. Свидетелят О. побягнал
след неизвестния мъж, като го настигнал близо до обменно бюро „***”, находящо се
на бул. *** в гр. С.. Сграбчил го, блъснал го върху спрял автомобил
„Мерцедес” и го натискал с цел непознатия да не избяга и да вземе парите,
отнети от свидетелката Т.. В този момент свидетелят О. усетил силна болка в
дясното бедро и инстинктивно сложил лявата ръка пред корема си, за да се
предпази, като с дясната продължил да държи мъжа за врата. След това непознатия
мъж завъртял дясната си ръка, в която държал нож и забил ножа в лявата ръка на
свидетеля О.. След това свидетеля О. паднал на земята, а непознатия мъж
избягал.
Свидетел на описаното станал Г.И.Г., който бил пред обменно бюро „***” и след като свидетелят О. паднал на земята
свидетелят Г. започнал да гони
непознатия мъж по ул. *** в посока към ул. ***. След няколко метра го застигнал и го подсякъл с
крак, след което мъжът паднал и много бързо се изправил, като размахал ножа
срещу свидетеля Г. и побягнал през двора
на V-то основно училище.
Свидетел на случилото се станал и Д.Д.,
който по това време бил с автомобила си до вулканизатора на ул. ***. Свидетеля Д. чул виковете на свидетелката Т. и след като разбрал, че
са й отнети парите се опитал с лекия автомобил да пресрещне мъжа, нападнал свидетелката.
Движел се по бул. ***, след това по ул. ***, а след това като излязъл на ул. *** завил на запад и видял непознатия мъж да излиза
от улица, успоредна на ул. ***. Свидетелят Д. спрял на около метър
пред мъжа, като последният му казал ”Нищо не съм направил” и хвърлил портмонето
на земята, след което побягнал към ул. ***. Свидетелят Д. взел портмонето и видял, че вътре има 3-4 лева и лична
карта на името на К.Т..
В хода на разследването е установено, че
извършител на гореописаните престъпления е Г.М.Х., който е разпознат от свидетелите
А.О., Г.Г. и Д.Д. видно от трите протокола
за разпознаване на лица и предмети от 03.04.2012г. и протоколите за разпит на
свидетелите, проведени непосредствено преди разпознаването /л. 28 – л.33 от
ДП/.
На 26.03.2012 год. е извършен оглед на
местопроизшествие в гр. С., ул. ***, до мястото където свидетелят О. е заловил
подсъдимия Х., след извършването на грабежа и където е бил прободен с нож на
две места. При огледа са установени и описани паркиран автомобил марка Мерцедес
с ДК№ СТ 60 25 АВ и множество засъхнали петна от червеникава течност,
наподобяваща кръв.
В хода на досъдебното производство от подсъдимият Х.
е иззето джобно ножче с кехлибарена дръжка с дължина на острието – 8 сантиметра,
приобщено като веществено доказателство по делото /Протокол за обиск и
изземване от 02.04.2012 год. – л.10 и 11 от ДП/. Вещественото доказателство беше
предявено от съда в хода на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимия го посочено
като средството, с което е нанесъл телесните увреждания на свидетеля О..
От заключението на назначената
по досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, приобщена от съда
по реда на чл.373, ал.2, вр. с чл.283 от НПК се установява, че стойността на
отнетите от подсъдимия Х. движими вещи е както следва: дамско
портмоне на стойност 8 лв., лична карта на стойност 0 лв. и пари на стойност
120 лв., или движими вещи на обща стойност 128 лв..
В хода на досъдебното производство са назначени и
изготвени съдебномедицинска експертиза и допълнителна съдебномедицинска от
заключенията. Видно от основното заключение пострадалия А.О. при инцидента на
26.03.2012г. е получил порезна рана на лявата предмишница с нарушаване целостта
на сухожилието на V-ти пръст и мускулни групи на предмишницата, както и
прободно порезна рана на дясното бедро. Травматичните увреждания са получени от
действието на предмет с режещ ръб и остър връх, какъвто е ножът. Порезна рана
на лявата предмишница е причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник. Прободно порезна рана на дясното бедро е от
характер да причини временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от заключението на допълнителната
съдебномедицинска експертиза, изготвена след допълнително представените от
пострадалия медицински документи, наред с горните травматични увреждания получени
при инцедента от порезните наранявания е констатирана и лезия /нарушаване
целостта/ на сухожилието на мускула разгъвач на палеца на лявата ръка, довела
до невъзможни движения – отвеждане и разгъване на палеца на лявата ръка. ВЛ е
дало заключение, че порезна рана на лявата предмишница с нарушаване целостта на
сухожилието на V-ти пръст и сухожилието на мускула разгъвач на палеца на лявата
ръка, както поотделно, така и в съвкупност са причинили на пострадалия трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по- дълъг от 30 дни,
т.е. на пострадалия О. са причинени увреждания, които представляват средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.
От допълнителното заключение на СМЕ се установява,
че срокът за възстановяване от травматичните увреждания в областта на лявата
ръка в случая не може да се посочи, тъй като предстои извършване на оперативна
интервенция – пластика на сухожилията, на мускулите на засегнатите пръсти. До
момента на извършване на операцията движенията на лявата ръка ще бъдат
затруднени.
Съдът намира, че
гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направените от подсъдимия Г.Х. самопризнания на всички факти изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и от доказателства, обсъдени
по-горе, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията
и приобщени към доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за
безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимия Г.М.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като на 26.03.2012 г. в гр. С., на бул. ***, пред бл.19, вх.Г отнел чужди движими вещи – дамско портмоне на
стойност 8 лв., лична карта и пари на стойност 120 лв., или всичко на обща стойност 128 лева от владението на К.Д.Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено в условията
на
опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Безспорно се
доказа по делото, че подсъдимият Х. с гореописаното деяние е осъществил от
обективна страна и двата акта на съставното престъпление грабеж – съставите на
кражба по чл.194, ал.1 от НК и принуда по чл.143, ал.1 от НК. Подсъдимият чрез
гореописаните действия е извършил грабежа чрез използване на физическа принуда
по отношение на пострадалата К.Т. - владелец на
движимите вещи, предмет на престъплението, индивидуализирани по вид и стойност
и е установил своя фактическа власт върху тях.
Видно от
справката и бюлетините за съдимост обсъдени по-горе, подсъдимият Х. е извършил
на 26.03.2012 г. престъплението, предмет на настоящото наказателно производство
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” от НК, тъй като го е извършил след като е осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено на основание чл.66 от НК - с
присъда № 117 от 15.04.2010 г. по НОХД № 159/2010 г. на Окръжен съд – Стара
Загора, влязла в сила на 03.05.2010 г. за престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да
изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Това
наказание е изтърпяно до 21.03.2011 г. и към датата на извършване на настоящото
деяние не са изтекли предвидените в чл. 30 ал. 1 от НК пет години. С оглед на това съдът призна за
виновен и осъди подсъдимият Х. да е извършил квалифициран грабеж по чл.199,
ал.1, т.4 от НК в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. “а” от НК.
Същевременно го призна за невинен и го оправда да е извършил грабежа в
условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. “б” от НК така, както е
обвинението, тъй като наказанието “лишаване от свобода” за срок от четири
месеца по второто дело – НОХД № 454/2004 г. на РС - Раднево, посочено от
прокурора като основание за квалифицирането на грабежа като рецидив и по б. “б”
на чл.29, ал.1 от НК, видно от справката от ГД “ИН” е изтърпяно до 10.06.2005
г. и от изтърпяването му до момента на извършване на настоящото престъпление е
изтекъл срок по-дълъг от 5 години и с оглед разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК в
този случай правилата на чл.29 от НК не се прилагат. Освен осъждането по НОХД №
159/2010 г. на Окръжен съд – Стара Загора, не е налице друго осъждане на
лишаване от свобода, обуславящо квалификацията на грабежа, като извършен в
условията на опасен рецидив и по чл.29,
ал.1, б. “б” от НК.
От субективна
страна, деянието е извършено виновно от подсъдимият Х., под формата на пряк
умисъл, като същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, а
именно - че отнема чужди движими вещи, че владелеца не е съгласен с това и че
това несъгласие се преодолява чрез упражнената физическа принуда. Подсъдимият е
предвиждал и е искал настъпването на обществено опасните последици от
извършеното.
По несъмнен начин е установено по делото, че по начина посочен по-горе с
деянието си подсъдимия Г.М.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.131а, предл. второ, вр. чл. 129, ал.2 вр. с ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК от НК,
като на 26.03.2012 г. в гр. С. е причинил на А.Д.О. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в порезна рана на лявата предмишница с
нарушаване целостта на сухожилието на V-ти пръст и мускулни групи на
предмишницата и лезия /нарушаване целостта/ на сухожилието на мускула разгъвач на
палеца на лявата ръка, довела до невъзможни движения – отвеждане и разгъване на
палеца на лявата ръка, които заедно и поотделно са причинили на пострадалия
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29,
ал.1, б.”а” от НК.
И за това
престъпление съдът призна подсъдимия Х. за невинен и го оправда да е причинил
средната телесна повреда в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. “б”
от НК така, както е обвинението, тъй като наказанието “лишаване от свобода” за
срок от четири месеца по второто дело – НОХД № 454/2004 г. на РС - Раднево,
посочено от прокурора като основание за квалифицирането на грабежа като рецидив
и по б. “б” на чл.29, ал.1 от НК, видно от справката от ГД “ИН” е изтърпяно до
10.06.2005 г. и от изтърпяването му до момента на извършване на настоящото
престъпление е изтекъл срок по-дълъг от 5 години и с оглед разпоредбата на
чл.30, ал.1 от НК, в този случай правилата на чл.29 от НК не се прилагат. Освен
осъждането по НОХД № 159/2010 г. на Окръжен съд – Стара Загора, не е налице
друго осъждане на лишаване от свобода, обуславящо квалификацията на
престъплението като извършено в условията на опасен рецидив и по чл.29, ал.1,
б. “б” от НК.
От субективна
страна, деянието е извършено виновно от подсъдимият Х., под формата на пряк
умисъл, като същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е
искал настъпването на обществено опасните последици от извършеното. Този извод
следва от обстоятелството, че е налице една целенасочена дейност на подсъдимия
към причиняване на телесните увреждания: с първия удар е нанесъл прободната
рана в бедрото на пострадалия, но тъй като не е могъл да сломи съпротивата му е
продължил да му нанася телесни наранявания с ножа – т.е. действал е с пряк
умисъл.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия
принцип в специалната част на закона за извършеното престъпление по чл.199,
ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото
на виновния.
При определянето
и индивидуализацията на наказанието съдът обсъди направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния
характер на деянието, личността на подсъдимия, подбудите за извършване на
деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Х. обстоятелства съдът отчете тежкото му материално и социално положение и ниската стойност на предмета
на престъплението. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни за подсъдимия и
трайно изградените му престъпни навици и упоритост при осъществяване на
престъпните намерения, предвид предишните му осъждания все за извършени тежки умишлени
престъпления.
Съдът отчете и
по-високата степен на обществена опасност на деянието от обичайната за този вид
престъпление поради това, че пострадала от същото е възрастна жена, на 76 г. в
невъзможност да се защити и противопостави на извършваното спрямо нея престъпно
посегателство. Отчете се високата степен на обществена опасност и на дееца
предвид това, че въпреки многобройните ефективни наказания лишаване от свобода,
които е изтърпял за извършени от него тежки умишлени престъпления, не се е
поправил и превъзпитал, а продължава да извършва престъпни деяния, при това в
условията на усложнена престъпна дейност, като в случая.
Съдът отчете като причини и условия за извършване на престъплението –
ниското правно съзнание на подсъдимия и стремежът му за облагодетелстване по
престъпен начин, както и трайно изградените престъпни навици.
Съдът, с оглед на гореизложеното и на
основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а,
ал.1 от НК индивидуализира наказанието «лишаване от свобода» при баланс на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, в средния размер от десет
години / или 120 месеца /, което намали с една трета / с 40 месеца / и присъди
подсъдимият Х. да изтърпи «лишаване от свобода» за срок от шест години и шест
месеца / или 80 месеца, но определено в по-благомриятния за него размер от 6 г.
и 6 месеца, вместо 6 г. и 7 месеца /, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61,
т.2 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.
Съдът прие, че целите на наказанието по
чл.36 от НК могат да се постигнат и без да се налага евентуално предвиденото
наказание - конфискация до една втора от имуществото на виновния и не наложи
такова на подсъдимия. Видно от справката му за СИС същият няма движимо и
недвижимо имущество.
В специалната
част на закона за извършеното престъпление по чл.131а, предл. второ от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от пет до дванадесет години.
При определянето
и индивидуализацията на наказанието съдът обсъди направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния
характер на деянието, личността на подсъдимия, подбудите за извършване на
деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Х. обстоятелства съдът отчете тежкото му материално и социално положение. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете лошите
характеристични данни за подсъдимия и трайно изградените му престъпни навици и
упоритост при осъществяване на престъпните намерения, предвид предишните му осъждания
все за извършени тежки умишлени престъпления; броя и вида на причинените на
пострадалия О. телесни увреждания – две телесни увреждания съставляващи заедно
и поотделно средна телесна повреда и една лека телесна повреда; отчете
изключителната сериозност на едното увреждане, а именно – лезията - нарушаване
целостта на сухожилието на мускула разгъвач на палеца на лявата ръка, довела до
невъзможни движения – отвеждане и разгъване на палеца на лявата ръка, като взе предвид и това, че и към момента не е настъпило
възстановяването на пострадалия, както и това че е наложително извършването на
оперативна интервенция.
Съдът отчете
по-висока степен на обществена опасност на деянието от обичайната за този вид
престъпление поради обстановката и начина на извършването му и по – високата
тежест на причиненото средно телесно увреждане от обичайната. Отчете се високата
степен на обществена опасност и на дееца предвид това, че въпреки многобройните
ефективни наказания лишаване от свобода, които е изтърпял за извършени от него
тежки умишлени престъпления, не се е поправил и превъзпитал, а продължава да
извършва престъпни деяния, при това в условията на усложнена престъпна дейност,
като в случая.
Съдът отчете като причини и условия за извършване на престъплението –
ниското правно съзнание на подсъдимия и трайно изградените престъпни навици.
Съдът, с оглед на гореизложеното и на
основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а,
ал.1 от НК индивидуализира наказанието «лишаване от свобода» при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, в размер над средния / 8 год. и 6 мес./, а именно
в размер на десет години / или 120 месеца /, което намали с една трета / с 40
месеца / и присъди подсъдимият Х. да изтърпи «лишаване от свобода» за срок от
шест години и шест месеца / или 80 месеца, но определено в по-благомриятния за
него размер от 6 г. и 6 месеца, вместо 6 г. и 7 месеца, /, което на основание
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,
при първоначален строг режим.
Тъй като по гореописания
начин, подсъдимият Г.М.Х. е извършил двете
престъпления по обвинението преди да има влязла в сила присъда за което и да е
от тях и на основание чл.23, ал.1 от НК му определи и наложи едно общо
най-тежко наказание, а именно – лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС постанови
да изтърпи в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК се приспада
времето, през което подсъдимия Г.Х. е
бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 03.04.2012 г. – датата на задържането му за
срок от 72 часа с постановление на прокурор, до влизане на присъдата в сила.
Съдът на
основание чл.53,
ал.1, б.”а” от НК постанови да се отнеме в полза на държавата вещественото
доказателство по делото – джобно ножче – средство
за извършване на второто престъпление, което да бъде унищожено след влизане на
присъдата в сила.
На
основание чл.189, ал.1 и ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимият Х.
направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер 249,11 лева, които да заплати в полза на държавата по
бюджетната сметка на ВСС.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: