Р Е
Ш Е Н
И Е № 260009/21.1.2022г.
гр. ЯМБОЛ.21.01.2022.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........09.12.2021г........година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря .......................П.А.…..................................……................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Д.…………………...…...гр.дело N .585... по описа
за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по
делото е образувано по молба на Й.П.К.,***" АД, с която моли да бъде осъден ЗД БУЛ ИНС"
АД, ЕИК *** да й заплати обезщетение в размер на 5000 (пет хиляди) лева,
частичен от 200 000 (двеста хиляди) лева за претърпените от нея неимуществени
вреди вследствие причиняването на смъртта на П.К.К., ЕГН ********** от водач на
МПС л.а. марка „***", модел „***" с д. к. № ***, със сключена
застраховка „Гражданска отговорност" при „ЗД БУЛ ИНС" АД, *** валидна
от 15.04.2017 г. до 14.04.2018 г. в следствие на ПТП от 14.04.2018г.
Моли върху така определените като обезщетение суми да
се присъди и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 405 от КЗ -21.09.2018г., след изтичане на тримесечния срок
по чл.496 от КЗ.
Ищцата твърди, че при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 14.04.2018г., реализирано от застрахован при ответника водач, е
причинена смъртта на П.К.К., ЕГН ********** -баща на ищцата Й.П.К..
Посочва, че на14.04.2018г.
застрахован при ответника водач управлявал лек автомобил марка марка „***",
модел „***" с д. к. № *** по второкласен път АМ Т. При км ***, в посока
гр. С. При настъпилото ПТП е причинена смъртта на П.К.К., ЕГН **********.
Във връзка с ПТП е образувано д.
п. № *** г. по описа на РУП - гр. С. и пр. пр. № *** г., по описа на ОП - Я.
Произшествието е настъпило по
изключителната вина на водача В. И. Й. лек автомобил марка „***", модел „***"
с д. к. № ***, който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата:
-
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като с поведението си създал опасност и пречки за
движението и поставил в опасност живота и здравето на хората;
-
чл. 20, ал. ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП - като не
контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и се движил със
скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка;
Водачът е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако не беше нарушил посочените по-горе правила
за движение по пътищата.
Причина за настъпването на смъртта на П.К.К. са
множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с
механизма на настъпилото произшествие.
Прекият делинквент е извършил
деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в
резултат на което ще пострада П.К.К., ЕГН ********** но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Смъртта на П. била внезапна, а
болката от загубата му незаличима.
Й. била изключително привързана
към баща си и когато с ужас научила за смъртта на обичания си баща, изпаднала в
шок, прераснал в тежка депресия, остра стресова реакция и душевно разстройство.
Твърди, че е имаба изключително тясна поддържана емоционална връзка между
ищцата и П., както и при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду
им, така че за Й.К. загубата на П. е била внезапна и неочаквана, а като такава
съпроводена и с изживяване, различно от
посрещане на смъртта на близък след
негово продължително боледуване. Внезапната му смърт причинила на ищцата неописуема
мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като
загубата на най-близкия човек е непрежалима. Вследствие на смъртта своя близък,
светът на ищцата се преобърнал и тя е развила остра стресова реакция и душевно
разстройство.
Болката от загубата на толкова близък човек е
неизмерима. Въпреки това, имайки предвид степента и интензитета на причинените
неимуществени вреди -душевните сътресения, дълбоката болка и мъка - както и
обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, счита, че с
оглед изискванията на закона обезщетение за неимуществените вреди в следствие
на смъртта на П.К.К. в размер на 200 000 лв. би било справедливо.
Посочва, че автомобилът - марка „***", модел „***"
с д. к. № ***, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има
сключена застраховка „ГО" в „ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***, полица № ***
валидна от 15.04.2017 г. до 14.04.2018 г., което ангажира отговорността на „ЗД
БУЛ ИНС" АД, ЕИК ***за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то
имуществени и неимуществени вреди.
Сочи,
че ищцата чрез пълномощника си е предявила пред застрахователя извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение с вх. № ***г., с която своевременно са
представени констативен протокол за ПТП, удостоверение за наследници,
препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за номера на банковата сметка
на ищцата и пълномощно за процесуално представителство.
С уведомления изх.№***г.
ответникът ги информирал, че няма основание да изплати обезщетение на ищцата ,
т.к.не са налице
основания за определяне на сума.
С молба-претенция с вх. № ***г.,
уточнили първоначалната и направения от ответника отказ е потвърден с
уведомление с изх.№***г.
Към настоящият момент твърди, че застрахователят все
още не е определил и изплатил обезщетение на ищцата, което поражда за нея
правен интерес от предявяването на настоящите искове. Претендира за направените по
делото разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, с който счита, че предявените обективно съединени осъдителни искове са допустими
по принцип, доколкото правният интерес при тези искове се извежда от
твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като такива
следва да бъдат приети за разглеждане.
Не се оспорва смъртта на П.К.К., настъпила при ПТП от
14.04.2018г. Не се оспорва и факта, че ищцата е негов законен наследник.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и водача на лекия автомобил ***, per. № ***В. И. Й. към датата на ПТП - 14.04.2018г.
Оспорват твърдението, че ответника е отказал да плати доброволно обезщетение по щетата.
Твърди
се, че ищцата е обезщетена за причинените й неимуществени вреди, за които е
предявила исковата си молба.
Твърди , че ищцата Й.П.К. е прехвърлила вземането си
за обезщетение за неимуществени вреди на „Източна Консултантска Компания"
АД, с договора за цесия от 08.05.2018г., като на 18.07.2018г. е уведомила ответника
с уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалото прехвърляне. Уведомлението е
с вх. № ***г. С договора за цесия Й.П.К. се е разпоредила с вземането си за
болките и страданията, които е претърпяла от смъртта на своя баща П.К.К..
Считано от датата на получаване на уведомлението по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД (18.07.2018г.) за прехвърляне на вземането от страна на
ищцата, ответника е уведомен, че не дължи плащания на прехвърлителката Й.П.К.,
а на придобилия вземанията цесионер „Източна Консултантска Компания" АД.
Сочи, че с цесионера е постигнато и подписано
споразумение за извън съдебно уреждане на отношенията по предявените претенции
от Й.П.К. - щета № ***, за вредите претърпени вследствие смъртта на баща й П.К.К..
На 08.10.2018г. е платено обезщетение по щета № *** в размер на 160 000 лева в
полза на правоимащото лице, легитимирано от представените по щетата
доказателства да получи плащане.
Ето защо, след 18.07.2018г., когато Й.П.К. е уведомила
ответника, че е прехвърлила вземанията за обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие смъртта на баща си П.К.К. същата няма материално право на вземане,
тъй като се е разпоредила с него, а правоимащото лице е получило плащане и по
заведената от нея щета, съобразно с постигнатите договорки със застрахователната
компания.
Твърди се, че ответника е извършил пълно плащане по
предявената пред него претенция за претърпените от ищцата болки и страдания,
вследствие смъртта на баща й П.К.К. № *** на правоимащото лице. След
извършеното прехвърляне на вземането и уведомяването за това прехвърляне,
ищцата не разполагат с материално право
на вземане. Правото на вземане по щетата принадлежи на трето лице, което
е удовлетворено извънсъдебно от ответника.
По изложените съображения моли предявените искове да
бъдат изцяло отхвърлени, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В хода на
производството с оглед направените от ответника възражения за плащане, ищцата е
въвела възражения за нищожност на цесията на осн.чл.25,ал.2,пр.3 от ЗЗД – липса
на достоверна дата и място на сключване, което опорочава формата на договора за
цесия, и при условия на евентуалност възражения за унищожаемост на договора за
цесия на осн.чл.29 от ЗЗД, поради измама, поради накърняване на добрите нрави и
с правно основание чл.33 от ЗЗД. От своя страна ответника е посочил, че
договора за цесия е оформен съгласно изискванията на закона, като дружеството
ответник не е страна и не е участвало в сключване на договора за цесия, поради
това не може да изрази становище относно цената, която е договорена и при която
вземането е прехвърлено. С надлежното му уведомяване от правоимащия за
извършеното прехвърляне на вземането, ответника е действал напълно в
съответствие със закона подписвайки споразумението от 27.08.2018г. с титуляра
на вземането и съответно е изплатил обезщетението на този титуляр.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупно на доводите и възраженията на страните съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се
спори от представения препис-извлечение от акт за смърт въз основа на акт за смърт №***г. на кметство
с.В., Община С., обл.Я. се установи, че П.К.К. е починал на 14.04.2018г.
Не се спори и от
представеното удостоверение за наследници изх.№ ***г. на кметство с.Х.Д. се
установява, че ищцата Й. П.К. е дъщеря на починалия П.К.К..
Страните не споря
и за факта на смъртта на П. К. от ПТП на 14.04.2018г., за което е представен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №***г. Не се спори и относно
наличието на сключена застрахова „ГО“ за автомобила, при управлението на който
виновно е причинено ПТП-то в „ЗД БУЛ ИНС“ АД с полица № *** валидна към датата
на събитието, което се установява и от представената справка от Гаранционен
фонд.
Представена е
молба-претенция вх.№ ***г. до „ЗД Бул Инс“ АД от адвокатско дружество „Ч, П. и И“
, като пълномощници на наследниците на П. К., между които и ищцата по делото,
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В отговор застрахователят е
изпратил писмо изх.№ ***г., с която ги уведомява, че при тях е образувана по
случая щета № ***, с искане за представяне на описани в молбата документи.
Последвала е нова молба-претенция вх.№ ***г. с представяне на акт за смърт на П.
К., в отговор на което ответника е изпратил писмо ***г. с искане за нови доказателства, и представяне
на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото
МПС, до представянето на който нямат основание да изплатят претендираното
застрахователно обезщетение.
Във връзка с
възраженията си за извършено плащане ответникът е представил договор за цесия
от 08.05.2018г. , сключен между Й.П.К. като цедент и „Източна Консултантска
Компания“АД като цесионер, с който страните са договорили срещу заплащане
цедентът да прехвърли на цесионера
правото си на вземане за неимуществени и имуществени вреди, ведно с всички
аксесорни вземания, срещу „ЗД БУЛ ИНС“АД, произтичащо от настъпилата смърт на П.
К. В договора е посочено, че цедентът е поел задължението да съобщи на длъжника
за прехвърлянето на вземането в 3-дневен срок от подписване на договора. С
договора цедентът е предоставил на цесионера правото да предяви претенции пред
застрахователя по застраховка „ГО“ от негово име и за сметка на цесионер, като
последният има право да води преговори, да сключва споразумения, както и да
получи определеното или договорено обезщетение. Договорът е подписан в
присъствието на двама свидетели. Ответникът е представил уведомление по чл.99,
ал.3 от ЗЗД изпратено до него от Й.П.К. вх.№***г. Видно от споразумение
подписано на 27.08.2018г. между „ЗД БУЛ ИНС“ АД и „Източна Консултантска
Компания“АД , „ЗД БУЛ ИНС“ АД се е задължила да изплати на „Източна
Консултантска Компания“АД сума в размер на 160 000лв., като с платежно
нареждане от 08.10.2018г. тази сума е преведена на последното дружество.
По делото бе
назначена и приета автотехническа експертиза, която дава отговор какъв е бил
механизма за настъпване на ПТП и причините за настъпването му.
По делото бе
назначена и приета съдебномедицинска експертиза, която установява каква е причината
са смъртта на П. К. К., характера на телесните увреждания, довело до смъртта му
и причинно-следствената връзка между телесните увреждания, настъпването на
смъртта на П.К.К. и механизма на ПТП.
Във връзка с
направенато оспорване достоверността на датата на договора за цесия - 08.05.2018г.,
във връзка с твърдението,че на същата дата майката на ищцата С. К. е била
изписана от УМБАЛ-Б. АД в 12:10ч. и откарана в къщи, където ищцата се е
намирала, за да я посрещне и обгрижи, ищцата е представила писмени
доказателства: писмо изх.№ ***г. на
УМБАЛ-Б. АД, 2 бр. епикризи на С. С.К.. По делото беше изслушан като
свидетел С.Р.К.. Същият заяви, че позната
П. и Й., които поддържали близки отношения, защото той е баща и ги отглеждал и
поддържал. Преди да почине е идвал на гости един път в седмицата. Посочва, че С.
също е пострадала в катастрофата и била в болницата около три седмици. Той и И.
***, където била Й. и всичките й деца. Не знае дали Й. е получавала пари след
смъртта на баща си. заяви, че след смъртта на П., Й. била тъжна..
По искане на
ответника от „Източна Консултантска Компания“АД бяха изискани и същата
представи следните документи: молба от Й.П.К. от 11.09.2018г. за изплащане на
уговорената в договора сума с посочване на банкова сметка *** И. Н. И.,
платежно нареждане от 02.10.2018г. за изплащане на 60000лв. на лицето А. И. Т.
и извлечение от банковата сметка на „Източна Консултантска Компания“АД, потвърждаващо
извършеното плащане по сметката на И.Н.И..
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове е с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 380 КЗ и чл.86 ЗЗД и
чл.498, ал. 3 и чл . 497 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432,
ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя.
В процесния случай
няма спор, че ищцата, чрез пълномощника си е предявила пред застрахователя
претенции за изплащане на застрахователно обезщетение, като такова й е
отказано, поради което исковете се явяват допустими.
Съгласно КЗ с договора за
застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане
на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или
сума.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да установи, в условията
на пълно и главно доказване кумулативното наличие
на следните елементи от фактическия състав на отговорността на ответника: валиден
застрахователен договор; настъпването по време на действие на застрахователния
договор на застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск,
противоправност на поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на
което е причинено ПТП, причинно-следствена връзка между поведението на
застрахования и смъртта на починалия П.К.К., обстоятелството, че вследствие
смъртта на П.К.К. ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, причинно-следствената връзка между вредоносното деяние и
понесените неимуществени вреди, размера на претърпените вреди.
Ответникът
следва да докаже наведените от него възражения срещу основателността поради извършеното плащане.
Страните не
спорят, поради което и съда е приел за безспорни фактите, относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното
дружество и водача на лекия автомобил „***“, с рег. № *** В. И. Й. към датата
на ПТП по застраховка „ГО“. Не се спори и относно факта на настъпване на
застрахователно събитие и виновността на дееца за настъпването на ПТП- то и
смъртта на наследодателя на ищцата, които безспорно се установиха и от приетата
САТЕ и Съдебномедицинска експертиза, които съда изцяло цени като обективи.
Основният спор между страните е свързан относно договора за цесия и
сключеното споразумение.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. С разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е установено задължението
на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Прехвърлянето има действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие
между тях, а по отношение на третите лица и длъжника от деня на съобщаването на
последния от предишния кредитор - чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Следователно правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника
извършено от стария кредитор /цедент/. Съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, като е длъжен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето. По този начин става промяна в субектите на
облигационното правоотношение, като кредитор става това друго лице (цесионер),
на което предишният кредитор (цедент) е прехвърлил вземането си. Договорът за
цесия става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на
постигане на съгласие за прехвърляне на вземането и сключването на договора.
Цесията е двустранен консенсуален договор, който не е формален, тъй като
представлява продажба на вземане, но предишния кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето. Ето защо, по силата на договора за цесия, от момента
на постигане на съгласие между страните по него, стария кредитор прехвърля
вземането си на новия кредитор, а от датата на получаване на съобщението от
длъжника, цесията разпростира действието си и по отношение на него (чл. 99, ал.
4 от ЗЗД).
От представени
писмени доказателства безспорно се установи, че наличието на сключен договор за
цесия на
08.05.2018г. между Й.П.К. като цедент и
„Източна Консултантска Компания“АД като цесионер, с предмет правото на вземане за неимуществени и имуществени
вреди на ищцата, ведно с всички аксесорни вземания, срещу „ЗД БУЛ ИНС“АД, произтичащи
от настъпилата смърт на П. К.
Безспорно от представените писмени доказателства се доказа, че с писмо-уведомление
вх.№ *** г., по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ищцата е уведомила „ЗД Бул инс“ АД за
договора за цесия и прехвърлянето на вземанията си за неимуществени вреди,
произтичащи от смъртта на баща й, вследствие претърпяно ПТП на 14.04.2018г. с
участието на МПС, по отношение на което има сключена застраховка „ГО“ при това
дружество. Авторството на това уведомление не се оспорва от ищцата.
От момента на получаване от длъжника на изпратеното му от цедента съобщение
за извършеното прехвърляне на вземането, за него възниква задължението да
изпълни в полза на цесионера, тъй като със съобщението цедентът го уведомява,
че вече не е негов кредитор, а такъв е цесионерът, което означава, че
облигационната връзка между стария кредитор и длъжника е прекратена. Т.е.
процесният договор за цесия е породил действие и цесионера „Източна
Консултанска Компания“ АД е придобило цедираното вземане, поради което съдът
намира, че цедираното вземане е възникнало на валидно основание.
Следователно договора за цесия е действителен и е породил правно действие –
същия не противоречи на императивни законови норми и отразява постигнатото
съгласие между страните за възмездното прехвърляне на валидно и прехвърлимо по
естеството си вземане. В тази връзка следва да се отчита обстоятелството, че
законът не изисква специална форма на действителност на договора за цесия, нито
въвежда определени, задължително необходими реквизити по отношение на
съдържанието на същия. Поради това и направените възражения във връзка с датата
на която е била издадена личната карта на един от свидетелите подписал договора
за цесия съдът намира за ирелевантни. Възраженията, че уведомлението за цесия
не е подписано от двама свидетели, съгл.формата предвидена в закона, при
полагане на отпечатък от палеца, също не се възприема от съда, т.к. от освен
отпечатък от палеца на ищцата фигурира и нейния подпис, за който не се спори че
е положен от нея.
Относно направените възражения за
нищожност на договора за цесия на осн. чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД съдът намирасъщото
за неоснователни. Договора за цесия има характер на частен диспозитивен документ
,т.е. не се оспорва , че той е подписан от лицата, сочени като техни издатели,
т.е. че подписите са техни, че са автентични. Съгл. чл.180 от ГПК той
съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са
направени от тези лица, т.е. ползват се с формална доказателствена сила, която се отнася единствено
относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Няма спор в
съдебната практика, че формалната доказателствена сила на частния документ не
обхваща други данни, за които той свидетелства и по-специално тя не обхваща
датата и мястото на съставянето му, така както са посочени в него, т.е. те
могат да бъдат антидатирани. Именно с оглед на тази опасност и за да защити
правата на третите лица, чл.181 от ГПК постановява, че на тях посочената в
документа дата е непротивопоставима. Като
действителна /достоверна дата/ на документа се счита спрямо тези лица денят,
след който издаването на документа е безсъмнено. Трети лица по разума на
посочената разпоредба са само тези неучастващи в съставянето на документа лица,
които черпят права от някои от издателите на документа и които биха могли да
бъдат увредени от неговото антидатиране, какъвто се явява ответното дружество.
От събраните по делото доказателства, а именно гласни и писмени не може да се
направи категоричен извод дали ищцата е присъствала на този ден в гр.С. или не.
Въпреки това, дори да се приеме че датата е антидатирана, то този факт по
силата на чл.181 от ГПК не може да се противопостави на ответника, като спрямо
него за достоверна дата, съдът приема че е датата на уведомяването му за
извършената цесия – 18.07.2018г. С връчване на уведомлението по чл.99,ал.3 от ЗЗД цесията е породила действие в отношенията между новия кредитор и
ответника-длъжник, съгласно разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД. Поради това и
извършеното плащане от ответника на „Източна Консултантска Компания“АД е било
на правно основание, като самото плащане не се оспорва и се установи от
представените от последното дружество платежно нареждане и извлечение от
банковата сметка на дружеството.
Направените при условия на евентуалност
възражения за унищожаемост на договора за цесия на осн.чл.29 от ЗЗД, поради
измама, поради накърняване на добрите нрави и с правно основание чл.33 от ЗЗД
съдът счита също за неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.29 ЗЗ измамата е основание за унищожение на договора, когато
едната страна е била подведена от другата да го сключи, чрез умишлено въвеждане
в заблуждение. По делото от страна на ищцата не бяха представени и не бяха
поискани никакви доказателства за установяване на посоченото по-горе основание. Със събраните по делото доказателства не е доказано
въвеждане в заблуждение на ищцата относно последиците от подписването на
процесния договор за цесия, а именно че те няма да настъпят, като в тази насока
е цялостното по-горе посочено поведение на ищцата във връзка с подписва не
договора за цесия.
Съдът
не споделя и възражението в условията на евентуалност, че договора за цесия е
нищожен, поради накърняване на добрите нрави и поради нееквивалентност на
престациите. Като се има предвид изложеното относно действителността на
договора за цесия не може да се направи извод за такава нищожност.
Неоснователно е и възражението по чл.33 ЗЗД.
Съгласно чл.33, вр. чл. 27, пр.6 ЗЗД и
практиката на ВКС , унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно
неизгодни условия, като правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен
срок от сключването на договора. Възражението
не направено на 13.07.2021г., а договорът е сключен на 08.05.2018г., поради
което правото е погасено с оглед изтичането на срока.
В
настоящото производство както бе установено, ищцата е цедирала вземането си на
цесионера „Източна Консултанска Компания“ АД, което от своя страна на 27.08.2018
г. е сключило споразумение с ответното застрахователно дружество. Сумата по
сключеното споразумение е изплатена на цесионера с платежно нареждане от 05.11.2018
г., който пък от своя страна е изпълнил задължението в предвиденото в чл.2 на
договора за цесия, като е платил на ищцата сумата от 60 000лв. Ищцата не
оспори тези факти, поради което съдът приема че същата е била удовлетворена от
сумата , получена от нея за репариране на неимуществените й вреди.
С оглед
на това иска се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Поради неоснователност на главния иск и
акцесорната претенцията за лихви се явява изцяло неоснователна.
При този изход на спора на осн.чл.78,ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника
направените от него разноски по делото, които са в размер на изплатени 6720лв.
адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство съгл.
договор за правна защита и съдействие от 20.04.2021г. Ищцата чрез процесуалния
си представител е направила възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съгл. разп. на чл.78,ал.5 от ГПК
, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност по делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-малко от минимално
определения размер съгл. чл.36 от ЗА, препращата към Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждение.
Съобразно минималните размери
установени в чл.7, ал.2,т.5 от Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение, за предявеният иск минималното
възнаграждение е 5350лв., с оглед на което като се има предвид и сложността на
делото, проведените 3 съдебни заседания съдът счита, че са налице основания за намаляне на
възнаграждението до този размер.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от
Й.П.К., ЕГН ********** *** срещу „ЗД Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. С., р-н ***, представлявано от *** С. С. П. и К. Д. К.
за заплащане на сумата от 5000,00 лв., частична претенция от 200 000, 00 лв., представляваща обезщетение
за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 14.04.2018 г.
пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на баща й П.К.К., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Й.П.К. ***" АД
направените по делото разноски в размер на 5350лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: