Решение по дело №83/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Д. П. А. с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], вх. А, ет.6, ап.38, подадена чрез пълномощника й адв. Д. Д. от АК-Стара Загора, против Заповед № 10-00-2706 от 15.12.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед, на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж – „масивна сграда с [идентификатор]“, находящ се в [ПИ] по КККР на гр. Стара Загора, УПИ ХІІІ За озеленяване, кв. 604 – „Три чучура – север“ по плана на гр. Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за нейната необоснованост; за издаването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че при образуването и провеждането на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като обжалваната заповед е издадена без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства досежно релевантни факти и обстоятелства, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и съотв. до неправилни правни изводи за наличието на подлежащ на премахване незаконен строеж. Твърди, че в оспорената заповед не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна съществуването на материалноправно основание за упражненото от Кмета на Община Стара Загора правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ. Счита, че неправилно и необосновано е прието, че разпореденият за премахване строеж е извършен в несъответствие с предвижданията на ПУП, като се твърди, че липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, какъв е бил статута на поземления имот към датата на построяване на сградата. Поддържа, че в нарушение на изискването по чл.35 от АПК, заповедта е издадена без да са обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за случая, вкл. дали разпореденият за премахване строеж не представлява търпим строеж, като законово установена пречка за неговото премахване. По подробно изложени в жалбата съображения, вкл. за издаването на оспорения административен акт при неспазване на принципите за истинност и служебно начало и в несъответствие с целта на закона, е направено искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и при спазване на процесуалните правила, е правилна и законосъобразна. С подробно изложени съображения обосновава, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, доколкото по отношение на същия не са изпълнени нормативно регламентираните условия за определянето му като търпим.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 18.05.2023г. работна група от служители на Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ към Община Стара Загора, е извършила проверка на строеж „масивна сграда с [идентификатор]“, находящ се в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Стара Загора (УПИ ХІІІ За озеленяване, кв. 604 – „Три чучура – север“ по плана на гр. Стара Загора. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 73 от 26.06.2023г., съдържащ и окомерна скица на строежа (л.18 – л.19 по делото). Направилите проверката длъжностни лица са констатирали, че от неизвестен възложител и неизвестен извършител е изпълнен строеж: „масивна сграда с [идентификатор]“ в УПИ ХІІІ За озеленяване, кв. 604 – Три чучура – север, който е публична общинска собственост и е предвиден за озеленяване по плана на гр. Стара Загора. Строежът по КККР е нанесен като друг вид сграда за обитаване на един етаж със застроена площ от 30кв.м. Изпълнен е от стоманобетонна конструкция и ограждащи стени от тухли. Покривът е едноскатен и е изпълнен от дървена конструкция и обшивка с наклон на югозапад, с покривно покритие от керамични керемиди. Приблизителните размери на строежа са 7.30м дължина и 3.90м ширина. Строежът е пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Установено е, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Посочено е и че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахването на строежа. Съобщаването на констативния акт е извършено чрез залепването му на строежа, удостоверено със служебна бележка от 27.07.2023г. и снимков материал (л.16-л.17 по делото).

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-2706 от 15.12.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж – „масивна сграда с [идентификатор]“, находящ се в [ПИ] по КККР на гр. Стара Загора (УПИ ХІІІ За озеленяване, кв. 604 – „Три чучура – север“ по плана на гр. Стара Загора). В заповедта е посочено, че строежът е изпълнен от неизвестен извършител. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 73 от 26.06.2023г. - за наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж - масивна сграда с [идентификатор] в УПИ ХІІІ За озеленяване, кв. 604 – Три чучура – север, разположена до сгради с идентификатори 68850.502.361.1 и 68850.502.34.1, който строеж е изпълнен в имот – публична общинска собственост без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на ПУП. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Съобщаването на заповедта е извършено чрез залепването й на строежа, удостоверено със служебна бележка от 05.01.2024г.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-2706/15.12.2023г. на Кмета на Община Стара Загора.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Г. М. Р. и Д. П. З. – А.. Свидетелката Г. Р. – дъщеря на жалбоподателката Д. А., заявява, че майка й живее в кв. „Лозенец“, [улица], в къща без адрес. Къщата представлявала една веранда и една стая върху друга стая, която майка и баща й построили някъде през 1998г. – 1999г. Закупили място около декар и половина и всички си построили по една къща - едната на свидетелката, другата на брат й и третата – на майка й. Свидетелката сочи, че констативният акт и заповедта били залепени на входната врата на къщата на майка й. Майка й нямала друг имот, като откакто построили къщата през 1998-1999г., живеела там. Свидетелката Д. З. – А. – внучка на жалбоподателката Д. А., заявява, че баба й живее в кв. „Лозенец“, на [улица], като къщата, в която живее, представлява две стаи една върху друга (като два етажа с по една стая) и покрита веранда. Преди време верандата била като коридор, който после покрили и остъклили. Къщата била построена от баба й и дядо й през 1998-1999г. – първо едната стая, после над нея другата стая и най-накрая са направили покрива и са остъклили коридора, който сега е веранда. В двора имало още две къщи – на леля й и на брат й. Свидетелката заявява, че баба й няма друг имот или жилище и живее в къщата, откакто са я построили с дядо й.

По делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Съгласно заключението, разпоредената за премахване с обжалваната заповед масивна сграда с [идентификатор] попада в [ПИ] по КККР на гр. Стара Загора, който е съотносим към УПИ XIII - за озеленяване, кв.604 „Три чучура –север“ по регулационния план на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 1082/ 07.07.1997г. Отреждането на УПИ „за озеленяване“ е било такова и по предходния ПУП, одобрен със Заповед № 570/ 09.04.1975г. За имота, в който е извършено строителството, няма одобрен ПУП – ПЗ и не и възможно предвиждане на застрояване, с оглед отреждането на имота за зелена зона и по предходния, и по сега действащия ПР. Сградата не е нанесена в съществуващите ПУП на гр. Стара Загора, но е заснета в кадастралната карта на града, одобрена със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. Вещото лице е установило, че процесната сграда с [идентификатор] е построена свързано със сгради с идентификатори 68850.502.361.1 и 68850.502.34.1 – източната стена на сграда с [идентификатор] е външна западна стена на сграда с [идентификатор], а южната стена на сграда с [идентификатор] е външната северна стена на сграда с [идентификатор]. Процесната сграда е функционално свързана и с двете посочени сгради с жилищно предназначение, изпълнявайки ролята на преддверие – входно антре. В заключението са описани параметрите на изпълнения строеж и начина на изпълнение на строителството. Констатирано е, че за изграждането на постройката няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, като е направен извод, че строежът не съответства (не е допустим) на ПУП и строителните правила и норми към 1998-1999г и на действащите към момента такива, поради предназначението „за озеленяване“ на имота, в който е изпълнен строежът.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес (заявило, че е извършител на разпоредения за премахване строеж, в какъвто смисъл са и събраните по делото доказателства) и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед № 10-00-2706 от 15.12.2023г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Кмета на Община Стара Загора правомощие (чл.225а от ЗУТ), така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т на съществените му характеристики, при посочване, че строежът е изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в имот – публична общинска собственост, отреден за озеленяване. С оглед на което съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа и правна страна.

Заповед № 10-00-2706 от 15.12.2023г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 73 от 26.06.2023г., съставен и подписан от длъжностни лица от Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ в Община Стара Загора. С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на посочения в акта обект. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая в т.ч дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа. След като сграда с [идентификатор] е нанесена в кадастралната карта като самостоятелен обект, няма пречка именно като такъв да бъде предмет на производство по премахване на незаконен строеж. Обстоятелството, че административното производство е образувано и водено срещу неизвестен извършител, не релевира допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на обжалваната заповед. От една страна констатациите, че строежът е изпълнен от неизвестен възложител и неизвестен извършител, очевидно са направени поради липсата, както към момента на извършената от длъжностните лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ проверка, така и при издаването на заповедта, на данни относно лицето/лицата, явяващи се възложители, респ. извършители на строежа. От друга страна след съобщаването на констативния акт чрез залепването му на строежа (на сградата, за която жалбоподателката твърди, че ползва и постоянно живее), Д. А. е имала възможност да подаде възражение и съотв. да заяви качеството си на извършител на строежа, с оглед упражняване на правата й като участник в спорното административно правоотношение, което тя не е сторила. Ето защо и предвид предоставената на жалбоподателката възможност в хода на съдебното производство да изложи всички свои възражения и да представи или да поиска събиране на доказателства, с които да обоснове твърденията си досежно липсата на нормативно установените материалноправни предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен, не може да се счита, че е накърнено правото й на защита. С оглед на което съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли се разпоредените с акта правни последици. С оглед нормативното предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ. С оглед установените характеристики на разпоредената за премахване масивна сграда, вкл. от гл. т на нейния вид и начин на изпълнение на строителството, съдът приема, че същата безспорно представлява строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.

Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.147, ал.1 и чл.151 от ЗУТ. Идентична по съдържание материално-правна регламентация се е съдържала и в ЗТСУ (респ. ППЗТСУ), приложими към момента на твърдяното изграждане на разпоредената за премахване постройка (1998г. - 1999г.). Несъмнено процесният строеж попада в кръга на обектите, за които се изисква издадено разрешение за строеж, както по отменената правна регламентация, така и по сега действащата нормативна уредба. По делото е установено (а и този факт не се оспорва от жалбоподателката), че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което това визирано фактическо основание за издаване на заповедта, се установява по категоричен и безспорен начин.

От доказателствата по делото, включително от заключението на изпълнената СТЕ, несъмнено се установява, че разпоредената за премахване постройка е изпълнена в несъответствие с предвижданията на действалия към момента на нейното изграждане и сега действащ ПУП на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 1082/ 07.07.1997г. на Кмета на Община Стара Загора, отреждащ УПИ, в който е изграден строежът - УПИ ХІІІ, кв. 604 – Три чучура – север, „за озеленяване“. Следователно налице е и второто възприето от решаващия административен орган материалноправно основание за определянето на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.

Противно на твърденията на жалбоподателката, строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Съгласно разпоредбата на §16, ал.3 от ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. В нормата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е предвидено че строежи, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. Задължителни условия и материалноправни предпоставки за определянето на строежа като търпим, е същият да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата, нормативите и разпоредбите, действали по време на неговото извършване или съгласно ЗУТ. Както беше посочено, разпоредената за премахване постройка, не съответства на предвиденото с действалия към момента на нейното изграждане (1998г. – 1999г.) и сега действащ ПУП отреждане (предназначение) - за озеленяване. Доколкото с ПУП – ПРЗ се определя не само предназначението, но и начина на устройството на територията и режима на застрояване и тъй като и по ЗТСУ /отм./, респ. ППЗТСУ /отм./, и по ЗУТ, предвижданията на ПУП са задължителни за инвестиционното проектиране, допускане и разрешаване на строителството, несъответствието на изпълненото строителство с предвиденото по действалия към 1998г. и сега действащ ПУП отреждане на територията „за озеленяване“, обуславя извод за недопустимост на строежа по ПУП – няма и не е имало действащ ПУП – ПЗ, съгласно който да е било възможно застрояване в имота на сгради за обитаване. Отделно от това законовата хипотеза на §16, ал.3 от ПР на ЗУТ предвижда като кумулативно изискуема материалноправна предпоставка за търпимостта на строежа и същият да е деклариран от собственика пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. В случая жалбоподателката нито твърди, нито по делото са налице каквито и да е било данни дори и като индиция, че Д. А. е декларирала незаконно изградения от нея строеж в техническата служба на Община Стара Загора и е представила необходимите проекти с оглед неговото евентуално узаконяване.

Изложеното обуславя извода, че разпореденият за премахване строеж не отговаря на законово регламентираните изисквания за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване.

Предвид така установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на ПУП и изпълнен без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, който строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.

Дори да се приеме, че процесната сграда, функционално свързана със сгради с идентификатори 68850.502.361.1 и 68850.502.34.1 (с предназначение за жилищни нужди), представлява част от жилище, разпореденото й премахване не се явява незаконосъобразно от гл.т на гарантираното и защитено с чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС „право на жилище“. С ал.2 на чл.8 от ЕКЗПЧОС са определени границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса - в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на „правото на жилище“ е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧОС - засягането е предвидено в закона, допускащ премахване на незаконни строежи с жилищно предназначение. Мярката е в съответствие и на целта по посочената норма, тъй като е насочена включително към охрана на здравето на обитателите на сградата, доколкото правилата и разрешителният режим за строежите са създадени с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведена законово мярката за премахването им. Намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателката и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. В случая сградата на жалбоподателката съзнателно е построена без разрешение и одобрени строителни книжа и следователно нарушава националните строителни регулации. Отделно от това ако и разпоредената за премахване сграда да е функционално свързана с двете посочени по-горе сгради с жилищно предназначение, съгласно заключението на изпълнената по делото СТЕ, тази сграда се използва с функционално предназначение на преддверие – входно антре, като жилищната сграда може да функционира и без процесната сграда. Поради това оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКЗПЧОС интерес на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

С оглед на гореизложеното обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ, при спазване на административно-производствените правила и съобразно с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, искането на ответника за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Д. А. следва бъде осъдена да заплати на Община Стара Загора възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. А. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [жк], вх. А, ет.6, ап.38, против Заповед № 10-00-2706 от 15.12.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж – „масивна сграда с [идентификатор]“, находящ се в [ПИ] по КККР на гр. Стара Загора, УПИ ХІІІ За озеленяване, кв. 604 – „Три чучура – север“ по плана на гр. Стара Загора, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д. П. А. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [жк], вх. А, ет.6, ап.38, да заплати на Община Стара Загора сумата от 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.