Р Е Ш Е Н И Е
№255 26.06.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На деветнадесети юни 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №236 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.197
ал.2 от ДОПК, образувано по жалбата на М.В.П. против Решение №89/05.03.2020г.
на Директор ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено ПНОМ №С2000244-022-0004243/29.01.2020г,
издадено от старши публичен изпълнител при същата дирекция с наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в
трезори, вкл. съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление в ОББ за сумата от 19 223.43лв на основание чл.200
вр. с чл.202 ал.2 вр. с чл. 195 ал.1-3 от ДОПК.
Фактите: Срещу М.В.П. е образувано
изпълнително дело №240050003095/2005г като по същото се събират задължения с
изпълнително основание декларации обр. 6 за дължими вноски за ДОО, УПФ и
здравно осигуряване и годишни данъчни декларации по ЗДДДФЛ за периода от 2009г
до 2016г, както и задължения по влезли в сила наказателни постановления и
изпълнителни листи в общ размер на 19 223.43лв. към 29.01.2020г.
Възражението за изтекла погасителна давност на част от задълженията е подадено
на 20.20.2020г / стр.44 по делото/, по което публичния изпълнител се е произнесъл
с Разпореждане от 27.02.2020г като производството е прекратено поради изтекла
погасителна давност на задължения за глоби от две наказателни постановления в
общ размер на глобите от 100лв / 20.00лв, 30.00лв и 50.00лв/. За събиране на
задълженията за ДЗПО, ДОО и здравно осигуряване за периода 01.01.2012г
031.12.2012г и 01.01.2013г-31.12.2013г, възражението е отхвърлено като
неоснователно, а техния размер е 3 033.45лв. към 27.02.2020г. Видно от
справка за задълженията към 11.06.2020г. от длъжника не се търсят суми, които са погасени с изтичане на
абсолютния преклузивен срок по чл.171 ал.2 от ДОПК, за който публичния
изпълнител следи служебно, защото с неговото изтичане се погасява материално право
на вземане, поради което те служебно се отписват тоест възражението за давност
5годишна с процесуален характер няма правно значение и публичния изпълнител е
трябвало да ги съобрази към момента на налагане на запора, ако към този момент
давността е изтекла, а това е очевиден факт. Така, съгласно справката на стр.60
се установява, че погасените по давност на основание чл.171 ал.2 от ДОПК
публични задължения са изключени от общия размер от 19 584.29лв., изчислен
към 29.01.2020г.
За да отхвърли жалбата на П. Директора
на ТД на НАП Пловдив е приел посочените по-горе факти за установени и е
преценил, че материалния закон е приложен съответно на тях с издаване на
обжалваното постановление за налагане на запор върху вземанията от банки на
длъжника, като е указал изрично, че за давността по чл.172 ал.1 от ДОПК не се
следи служебно, по възражението за нейното настъпване се произнася публичния
изпълнител и срещу неговото разпореждане е налице процесуален ред за защита.
Жалбата е подадена на 10.04.2020г, в рамките
на 7-дневния срок, считано от деня, следващ датата на редовно връчване на
решението – 03.04.2020г., поради което е допустима. Жалбоподателя иска отмяна
на решението и на потвърденото с него постановление за налагане на запор върху
вземанията му от банки с довода, че не е спазен принципа на съразмерност, а
именно до размера на дължимите публични вземания. Твърди, че голяма част от
задължението в общ размер на 19 223.43лв е погасено по давност, съгласно
възражението му за прилагане на давността.
Ответника – Директор ТД на НАП Пловдив в
писмено становище поддържа изложените в решението доводи и иска от съда да бъде
отхвърлена жалбата с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер на
200лв.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона намира за
установено следното:
Жалбата е неоснователна. Видно от обсъдените
по-горе факти, публичния изпълнител е отписал погасените на основание чл.172
ал.2 от ДОПК публични задължения преди да изчисли размера на онези, за чието
събиране по принудителен ред използва способа – запор върху вземания от банки
на длъжника. В сумата от 19 223.43лв остават включени онези отписани на
27.02.2020г задължения за три глоби в общ размер на 100лв, за които давността
по чл.172 ал.1 от ДОПК не се прилага служебно, а що се отнася да отхвърляне на
възражението за давност с разпореждане №С200024-137-0001750/27.02.2020г. то
същото подлежи на самостоятелен съдебен контрол първо по административен ред и
не може да бъде коментирано в настоящото съдебно производство. На ответника се
дължи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв на основание чл.143 ал.4
от АПК вр. с чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 197
ал.2 вр. с ал.4 от ДОПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.П.
ЕГН ********** против Решение №89/05.03.2020г на Директор ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА М.В.П. ЕГН **********
*** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100лв/сто/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: