№ 29704
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110116349 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Н. И., с която срещу "С. са предявени
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29 от договор за кредит №
920829/12.01.2023 г., сключен между страните, а в условията на евентуалност искове
по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като чрез същата се
нарушавала императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално по чл. 26, ал. 1, пр.
3, вр. ал. 4 ЗЗД тъй като същата противоречала на добрите нрави;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 50 лева, като част от претенция с
общ размер от 110 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска /21.03.2024
г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по
силата на който ответникът му е предоставил сумата 500 лева, като в договора е бил
посочен размер на ГПЛ 36 % и ГПР 42,58 %. Уговорено е било заемът да се върне в
тридесетденвен срок, а потребителят да дължи възнаградителна лихва от 15 лева. С чл.
19 от договора е било установено задължение за кредитополучателя да представи
обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клаузата на чл. 29
е предвидена дължимостта на неустойка в размер на сумата от 110 лева. Поддържа, че
още със сключване на договора е била начислена неустойката за непредставяне на
обезпечение. Развива съображения за нищожност на допълнително начислената
неустойка, като счита, че клаузата, с която е уговорена е неравноправна, освен това е
нищожна като противоречаща на императивните норми на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и
др. Изложени са доводи, че противоречи на добрите нрави, тъй като неустойката не
отговаря на нито една от присъщите й функции. В обобщение на подробните доводи в
исковата молба заявява искане съдът да прогласи процесната клауза за неустойка за
нищожна и да осъди ответника да му върне заплатената въз основа на нищожната
клауза сума.
Заявява доказателствени искания за приемане на представените към исковата
молба документи като доказателства, за задължаване на ответника по реда на чл. 190
1
ГПК да представи извлечение от счетоводството си за извършените плащания, както и
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е
предоставил на ищеца сумата от 500 лева. Отрича при сключването на договора и със
същия да са нарушени императивни норми на закона. Сочи, че макар неустойка ДА НЕ
Е НАЧИСЛЯВАНА и СЪБИРАНА от дружеството, клаузата, с която е уговорена е
валидна и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство. Обръща
внимание, че неустойката е дължима само за периода, през който потребителят не е
предоставил обезпечение. Излага подробни съображения относно същността,
функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер
на вземаето, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има
неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени
икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно
дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че
оспорената клауза не противоречи на закона и добрите нрави. Представя документи,
които иска да се приемат като доказателства и моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски за производството.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
атакуваната клауза от договора, сключен с ответника, е нищожна на заявените с
исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на
закона, в т.ч. и като неравноправна, евентуално поради накърняване на добрите нрави,
т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските
и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на
несправедливото обогатяване.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е
заплатил процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и
че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във
връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от
500 лева, която последната се е задължила да му върне.
На страните следва да се укаже в двуседмичен срок от съобщението с препис от
определението ДА КОНКРЕТИЗИРАТ твърденията си относно начисляването и
заплащането на процесната неустойка от ищеца на ответника, като ако обстоятелствата
около заплащането на сумата и нейния размер са безспорни между страните,
НЕНЕОБХОДИМО би било изслушването на заключение на съдебно-счетоводна
експертиза по задачите на ищеца, респ. страните биха спестили извършването на
съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.
Следва да се приемат представените от ищеца и от ответника документи, като
писмени доказателства по делото.
Произнасянето на съда по искането за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза следва да се отложи за закрито заседание след изтичане на предоставения
на страните срок за становище по посочения правнорелевантен факт. Ако между
2
страните не е спорно каква сума е заплатила ищцата на ответника по процесното
правоотношение, то и не би било наложително изслушване на заключение на вещо
лице, доколкото за отговора на релевантните за спора въпроси не са необходими
специални знания извън посочените.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните с исковата
молба и с отговора документи.
УКАЗВА на страните в в двуседмичен срок от съобщението писмено да посочат
каква сума считат, че е заплатил ищецът по процесния договор за кредит общо, вкл. и
във връзка с оспорената клауза на чл. 29 от договора за потребителски кредит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в двуседмичен срок от
съобщението да представи по делото справка от счетоводството си за заплатените от
страна на ищеца по процесния договор суми. УКАЗВА на ответника, че при
непредставяне на документа в указания срок, съдът ще цени поведението на страната
съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца по чл. 195 ГПК за закрито
заседание след изтичане на предоставения на страните срок.
Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА след изтичане на посочения срок за
произнасяне по това доказателствено искане на ищеца.
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2024
г. от 09:40 ч. за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи
3
препис от отговора на ИМ, ведно с приложенията.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 50, ал. 5 ГПК ДА ПОСОЧИ ел.адрес за
връчване на съобщения и книжа по делото, доколкото дружеството попада сред кръга
правни субекти, за които процесуалният закон предвижда ДА ПОЛУЧАВА книжа
САМО по ел. път.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4