Присъда по дело №2581/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 121
Дата: 9 юни 2022 г. (в сила от 25 юни 2022 г.)
Съдия: Десислава Пламенова Порязова
Дело: 20215330202581
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 121
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Наказателно дело
частен характер № 20215330202581 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:


ПРИЗНАВА подсъдимата Е.С.М. – родена на **** г. в гр. **, ****,
българска гражданка, разведена, със средно образование, в майчинство,
неосъждана, ЕГН: ********** за НЕВИНОВНА в това на 03.04.2021. в гр.
Съединение, обл. Пловдив като родител – майка на малолетното дете К.Я. М.
с ЕГН **********, да не е изпълнила съдебно решение – Протоколно
определение по гр. дело №13256/2020 по описа на ПРС – І бр.с. влязло в
законна сила на 13.01.2021г., с което са определени привременни мерки за
режим на лични отношения на родителя Я. К. М. ЕГН: ********** с детето му
К.Я. М., поради което и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА
ИЗЦЯЛО по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.182, ал. 2 от
НК.

ОТХВЪРЛЯ предявеният граждански иск от Я. К. М., ЕГН: **** срещу
Е.С.М. ЕГН: ********** за сумата от 500 лв. представляваща неимуществени
1
вреди от престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва
върху сумата от дата 03.04.2021г. до окончателното и изплащане като
неоснователен.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда по НЧХД № 2581/21г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

Тъжителят Я. К. М. е повдигнал пред Районен съд Пловдив обвинение
спрямо подсъдимата Е. С. М. за престъпление по чл.182 ал.2 от НК за това,
че на 03.04.2021г. в гр. Съединение като родител – майка на малолетното
дете-К.Я. М. ЕГН ********** .не е изпълнила съдебно решение – протоколно
определение по гражданско дело №13256 на І- ви брачен състав ,в законна
сила от 13.01.2021г.,с което са определени привременни мерки за режим на
лични отношения на родителя Я. К. М. ЕГН ********** с детето му К.Я. М..
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск за сумата от 500 лева
съставляваща неимуществени вреди от престъплението по чл.182ал.2 от НК
ведно със законната лихва от датата на деянието 03.04.2021г до
окончателното му изплащане.
Частният тъжител М. иска от съда постановяване на осъдителна
присъда спрямо подсъдимата Е.М. .
Повереникът на частния тъжител М. адв. Х. поддържа обвинението
спрямо подсъдимата М., като се развиват доводи за осъществен от обективна
и субективна страна състав на престъплението по чл.182 ал.2 от НК. Иска се
от съда да признае подсъдимата за виновна, като не се конкретизира вида и
размера на конкретното наказание.Претендират се направени в хода на
производството разноски.
Защитникът на подсъдимата М. адв. К. отправя молба до съда да
признае подзащитната му за невиновна по повдигнатото й с тъжбата
обвинение за престъплението по чл.182 ал.2 от НК, поради липса на признаци
от състава на престъплението от обективна и субективна страна. Претендират
се направени в хода на производството разноски.
Подсъдимата Е. С. М. се явява в съдебно заседание, не се признава за
виновна по повдигнатото й обвинение, дава обяснение. Поддържа
становището на защитника си и моли съда да я оневини по повдигнатото й
обвинение. Излагат се доводи, че в действията си е водена единствено и само
от това как е била посъветвана от адвокат по повод личните срещи и контакти
на детето и по-конкретно,че е необходимо да има пълна седмица,за да следва
да изпълнява решението.Напълно се е доверила на тези съвети,които са й
били дадени.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимата Е. С. М. е родена на ****г в гр.**, **, българска
гражданка, разведена, със средно образование, в майчинство , неосъждана,
ЕГН ********** .
1
Подсъдимата Е. С. М. и тъжителят Я. К. М. , били сключили брак.Тъй
като се започнала процедура по развод между страните.В хода на делото били
постановени привременни мерки с определение от РС-Пловдив –І брачен
състав ,по гр.дело № 13256/2020г в сила от 13.01.2021г.Определението
касаело детето К.Я. М. ЕГН********** ,което се е родило от брака .По силата
на което-упражняването на родителските права по отношение на К. М. били
определени да се упражняват от майката Е.М. ,като е определено и
местоживеене при майката.Като привременна мярка до приключване на
производството по делото е определен и режим на лични отношения на
бащата –Я. К. М. –както следва –всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00ч до 18.00часа в събота и от 10.00до 18.00ч.в неделя,без
приспиване.
На 03.04.2021г /събота/ около 10.00ч.Я.М. отишър в гр.Съединение ,за
да осъществи определения личен контакт с детето си,заедно с приятелката си
Х.Д. и майка си-Т. М..Имали намерение да вземат детето ,за да отпразнуват
заедно Великден по /католическия календар/.Майката на детето-подсъдимата
Е.М. отказала да даде детето ,като заявила,че адвоката и казаал,че тази събота
и неделя е непълна и не може да даде детето.От своя страна М. решил да
поиска съдействие от органите на реда и отишъл в Съединение,където
потърсил съдействие от дежурния полицай.Там му казали,че не могат да
разделят едногодишно дете от майка му.И М. позвънил на тел.112 от където
първо му казали да изчака патрулка от Труд, а после ,че и те не могат да
помогнат. Това натъжило семейството на Я.М.,тъй като не могли заедно да
празнуват празника.Преди тази дата и след това не е имало проблем по
взимането на детето и даването на същото от майка му Е.М. от влизане на
определението за привременните мерки в сила.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на: обясненията на Е.М. , свидетелите Х.Д.,Т. М.,Я.
Я.,П.Д. от писмените доказателства – заверени копия на:определение от
13.01.2021г,по гр.дело №13256/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив –І
брачен състав,писмо и приложени към него заповеди от РУ-Труд, справка за
съдимост.Като гласния доказателствен материал се възприема изцяло и
кредитира в пълнота от съда ,предвид неговата праволинейност, липса на
противоречия и поради съвпадане по между си.
При дължимия се обстоен анализ на цялата доказателствена съвкупност
от годни доказателства по делото с оглед подлежащите на изясняване и то
релевантни, съобразно разследваното конкретно възведено с тъжбата като
инкриминирано, деяние съдът прие, че по така изложената откъм фактология
обстановка доказателствата по делото /пак с уточнението за конкретно
посочените гласни и писмени такива – имащи пряко отношение с
разследваното престъпление по чл.182 ал.2 от НК, което да е сторено на
03.04.2021г./ са непротиворечиви – включително и от една страна
обясненията на подсъдимата М. , а и на свидетелите по делото-Д.,Т. М.,Я. и
Д..Всички те се допълват, и затвърждават в своята си съвкупност
2
убеждението и несъмнеността у съдебния състав за случили се в обективната
действителност факти и обстоятелства именно по начина, по който са и
изложени по-горе.
Никоя от противоположните страни по делото – частно обвинение и
защита, не ангажира чрез съответните процесуални способи за събиране на
доказателства по делото, такива, които да насочват на нещо различно от това,
че подсъдимата Е.М. и Я.М. имат граждански брак ,от който е родена К. М.
през ****. Родителските права над детето са били предоставени за
упражняване на майката чрез определение протоколно определение по
гражданско дело №13256 на І- ви брачен състав ,в законна сила от
13.01.2021г. и пак със същото определение е определен режим за лични
контакти с детето – а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца
,от 10.00ч до 18.00часа в събота и от 10.00до 18.00ч.в неделя,без
приспиване.Както и безспорно се доказва,че тъжителят не е осъществил
контакт с детето си. на 03.04.2021г. Подсъдимата Е.М. заявява чрез
обясненията си, а и чрез свидетелските показания на Д. и Т. М. се
изяснява,че детето К. М. не е предадена на 03.04.2021г. на бащата Я.М. ,
поради това,че така е била посъветвана от адв.Л. ,която и била адвокат по
делото ,като и обяснила ,че трябва да има пълна работна седмица и тъй като в
този случай се падало непълна седмица не е дала детето на баща
му.Съответно самата подсъдима е упълномощила именно този адвокат ,видно
от протоколното определение и е имала доверие на казаното от нея.
Изложеното като установено по делото откъм фактическа страна даде
основание на настоящия съдебен състав да приеме, че с действията си на
03.04.2021г. подсъдимата е осъществила признаците от обективна страна на
престъплението по чл.182 ал.2 от НК, тъй като на същата да в гр. Съединение
като родител – майка на малолетното дете К. М., не е изпълнила съдебно
решение – протоколно определение по гражданско дело №13256 на І- ви
брачен състав ,в законна сила от 13.01.2021г .относно лични контакти на
родителя – Я.М. , с детето К. М. ,тъй като действително е осъществила
изпълнителното деяние – не е изпълнила решението като не е предало детето
за съответния режим на лични отношения.
Съгласно чл.182 ал.2 от НК „Родител или друг сродник, който не
изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно
решение относно упражняването на родителски права или относно лични
контакти с лице, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди
лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца и
глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.“. В конкретния случай Е.М. е
родител – на малолетното дете К. М. ЕГН…….– роден на нея е възложено – с
влязло в сила съдебно решение – определение протоколно определение по
гражданско дело №13256 на І- ви брачен състав ,в законна сила от
13.01.2021г.-упражняването на родителските права, а в полза на другия
родител – бащата тъжителят Я. К. М. , със същото влязло в сила съдебно
определение е бил утвърден режим на лични контакти с малолетното им дете
3
К., поради което и Е.М. може да има качеството на субект на престъплението
по чл.182 ал.2 от НК. Пострадал от това престъпление по чл.182 ал.2 от НК е
родителят, чийто личен контакт с детето му не е бил изпълнен, респ.
изпълнението е било осуетено, от субектът на престъплението така както го
вменява влязлото в сила съдебно решение, утвърждаващо този режим на
лични контакти, но пострадало лице от същото престъпление по чл.182 ал.2
от НК се явява и детето, спрямо което няма да се осъществи личният контакт
с другия родител/друг сродник.
За да бъде определено като престъпно конкретното поведение, то следва
да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на
деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на
наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Установената
фактическа обстановка по делото по категоричен начин установява много
ниска степен на увреждане на обществените отношения /непосредствен обект
в процесния случай на престъпна проява по чл.182 ал.2 от НК са тези
обществени отношения, които осигуряват осъществяването на лични
контакти с дете, уредени въз основа на влязло в сила съдебно решение/.
Въпреки че от страна на подсъдимото лице Е.М. е сторено такова поведение
– по неизпълнение на определението и не предаване на детето за лични
контакти и това поведение е довело до неосъществяване на личен контакт на
родителя – бащата Я.М. , с детето К. М. .То макара да е налице деянието от
обективна страна,то следва да се прецени и субективната страна на същото.
В конкретния случай деянието на подсъдимата Е.М. се характеризира с
това,че тя е била посъветвана по този начин от упълномощения от нея
адвокат по делото .Като именно той я е посъветвал,че трябва да има пълна
седмица ,за да даде детето на неговия баща и да спази съответното
решение.Тя е имала доверие и е изпълнила това ,което и е казано от
пълномощника й с пълното съзнание за правомерност и липса на съзнание за
нарушаване на решението и правата на другата страна.Тоест деянието в
случая при нея не е осъществено при формата на вината умисъл ,както
изисква закона ,за това правим извод от подбудите на майката и от създалата
се у нея представа за ситуацията.Тоест тя не е целяла настъпване на
противоправен резултат и до нарушаване на обществените отношения .Освен
това според съдебния състав никои от доказателствата по делото, независимо
дали са ангажирани от страна на частното обвинение, на защитата, или
инициирани служебно от съда, не насочват за категоричен извод, че от страна
на подсъдимото лице Е.М. е имало преди процесната дата 03.04.2021г.
поведение, умишлено насочено към ограничаване или изобщо до
невъзможност от реализиране на личния контакт на детето К. с баща му
Я.М..
По всички тези съображения съдът счете, че е налице само доказано от
обективна страна престъпление по чл.182ал.2 от НК ,но не и такова от
субективна страна при форма на вина умисъл , поради посочените по-горе
съображения.Това винаги води до единствения възможен правен резултат-
4
признаване на невиновност и оправдаване на лицето за повдигнатото му
обвинение по смисъла на чл.304 от НПК.
От своя страна като резултат от оправдаването на Е.М. и признаването
и за невиновна ,с присъдата беше отхвърлен и предявения граждански иск от
Я.М. срещу Е.М. за сумата от 500 лева ,представляваща неимуществени вреди
от престъплението по чл.182 ал.2 от НК ,ведно с лихвата върху тази сума от
дата 03.04.20021г до окончателното й изплащане като неоснователен.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5