№ 3816
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110103236 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцовото дружество „В. И. К. - В.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано Управителя В. В. чрез
пълномощник - юрисконсулт В. Я., против ответника М. П. С., ЕГН **********, с адрес : *** ,
с цена на иска 1569,81 лв. за главница и 239,71 лв. лихва за забава.
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства: „В. И. К. - В.“ ООД, в качеството си на В и К оператор
съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн.ДВ, бр.18 от 2005г., с посл. изм.), предоставяло В и К услуги на ответника М. П. С., ЕГН
**********, с адрес : *** който в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия
адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер ***, чийто
титуляр бил ответника С..Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, сочи ищцовата страна,
потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега
ответник) не бил правил. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да
заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава.Твърди се , че на 01.02.2022 г. В и
К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски
районен съд срещу М. С. , въз основа на което било образувано частно гр.дело № 1102/2022 г.по
описа на ВРС, ГК-42 състав. На 03.02.2022г. съдът издал заповед № 643 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на М.С. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата
от 1569,81 лв. представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
13.05.2020 г. до 12.11.2020 г.; сумата от 239,71лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 16.07.2020 г. до 27.01.2022 г., законната лихва върху главницата, считано
1
от датата на подаване на заявлението в съда - 01.02.2022 г. до окончателното плащане, както и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна
такса в размер на 36,19лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. На 14.02.2022г.
ответникът в качеството му на длъжник в заповедното производство депозирал възражение против
заповедта за изпълнение, на основание чл.414, ал.1 ГПК.Твърди се, че на дата 16.02.2022 г.
заявителят - сега ищец бил уведомен, че на осн. чл. 415, ал. 1 ГПК предвид подаденото от
длъжника възражение може да предяви иск за установяване на вземането си.
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури
ищцовата страна е посочила в табличен вид с изписване на номер на фактура, дата на издаване,
главница, отчетен период, размер на лихвата за забава, период в който е начислена лихвата за
забава: фактура ********** от 16.06.2020 г., главница 1387,75 лв., отчетен период 13.05.2020 -
11.06.2020 г., 215,87 лв. лихва за забава начислена за периода от 16.07.2020 г. до 27.01.2022 г.,
фактура № ********** от 17.07.2020 г., главница 40,27 лв., отчетен период 11.05.2020 - 15.07.2020
г., 5,92 лв. лихва за забава начислена за периода от 16.08.2020 - 27.01.2022 г., фактура №
**********/20.08.2020 г., главница 45,34 лв., отчетен период 15.07.2020 - 17.08.2020 г., 6,23 лв.
лихва за забава, начислена за периода от 19.09.2020 - 27.01.2022 г., фактура № ********** /
16.09.2020 г., главница 35,10 лв., отчетен период 17.08.2020 - 10.09.2020 г., 4,56 лв. лихва за забава
начислена за периода 16.10.2020 -27.01.2022 г., фактура № ********** /19.10.2020 г. , главница
26,08 лв. , отчетен период 10.09.2020 - 14.10.2020 г., 3,15 лв. лихва за забава начислена за периода
от 18.11.2020 -27.01.2022 г., фактура № ********** /17.11.2020г., главница 35,27 лв. , отчетен
период 14.10.2020 - 12.11.2020 г., 3,98 лв. лихва за забава начислена за периода от 17.12.2020 -
27.1.2022 г., или общо главници в размер на 1569,81 лв.и общо лихви за забава в размер на 239,71
лв.
В исковата молба е наведено твърдението, че и към момента на завеждане на специалните
положителни установителни искове, ответникът не бил оспорил чрез писмено възражение
визираните по-горе парични вземания в нормативно определения срок по Наредба № 4 от
14.09.2004 г. на МРРБ . Претендираната сума за главница за абонатен номер *** представлявала
цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в гр.Варна, бул.Осми Приморски полк
,бл. 151, вх. А , ап. 17 - отчетени чрез електронен карнет (таблет). Предвид гореизложеното и на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК за „В. И. К. - В.“ ООД се сочи в исковата молба, че
е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове,поради което е и отправено
следното искане до съда съгл. чл.127 , ал.1 , т.5 ГПК (уточнено с допълнителна молба) :
Да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да признае за установено, че М. П.
С., ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер *** дължи на „В. И. К. - В.“ ООД сума в общ размер на 1569,81 лв. (хиляда
петстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки), представляваща сбора от
главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 13.05.2020 г. до 12.11.2020 г. на
адрес: с адрес ***, сума в общ размер на 239,71 лв. (двеста тридесет и девет лева и седемдесет и
една стотинки) - представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от
16.07.2020 г. до 27.01.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 01.02.2022 г. до окончателното йм плащане, за които суми е
издадена Заповед от -3.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело
№1102/2-2022 г.по описа на ВРС. Обективирано е искане исковия съд, с решението си да се
произнесе относно съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство
2
в размер заплатената държавна такса от 36,19 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лв. Всички суми-предмет на настоящото производство, ищцовата страна е посочила, че могат да
бъдат платени по сметка на „В. И. К. - В.“ ООД в „***“ АД, с реквизити: IBAN ***; BIC
***.Обективирано е искане и за присъждане на сторените от ищцовата страна по настоящото
исково производство съдебно-деловодни разноски .В подкрепа на твърденията си и исканията си
ищцовата страна е направила доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника М. С., чрез надлежно
упълномощен процесуален представител - адвокат от АК Варна Й. Ч..
В срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове и по основание и по размер, като
желае съдът да отхвърли същите.
Ответникът оспорва твърдението, че ищеца реално доставил за периода от 13 май 2020 г.
до 22 ноември 2020 т. водоснабдителни и канализационни услуги до потребителя, отчитайки
показанията на сертифициран водомер в присъствие на потребителя или на негов упълномощен
представител, подлежащи на заплащане в претендирания размер съгл.Общите условия на ***
ООД. Твърди се от ответника, че не е ползвал услугите чието заплащане се търси от него , т.к. в
имота не живеел никой.
Ответника счита още, че в посочените справки показанията на водомера били произволни,
не отговаряли на действителните . Налице за ответника било или неправилно отчитане на водомера
или неотчитане на водоползването.
Показанията на водомера ,подчертава още ответника , че съгласно ОУ на *** ООД следва
да се отчитат в присъствие на потребителя или на негов упълномощен представител. В отговора на
искова молба ответникът е акцентирал върху обстоятелството , че по делото няма представени
доказателства като талон за пломбиране подписан от абоната или представител на абоната, на база
на който ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че като страна в
правоотношението по договор за продажба ищецът доставил посоченото в справките количество
вода.Твърди се още, че не били спазени ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите , в
които били предвидени условията и начина на отчитане на средствата за търговско измерване
/водомери/.В срока по чл.131 ГПК ответникът не е направил доказателствени искания, не е изразил
становище по доказателствените искания на ищцовото дружество.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 18.11.2022 г. представител на
ищцовата страна не се явява, но в писмена молба с рег. № 79606/17.11.2022 г. депозирана от
юрисконсулт В.Г. ищцовата страна желае уважаване на иска като представя и списък по чл. 80
ГПК.
В същото съдебно заседание ответникът, представляван от адв.Й. Ч. се придържа към
изразеното още в срока за отговор на искова молба становище за неоснователност и недоказаност
на исковете, като желае отхвърлянето йм ведно със сторените разноски.В откритото съдебно
заседание адв.Ч. е представил и по делото е приобщена и писмена защита .
За да се произнесе по същество на спора, съдът водим от твърденията и възраженията
на страните, на база приобщените по делото доказателства и приложимия закон, съгласно
нормите на чл.235 и чл.236 ГПК,приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И
ПРАВНА СТРАНА :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в
3
отношенията между ищцовото дружество и ответника, че ответникът дължи на *** ООД
паричните вземания вписани в издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза
на кредитора против длъжника в предходното водено заповедно производство .
От приобщеното като писмено доказателство по настоящото дело частно гр.дело №
1102/2022 г. по описа на РС Варна, ХLII –ри състав съдът намира за безспорно установено и
доказано твърдението на дружеството ВиК оператор, че за събиране на претендираните парични
вземания е било водено заповедно производство под цитирания номер.Видно от л. 3 –ти от
заповедното дело, въз основа на заявление с рег.вх.№ 6296/1.2.2022 г. „В. И. К. - В. „ ООД е
сезирало РС Варна със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК против длъжника М. П. С., ЕГН ********** , живущ в *** . В точка 9, 12, 14 от
заявлението / л. 3 –ти гръб / заявителят е посочил точните размери и периоди и основания на които
се е позовал за да обоснове заявлението си по чл.410 ГПК против абоната на ВиК услуги за
потребени и неплатени ВиК услуги , отчитани при ищеца по абонатен номер *** за периода 13
май – 12 декември 2020 г. за главницата и от 16 юли 2020 г. до 27.01.2022 г. Видно от л. 10, 11 от
заповедното дело въз основа на Разпореждане № 4004/3.2.2022 г., заповедният съд е издал заповед
№ 643/3.2.2022г.за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя и против длъжника за
сумата от 1569,81 лв. главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер
*** , за периода 13.05.2020 г. до 12.11.2020 г. за обект – имот, находящ се в *** , сумата от 239,71
лв. представляваща лихва за забава върху главницата за периода 16.07.2020 г. до 20.01.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението в съда –
1.2.2022 г., до окончателното изплащане на задължението ,на основание чл. 410 ГПК, както и
направените разноски в размер на 36,19 лв. за заплатена държавна такса и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение , на осн. чл. 78 ал.1 и ал. 8 ГПК ,вр.чл. 37 ЗПрП, вр. чл.36 от
НЗПрП , като изрично е вписано в заповедта, че вземането произтича от следните обстоятелства :
дължима сума за фактурирани ВиК – услуги по партида с абонатен номер *** , за които има
издадени фактури за периода от 16.06.2020 г. до 17.11.2020 г., за обект – имот , находящ се в ***,
факта, че длъжникът е получил заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, възразил писмено против
същата по реда на чл.414 ГПК и в срок, а в изпълнение на указанията на заповедния съд заявителят
– сега ищец е предявил ОСИ с правно осн. чл.422 , ал.1, вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Така установеното по-горе от фактическа страна налага и извод за процесуална
допустимост на установителната защита , поради което и исковият съд дължи произнасяне по
същество на спора .
За да установи и докаже основанието и размера на претенциите си, ищцовото дружество е
ангажирало писмени доказателства и отправило искане за провеждане на съдебно – счетоводна
експертиза .
Съвкупния и поотделен анализ на представените с исковата молба от ищцовата страна
писмени доказателства : заверени за вярност с оригнала копия на : Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В. И. К. - В.“ ООД; Решение № Ц -
37/23.12.2019 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение № Ц - 46/30.12.2020 г. на
КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; пълномощно; справка за недобора на частен абонат
за периода от 16.06.2020 г. до 17.11.2020 г., допълнително представените в първото открито
съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца : заверени копия на следните писмени
доказателства, а именно: Констативен протокол № **********/11.06.2020 г., ведно с докладна
4
записка и снимков материал; опис на отчети на абонат № *** от таблет, модул, самоотчет; талон за
пломбиране на водомери № 074322/23.06.2020 г. и уведомително писмо № **********/11.06.2020
г., мотивират съда да изведе извод от фактическа , а и от правна страна , че ответникът М. С. има
качество „потребител „ на ВиК услуги , респ. че страните по спора се намират в договорна връзка
за доставка на ВиК услуги , регулирана от Общите условия на *** ООД .
В качеството си на потребител на ВиК услуги ответникът е следвало периодично да
заплаща потребените от него ВиК услуги, отчитани по партида с абонатен номер *** за обект –
имот , находящ се в г*** / адреса на който от 2011 г. е регистриран ответника и в НБДН – л. 9 –ти
от заповедното дело /
Ищцовата страна е твърдяла, че за посочения абонатен номер и адрес на потребление
ответникът има непогасени чрез плащане задължения към *** ООД за което са издадени фактури
за период от 16.06.2020 г. до 17.11.2020 г..
Ответникът е оспорил иска с възраженията , че фактурираните услуги не са му доставени,
че имота не е бил обитаем, както и че потреблението не е било отчитано съгласно общите условия
на самия ищец, вкл. и че няма данни водомера да е годно средство да отчита правилно .
За пълното изясняване на фактическата страна , в първото открито съдебно заседание,
както бе посочено и по-горе ищцовата страна е представила допълнителни писмени доказателства,
чиято доказателствена стойност съдът следва да съобрази ведно със целия събран писмен
доказателствен материал и заключението на вещото лице по допуснатата и проведена по делото
ССчЕ.
Видно от л. 61 – ви, на 11.06.2020 г., в гр.Варна , на *** е съставен Констативен
протокол № ********** от двама служители на дружеството „***“ ООД в присъствие на
представител на абоната , подписал и получил протокола без възражения .В КП е записано, че в
имота, на водомерното положение има монтиран водомер 5м3, с номер 3027632 , с изваден
механизъм , Вписан е № 020201603804 с показания 314 м3 и становище да бъдат приложени чл.
51 , 2 . На л. 62 – ри се съдържат 6 бр. черно –бели снимки на водомер.
С докладна записка /приложена на л. 63 /инж.В. Л. – ръководител звено „ Водомерно
стопанство „ е уведомил на 16.06.2020 г. С. Н. – Началник Отдел „ Инкасо и реализация „ при ***
ООД , затова, че на 11.6.2020 г. по сигнал на инкасатор е била извършена проверка от ВВК на
потребител с абонатен номер *** с титуляр М. П. С. , направен бил снимков материал, от който
се виждало , че измервателната част на водомера е отделена , което водело до неотчитане на
потребената вода. Изпратена била комисия от ВВК и направен Протокол КП №
**********/11.06.2020 г.При така изнесеното , служителя на „***“ ООД, изготвил докладната
записка на 16.06.2020 г. е посочил, че счита, че са налице условията на ч л. 51 , т.2 във връзка с
чл. 49 ОУ и на абонат № *** следвало да се начисли разход на вода в размер на 432 м3 , за
период 12.12.2019 – 11.6.2020 г . Изчислението както става ясно от докладната записка , било
направено на база максимална проводимост на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление н денонощието и изтичане на водата със скорост 1m/s като били
използвани данни от Наръчник на водоснабдяване , изд. „ Техника „, София 1982г. ( водопровод ½
„2,82 m3/ден х 180 дни = 507 m3 , за периода фактурирани 75 m3 =432m3 ) .
От приложения на л. 67 – ми в заверено за вярност с оригинала копие на талон за
пломбиране на водомери № 074322 от 23.06.2020 г. е видно, че „ стария водомер „ е бил с номер
020201603804 с пломба 3027632 и показания 00314, оставен при потребителя, а новия - годен до
5
2030 г., с фабр. номер 000041 , с нулеви показания и пломба 3097837 .
Сравнявайки КП от 11.06.2020 г. и талона за пломбиране на водомер, съдът намира, че
релевираните в хода по същество възражения от адв.Ч. в качеството му на процесуален
представител на ответника са останали недоказани , т.к. и при установяване на въздействието
върху водомера към 11.06.2020г. и при пломбиране на новия водомер, данните за стария водомер
са едни и същи – водомер с фабричен номер 020201603804 , с показания 314 м3. Т.е. към
11.6.2020 г. , съдът приема, че водомерът, който е обслужвал абоната и ответник е бил с
видими показания от 314 м3.
Установява се от приложената на лист 64 – 66 , че потреблението на В и К услуги от
страна на абоната е било отчитано от В и К оператора първо по водомера с фарбр. №
020201603804, а след това по водомер с фабр.№ 000041 .
Видно от л. 18 – ти от делото , ищцовата страна още с исковата молба е представила
справка за небора на частен абонат, на която позовава както основанието, така и размера на
претенциите си .Справката безспорно е изготвена едностранно от ищеца, като в нея са включени
общо 6 бр. фактури издадени от 16.6.2020 г. до 17.11.2020 г., на обща стойност 1569,81 лв.
главница с ДДС, 239,71 лв. лихви , остатъчно общо задължение 1809,52 лв. От данните в
справката за неодобора се изяснява, че водомерът , обслужващ абоната и ответник е бил отчитан
до подмяната му чрез карнет, като справката е издадена на 7.3.2022 г. и поради тази причина в нея
е посочен водомера с новия фабричен номер и пломба , но са вписани на ред първи показания „
424“ , ново „ 0“ . Възраженията на ответника, че фактурите не са изброени в издадената заповед
по чл.410 ГПК в заповедното производство съдът намира за ирелевантни,т.к. не първичния
счетоводен документ – фактура е основанието на иска , а договора за потребление на ВиК услуги.
При така изложеното по – горе съдът следва да даде отговор на спорния по делото въпрос
дължи ли ответника на ищеца заплащане на исковите суми или не .
За да бъде даден отговор на въпроса има ли непогасени задължения от ответника към
ищеца съдът е допуснал провеждане на съдебно – счетоводна експертиза, възложена на вещото
лице М. И., неоспорена от страните . От ССчЕ и от разпита на вещото лице М. П. И. се изяснява,
че вещото лице е изготвило заключението си на база справка за облога и плащанията към
16.08.2022 г., когато е издадена справката, т.к. плащанията обикновено се отразявали към дата и
справка за недобора на частен абонат към 16.08.Видно от л. 51 – ви от делото, в.л.М.И. прави
заключението, че общата стойност на задълженията за главница за ползвани В и К услуги по
партида с абонатен номер *** по посочените фактури в „ Справка за недобора за частен абонат
„ до 27.01.2022 г. са в размер на 1569,81 лв. Общата стойност на лихвата за забава, начислена
върху неплатените задължения по главницата за ползвани В и К услуги върху главните
задължения, считано от съответния йм падеж до 27.01.2022 г. , вещото лице е пресметнало като
239,71 лв. По процесните фактури, обобщава вещото лице, че след датата на подаване на
заявлението плащане няма, към дата 16.08.2022 г.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен установителен иск е заявен от ищцовото
дружество „ *** „ ООД против отв. М. С. ис него ищцовата страна цели да установи със сила на
пресъдено нещо съществуването на паричните вземания , за които в полза на заявителя е била
издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение
6
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, т.к. е предявен от заявителя в заповедното
производство против длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради което съдът дължи
произнасяне по същество на спора.По така предявените ОСИ с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът с доклада по делото е разпределил
доказателствената тежест между страните както следва: Всяка една страна е следвало да
установи и докаже фактите на които основава своите твърдения или възражения, респективно от
които черпи положителни за себе си права /чл. 154 ГПК/.В тежест на ищеца по делото,съдът е
възложил да установи и докаже, че между „***“ ООД и отв.М.С. е имало валиден договор за
ползване на В и К услуги за посочения в заповедното и исково производства имот, изпълнението
по което е извършено пълно и точно от „***“ ООД за релевантния за спора исков период, както и
че във връзка с това облигационно правоотношение е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
ГПК в полза на кредитора - ищец, че заповедта е връчена на длъжника и оспорена по реда на
чл.414 ГПК, както и че е спазен срока за предявяване на иска с правно осн. чл.422, ал.1 вр.чл. 415,
ал. 1 ГПК.В тежест на ищеца е било и да установи и докаже, че в качеството си на доставчик на В
и К услуги е изпълнил точно задълженията си като е доставил на адреса на потребление на
ответника С. незаплатените от последния количества потребена вода, респективно услуги ; да
установи и докаже, че е заведено и водено заповедно производство въз основа на Заявление по
чл.410 ГПК; че е налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата
молба размери и основание, периоди; че е доставила точно количествата вода описани и в
справката за недобора и петитума на иска и че ответника е абонат на ищцовото дружество за
исковия период, респ. че е имал за исковия период качеството потребител на В и К услуги. В
тежест на ищеца е било възложено и да установи и докаже, че ответника е изпаднал в забава и че е
налице фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗЗД, поради което е и инициирано производството по
чл.410 ГПК.С оглед релевираните оспорвания в срока по чл.131 ГПК съдът е указал на ищеца, че
следва да установи и докаже ,че водомерът обслужващ адреса на потребление на ВиК услуги за
исковия период от време е бил изправно средство за търговско измерване, годно да отчита
потребените количества вода, включително и че потребеното количество вода е било регулярно и
надлежно отчитано чрез таблет.
В тежест на ответната страна в случай, че ищецът докаже горните факти и обстоятелства
съдът е възложил да установи и докаже (и то едва ако ищецът установи и докаже основанието на
иска си) че са заплатени претендираните суми било то при настъпване на падежите или след това.
В тежест на ответника е било възложено да установи и докаже, че не е налице облигационна
връзка между него и *** ООД за исковия период и за посочения абонатен номер и адрес на
потребление, като за целта се позове само на положителни факти и обстоятелства -т.е. без да
доказва отрицателни факти и ако оспори твърденията на ищеца касаещи качеството потребител на
ВиК услуги и договорна връзка за конкретния обект на потребление на ВиК услуги и исков период.
На основание чл. 146, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, единствения факт, който не се спори между
страните и обявен за безспорен с доклада по делото е ,, че исковите суми не са платени от
ответника към „***“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е оспорил че има качество потреб ител на ВиК
услуги за обекта на потребление на ВиК услуги,отчитани по партида с абонатен номер ***, а този
факт съдът приема за доказан на база приобщените по делото писмени доказателства, ангажирани
от ищеца.
7
Съдът намира за установено и доказано неоспореното от ответника твърдение на ищеца, че
„***“ ООД и ответника са страни по договор за доставка на ВиК услуги , при действие на Общи
условия на ВиК оператора.Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „*** -” ЕООД, са одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ – 018 от 09.06.2006 г.
и с решение ОУ -09 от от 11.08.2014 г. Последните са и приобщени по делото, поради което и на
основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са влезли в сила спрямо
страните по спора. На това основание съдът приема, че между страните по делото е налице
валидно възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови
нужди до потребител - ползвател на обекта находящ се в *** , отчитани по партида с абонатен
номер *** водена на името на ответника . Ответникът по делото М.С. има качеството на
потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗРВКУ /в сила от 20.01.2005г./ и в това си
качество дължи заплащане на предоставените му В и К услуги по цени, утвърдени от
ДКЕВР/КЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено и
разпределено по реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и чл. 29 и чл. 31 от Общите условия/.
При сторените от ответника възражения в срока по чл.131 ГПК и в о.с.з. съдът намира, че
съгласно действащите между страните общи условия приложими в конкретния случай са изрично
визираните правила в раздел Втори на общите условия „Отчитане на количествата питейна
вода .Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, а при липса на такъв, отчетът се подписва от свидетел съгласно чл. 21, ал. 4 от ОУ .
Ищцовата страна е доказала по делото, че исковите суми както за главница , така и за
лихви не се претендират като непогасено задължение за реално потребена вода , а под формата на
служебно начисление, поради което и дали отчитането е било извършвано чрез карнет или чрез
дистанционен отчет – чрез таблет, за съда се оказва ирелевантно.Това е така, тъй като по делото
на база представените от ищцовата страна писмени доказателства се изяснява, че водомерът,
който е бил ползван от абоната при извършена проверка на 11.06.2020 г. е бил открит „ с изваден
механизъм за измерване „, което представлява нарушение на целостта и годността на водомера да
измерва потребеното количество вода . При сравнение на данните за отчета на водомера, справката
за недобора, ,изготвената по случая докладна записка и съставен в последствие талон за
пломбиране на водомер от 23.06.2020 г./л. 67/, съдът извежда извод, че в изпълнение на
полученото на 11.06.2020 г. уведомително писмо потребителят и ответник е предприел
необходимите действия за осигуряване на нов , работещ и изправен водомер .Монтирания нов
водомер на 23.6.2020 г. видно от талона за пломбиране е в метрологична годност до 2030 г., а
старият демонтиран водомер е бил с показания от 314 м3.
Според докладната записка изготвена от служител при *** на абоната е следвало служебно
да се начислят 432 м3 за период 12.12.2019 – 11.06.2020 г., на осн. чл. 51, т.2 вр. чл.49 от ОУ на
*** ООД .
Съгласно разпоредбата на чл. 51, т.2 от ОУ на *** ООД, приложими към конкретния спор/
л. 9 –ти от делото / - В случаите когато чрез физически въздействия потребителят причинил
повредата водомера или пломбата , по реда на чл.49 се определя количеството вода. В чл.49 от ОУ
на *** ООД е записано , че при отказ на потребителя , установен с протокол по чл. 24, ал.4 да
осигури достъп на длъжностното лице на ВиК оператора за отчитане на показанията на водомер,
разходът на вода се изчислява по пропусквателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при 6 ч. потребление в денонощието и изтичане на водата със
8
скорост 1 m/s за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 м.
Именно нормата на чл.51 , т.2 ОУ е приложил и В и К оператора, като в докладната
записка при посочената в чл. 49 формула е определил и служебно количество вода за начисляване
от общо 432 м3 , за период 12.12.2019 – 11.6.2020 г.
В справката приложена по делото на 64-66 е включен период 5.12.18 – 17.10.22 г., в който
на абоната срещу всеки месец на потребление са записани следните количества потребена вода:
17,10,10,7,10,9,10,10,10,10,9,10,9,10,10,10,10,10,8,12,11,7,9,0,0,18,8,0,0.
Сравнявайки цифрите в справката за недобора и справката за отчет, съдът констатира, че
служебно определеното количество вода е било начислено за период от 6 месеца, като е разнесено
за отделните месеци, а и взето предвид фактурираното количество / така ред 4 –ти от справката за
недобора/ . Доколкото става въпрос за изчисление по формулата въведена в общите условия на
ВиК оператора в чл. 49, предвид факта ,че по надлежния ред е установен нерегламентиран достъп
до водомера ,обективиран в протокол който обвързва потребителя, съдът намира, че ВиК
оператора е спазил собствените си общи условия и определил служебно количество вода на
стойност изчислена съгл. чл. 51 , т.2 и чл. 49 ОУ при цени утвърдени от КЕВР . Дължимостта на
паричните вземания за главници и лихви е доказано по делото, че не се търси от потребителя
заради нерегламентирания достъп до водомера изразяващ се в изваждане на механизма на
средството за измерване . При осигурен достъп на служители на *** ООД от представител на
потребителя и констатациите обективирани в КП от 11.6.2020 г. и снимковия материал към КП,
съдът счита, че друго лице, различно от потребителя , обективно не би могло да въздейства върху
водомера, а и явно че по този начин водомерът не е отчитал реално потребената вода, което е
довело и до извършване на служебна корекция .
На последно място съдът намира , че със заключението по неоспорената ССчЕ се
установява и доказва в пълнота размера и периода на главната претенция за неплатени главници
ведно с акцесорната за лихви за забава - 1569,81 лв. сбора от главници за ползвани и незаплатени
В и К услуги за периода от 13.05.2020 г. до 12.11.2020 г. на адрес: с адрес ***, както и сума в общ
размер на 239,71 лв. - представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за
периода от 16.07.2020 г. до 27.01.2022 г.
В обобщение ,съдът приема, че искът е основателен и доказан ,така както е заявен и следва
да бъде уважен .
Възражението на ответника, че в имота не е живял никой – по делото е останало напълно
недоказано , а и адреса на потребление съвпада с настоящия и постоянен ,заявени още през 2011 г.
от ответника и вписани в масивите на НБДН . /видно от справката приложена още в заповедното
дело / .
При така изложеното по-горе, съдът уважава изцяло предявения иск като основателен и
доказан по размери и периоди . В хода на настоящото производство не са ангажирани
доказателства от ответника които да обусловят извод, че забавата в плащанията на процесните
задължения е преустановена, поради което и съдът присъжда в полза на ищцовата страна и
законната лихва върху главницата, начиная от датата на която е подадено заявлението по чл.410
ГПК, т.к. съгласно трайната съдебна практика датата на сезиране на заповедния съд се счита за
началния момент от който законната лихва върху главницата е дължима .
С оглед изхода на спора, съдът присъжда в полза на „ ***“ ООД сторените разноски в
9
пълен размер, както по заповедното , така и исковото производство. Размерът на разноските в
заповедното производство –частно гражданско дело №1102 /2022 г. по описа на РС Варна, ХLII-ри
състав, е бил установен от заповедния съд – 36,19 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение – или общо 86,19лв. (осемдесет и шест лева и деветнадесет
стотинки) и този размер исковият съд , на осн. чл. 78 ал.1 и ал.8 ГПК присъжда в полза на ищеца .
В исковото производство ищцовата страна също е сторила разноски, изчерпателно
посочени по вид и размер в списъка по чл. 80 ГПК от т.2 до т. 4 вкл. , в общ размер на 276,60 лв.
(двеста седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки ) – сбора от 76,60 лв. за платена д.т., 150 лв.
депозит за ССчЕ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение . Размера на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде определен от съда , така както повелява нормата на чл. 78, ал.8
ГПК и НЗПрПом. Посочения от юрисконсулт В.Г. размер от 50 лв. за процесуално
представителство, при изричното искане на ищеца, съдът намира, че следва да се присъди , а не да
бъде увеличен на 100 лв. Ето защо, предвид характера и вида на настоящото исково производство,
съдът определя общ размер на съдебно – деловодни разноски в полза на ищеца в исковото
производство от 276,60 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните – ищцовото дружество „В. И.
К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано Управителя В.
В. чрез пълномощник - юрисконсулт В. Я. и ответника М. П. С., ЕГН **********, с адрес : ***,
че ответникът М. П. С., ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които
се отчитат по партида с абонатен номер *** ДЪЛЖИ на „В. И. К. - В.“ ООД, СУМА в общ размер
на 1569,81 лв. (хиляда петстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща сбора от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
13.05.2020 г. до 12.11.2020 г. на адрес: с адрес ***; СУМА в общ размер на 239,71 лв. (двеста
тридесет и девет лева и седемдесет и една стотинки) - представляваща сбор от обезщетения за
забава върху тези главници за периода от 16.07.2020 г. до 27.01.2022 г., както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.02.2022 г. до
окончателното йм плащане, за които суми е издадена Заповед № 643 от 3.02.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело №1102/2022 г.по описа на ВРС,
ХLII –ри състав, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА ответника М. П. С., ЕГН **********, с адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ на “В. И.
К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от В. В.,
СУМАТА от общо 86,19лв. (осемдесет и шест лева и деветнадесет стотинки) - сторените от
ищцовата страна в качество на заявител в заповедното производство по частно гр.дело №
1102/2022 год. по описа на ВРС ХLII -ри състав съдебно деловодни - разноски и СУМАТА от
общо 276,60 лв.(двеста седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки ) - представляваща
сторените от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в исковото производство, пред
настоящата инстанция на основание чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11