№ 553
гр. Ямбол, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20232330102034 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба от М. А. Т. с ЕГН **********, лично и в
качеството си на законен представител на детето А. К. К., ЕГН ********** и двете с адрес в
гр.Я., кв. „К***“, ул. „***, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по
отношение на молителката и детето домашно насилие от страна на лице от което има дете
– К. Б. К., ЕГН ********** , с адрес гр. С., ж.к. „ *** .
В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното
твърдяно домашно насилие, а именно: Молителката твърди ,че с ответника имат интимна
връзка повече от 15 год. и имат родено дете А. К. К.. Твърди се, че през цялото време на
връзката им молителката била подложена на психическо и физическо насилие. На
05.08.2023 г. около 08.30 ч. ответника започнал да се дразни с молителката по повод
отказана от нейна страна интимна близост. Започнал да я обижда с думите, че е курва и
наркоманка, като бил щастлив от отказания му секс, защото щяла да го зарази. Започнал да я
обвинява, че има връзка с други мъже, започнал да крещи, като всичко това се случвало в
присъствието на детето, което се разплакало. Хванал молителката за косата, докато държала
детето в ръцете си, като последното се разплакало и започнало да повтаря, че тати бие мама.
Ответника крещял на молителката през целия ден, като и казал, че следва да се откаже от
детето пред нотариус, защото щял да го вземе насила и повече нямало да го види.
Молителката изчакала ответника да си легне, събрала си багажа и заедно с детето отишли в
С., където работила майка й. На 07.08.2023 г. около 08.15 ч. слязла пред хотел „***“ и
видяла ответника отпред. Същия и казал, че прибрал вещи в колата си, защото нейната била
стара и не се заключвала. Молителката стояла на разстояние и си взела багажа, като
1
ответника отново започнал да я заплашва с думите, че щял да я пребие, че ще я осакати и ще
я докара до просешка тояга, като веднъж го вече бил направил, но този път щял да го
направи още повече. Ответника си стиснал юмрука, като казал на молителката, че няма да го
направи пред свидетели, като последната чрез тел.112 информирала органите на полицията
и пуснала жалба в РУ Н.. Притеснява се, че ответника можел да повреди колата й или и е
сложил наркотично вещество.
Молителката се страхува от ответника, счита, че същият е заплаха както за нея, така и
за детето им и претендира налагане на мерки за защита по чл.5, т.1 и т.3 от ЗЗДН. Прилага
декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание от молителите се явява лично майката М. А. Т. и представляват от
пълномощник адвокат, чрез който поддържат молбата, соча доказателства и претендира
налагане на мерките по по чл.5, т.1 и т.3 ЗЗДН и претендират присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
Ответникът редовно призован се представлява от пълномощник адвокат, чрез който
взема становище по молбата и претендира за нейното отхвърляне.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в
нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 акта на
домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН –
лице с което молителка имат дете, респ. баща на детето, поради което е допустима.
За осъществения акт на домашно насилие е представена декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, в която е възпроизведена фактическата обстановка от молбата за защита.
По делото по искане на страните са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите В. Д. Т. Т. и Х. П. К..
Свид. Т.- Т., майка на молителката и баба на детето посочва, че 06.08. и се обадила
дъщеря й, като била много притеснена. След като отишла в гр. С. да празнуват рождения
ден на детето, ответника я хванал за косата, дърпал я, като детето било много разстроено и
тя се чувствала много несигурна, с оглед на това, че скандалите ескалирали между тях.
Искала да се прибере в гр. Я., но те със съпруга си били в Н., като тя отишла при тях. Още
на рождения ден на детето нещата между тях не били на добре, като ответника я
принуждавеал да отидат пред нотариус и тя да подпише декларация, че се отказва от детето
и ще го остави при него, като седмица преди това и поставял същите условия, като напусне
работа и да отидат заедно с детето при него в гр. С.. Детето се разпищяло кагота започнал да
я дърпа за косата и след като отишли в гр. Н., то разказало затова на баба си. На 07.08.
подали жалба в РУ- Н., за да осигурят сигурност на дъщеря й и детето, като тя си тръгнала
от гр. С., като издебнала ответника като спял, но въпреки това вечерта той пристигнал в гр.
Н., като от колата на молителката извадил вещи. Молителката ходила в социалните служби
в гр. Б., като детето било при нея. Отношения между страните в годините били хаотични и
2
често стигали до разправии, като ответника бил екстремна натура, прекалено емоционален,
бързо палили и не търпял чуждо мнение. Бил с труден характер, като заплашвал преди това
молителката с нож, мерил я с предмети, заплашвал я и публикувал грозни снимки. Имали
дълга връзка, без молителката да знаела, че той имал семейство и дъщеря. После след като
им се родило детето той се развел, но продължил с поведението си, като молителката се
страхувала за нея си и тях. Същия работил в Г., като не подпомагал финансово детето.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетелката отговори, че първоначално
дъщеря й не била й казала нищо, като й споделила какво се било случило в гр. С., след като
отишла в гр. Н., като на 07.08. сутринта видяла ответника който искал да говори с нея,
вдигнал скандал, като и казал, че това което правила не било хубаво.
На въпрос на ответника свидетелката отговори, че тя не се намесва в техните спорове,
но били свидетели цялото семейство как той избухвал и трудно се владеел, като проявявал
чувство на собственост и ревност.
Свид. Х. К. посочва, че е бивша съпруга на ответника, като на 04.08. молителката
пристигнала в гр. С. за рождения ден на детето, където били поканени и те. Тя отседнала в
апартамента на ответника, като тържеството минало много добре, като детето им през
цялото време било с ответника. След тържеството отишли в неговия апартамент и след като
молителката взела да преспива детето те си тръгнали. На следващия ден се чули с
ответника, който и споделил, че малката вдига температура, като са ходили на лекар. На
следващия ден получила обаждане от молителката, че избягала и повече нямала да се върне,
като няма обяснение затова. Молителката споделила със свидетелката, че ползвала
ответника за донор по отношение на детето, като ответника тръгнал за гр. Я. да ги търси. Не
ги намерил, като на 07. 08. ги намерил в гр. Н.. По отношение на ответника споделя че е
добър човек, като тя била причината и не го оставяла на мира. Основния проблем между
двамата бил, че молителката имала приятелка, като домашното насилие през тези години
докато били двамата било към бившия и съпруг.
На въпрос на пълномощника на молителката свидетелката отговори, че същото била
ходила при него в Г., като ползвала ответника за донор, като избягала на 06.08., като вечерта
на 05.08. всичко би трябвало да бъде ок, нищо не знаела. Ответника споделял всичко с нея,
като молителката не била споделяла с нея за домашно насилие. Тя ходила при него, като
живеели като нормално семейство, като се чули вечерта и всичко било нормално. Въпреки,
че се били чули три пъти всичко било нормално, като тогава вечерта не била там. Доколкото
рабрала ходили на Мола, като на 05.08. не била там и не била ходила в жилището, а
говорила за 04.08.
Като писмени доказателства са приети изпратените от полицията преписки, като от
докладна записка става ясно, че същата била образувана по подадено заявление от
молителката, затова, че на 05.08.2023 г. в гр. С. била дърпана за косата, обиждана, псувана и
заплашвана от К. Б. Т., като последния има съставен протокол за предупреждение съгласно
ЗМВР. Също така се установява, че се извършва проверка от страна на ЯРП за упражнено
насилие от страна на адв. И.- ЯАК по отношение на С. К., а също така и проверка за
3
упражнено насилие над адв. И.- ЯАК от страна на ответника след проведеното на 13.09.2023
г. о.с.з.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, емоционално,
психическо, икономическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо
лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото е доказано
извършването на твърдените в молбата акт на домашно насилие от страна на ответника
спрямо молителките,като на 05.08.2023 г. около 08.30 ч. ответника започнал да се дразни с
молителката по повод отказана от нейна страна интимна близост. Започнал да я обижда с
думите, че е курва и наркоманка, като бил щастлив от отказания му секс, защото щяла да го
зарази. Започнал да я обвинява, че има връзка с други мъже, започнал да крещи, като всичко
това се случвало в присъствието на детето, което се разплакало. Хванал молителката за
косата, докато държала детето в ръцете си, като последното се разплакало и започнало да
повтаря, че тати бие мама. Ответника крещял на молителката през целия ден, като и казал,
че следва да се откаже от детето пред нотариус, защото щял да го вземе насила и повече
нямало да го види. Молителката изчакала ответника да си легне, събрала си багажа и заедно
с детето отишли в С., където работила майка й. На 07.08.2023 г. около 08.15 ч. слязла пред
хотел „***“ и видяла ответника отпред. Същия и казал, че прибрал вещи в колата си, защото
нейната била стара и не се заключвала. Молителката стояла на разстояние и си взела багажа,
като ответника отново започнал да я заплашва с думите, че щял да я пребие, че ще я осакати
и ще я докара до просешка тояга, като веднъж го вече бил направил, но този път щял да го
направи още повече. Ответника си стиснал юмрука, като казал на молителката, че няма да го
направи пред свидетели, като последната чрез тел.112 информирала органите на полицията
и пуснала жалба в РУ Н.. Притеснява се, че ответника можел да повреди колата й или и е
сложил наркотично вещество.
Също така се установява , че ответникът е решил да действа посредством принуда
изразяваща се в осъществени заплахи – като и крещял, обвинямвал я ,че има връзка с други
мъже, като я обиждал, че е курва и наркоманка, че трябва да се откаже от детете пред
нотариус и действия- като я хванал за косата, като всички тези действия били извършени
пред детето. От изисканата преписка от органите на полицията се установяват описаните от
ответника действия, като на същия бил съставен протокол за предупреждение.
Съдът не споделя възраженията на ответника,че не е осъществил акта на домашно
насилие, като в тази насока не бяха ангажирани никакви доказателства по делото, като
съдът не кредитира показанията на свидетелката К. с оглед на това, че същата не е бил пряк
4
свидетел на случващото се между страните.
Поради всичко гореизложено съдът намира, че от съвкупната преценка на всички
писмени доказателства, включително и от приложената от нея декларация по чл. 9, ал.3 от
ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН може
да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил емоционално и психическо
насилие над молителката на посочената в молбата дата, по времето и начина, описани в
същата, като това се е случило пред детето.След анализ на събраните доказателства съдът
намира, че действията на ответника осъществяват акт на домашно насилие не само спрямо
молителката, но и спрямо малолетното дете А. К. К.. Това се потвръждава и от приложения
социален доклад от ДПС- С., където ответника споделил пред социалните работници, че
двамата с молителката се скарали, след като той научил, че има връзка с други мъже, като
имало скандал помежду им с обиди и груби думи, като детето било в стаята и чуло скандала
помежду им. Това е така, защото според легалната дефиниция на чл.2, ал.2 от ЗЗДН за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
Отделно от това, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства-чрез
разпита на свидетелката Т.- Т., която и макар и заинтересован от изхода на делото,съдът не
намира основания да не кредитира и да не им даде вяра,настоящия съдебен състав счита,че е
налице системност в агресивното и противоправно поведение на ответника, което е
провокирало траен основателен страх у молителката и детето за живота и здравето им.
Поради това, съдът счита, че споменатото домашно насилие, предмет на настоящото
производство, са само единични случаи от системно такова, характеризиращо се с упоритост
в противоправното поведение на ответника, накърняващо физическия и психически
интегритет на молителката и детето.
Ето защо, молбата следва да бъде уважена, като спрямо молителите се наложат
следните мерки за закрила: задължаване на извършителя да се въздържа от домашно
насилие по отношение на молителката и детето; забрана на ответника да доближава
жилището на молителката и детето, детската ясла и детската градина на детето,
местоработата на молителката и местата на социални контакти и отдих на молителката и
детето на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 18 месеца. Съдът не следва да налага
т.4 на чл.5 с оглед на това, че при извършена служебна проверка се установи, че страните
имат заведено дело № 2373/2023 г. по описа на ЯРС по чл.127, ал.2 СК, като посочената
мярка не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на
родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на лични
отношения.
Съдът намира, че предвид интензитета на отправените към молителката заплахи и
упражненото над нея насилие извършено в присъствието на детето , липсата на промяна в
поведението на ответника, въпреки издадената заповед за защита, както и с оглед
основателния страх, който това поведение предизвиква у нея, мерките следва да бъдат
наложени за максимален срок, предвиден в закона – 18 месеца.
5
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба в
максималния размер от 1000 лв. Размерът на санкцията глоба съдът определи като взе
предвид посегателство върху живота на пострадалите, осъществен чрез акта на домашно
насилие.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителите следва да бъде издадена заповед за
защита въз основа на настоящото решение.
На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи
и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв., както и
разноски на молителя М. А. Т. в размер на 800,00 лв. От представеното адвокатско
пълномощно и договор за правна помощ, се установява, че се претендира сумата от 800, 00
лв., представляващи адвокатско възнаграждение, като са представени и доказателства за
плащане на възнаграждението в брой, в съответствие със задължителните указания, дадени
в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което са налице
всички предпоставки за присъждането на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от Закона
за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд
РЕШИ:
Налага мерки за защита на М. А. Т. с ЕГН ********** и на детето А. К. К., ЕГН
********** и двете с адрес в гр.Я., кв. „К***“, ул. „***, , срещу осъществено спрямо тях
домашно насилие от страна на К. Б. К., ЕГН ********** , с адрес гр. С., ж.к. „ *** , КАТО:
Задължава К. Б. К., ЕГН ********** , с адрес гр. С., ж.к. „ *** , да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на М. А. Т. с ЕГН ********** и А. К. К.,
ЕГН ********** .
Забранява на К. Б. К., ЕГН ********** , с адрес гр. С., ж.к. „ ***, да приближава
жилището на М. А. Т. с ЕГН ********** в което живее заедно с детето А. К. К., ЕГН
********** на адрес гр.Я., кв. „К***“, ул. „*** , детска ясла „***“ в която ходи детето в
момента, детска градина „***“ която детето ще посещава от 01.09.2023 г., мястото на
работа на М. А. Т. с ЕГН ********** , както и на двете местата им за социални контакти и
отдих на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 18 месеца
Налага на К. Б. К., ЕГН ********** , глоба в размер на 1000 лв.
Осъжда К. Б. К., ЕГН ********** , да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Осъжда К. Б. К., ЕГН ********** да заплати на М. А. Т. с ЕГН ********** , сума в
размер на 800,00 лева/ петстотин и тридесет лева/, представляваща разноски за настоящата
6
инстанция.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава К. Б. К., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и
да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на
пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7