№ 1644
гр. София, 06.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Л. Д.
като разгледа докладваното от Д. Л. Д. Наказателно дело частен характер №
20241110201684 по описа за 2024 година
Днес, 06.02.2024 г., в закрито съдебно заседание, Д. Д. - районен съдия и съдия-докладчик по
н.ч.х.д. № 1684/2024 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, след запознаване с материалите по делото
и с повдигнатото от К. С. срещу В. Е. Б. обвинение, с твърдения за извършено престъпление от
частен характер, намирам, че са налице основанията по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК за прекратяване на
наказателното производство.
Съобразно константната съдебна практика, тъжителят изнася релевантната (според него)
фактология, а правната квалификация се дава от съдията-докладчик, при съобразяване с
изнесените твърдения, без да се вземат предвид наличните към момента на произнасянето
доказателства.
В изложението в тъжбата, освен медико-биологични признаци на инкриминирани телесни
увреждания, обаче, се изнасят подробно и последователно факти, обуславящи наличието и на друг
квалифициращ признак на престъплението по чл. 130 НК – „хулигански подбуди”, по смисъла на
чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК, който налага ангажиране на вниманието на държавното обвинение
(постановеният отказ не се ползва със сила на пресъдено нещо – виж Sundqvist vs. Finland,
Application no. 75602/01, European Court of Human Rights, Fourth Section), но и който е бил
фрапантно неглижиран, при прокурорското произнасяне от 10.11.2023 г.
Независимо от възприетото от съдебната практика становище, че личният мотив поначало
не изключва хулиганските подбуди (Р 485.1987 г. ВКС, I н.о., Р 546/2009 ВКС III н.о.), следва да
се подчертае дебело, че липсват данни пострадалите (макар тъжбата да е подадена само от единия
от тях) и подсъдимият да са имали конфликтна ситуация, преди инкриминираното деяние, която да
е инициирала инкриминираните действия, нито за наличие на някакво провокативно поведение, от
страна на С. конкретно (виж чл. 19, ал. 1 от Наредба на столичен общински съвет за реда и
условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи,
предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на столична община,
приета с Решение № 320 на СОС по Протокол № 77 от 25.05.2023 г., в сила от 31.05.2023 г.), което
да не може да бъде уредено, по предвиден в закона и алтернативен на физическото насилие правен
ред. Поведението на подсъдимия се отличава с достатъчна дързост и арогантност, за да се
квалифицира именно като углавно хулиганско (в тази насока и Р 432/1972 ВКС I н.о., ТР 46/1979
ОСНК ВКС), особено предвид обстоятелството, че е предприето в жилищна сграда (т. е. пред
1
потенциално неограничен брой свидетели-очевидци); при съчетание от обилна нецензурна лексика
и физическо посегателство; насочено срещу повече от едно лице, едното от които - с ограничена
възможност за отбрана (бременно лице от женски пол); чрез множество удари и с откровено
намерение на личността и тялото на пострадалия да се причинят максимален брой вреди – както
посредством удари с ръце, така и с хвърляне на твърди предмети; нападението не е преустановено,
дори и след намесата на странично лице (зет на подсъдимия) и опитите му да преустанови
конфликтната ситуация; съпроводено и със закани с убийство („ще те зачистя“, „ще ти видя
сметката“).
Действително, касае се за относително кратък период от време, през който се твърди Б. е
реализирал престъпното посегателство. Съгласно Р 491/2001 ВКС III н.о., обаче, това
обстоятелство е без значение за обективната съставомерност на деянието. Деянието е извършено в
общи части на етажна сибственост, както и пред потенциално неограничен брой очевидци (макар,
съгласно Р 656/1991 ВКС, II н.о. публичността на деянието да не е съставомерен негов белег,
касателно хулиганството). Предвид всичко изложено и с оглед залегналите в Р 600/1979 ВКС II
н.о. и Р 627/1999 ВКС II н.о. изисквания за конкретна преценка на всеки отделен случай, водещ
мотив за извършване на процесното деяние е именно демонстрация на надмощие, на вземане на
закона в свои ръце, както и на налагане на собствени разбирания (основателни или не) за дължимо
поведение, без данни за умишлена лична провокация, поради което и налага се категоричен извод,
че деянието следва да бъде квалифицирано, именно като извършено по хулигански подбуди или да
бъде квалифицирано като престъпление против обществения ред, при наличие на изключителна
дързост и цинизъм (в зависимост от това – каква конкретика ще се съдържа в доказателствената
маса), в резултат на което се преследва и по общия ред.
В тази връзка, макар съдът да не разполага правомощие да дава указания в цитираната
насока, уместно е обсъждането, предвид извършения превратен анализ на изнесената фактология,
на предпоставките за разпределяне на преписката на друг наблюдаващ прокурор.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по н.ч.х.д. № 1684/2024 г. по описа на СРС,
НО, 11 състав, образувано по тъжба на К. С. срещу В. Е. Б., вх. на СРС № 35303/05.02.2024 г.
ДА СЕ ИЗПРАТИ , след влизане в сила на настоящото разпореждане, делото на СРП, с
данни извършено престъпно деяние от общ характер.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок, считано от уведомяването
на частния тъжител, по реда на глава XXII НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2