Решение по дело №15808/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3549
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Мартин Стаматов
Дело: 20213110115808
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3549
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря А.Ст. А.
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110115808 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. В. С. Й., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***ж.к. „***“ ***, вх***, ет.***, ап.***, Р. Й. К., ЕГН: **********,
с адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, ет***ап.*** и Я. Й. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***
ул. „***“ №***, вх. *** ет.***, ап. ** чрез процесуални представители адв. П.Г.и адв. Е. Е.,
съд. адрес: гр. ***, бул. „***“ №***, вх. ***, ет.***, ап. ***, с която претендират да бъде
осъдено „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище гр. *** район р-н ***, бул. „***“ ***, да им
заплати общо сумата от 2982,45 лв. – по 994,15 лева за всеки от ищците, ведно със законната
лихва от датата на иска- 29.10.2021г., до окончателното изплащане на задължението,
представляващи припадащите им се части от погасеното от тях задължение на
наследодателя им Й. П. Й., ЕГН: ********** към „***“ АД по потребителски кредит №***,
отпуснат на 02.08.2017г., за обезпечаването на който е имал сключена с ответника
застраховка “***“.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ищците са наследници на Й.П.Й., ЕГН: **********, бивш жител на
гр. ***, починал на 26.01.2021г. с издаден смъртен акт №*** от ***г. Приживе
наследодателят е сключил с „***“ АД договор за потребителски кредит с №***г., в размер
на 6.000 (шест хиляди) лв. С цел обезпечаване на риска от неизпълнение на задълженията,
на 02.08.2017г., наследодателят на ищците е бил застрахован при условията на Групов
договор за застраховка „***“ на „***“ АД и е бил приет за застраховане въз основа на
Съгласие за включване в групата на застрахованите лица, включващо и Декларация за
здравословно състояние. След смъртта на Й. Й. наследниците му завели застрахователна
претенция №*** от 18.02.2021г. при ответното дружество, като му предоставили всички
необходими документи. В същото време кредиторът „***“ ЕАД започнал да претендира
вземането си от наследниците на длъжника. На 13.05.2021г. ответникът с решение №***
отказал заведената застрахователна претенция, позовавайки се на Общите условия на
Груповата застраховка „***“ като се е позовал на изключен застрахователен риск - кандидат
за застраховане, който е премълчал или съзнателно е обявил неточни данни относно
здравословното си състояние, които са от съществено значение за сключването на
1
застрахователната полица. Причина за смъртта на застрахованото лице била сърдечносъдови
заболявания, датиращи още от 2011г., въпреки че е декларирал липсата на такива
заболявания при подписване на договора. На 25.06.2021г. ищците заплатили задължението в
полза на кредитора и се суброгирали в правата му спрямо застрахователя. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е
подаден отговор, с който оспорва иска по основание и по размер. Не оспорва наличието на
валидно правоотношение с наследодателя по групов договор за застраховка „***“ от
02.08.2017г., обективирано в Сертификат № ***. Оспорва плащането на дължимата по
договора за заем сума от наследниците, поради което счита, че искът е недопустим. Сочи, че
Й. Й. при включване в групата на застрахованите лица по групова застраховка „***“ не е
декларирал заболявания, с които е диагностициран приживе и за които е поставен въпрос
при сключването на застрахователния договор, като по този начин е укрил съществено за
риска обстоятелство. Съществуващите преди сключване на договора заболявания са в
причинна връзка с настъпилата през 2021г. смърт на застрахованото лице и поради това е
налице причина застрахователят да бъде освободен от задълженията си. Изтъква се, че
горепосочената застраховка няма задължителен характер по КЗ и при наличие на някоя от
изброените в съгласието-декларация съществени за риска отрицателни предпоставки
застрахователен договор с този кредитополучател изобщо не се сключва. Й.Й., в рамките на
Декларацията за здравословно състояние, е заявил пред ответника, че не е боледувал през
последните 5 години и, че в момента на подписване на договора не боледува от хронично
заболяване и не провежда медицинско или медикаментозно лечение във връзка с хронично
заболяване или увреждане. Същият изрично е декларирал, че не страда от сърдечносъдови
заболявания. Предвид факта, че деклараторът е бил добре запознат със заболяването си в
него момент, премълчаването на тези факти пред застрахователя при подписване на
съгласието е било съзнателно, като по този начин е заблудил застрахователя. Претендират
се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверни копия от: сертификат № *** от 02.08.2017г. за
застраховано лице по групов договор за застраховка „***“ с общи условия и съгласие за
включване в групата на застрахованите лица; удостоверение за наследници изх. № *** от
08.02.2021г. издадено от р-н *** община *** удостоверение изх. № ***г. от „***“ АД;
операционна бележка по кредит на Й. П.Й.от 25.06.2021г.; нареждане за периодични
преводи в полза на „***“ ЕАД за плащане на застрахователни премии; решение по
застрахователна претенция № ***от 18.02.2021г. с изх. №***от ***г. на ,,***“ ЕАД; писмо
изх. № ***. от „***“ ЕАД; уведомление по претенция с изх. №***г.; доклад по
застрахователна претенция; становище на лекуващия лекар; епикризи от 04.12.2017г.,
19.06.2016г., 12.06.2016г.; амбулаторни листи №***.; №***г.; №***г.; №***г.; №***г.;
№***г.; № ***г.; ***г.; заверен за вярност амбулаторен лист № ***г.; справка от РЗКО-***;
извадка от рецептурна книжка и от личен амбулаторен картон, и справка за изписани
лекарства на Й. П. Й.; съобщение за смърт, се установява, че: На 02.08.2017г. между
Й.П. Й., ЕГН: ********** и „***“ АД бил сключен договор за потребителски кредит с №***
в размер на 6.000 (шест хиляди) лв. На същата дата Й.П. Й.въз основа на изходящи от него
съгласие за включване в групата на застрахованите лица и декларация за здравословно
състояние сключил договор със застрахователна компания „Групама застраховане“ ЕАД в
полза на кредитора по договора за заем „***“ АД при общи условия относими към групов
договор за застраховка „Живот свързана с банков кредит“ на „***“ АД. Й. П. Й. починал на
***г. с издаден смъртен акт №*** от 27.01.2021г. като оставил наследници С. В. С.- Й. Р. Й.
К. и Я. Й. Ч., които на 18.02.2021г. завели застрахователна претенция №*** при „***“ ЕАД,
което на 13.05.2021г. с решение №*** отказал да изплати обезщетение, позовавайки се на
Общите условия на Груповата застраховка „***“ и изключен застрахователен риск - болест
причинила смъртта на застрахования, от която е боледувал хронично, но при сключване на
договора съзнателно не я е обявил. На 25.06.2021г. заплатили задължението в полза на
„***“ АД.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза,
Й. П. Й. е страдал от основно заболяване наследствена фамилна амилоидоза. Това е
2
генетично заболяване характеризиращо се с натрупване на определен белтък-
трансформация на транстиретин, който засяга първоначално периферните нерви,
впоследствие стомашно-чревния тракт, сърцето, бъбреците. Между това заболяване и
настъпилата смърт вследствие на сърдечна недостатъчност е налице причинно–следствена
връзка. Започнали са оплакванията през 2011г. с много голяма редукция на теглото, с
продължителни диарични изхождания. През 2013г. имал оплаквания от изтръпване на
пръстите на ръцете и след това слабост на долните крайници. След генетичното изследване
през 2014г. е установена фамилната амилоидоза. Впоследствие се установява болезненост в
областта на долните крайници и трудно предвижване. При някой се ползват помощни
средства, включително достигат и до инвалидни колички или приковаване на легло. В
конкретния случай няма данни той да е бил на легло. Според епикризите е посещавал
УМБАЛ ***гр. ***ровеждал е лечение там. Обичайното лечение е с обезболяващи с цел
намаляване степента на болките, които са характерни за самото заболяване. Също така
лекуван е по отношение на еректилната дисфункция, включително е лекуван оперативно по
отношение на така наречения синдром на карпалния канал в областта на китките. Външни
проявления е имал към 2017-та година при наличие на напреднал процес шест години след
първоначалната симптоматика. Категорично не би изглеждал здрав – отслабнал, трудно
предвижване в пространството, поради засягане на долните крайници, може да е имал и
оплаквания от горните крайници, тъй като се увреждат и сензорната и двигателната
функция на нервите. Крайниците изтръпват, изчезва чувствителността за топло или студено.
Той реално би имал вид на болен човек към този момент. Сърдечна недостатъчност да се
развие за един ден е невъзможно, както е отразено в съобщението за смърт, освен при
тромбоза и остър миокарден инфаркт. Сърдечната недостатъчност не е заболяване, това е
комплекс от симптоми водещи до увреждане на сърдечно съдовата система. Има установено
заболяване - хипертония от 2005г., което е лекувано. Това са високи стойности на
артериално кръвно налягане, измервани многократно, които предполагат приемане на
антихипертензивни средства, т.е. средства които намаляват кръвното налягане. Приемане на
диуретици - средства които също отбременяват функцията на сърцето и функцията на
бъбреците. Исхемичната болест на сърцето е една от водещите причини за развитието на
сърдечна недостатъчност. Хипертоничната болест сама по себе си може да доведе до
развитие на тежка хипертонична криза независими от това дали се лекува или не се лекува,
която да завърши с фатален край. Обичайно преживяемостта при правилно проведено
лечение е доста добра. Съчетанието на двете заболявания може да намали
продължителността на живота, тъй като от една страна сърцето е обременено от високото
кръвно налягане, което води до увеличаване мускулната маса на лявата половина на
сърцето, на лявата камера с цел по-доброто изтласкване. От друга страна наледствената
фамилна амилоидоза също засяга сърцето и най-вече дясната сърдечна функция, дясната
половина на сърцето, което в съвкупност води до увреждане на сърдечния мускул и
сърдечна недостатъчност. Развива се клиника на сериозен белодробен застой, на увеличен
черен дроб. С напредването на процеса, болестта се отразява и на психическото състояние,
но не води до развитие на психично заболяване. Не влияе на функцията на мозъка. Част от
лечението е с антидепресанти.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 456 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно цитираната норма на чл. 456 КЗ, когато застраховка „***“ по см. на чл. 438 КЗ
/с предмет срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическо лице.
е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това
физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не
са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило
застрахователно събитие към кредитора.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищците да докажат при условията на
пълно и главно доказване следните твърдяни обстоятелства от фактическия състав на
претендираното право: наличие на валидно сключен договор за кредит между „***“ АД и
наследодателя им Й.П.Й.; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка ***между ответника и Й.П. Й. с ползващо лице банката; настъпване на
3
твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за
което ответникът носи застрахователен риск; че ищците са заплатили претендираното
вземането по договора за кредит на банката. Съответно в тежест на ответника е доказване
твърденията за наличие на предпоставките правомерно да откаже плащане на
застрахователната сума поради невярно деклариране и/или укриване на обстоятелства
относно здравословното състояние на застрахованото лице, наличие на предварително
съществувало заболяване, за което е извършено консултиране, диагностициране или лечение
в 5г. период преди приемане на застраховането.
В настоящия случай по делото е установено по безспорен начин, че ищците са
наследници при равни права на починал кредитополучател по договор за потребителски
кредит получен от „***“ АД, чието задължение е обезпечено със сключена в полза на
банката застраховка "***", както и че след настъпването на застрахователното събитие
/смъртта на кредитополучателя/, неговите наследници са платили задълженията му по
договора за потребителски кредит на банката.
В този смисъл материалноправната легитимация на ищците по заявените от тях
искови претенции е установена.
При това положение съдът следва да разгледа изложените възражения на ответното
дружество за наличие на изключен риск по процесния застрахователен договор, който е в
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на наследодателя на ищците.
В Дял Първи от КЗ „***“, се намират следните относими към настоящия казус норми
чл. 362 ал.1 и ал. 2 КЗ вменяват на застрахования задължение за обявяване на относимите
към риска обстоятелства, предвиждайки, че при сключването на застрахователния договор,
когато застрахователят е поставил въпроси, застрахованият е длъжен да обяви точно и
изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.
За съществени за риска обстоятелства по ал. 1 се смятат само тези, за които застрахователят
изрично и писмено е поставил въпрос.
Чл. 363 КЗ урежда последиците при съзнателно неточно обявяване, или
премълчаване на обстоятелства, свързани със застрахователния риск, предоставяйки в ал. 3
правото на отказ на застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение, ако
неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването
на събитието.
Разпоредбата на чл. 362 ал.2 КЗ предвижда, че за съществени за риска обстоятелства
се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Когато
застрахователят е поставил въпроси, той не може да откаже плащане по претенция въз
основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на
застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос. Съгласно чл. 362 ал. 3
КЗ като застрахователят е сключил договор, въпреки че предварително е поставил на
застраховащия въпроси и на тях не е отговорено или е отговорено неясно, застрахователят
няма право да прекрати едностранно застрахователния договор, да откаже плащане или да
намали неговия размер на основание, че не е отговорено или е отговорено неясно.
Преценката за здравословното състояние на застрахования, като обстоятелство от
съществено значение за риска следва да се основава единствено на информация, която е
събрана по реда на чл. 362 КЗ.
Освен горните общи норми, за настящия случай са меродавни и специалните на чл.
454 ал. 1 КЗ, според която, преди сключване на договор за застраховка "***", както и по
време на действието на договора застрахователят има право да получи подробна и точна
информация относно възрастта, пола, здравословното и финансовото състояние на лицето,
чиито живот, здраве или телесна цялост са предмет на застраховане, и на чл. 449 ал.1 КЗ,
която урежда като изключени рискове по договор за застраховка "***" изрично изброените в
ал. 1 /сред които процесният случай не попада/, а също така и договорените като изключени
рискове в самия застрахователен договор /ал. 2/ - т.е тази норма допуска уговаряне на
изключени рискове. В контекста на цитираната норма на чл. 449 ал.2 КЗ съдът не намира,
че клаузата на т. 11 от ОУ противоречи на чл. 143 ЗЗП, тъй като преповтаря цитираната
норма на чл. 363 КЗ.
В конкретния случай от събраните писмени доказателства – справки от РЗОК и
амбулаторни листове, по категоричен начин се установява, че Й. П. Й. е страдал от
хипертонична болест, диагностицирана през 2005г., която е обусловила системно посещение
4
при лекар, както и системен прием на медикаменти, като това състояние е било налице и
към момента на сключване на застрахователния договор. Освен това обстоятелство, от
приетата СМЕ се установява също така, че застрахованият наследодател е страдал към
момента на сключване на договора и от друго хронично заболяване – наследствена фамилна
амилоидоза, която била установена и диагностицирана през 2014г., за което също е приемал
регулярно медикаменти. И двете заболявания – поотделно и в своята съвкупност са
способствали за смъртта на застрахованото лице.
Това налага да се разгледа последната кумулативна предпоставква обуславяща
правото на застрахователя на отказ – застрахования осъзнато т.е умишлено ли е премълчал
горните обстоятлества. Въз основа на съвкупния анализ на конкретно установаната по
настоящато дело фактическа обстановка, ВРС намира, че и тази предпоставка е налице.
Представената декларация към съгласието на застрахованото лице да бъде сключен договор
за застраховка е ясна и недвусмислена по своя смисъл /за разлика от хипотезата разгледана
от ВКС в Решение по т.д.№ 351/2020 г./ като в т. 1 от нея е записано изявление, под което
застрахованото лице се е подписало: „Не съм боледувал през последните 5 години и в
момента не боледувам от хронично заболяване, и в момента не провеждам медицинско или
медикаментозно лечение във връзка с хронично забояване или увреждане“. От обсъдената
СМЕ е видно, че е било невъзможно субективно и обективно застрахования да не е
осъзнавал към момента на сключване на процесния договор, че боледува от тежки хронични
животозастрашаващи заболявания. Едновременно с това пак от СМЕ се установямва, че
психически е осъзнавал свойството и значението на постъпките си. Това означава, че той
съзнателно се е подписал под свое изявление като част от договор, което не отговаря на
истината.
Действително житейски е напълно възможно да не е прочел под какъв текст се
разписва, като за това е способствало и поведението на насрещната страна, но
възприемането на довод, че такова обстоятелство /непрочитане на текст от договор, под
който съответното лице се е подписало без да се твърди умишелно въвеждане в заблуда от
насрещната страна/ автоматично води до извод за невалидност на договорното изявление, би
довело не само до правна несигурност, но и до дерогиране на облигационното
правоотношение като годен източник на права и задължения.
При така установените обстоятелства следва да се приеме от правна страна, че
попълвайки декларацията към застрахователния сертификат, застрахованият Й. П. Й. е
премълчал предварително съществуващи заболявания, за които застрахователят е поискал
писмено информация. Тези заболявания са оказали въздействие по смисъла на чл. 363 ал. 3
КЗ за настъпване на застрахователното събитие. По този начин, в процесния случай
ответното застрахователно дружество надлежно е упражнило правото си на отказ да изплати
застрахователно обезщетение, предвидено в горецитираната нормативна уредба и условията
на застрахователния договор – в т. см. по изцяло тъждествен казус е и Решение № *** от
***г. по в. гр. д. №***г. на ОС – ***
По изложените съображения исковете подлежат на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, на ищците не следва да се присъждат разноски. На
ответника на основание чл. 78 ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски за внесения
депозит за експертиза 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. – общо
500 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. С., ЕГН: **********, Р. Й. К., ЕГН: ********** и
Я. Й. Ч., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *** бул. „***“ №*** вх. ***, ет.***ап.
***искове с правно основане чл. 456 КЗ да бъде осъдено „****“ ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище гр. *** район р-н ***бул. „***“ ***, да им заплати общо сумата от 2982,45 лв. (две
хиляди деветстотин осемдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки) – по 994,15 лева за
всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на иска- 29.10.2021г., до
окончателното изплащане на задължението, представляващи припадащите им се части от
погасеното от тях задължение на наследодателя им Й.П. Й. ЕГН: **********, бивш жител
5
на гр. *** към „***“ АД по потребителски кредит №**** от ***г., за обезпечаването на
който е имал сключена с ответника застраховка “***“ от 02.08.2017г., поради
неоснователност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК С. В. С. ЕГН: **********, Р. Й. К., ЕГН:
********** и Я. Й. Ч., ЕГН: ********** да заплатят на „***“ ЕАД, ЕИК: *** сумата от 500
лева представляващи сторените разноски в производството за възнаграждение на вещи лица
и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Варненския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6