Р Е Ш
Е Н И Е
№ 23 от 10.02.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р
О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито
съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова
и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното
от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 347 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл.
63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна
жалба от Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 75/18.10.2021 г.,
постановено по административнонаказателно дело (АНД)
№ 777/2021 г. по описа на Районен съд
– Кюстендил, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
581559-F583612/09.06.2021 г., издадено от началника на
отдел „Оперативни дейности” в Централното управление (ЦУ) на НАП.
С посоченото наказателно
постановление на „П.1”
ЕООД, с ЕИК *********, на основание
чл. 185, ал.
2 във вр.
с ал. 1 от
Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева
за нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.). В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С молба с вх. № 139/10.01.2022 г. по описа на съда юрисконсулт Светла . В.
– процесуален представител по пълномощие на касатора,
поддържа жалбата.
В съдебното заседание по делото адвокат Р.А. – процесуален представител по
пълномощие на „П.1”
ЕООД, оспорва жалбата и претендира присъждане на направените
разноски в касационното производство.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право
на касационно оспорване по смисъла
на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол
и в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание
по чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на въззивно
обжалване е НП № 581559-F583612/09.06.2021 г., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП. От фактическата страна на спора е установено,
че на 11.12.2020 г. в 14:55 часа е извършена проверка от Т.Б.Хи М.И.И.(инспектори по приходите
в ЦУ на НАП) в търговски обект – магазин за дрехи, находящ се на
адрес: гр. Кюстендил, ул. ,,Цар Освободител” № 145, стопанисван от „П.1” ЕООД. При проверката е установено, че промяната в касовата наличност не се отчита
по надлежния ред с инсталираното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), свързано дистанционно с НАП – електронен касов апарат с фискална памет (ФП), модел ,,Compact M 02” с ИН на ФУ № DY515584 и ИН
на ФП № 36674057. Установени са разчетена
касова наличност от ФУ – 50,00 лева, и фактическа наличност
– 155,00 лева, като промяната в касовата наличност в размер на 105,00 лева представлява
въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажба, което не е отразено във
фискалното устройство в момента на извършването
му. Инсталираното и работещо в обекта
ФУ притежава и е активирана за работа операцията ,,служебно въведени” пари в касата. Резултатите от проверката са обективирани
в Протокол за извършена проверка № 0453000/11.12.2020 г. Срещу „П.1” ЕООД е
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F583612/18.12.2020 г. за нарушение по
чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Актът
е предявен и връчен на управителя на
дружеството. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени
фактическите констатации по акта. Районният съд е приел, че в хода
на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения и е отменил наказателното постановление.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка
с наведеното в жалбата касационно основание настоящият
касационен състав намира, че решението
на районния
съд е валидно, допустимо и правилно.
Административнонаказателната отговорност на „П.1” ЕООД е ангажирана на основание чл. 185, ал.
2 във вр.
с ал. 1 от ЗДДС за нарушение
по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Според чл. 33, ал. 1 от
посочената наредба извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени”
суми. Разпоредбата на чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по
ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по
чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага
глоба – за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена
санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева (изр. 1), а когато нарушението не води до неотразяване
на приходи, се налагат санкциите
по ал. 1 (изр. 2). Съгласно разпоредбата
на чл. 185, ал.
1 от ЗДДС на
лице, което не издаде документ
по чл. 118, ал. 1, се
налага глоба – за физическите лица, които не
са търговци, в размер от 100 до
500 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Анализът на нормите налага извода, че за да
се наложи на търговец наказание
имуществена санкция в размерите по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС,
следва нарушението по ал. 2
да е довело до неотразяване на приходи – факт,
който е елемент от състава на
административното нарушение.
В случая в акта и в наказателното постановление са наведени взаимноизключващи
се твърдения относно състава на административното нарушение – от една страна,
е посочено, че промяната в касовата наличност в размер на 105,00 лева представлява въвеждане на пари в касата,
извън случаите на продажба, което
не е отразено във фискалното устройство в момента на извършването му, а от друга
страна – че тази промяна в касовата наличност води до неотразяване
на приходи (а последното предполага извършването на продажба). Формулираното обвинение е неясно
и възпрепятства правото на защита на
санкционираното дружество, както и упражняването на съдебен контрол
за материална законосъобразност на наказателното постановление.
Изложените
съображения обуславят извод за незаконосъобразност
на процесното наказателно постановление, поради което решението
на районния съд следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. c чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН Националната агенция за приходите
следва да бъде осъдена да
заплати на „П.1” ЕООД направените от същото разноски за адвокатско възнаграждение
в касационното производство
в размер на 440,00 лева.
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр.
1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 143, ал.
3 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 75/18.10.2021 г., постановено по АНД №777/2021
г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на „П.1” ЕООД, с ЕИК *********, сумата в размер на 440,00 (четиристотин и четиридесет) лева– разноски по
делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.