РЕШЕНИЕ
№ 13266
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110134552 по описа за 2022 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „...., моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:
- 3 918,53 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.10.2018г. до м.04.2021г.;
- 443,77 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.03.2022г.,
ведно със законната лихва от 08.04.2022г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - "...., не се ангажира със становище.
Ответникът – И. Х. Г., оспорва иска:
- в жилището нямало отоплителни тела и подаване на топла вода;
- жилището било отдадено под наем; и
- прави и възражение за давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
1
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 30 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 32 от ОУ) - Решение
№ 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ
консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за
който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква
допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток,
парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в
интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения. Ищецът има
задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага невъзникване на
забава.
Не се спори, че жилището е собственост на ответника (НА от 2012г.). По искане на г-н Г. е
открита партида през 2013г. – л. 20-1. Там е посочено, че няма да се ползват услугите,
предоставяни от монополното дружество.
Водомерът е пломбиран през 2010г. – писмо от помагача на ищеца (л. 54). Съответно има
допълнителна проверка от 22.06.2022г.
Апартаментът е отдаден под наем, но не е сменена партидата (договор от 19.12.201г.).
Протоколът от 2019г., представен от третото лице-помагач, е оспорен от ответника. Има
подписи, но по нищо не личи кой е техният автор. Това не се установява и от ищеца и
топлинния счетоводител. По отношение на втория отчет, вече има посочени имена – К., но
не е ясно той какъв е – т.е., дали е член на ЕС или служител на помагача.
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. П. и С.. От показанията им се
установява, че:
- св. П.: наемателят бил, както е посочено и в договора за наем, Мюсулманско сунитско
ханефитско изповодание, а той бил негов юрисконсулт. Имали работно време, което
обхващало всеки работен ден от 8,30ч. до 19ч. Достъп винаги бил осигурен. През 2020-1г. не
била правена проверка. Телефонът на собственика бил известен на топлинния счетоводител.
- св. С.: потвърждава изложеното от първия свидетел. Бил касиер на ЕС и при нужда
помагал на служителя, извършващ проверка, за достъп.
Съдът кредитира показанията на свидетелите изцяло.
Депозирано е заключение на комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като
компетентно изготвена. От нея се установява, че:
- на вещото лице не е представен допълнителен отчет с обяснението, че начислената сума е
оспорена;
- в апартамента няма отоплителни тела и топла вода;
- цената на дяловото разпределение за периода, непогасен от давност, възлиза на 28,36 лева,
2
а лихвата - на 5,45 лева.
от правна страна:
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в правоотношението. Следователно страните са обвързани от валиден договор за
продажба на топлинна енергия – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по
тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.
(Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при
която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без
той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане).
От изложеното следва, че ответникът е страна в конклудентно възникналото
правоотношение (тъй като партидата не е прехвърлена на името на наемателя), като следва
3
да се има предвид, че и житейски е запознат с това обстоятелство, предвид депозираното
искане за откриване на партида.
С давност е погасено вземането преди 08.04.2019г., како предвид падежа на вземането не е
погасен по давност и периодът от 01.02.2019г.
Дължи се обаче само стойността за дяловото разпределение.
От една страна е вярно, че собствениците на жилища, които не ползват основните услуги на
ищеца (парно и топла вода), следва да предоставят достъп, но от друга – и продавачът и
топлинният счетоводител подхождат формално и често пъти некоректно спрямо
потребителите. Това, което реално се е случило вероятно е неизвършено посещение или това
се е случило в извънработно време. Не е направен какъвто и да е отпит за комуникация със
собственика или със съседи, което би спестило и това производство и съществения разход
по него.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 1,06 лева, съобразно уважената част.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 7,13 лева
(чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част.
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – чл. 78,
ал. 3 от ГПК. Съобразно нормата на чл. 2, ал. 5, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимумите са
400 лева + 691,53 лева = 1 091,53 лева. Възражението за прекомерност е неоснователно,
доколкото хонорарът, който се претендира е 880 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника се дължи сумата от 1 270,08
лева.
По компенсация ищецът дължи - 1 261,89 лева.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „....,
ЕИК ..., представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., e-mail: ...
4
срещу И. Х. Г., ЕГН **********, гр. София, ул. „... съд.адр.: гр. София, ..., чрез адв. Т., e-
mail: ..., че ответникът дължи:
- сумата от 28,36 (двадесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
08.04.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2022г. до
окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „....), като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 3 918,53 (три хиляди деветстотин
и осемнадесет лева и петдесет и три стотинки) лева, както и за периода от м.10.2018г. до
07.04.2019г., като частично НЕОСНОВАТЕЛЕН и частично ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ;
и
- сумата от 5,45 (пет лева и четиридесет и пет стотинки) лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 31.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 443,77 (четиристотин четиридесет и четири лева и седемдесет
и седем стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, „...., ЕИК ..., представлявано от ...,
със седалище и адрес на управление гр. София, ..., e-mail: ... да заплати на И. Х. Г., ЕГН
**********, гр. София, ул. „... съд.адр.: гр. София, ..., чрез адв. Т., e-mail: .., сумата от
1 261,89 (хиляда двеста шестдесет и едни лева и осемдесет и девет стотинки) лева –
сторени деловодни разноски (заповедна и искова част на производството), съобразно
отхвърлената част от исковете и направена компенсация.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - "...., ЕИК ..5,
със седалище и адрес на управление гр. София 1606, район р-н ....., съд.адр.: гр. София, ......
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5