Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 30.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1085 по описа за 2020 година на РС Е. П. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
исковата си молба Г.А.А., ЕГН ********** *** П., С.
област, бул. „В.“ № .., вх…, ет…,
ап….1 чрез пълномощника си адв.Г. *** е предявил
срещу Прокуратура на Република България,
с адрес: гр.С., бул. „В.“ № .скове с правно основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ
и по чл.86 от ЗЗД. Моли съдът да осъди
ответника да му заплати исковата
сума от 24800.00 лева главница - представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди по реда на ЗОДОВ, ведно със законната лихва считано от 22.01.2018 г.
/датата на заповедта за зачитане на периода през който е изтърпял наказание над
срока/, до окончателното изплащане.
Излагат се твърдения, че със Заповед № Л-312/4
от 22.01.2018 г. главният директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е приел,
че по отношение на ищеца са налице предпоставки за приложението на чл.179, ал.2
от ЗИНЗС, определен от съда по една от присъдите, при изпълнение на друга
присъда. Не се спори, че към момента на
издаването на заповедта – 22.01.2018 г. А. *** наказание в размер на една
година лишаване от свобода, наложено по НОХД № 288/2016 г. на СОС с начало
10.11.2017 г.. В хода на извършената проверка от ГДИН се констатира, че с
протоколно определение по ЧНД № 8/2016 г. по описа на РС Е. П. влязло в законна
сила на 22.04.2016 г. на основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23 ал.1 от НК наложените на Г.А. наказания по НОХД № 392/2011 г., НОХД №
206/2012 г. и НОХД № 326/2015 г. всички по описа на РС Елин Пелин, са
групирани, като е определено общо най-тежко наказание измежду тях, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца.
Установено е, че при предишен престой в
затвора, за времето от 07.07.2013 г. до 07.10.2013 г. А. е изтърпял наказание,
определено по НЧД № 517/201 на СОС, с което наказанието пробация по НОХД №
392/2011 г. на РС Елин Пелин, частично е заменено с лишаване от свобода за срок
от три месеца.
Безспорно е също така, че определеното общо
наказание от три месеца лишаване от свобода по НОХД № 392/2011 г., НОХД №
206/2012 г. и НОХД № 326/2015 г. всички по описа на РС Елин Пелин, се явява
изтърпяно за 1 година, 1 месец и 5 дни – т.е. с 10 месеца и 5 дни над
определения от съда срок.
От удостоверение № 1120/2017 г. издадено от
началника на Софийски затвор е видно, че А. фактически е изтърпял 1 година
лишаване от свобода /по НОХД № 288/2016 г. на Софийски окръжен съд/ като е
постъпил в затвора на 10.11.2017 г. с начало на наказанието 10.11.2017 г. с
предварителен арест 9 месеца и 18 дни и освободен от затвора на 22.01.2018 г.
По
силата на Заповед № Л-312/4 от 22.01.2018 г. изтърпяното наказание в размер на
10 месеца и 5 дни лишаване от свобода над срока на общото наказание 3 месеца
лишаване от свобода, определено на основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК между наказанията по НОХД № 392/2011 г., НОХД № 206/2012 г. и
НОХД № 326/2015 г. всички по описа на РС Елин Пелин, следва да се приспадне до
търпения остатък на наказанието 1 година лишаване от совбода,
наложено по НОХД № 288/2016 г. на СОС, което А. търпи към онзи момент.
Всичко изложено налага извода, че изтърпяното
в повече от А. наказание от 10 месеца и 5 дни не е и няма как да бъде зачетено
при изпълнение на присъдата по НОХД № 288/2016 г. по описа на СОС. Така по
отношение на А. е налице изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода
над определения размер, а именно за срок от 10 месеца и 5 дни.
Вследствие
на всичко това ищецът е изпаднал в
траен във времето и интензивен в изражението
си психо-емоционален дискомфорт, като през цялото това време, а и до момента
търпи значителни болки и страдания, изразяващи се в преживян емоционален стрес
и страхов комплекс от българските държавни органи, довело до сериозни
психосоматични усложнения. Всичко това и до момента му причинява значителни
неудобства в личния живот и при изпълнение на задълженията на работното
място. Именно със своето бездействие
прокуратурата му е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в причинените
му състояния на страх, тревоги, притеснения, безпокойство, болки и страдания,
които са в пряка и непосредствена последица от изтърпяване на наложено
наказание над определения срок, респективно незаконно лишаване от свобода за
срок от 10 месеца и 5 дни. Отделно от
това за определен период от време на ищеца неправомерно са накърнени две от
най-важните му субективни неимуществени граждански права, посочени в чл.30,
ал.1 ичл.32 ал.1 от Конституцията на Р България, а именно нарушаване на правото
му на лична свобода и неприкосновеност, както и правото му на зачитане на личен
и семеен живот. Свободата е състояние, което е иманентно присъщо на човешката
личност в съвременното демократично общество, поради което самият факт на
ограничаване свободата на личността, на възможността за свободен избор се
отразява негативно върху личността, а от там обуславя и наличие на основание за
ангажиране отговорността за обезщетяване на търпените вреди. За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по реда на чл.2, т.6 от ЗОДОВ, достатъчно
е да се установи, че е налице изтърпяване на наложено наказание „лишаване от
свобода“ над определения размер. В конкретния случай е налице посочената
хипотеза, доколкото спрямо А. незаконно е изпълнено наказание лишаване от
свобода в размер на 10 месеца и 5 дни, над определения срок. Държавата отговаря
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
съгласно чл.4 от ЗОДОВ. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието
или липсата на вина на длъжностното лице, пряк причинител на вредата. Лишаване
от свобода над определения срок поради
липсата на упражнен надзор за законност върху изпълнение на наказанията в
местата за изтърпяване на наказанието Лишаване от свобода от страна на прокуратурата
и именно тя трябва да понесе отговорността за нанесените вреди.
Препис от исковата молба и приложенията
към нея са връчени на ответника Прокуратура на Република България, с указанията
по чл.131-133 от
Твърди
се, че искът е недоказан и неоснователен, тъй като не отговаря на истината твърдението, изложено
от ищеца, че безспорно е изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от една
година, един месец и пет дни, което се явява с десет месеца и пет дни повече от
определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца измежду наложените наказания по НОХД № 392/2011 г., НОХД № 206/2012 г. и
НОХД № 326/2015 г. всички на РС Елин Пелин.
Ищецът е бил осъден, както следва:
По
НОХД № 442/2008 г. на РС Е. П. на три месеца лишаване от свобода и по НОХД №
236/2009 г. на РС Е. П. на четири месеца лишаване от свобода, които са били
групирани и е било наложено едно общо най-тежко наказание – четири месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от
три години. На основание чл.68, ал.1 от НК наказанието е било приведено в
изпълнение, като е било изтърпяно от 07.03. до 07.07.2013 г. – точно четири
месеца
По
НОХД № 392/2011 г. на РС Е. П. на пробация с пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ
адрес два пъти седмично за срок от 2
/две/ години; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 2 /две/ години; 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150
часа годишно за срок от 2 /две/ години. С протоколно определение на СОС по ЧНД
№ 517/2012 г. влязло в сила на 18.02.2013 г. остатъкът от наказанието Пробация
е заменено с Лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален строг
режим в затвор. Така замененото наказание е изтърпяно от осъдения за периода от
07.07.2013 г. до 07.10.2013 г. – точно три месеца.
По
НОХД № 206/2012 г. на РС Е. П. му е наложено наказание Пробация със следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес 2 /два/ пъти
седмично за срок от 2 /две/ години; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 2 /две/ години; Безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 150 часа годишно за срок от 2 /две/ години.
Наказанието
по НОХД № 206/2012 г. по описа на РС Е. П. е приведено в изпълнение от Областна
служба Изпълнение на наказанията Сектор Пробация София област на 10.10.2013 г..
Изтърпяването на наказанието е било спряно за периода от 09.12.2014 г. до
17.07.2015 г. поради търпене от осъдения на наказание Лишаване от свобода на
28.01.2016 г. е било прекъснато изпълнението му, а на 22.04.2016 г. е било
прекратено без междувременно да е изпълнявано.
По
НОХД № 326/2015 г. по описа на РС Е. П. му е наложено наказание Пробация, с
пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес 2 /два/ пъти седично за срок от една година и шест месеца; 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6
месеца; 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120 часа годишно
за срок от една година. Наказанието не е приведено в изпълнение.
На
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23 от НК са групирани
наказанията наложени по НОХД № 326/2015 г., НОХД № 206/2012 г. и по НОХД №
392/2011 г. всички на РС Елин Пелин, като е било определено едно общо най-тежко
наказание Лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален строг
режим в затвор. Групирането е извършено с влязло в сила на 22.04.2016 г.
определение на РС Е. П. по ЧНД № 8/2016 г.. Общото най-тежко наказание е
изтърпяно фактически от осъдения за периода от 07.07.2013 г. до 07.10.2013 г. –
точно три мексеца.
По
НОХД № 288/2016 г. на РС Е. П. му е наложено наказание една година лишаване от
свобода и по НОХД № 363/2017 г. на РС Е. П. наказание осем месеца лишаване от
свобода, които са били групирани и е било наложено едно общо най-тежко
наказание – една година лишаване от свобода. Общото най-тежко наказание е
изтърпяно фактически от осъдения за периода от 10.11.2017 г. до 22.01.2018 г.
като е бил зачетен предварителен арест от девет месеца и осемнадесет дни –
точно една година.
Всичко
изложено сочи, че Г.А.А. е търпял наказание лишаване
от свобода по три групи от присъди, както следва:
- Четири
месеца по групираните наказания по НОХД № 442/2008 г. и НОХД № 236/2009 г. на
РС Елин Пелин, което е било изтърпяно от 07.03. до 07.07.2013 г.
- Три
месеца по групираните наказания по НОХД № 326/2015 г.; НОХД № 206/2012 г. и по
НОХД № 329/2011 г. всички на РС Елин Пелин, което е било изтърпяно от
07.07.2013 г. до 07.10.2013 г.
- Една
година лишаване от свобода по групираните наказания по НОХД № 288/2016 г. и
НОХД № 363/2017 г. на РС Елин Пелин, изтърпяно за периода от 10.11.2017 г. до
22.01.2018 г. със зачетен предварителен арест от девет месеца и осемнадесет
дни.
Всичко изложено сочи, че категорично не е налице изтърпяване на
наказание лишаване от свобода над определения срок или размер.
Категорично
не отговаря на истината и посоченото в приложената от ищеца Заповед № Л-312/4
от 22.01.2018 г., че определеното едно общо най-тежко наказание Лишаване от
свобода за срок от три месеца измежду НОХД № 326/2015 г.; НОХД № 206/2012 г. и
по НОХД № 392/2011 г. всички на РС Е. П. се явява изтърпяно една година, един месец и пет дни, което е с
десет месеца и пет дни над определения от съда срок. Действително по НОХД №
206/2012 г. е било изтърпяно наказание пробация за срок от една година осем
месеца и девет дни, въпреки, че наказанието е било групирано, но в случая се
касае за търпяно реално наказание пробация, а не лишаване от свобода. Следва да
се отбележи, че групирането е било извършено едва през 2016 г., с влязло в сила
на 22.04.2016 г. определение на РС Е. П. по ЧНД № 8/2016 г.
Така търпяната пробация би могло да бъде приспадната единствено по
наложеното едно общо най-тежко наказание Лишаване от свобода за срок от три
месеца измежду НОХД № 326/2015 г.; НОХД № 206/2012 г. и по НОХД № 392/2011 г.
всички на РС Елин Пелин, тъй като за останалите две групи от наложени наказания
не са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК.
Ответникът
прави и възражение за погасяване на претенцията поради изтекла погасителна
давност. Предвид липсата на изрична законова уредба в ЗОДОВ по този въпрос в
случая приложение намират общите правила по отношение на началния момент, от
който започва да тече погасителната давност за обезщетенията по чл.2 от ЗОДОВ. Налице е и тълкувателно решение №
3/22.04.2004 г. по тълк.гр.д. № 3/2004 г. на ВКС,
ОСГК, което е задължително за съдилищата. Съгласно т.4 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС, при
деликт по чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, причинени на
граждани от изтълнение на наказанието лишаване от
свобода над определения срок, началният момент на забава и съответно на дължимостта на мораторна лихва и началният момент на
погасителната давност възниква от момента на изтичане на срока на изтърпяване
на наложеното наказание лишаване от свобода в случаите на бездействие на
Прокуратурата за упражняване на надзор при изпълнение на наказанието лишаване
от совобада по чл.4 ал.1 от ЗИН /отм/ респ.
чл.5, ал.1 от ЗИНЗС. Следователно правото на ищеца да претендира обезщетение за
вреди е възникнало при освобождаването му от затвора. По делото е безспорно, че А. е бил освободен на
07.10.2013 г., а настоящият иск за вреди по чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ е предявен
на 12.02.2021 г., като общият петгодишен
давностен срок е изтекъл на 07.03.2018 г. –
значително преди да се предяви иска. Изложеното сочи, че правото на ищеца да
търси обезщетение за вреди, ако такива са претърпяни
е погасено по давност, което обуславя извод за неоснователност на исковата
претенция и е достатъчно основание за нейното отхвърляне.
Алтернативно се иска в случай, че съдът
прецени, че претенцията не е погасена по давност, да я отхвърли като
неоснователна по основание и размер по следните съображения: Претенцията в
размер на 24800.00 лева е недоказана,
тъй като липсват каквито и да било доказателства за наличието на твърдяните негативни преживявания в сферата на ищеца, още
повече, пък те да са причинени в резултат от незаконни действия на
прокуратурата. В тежест на ищеца е да докаже претърпяните
вреди, техния размер и връзката им с незаконосъобразно действие на прокурор.
Изложените твърдения в исковата молба са напълно голословни и неподкрепени с
доказателства, дори са абсурдни. Да се твърди, че осъденият А. е преживял
емоционален стрес и страхов комплекс от българските държавни органи, при
положение, че след като е изтърпял общо седем месеца наказание лишаване от
свобода е продължил да извършва престъпления, за които е бил осъден отново на
това наказание е нелогично и недостоверно. Едно от тези наказания е за
извършено на 08.12.2014 г. престъпление по чл.199, ал.1 от НК – едно
изключително тежко престъпление. Едва ли човек, толкова уплашен от българските
държавни органи би продължил да върши престъпления и противообществени прояви,
както е видно от приложените справки за съдимост и криминална проявеност.
В исковата молба се твърди, че
причинените неимуществени вреди на осъдения А. са вследствие на изтърпяване на
наложено наказание лишаване от свобода над определения срок в размер на 10
месеца и пет дни. Както бе изяснено по-горе обаче, в случая изобщо не е имало
такова изтърпяване над предвидения срок. Търпяна е единствено пробация, която
изчислена по механизма посочен в чл.25, ал.3 от НК за приспадане, се равнява на
посочения размер наказание лишаване от свобода. Все в тази връзка, напълно несъстоятелни
са и твърденията, че били ограничени конституционните права на ищеца и личната
му свобода и неприкосновеност и ограничаване свободата на личността, на
възможността за свободен избор, тъй като в този период той изобщо не е бил
лишен от свобода.
Всичко изложено сочи, че предявеният
иск за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан и неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен. В случай, че съдът намери иска за основателен,
се моли съдът да намали претендирания размер
до съответен с принципа за справедливост и социално-икономическите
реалности в страната. В тази насока следва да се вземе предвид общественият
критерии за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне паричния
еквивалент на неимуществено увреждане. В съдебната практика несъмнено се
приема, че справедливият му размер се извлича от обективно съществуващите и
установени по делото обстоятелства, като в тази връзка следва да се вземе
предвид личността на осъдения А., начинът му на живот и обичайната среда,
интереси и ценностна система, за които може да се съди от приложените
характеристика, справки за съдимост и криминална проявеност,
които сочат на лице с висока степен на обществена опасност, ниска ценностна
система, чиято обичайна среда на живот е сред криминално проявени лица, а
самият той многократно е бил осъждан за извършени от него престъпления.
Предвид
всичко изложено се иска съдът да отхвърли изцяло предявеният иск за
неимуществени вреди в размер на 24800.00 лева, като недоказан и неоснователен.
В случай, че съдът го намери за основателен, то следва да намали размера му,
тъй като същият се явява неадекватен на твърдяните
вреди и социалните и икономически реалности в страната и не съответства на
критерия за справедливост.
По
отношение на началния момент, от който е поискана лихва, се възразява срещу
искането за присъждане на лихва в срок по-голям от три години назад от
подаването на исковата молба, с оглед разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, поради
изтекла тригодишна погасителна давност и погасяване на така твърдяните
вземания за лихва по давност.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете,
моли за уважаването им.
Ответникът оспорва изцяло исковете моли да
бъдат отхвърлени изцяло.
Въз основа на събраните доказателства
преценени в тяхната съвкупност, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
От представената справка за съдимост на Г.А.А. се установяват следните осъждания на лицето:
съдът е определил общ режим на изтърпяване
на така наложеното наказание.
1. С Определение постановено по влязло в сила споразумение на
18.12.2009 г. по НОХД № 442/2008 г. по описа на РС Елин Пелин, за престъпление
по чл.194, ал.1 вр.
чл.54 от
2.
С Определение постановено по влязло в сила споразумение на 05.02.2010 г. по
НОХД № 236/2009 г. по описа на РС Елин Пелин, за престъпление по чл.194,
ал.1 вр.
чл.55, ал.1, т.1 от
3. С Определение постановено по влязло в сила
споразумение на 23.02.2012 г. по НОХД № 392/2011 г. по описа на РС Елин Пелин,
за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.55, ал.1,
т.2 б.“б“ от
С определение по ЧНД № 51782012 г. по описа на
СОС влязло в сила на 18.02.2013 г. наложеното наказание пробация е частично
заменено с наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при строг режим
в затворническо общежитие от закрит тип
4. С Определение постановено по влязло в сила
споразумение на 05.02.2013 г. по НОХД № 206/2012 г. по описа на РС Елин Пелин,
за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.55, ал.1,
т.2 б.“б“ от
5.
С Определение постановено по влязло в сила споразумение на 25.11.2015 г. по
НОХД № 326/2015 г. по описа на РС Елин Пелин, за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от
С определение по ЧНД № 8/2016 г. в сила от
22.04.2016 г. на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23 ал.1
от НК са групирани наказанията по НОХД № 392/2011 г. по описа на РС Елин Пелин,
НОХД № 206/2012 г. по описа на РС Е. П. и по НОХД № 326/2015 г. по описа на РС
Елин Пелин, като е наложено едно общо наказание най-тежкото от тях – лишаване
от свобода за срок от три месеца, което да се изтърпи при строг режим в затвор.
На основание чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС е
приспадната на основание чл.25, ал.2 и 3
от НС от отределеното общо наказание изтърпяната част
от наказаниеята по групираните определения.
6. С Определение постановено по влязло в сила
споразумение на 17.10.2017 г. по НОХД № 288/2016 г. по описа на Софийски
окръжен съд, за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.
чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от
7. С
Определение постановено по влязло в сила споразумение на 06.02.2018 г. по НОХД
№ 363/2017 г. по описа на РС Елин Пелин, за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. чл.55, ал.1, т.1 от
Представена е Заповед №
Л-312/4822.01.2018 г. на главния директор на ГДИН, в която е отбелязано, че във
връзка с постъпила молба от Г.А.А. за произнасяне по
чл.179, ал.2 от ЗИНЗС и чл.190 от ППЗИНЗС относно зачитане на период, през
който е търпял наказание над срока определен от съда по една от
присъдите при изпълнение на друга
присъда е наредено изтърпяното от лишения от свобода Г.А.А.
наказание в размер на 10 месеца и 5 дни лишаване от свобода над срока на общото
наказание 3 месеца лишаване от свобода, определено на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК между наказанията, наложени по
НОХД № 392/2011 г., НОХД № 206/2012 г. и
НОХД № 326/2015 г. всички по описа на РС Е. П. да се приспадне до търпимия
остатък на наказанието една година лишаване от свобода, наложено по НОХД №
288/2016 г. по описа на СОС, което осъденият търпи в момента.
От удостоверение изх. № ********* г. по описа на Софийски
затвор се установява, че Г.А.А. е изтърпял
присъда по НОХД № 288/2016 г. на СОС в размер на една година лишаване от
свобода, както следва – постъпил в затвора на 10.11.2017 г. с начало на
наказанието 10.11.2017 г. с предв. арест 9 месеца и
18 дни. Освободен на 22.01.2018 г.. Всичко изтърпял 1 година лишаване от
свобода.
Видно
от писмо изх. № П-12/18/28.02.2018 г. по описа на Затвора София е, че Г.А.А. ***, както следва: постъпил на 07.03.2013 г. като с
начало е приведено в изпълнение наказание наложено му по НОХД № 236/2009 г. и
НОХД № 442/2008 г. двете по описа на РС Е. П. в размер на 4 месеца лишаване от
свобода – изтърпяно на 07.07.2013 г.. С начало 07.07.2013 г е приведено в
изпълнение наказание три месеца лишаване
от свобода по НОХД № 392/2011 г. по
описа на РС Елин Пелин, освободен на 07.10.2013 г.. Постъпил на 10.11.2017 г. като
с начало е приведено в изпълнение наказание, наложено му по НОХД № 288/2016 г.
на СОС осъден на 1 година лишаване от свобода. Зачетен предварителен арест от
11.12.2014 г. до 14.07.2015 г. – 2 м. и
15 дни, освободен на 22.01.2018 г.
Представена е характеристична справка изх. №
262Р-5098812.03.2021 г. по описа на РУ Елин Пелин и справка за лице извършило
престъпление..
По делото са разпитани свидетелите водени от
ищеца – Й. В. Н. и Д.Г. Т.. Свидетелят Н.
заявява, че му е известно, че ищеца е бил в затвора, дори дакато
бил в затвора му пращал пари, цигари, ваучери, храна, фанелки
и др. неща. Ходил му е и на свиждане в ареста на Г.М.Д., тъй като Г. бил първо
в ареста, а след това в затвора К.. Докато Г. бил в затвора, свидетелят помагал
на близките му – на майка му и баба му. Това било около година и половина – две
през които е помагал. Знае, че Г. е бил два пъти в затвора и един път в ареста. И двата пъти докато Г.
бил в затвора свидетелят помагал.
Свидетелят Тодоров разказва, че Г. го познава
повече от 15 години, тъй като от малък го е гледал като негов по-малък брат. Г.
учил свидетеля на нещата от живота.
Известно му е, че Г. е бил в затвора два пъти, като втория път бил повече от една година в затвора. Ходил му на свиждане, носил храна и пари на Г..
Познава и родителите му и докато Г. бил в затвора помагал на близките му в
домакинството.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правн изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1,
т.6 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно изпълнение на
наложено наказание над определения срок или размер. По силата на чл.4 от ЗОДОВ
обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице, т.е. отговорността на държавата за
дейността на правозащитните й органи е обективна и не зависи от наличието или
липсата на вина у определено длъжностно лице, причинител на вредата.
В хипотезата на чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ органът,
чрез който следва да бъде ангажирана отговорността на държавата е Прокуратурата
на Република България, тъй като съгласно чл.5, ал.1 от ЗИНЗС и Закона за
съдебната власт, Прокуратурата изпълнява надзор за спазване на законността при
изпълнението наказанията.
В случая като взе предвид събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира, че по делото не се установи да са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ. От събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен
извод за основателност на иска, тъй като не се установява да е налице
твърдяното от ищеца фактическо надлежаване на което и
да е от наложените му наказания „лишаване от свобода”.
Безспорно е и от представените по делото доказателства
е видно, че на 07.03.2013 г. ищецът е постъпил в Затвора гр.С за изтърпяване на
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца по кумулирани наказания по
НОХД № 442/2008 г. на РС Е. П. и по НОХД № 236/2009 г. по описа на РС Е. П. и е
освободен по изтърпяване на 07.07.2013 г., като е изтърпял точно четири месеца
лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23 от НК по ЧНД № 8/2016 г. по описа на РС Е. П. са групирани наказанията по
НОХД № 326/2015 г., НОХД № 206/2012 г. и по НОХД № 392/2011 г. всички по
описа на РС Елин Пелин, като е било определено едно общо най-тежко наказание –
лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален строг режим, което
осъденият е изтърпял в периода от 07.07.2013 г. до 07.10.2013 г., като
изтърпяното наказание е точно три месеца лишаване от свобода.
Налице е кумулация и на
наложените наказания по НОХД № 288/2016 г. по описа на СОС и по НОХД № 363/2017
г. по описа на РС Е. П. като е определено едно общо наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година, което е изтърпяно за периода от 10.11.2017 г.
до 22.01.2018 г., със зачетен предварителен арест от девет месеца и осемнадесет
дни за периода от 11.12.2014 г. до 14.07.2015 г., което също сочи, че осъдения А.
е изтърпял наказание точно една година лишаване от свобода.
По делото не се
ангажират доказателства, които да сочат, че са били налице основания за
намаляване на определените на ищеца
наказания чрез зачитане на работни дни, включване в общообразователни
курсове за обучение и квалификация или да не е извършено приспадане на
изтърпяна част от някои от наложените наказания, като такива твърдения не се
съдържат и в исковата молба, не се ангажират и доказателства в тази насока.
При това положение и с оглед констатираните по-горе
обстоятелства и представения по делото доказателствен материал относно
наложените наказания на ищеца и времето през което ги е търпял, няма как за
времето на престоя му в Затвора – София да е изтърпял повече от определените му наказания
с 10 месеца и пет дни „Лишаване от свобода”, поради което не се констатира да е
налице изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ над определения срок или размер по наложените на ищеца Г. А. наказания с влезли в сила определения.
Не се установи в хода на съдебното дирене
основателност и на твърдението на ищеца, че изложеното от него се доказва от Заповед № Л-312//22.01.2018 г. издадена
от ВПД главен директор ст.комисар С. Ц.,
в която е отбелязано, че определеното едно общо най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от три месеца измежду НОХД № 326/2015 г., НОХД № 206/2012
г. и НОХД № 392/2011 г. всички по описа на РС Е. П. се явява изтърпяно за една
година, един месец и пет дни, което е с десет месеца и пет дни над определения
от съда срок, доколкото доказателства в тази насока по делото не бяха
ангажирани. Представени са само доказателства, обективирани в справка от
Затвора – гр.С., в която е отбелязано, че наказанието по НОХД № 392/2011 г. по
описа на РС Е. П. е изтърпяно в периода от 07.07.2013 г. до 07.10.2013 г. и
възлиза точно на три месеца лишаване от свобода. Ищецът не ангажира каквито и
да било доказателства, от които да се установява, че е налице изтърпяване над
този размер от три месеца лишаване от свобода.
Ето защо, съдът счита, че по делото не са установени и
доказани твърденията на ищеца, че фактически е изтърпял десет месеца и пет дни повече
от наложените му общи наказания „лишаване от свобода”, което води до извод за
неоснователност на претенцията.
Независимо от горното, дори и да се приеме, че в
случая е налице надлежаване на наказанието над
определения срок по кумулираните наказания по НОХД № 326/2015 г., НОХД №
206/2012 г. и НОХД № 392/2011 г. всички по описа на РС Елин Пелин, съдът следва
да обсъди и направеното от ответника възражение
за погасяване на претенцията, поради изтекла погасителна давност. В ЗОДОВ липсва
изрична уредба по този въпрос, поради което приложение намират общите правила
на чл.110 ЗЗД, съгласно който с изчитането на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Налице е Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк.гр.д. № 3/ 2004 г. на ВКС, ОСГК, което е задължително
за съдилищата, като с. т.4 е прието, че при деликт по чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ
за обезщетяване на вреди, причинени на граждани от изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода” над определения срок, началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на мораторна лихва и
началният момент на погасителната давност възниква от момента на изтичане на
срока на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” в случаите
на бездействие на Прокуратурата за упражняване на надзор при изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода” по чл.4, ал.1 ЗИН (отм.), респ. чл.5,
ал.1 ЗИНЗС. Следователно, правото на ищеца да претендира обезщетение за вреди е
възникнало при освобождаването му от затвора на 07.10.2013 г., когато е
изпълнено наказанието три месеца лишаване от свобода по НОХД № 392/2011 г. по
описа на РС Елин Пелин, а настоящият иск за вреди по чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ е
предявен на 29.12.2020 г., т.е. много след изтичане на петгодишния давностен на 07.03.2018 г..
Констатираното обстоятелство сочи, че правото на ищеца
да търси обезщетение за вреди е погасено по давност на 07.03.2018 г. поради
предявяването му след изтичането на петгодишната погасителна
давност, приложима към вземанията за обезщетение по ЗОДОВ, което
е достатъчно основание за неговото отхвърляне като погасен по давност.
По изложените съображения предявения иск по чл.2,
ал.1, т.6 от ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед констатираната неоснователност на главния иск
за заплащане на обезщетение за вреди, неоснователен се явява и акцесорният иск
за заплащане на законна лихва за забава върху претендираното обезщетение.
Мотивиран от горното,
Районен съд Елин Пелин
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.А., ЕГН ********** *** Пелин, Софийска област, бул.
„Витоша“ № 6, вх.А, ет.3, ап.11 чрез пълномощника адв.Г. ***, против
Прокуратурата на Република България, иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 24 800.00 лева (двадесет и четири хиляди и осемстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради изтърпяване
в Затвора – гр.С. наказание в повече от определеното
му за изтърпяване
наказание „лишаване от свобода” в размер на 10 месеца и пет дни, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на издаване на Заповед № Л-312/4 от
22.01.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: