Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр. Велико
Търново, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в съдебно заседание на
осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря С.М.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10042/ 2022 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
подадена от сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР /ОД на МВР/ -
гр. В. Търново, чрез началника на сектор „ПП, срещу Решение № 10 от 03.01.2022
г., постановено по АНД № 20214110201230 от 2021 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление №
21-1275-001320/ 15.07.2021 г., издадено от началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР –
гр. В. Търново, с което на С.Г.Д. с ЕГН **********, адрес ***, за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 Закона за движение по пътищата ЗДвП/, и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 50,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 месец. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност
на обжалвания съдебен акт. Изтъква се, че нарушението за което е санкциониран С.Г.Д.
не е непоставяне регистрационната табела на ППС на определеното за това място,
което е задължение на собственика, а управлението на ППС с неправилно поставена
табела, в нарушение на нормативно установени задължения по чл. 140, ал. 1 от
ЗдвП. Касаторът счита за неправилни и изводите на съда, че нарушението
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В жалбата са
изложени съображения за формалната и процесуална законосъобразност на
наказателното постановление, и за издаването му при правлно приложение на
закона. Изложените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира като
такива за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в
нарушение на закона - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. От
настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се
произнесе по съществото на спора, като потвърди издаденото от началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР наказателно постановление. В съдебно
заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото И.К.– служител с висше
юридическо образование и правоспособност, поддържа жалбата с направените
искания, по съображенията изложени в нея и такива, развити в хода на устните
състезания.
Ответникът по касационната жалба С.Г.Д. ***,
чрез пълномощника си *** П.П. от ВТАК, оспорва жалбата като неоснователна.
Развива подробни доводи за правилност и обоснованост на решението на ВТРС,
обосновава наличието при издаването на НП, на посочените от решаващия съд
процесуални нарушения и такива на материалния закон. Моли касационната жалба да
бъде отхвърлена, а обжалваното решение на ВТРС – оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира
за правилни изводите на въззивния съд, обосновали отмяната на издаденото от
касатора наказателно постановление. Предлага обжалваното решение на ВТРС да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане
в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства,
районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото. Между
страните не е било спорно, че на 30.06.2021 г., в 23:30 часа, в гр. Велико
Търново на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Александър Стамболийски“,
в посока на движение към Южен пътен възел, С.Г.Д. е управлявал мотоциклет марка
„КТМ“, модел „450 ЕХЦ Ф“, оранжев на цвят, с регистрационен номер *** , собственост
на П.А.Г.с ЕГН ********** *** Търново. При извършена от служители в сектор „ПП“
при ОД на МВР – Велико Търново проверка е било установено, че регистрационната
табела на мотоциклета не е поставена на определеното за това място. Същата е
била поставена от вътрешната страна на задния калник, пред задната гума и е
невъзможно разчитането й, като за мястото на поставянето й е бил изготвен
снимков материал. При така установеното, от участвал в проверката мл. автоконтрольор
при ОД на МВР, на Д. е бил съставен АУАН Серия GA № 376828/ 30.06.2021 г., като в него е
била възпроизведена посочената фактическа обстановка и е била посочена като
нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. трето от ЗДвП - управлява МПС,
като табелите не са поставени на определените за това места. Актът е съставен в
присъствието на нарушителя и е връчен на датата на издаването му, като в него
не са вписани възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, са постъпили
възражения от С.Д., в които той е посочил, че мотоциклетът му е бил предоставен
за управление от собственика няколко минути преди проверката и той не е местил
табелата, нито е предполагал, че същата не е поставена на място, което не е
одобрено. В докладна записка от 16.07.2021 г. от полицейски инспектор в група
ОПТПАНДИАД, сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, е посочено, че с
възражението не са посочени нови факти и обстоятелства по казуса и е направено
предложение за налагане на административни наказания. Възраженията са били
приети за неоснователни и от началника
на Сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр. В. Търново е издадено НП № 21-1275-001320/
15.07.2021 г., с което на С.Д. са наложени административни наказания „глоба“ и
„лишаване от право да управлява МПС“, в посочените по-горе размери.
Наказателното постановление връчено на нарушителя на 30.08.2021 г. и обжалвано
от него по съдебен ред, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /приложимата
редакция/. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, и показанията на свидетелите Й.Д./актосъставител/,
А.К.и собственика на мотоциклета П.Г.. Последният, извън посочените в АУАН и
възражението факти е пояснил, че става въпрос за кросов мотор и затова
регистрационната табела е поставена на описаното място при регистрирането на
МПС, заявил е и че при няколкократно извършвани му проверки не му е била
правена забележка за местоположението й. В производството пред ВТРС нарушителят
без на практика да оспорва от фактическа страна констатациите в издадения АУАН,
е направил оплаквания за допуснати в хода на административно-наказателното
производство формални и процесуални нарушения, ограничаващи правото му на
защита, както и за явна несправедливост на наложеното наказание, и приложимост
на чл. 28 от ЗАНН. След извършване на проверка законосъобразността на АУАН и
НП, районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него
жалба. Съдът е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от лица
със съответната материална компетентност, при установяването на деянието и
неговото санкциониране е допуснато съществено нарушение на процесуални правила.
Посочил е, че направеното описание на деянието от актосъставителя и АНО е
непълно, не е посочено къде е следвало да бъде поставена регистрационната
табела, като по този начин е ограничено правото на защита на санкционираното
лице. Освен това съдът е намерил, че нарушението съставлява маловажен случай и е налице е приложимост на чл. 28 от ЗАНН, като е изложил подробни мотиви в тази насока. С тези мотиви ВТРС е отменил обжалваното пред него наказателно
постановление.
Постановеното решение е правилно, а
касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите
си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и наведените
от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка.
Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд е не постановено в нарушение на закона.
Изводите на ВТРС се споделят
изцяло от настоящата инстанция и не е ниобходимо да бъдат подробно
преповтаряни. Безспорно е, че в АУАН и НП е извършено непълно словесно описание
на претендираното нарушение, като е отразено точно местоположението на
регистрационната табела, но не е посочено къде е следвало тя да бъде поставена
според актосъставителя и наказващия орган. В акта и постановлението не е
посочен и съответния нормативен акт, регламентиращ мястото на поставяне на
регистрационните табели – чл. 10, ал. 6, вр. с ал. 5 от Наредба № I-45/ 2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства /Наредба № I-45/ 2000 г. на МВР/. По този начин е налице
реална неяснота относно фактическите твърдения на контролните органи, като
описанието на нарушението в АУАН е неясно, че за да организира защитата си в
този етап на производството, привлеченото към отговорност лице е следвало да
тълкува волята на актосъставителя относно приетите от него за установени факти.
Коментираният порок е пренесен и в наказателното постановление. Налице е
процесуално нарушение, съществено ограничаващо правото на нарушителя чрез
навеждане на възражения и представянето на съответните доказателства, да
организира адекватно защитата си още в административната фазата на производството,
поради което и е основание за отмяна на наказателното постановление. Този порок
не може да бъде преодолян едва чрез цитирането в касационната жалба на
посочения по-горе текст на Наредба № 1-45/ 2000 г. на МВР, бил е констатиран от
районния съд и правилно възприет като самостоятелно основание за отмяната на
обжалваното пред него наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав споделя и изложените
в обжалваното решение мотиви за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Неоснователни
са доводите на касатора за неспазване от водача на задължение по чл. 100 от ЗДвП, доколкото такова не се установява от доказателствата по делото, нито е
претендирано от АНО. Принципно се споделят съображенията за важността на
обществените отношения, регламентирани в ЗДвП, но таази значимост не изключва
изначално приложимостта на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушения от вида на
процесното. Преценката дали конкретно извършено нарушение разкрива признаците
на маловажен случай, следва да се направи
с оглед дефиницията на чл. 93, т. 9 от НК, вр. с чл. 28 от ЗАНН. Съгласно нея,
като маловажен случай може да се
квалифицира този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В конкретния случай,
както правилно е отбелязал районният съд, определящо е обстоятелството, че
санкционираният водач на МПС не е негов, като едновременно с това на
мотоциклета е била поставена регистрационна табела по описания по-горе начин.
Съгласно цитираната от въззивната инстанция разпоредба на чл. 10, ал. 4 от
Наредба № I-45/ 2000 г. на МВР, табелите с регистрационен номер
се монтират в пунктовете за регистрация от служители на отдел/сектор „Пътна
полиция“ при СДВР/ОДМВР на местата, определени от производителя. Или законовата
уредба предполага мястото на поставяне на регистрационната табела да е избрано
от служители на сектор „ПП“, обстоятелство, което е съобразено от водача в
неговото поведение. В този смисъл са и свидетелските показания на собственика
на мотоциклета, монтажът на процесната табела е извършен именно в пункт от вида
на посочените, като той не е променял местоположението й. Дори тези показания
да не съответстват на действителността и промяна на местоположението на
табелата да е извършвано, предвид спецификата на МПС, това обстоятелство не би
могло да бъде известно, нито предполагано от водача, още повече ако
мотоциклетът му е предоставен за управление еднократно, няколко минути преди
процесната проверка. Изброените факти поначало поставят под съмнение
субективния елемент от състава на претендираното от АНО деяние, но при всяко
положение представляват смекчеващо отговорността обстоятелство, дори да се
приеме, че конкретното разположение на табелата е следвало да породи съмнения в
нарушителя. Независимо, че нарушенията от този вид поначало са на формално
извършване, изложените обстоятелства сочат, че в случая тежестта на нарушението
не е висока, предвид степента и характера на засягане на обществените
отношения. Съобразно изложеното, правилни са и изводите на въззивната
инстанция, че наложените глоба и лишаване от право да се управлява МПС, макар и
в предвидения от закона минимум, се явяват явно несправедливи и несъответстваща
на тежестта на извършеното нарушение, а целите на административното наказание
посочени в чл. 12 от ЗАНН, могат да се постигнат и чрез предупреждение на
нарушителя.
С оглед изложеното настоящият съдебен
състав приема, че като е приложил института на маловажност
при постановяване на решението си и е отменил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд правилно е
приложил закона.
Решението на РС – Велико Търново, не
страда от визираните в жалбата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико
Търново пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Независимо от изхода на делото,
присъждане на разноски на страните не се следва, тъй като не е поискано.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 10 от 03.01.2022
г., постановено по АНД № 20214110201230 от 2021 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.