Решение по дело №320/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Н. Д. Т., с [ЕГН], подадена чрез адв. Т. С., срещу Решение № 1851 от 29.12.2023 г. по АНД № 4665/2023 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 6102474, издаден от ОД на МВР Варна и е осъден настоящият касатор да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. С обжалвания пред РС – Варна ЕФ на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 200 лв.

С жалбата се настоява, че решението на въззивния съд е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения и неприлагане на закона, без да бъдат обсъдени и ценени събраните доказателства. Според касатора съдът е следвало да приеме изложените в жалбата основания за отмяна на ЕФ, а именно: 1. липсата на задължителни реквизити, водещо до невъзможност на наказаното лице да разбере къде, как и какви точно нарушения е извършило; 2. пълната липса на правна квалификация, с което е нарушено правото на защита; 3. издаването на електронния фиш в несъответствие с чл. 188, ал. 1 и чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Изтъкват се, че по делото липсват доказателства как и при какви обстоятелства е връчен ЕФ, като не е спазена задължителната процедура, което е самостоятелно основание за отмяна. Касаторът твърди, че нарушаването на процедурата по издаване и връчване на ЕФ, игнорирането на събраните по делото доказателства водят до съществени пороци на атакуваното решение. Искането е да се отмени решението на въззивния съд, като се претендира и присъждане на разноски.

Ответникът – ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си представител – ст. юриск. К. Л.-А., с писмени бележки настоява, че касационната жалба е неоснователна и сочи доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ, налице е пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, което е одобрен тип и с което е извършено видеозаснемането и е засечена скоростта, а и са посочени нарушените разпоредби. Сочи се, че в ЕФ е приспадната допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Според ответника по касационната жалба правилно РС – Варна е приел, че основателно е ангажирана отговорността на представляващия дружеството – собственик на процесното МПС, а и че наказанието е правилно определено. Изтъква се, че е правилна и преценката на въззивния съд за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на РС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, а ако се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение – да се присъдят такива в минималния размер.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от Н. Д. Т. срещу Електронен фиш Серия К № № 6102474, издаден от ОД на МВР Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП на Т. е наложено на административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Нарушението, според ЕФ, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) ARN CAM S1 120сс8е и се състои в следното: На 26.06.2022 г., в 16:06 часа, в гр. Варна, А. мост на южен пътен възел в посока [улица]с МПС ***, товарен автомобил, с рег. № [рег. номер], в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4494553, е извършено нарушение за скорост - при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, е установена стойност на скоростта 91 км/ч, т.е. превишената стойност на скоростта е 41 км/ч. Като административнонаказателно отговорно лице - собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател, в ЕФ е посочен Н. Д. Т..

Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно произнасяне на РС – Варна, след като с Решение № 1486 от 01.11.2023 г. по КАНД № 1861/2023 г. на АдмС – Варна е отменено Решение № 1061 от 11.07.2023 г. по АНД № 2272/2023 г. на РС – Варна и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна. Касационната инстанция е дала указания въззивният съд да формира изводи на база на доказателствата, събрани по реда и със способите на НПК по отношение издаването на обжалвания ЕФ в условията на повторност, доколкото в нарушение на процесуалните правила е установено, че не са събрани доказателства за наличието на ЕФ К/4494553 и данни за връчването му.

При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е събрал доказателства за указаните от касационната инстанция факти – издаването на ЕФ серия К № 4494553, датата на връчването му – 26.11.2021 г. и влизането му в сила – 13.12.2021 г., както и за отразяване, че е платен на 22.12.2021 г., а и за датата на връчване на обжалвания ЕФ и неподаването на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП по отношение на обжалвания фиш.

За да потвърди процесния оспорен пред въззивния съд ЕФ, с обжалваното пред АдмС – Варна решение РС - Варна приема от фактическа страна, че от доказателствата по делото се установява описаната в ЕФ фактическата обстановка във връзка с извършеното административно нарушение, а от правна страна приема следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. Позовавайки се на разпечатката от информационната система АИС АНД на Пътна полиция, районният съд приема, че обжалваният ЕФ е връчен на 23.04.2023 г., а жалбата срещу него е подадена на 05.05.2023 г., т.е. в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.

При издаване на ЕФ е съобразена нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, регламентираща отделните реквизити от съдържанието на ЕФ, както и утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, поради което са приети за неоснователни възраженията на наказаното лице относно датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, вида, марката, модела и регистрационния номер на МПС, факта, че е превишена разрешената скорост с 41 км/ч и че е нарушен чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В съответствие с чл. 188, ал. 1 (според която разпоредба за извършеното нарушение отговаря собственикът или този, на когото е предоставено МПС) и чл. 189, ал. 5 ЗДвП процесният ЕФ е връчен на ползвателя на МПС.

Предвид писмените доказателства по делото, безспорно се установява извършването на процесното нарушение и правилно е квалифицирано деянието на наказаното лице като „повторно“ нарушение, с оглед разпоредбата на т. 33 на § 6 от ДР ЗДвП и предвид ЕФ серия К № 4494553, издаден от ОД на МВР Добрич, влязъл в сила на 13.12.2021 г., с който е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Правилно е определено наказанието „глоба“ по чл. 182, ал. 4 ЗДвП за повторно нарушение в двоен размер по ал. 1, т. 5 – 600 лева, а доколкото санкцията е във фиксиран размер, обсъждането на въпроса за нейната несправедливост е безпредметно.

За неоснователни са приети направените възражения с въззивната и с първата касационна жалба, както и в първото касационно производство. Районният съд посочва, че ЕФ съдържа всички предвидени с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, а и наказаното лице се позовава на изисквания, относими към реда за издаване и съдържание на наказателните постановления, а именно относно посочването на органа, издал ЕФ, който в случая е ОД на МВР Варна, дата на издаване, орган и срок за обжалването му. Въззивният съд отбелязва, че изчисляването на давностните срокове следва да става само от датата на извършване на нарушението, а в случая не е изтекла абсолютната давност. На следващо място с въззивното решение е прието, че нарушението е констатирано с годно техническо средство, което е одобрен тип и е преминало проверка, както и че е посочена на снимките локацията на записа, GPS координатите на мястото на разположение на техническото средство, и е налице фотоснимка на мястото на разположение на засичащото устройство.

Районният съд посочва, че по делото не са представени доказателства по какъв начин е бил връчен ЕФ на въззивника, но е безспорен фактът, че му е бил връчен, предвид представянето по делото от процесуалния представител на наказаното лице на оригинал на връчения ЕФ. Не са приобщени доказателства за наличието на някакви пречки за подаване на декларация от посочения за нарушител в ЕФ, в съответствие с чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с данни за лицето, извършило нарушението и копие от СУМПС, поради което и това възражение е прието за неоснователно. Въззивната инстанция е съобразила, че наказаното лице е възразило по отношение съставения именно на него ЕФ едва пред касационната инстанция, както и че не се оспорва, че именно Т. е управлявал автомобила, а и Т. е ползвател, според изисканата справка за собствеността. Във връзка с противоречивите твърдения на наказаното лице, че е подадена декларация за управление на МПС от друго лице (първоначално се е твърдяло, че декларацията се съдържа на л. 7 от делото, а впоследствие, че се съдържа в административната преписка), въззивният съд не е установил такава декларация, дори след като е изискал справка от Директора на ОД на МВР Варна дали е подадена такава декларация.

Въззивната инстанция посочва и че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, като с оглед потвърждаването на ЕФ е присъдил в полза на ОД на МВР Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението на РС - Варна е правилно и законосъобразно.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определеното наказание „глоба“ като вид и размер.

Не са налице сочените от касатора основания по чл. 348 НПК за отмяна на обжалваното решение на РС – Варна. Касационната инстанция споделя мотивите на въззивната инстанция и препраща към тях по аргумент на чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.

При нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП предвижда издаване на ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Правилно и законосъобразно в случая е установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на ЕФ.

По своята същност електронният фиш представлява електронно изявление по смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, като задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП. В случая е съобразено изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за приспадане от измерената скорост от АТСС на допустимата грешка - измерената скорост е 94 км/ч, от която са приспаднати 3 км/ч – допустима грешка, поради което в ЕФ като установена измерена скорост е посочена 91 км/ч, като превишението на скоростта правилно е посочено в ЕФ, че е 41 км/ч.

По доводите на касатора за неправилност на въззивното решение:

Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на въззивния съд по отношение законосъобразността на ЕФ, в който ясно е посочено кое е наказаното лице, къде, как и какво нарушение е извършено. Напълно несъстоятелно е твърдението за пълна липса на правна квалификация на деянието. Ясно и недвусмислено в ЕФ е посочено, че нарушението е управление на МПС с превишение на разрешената скорост от 50 км/ч, т.е. несъобразяване на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, извършено е в условията на повторност, както и правната квалификация - чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП.

Фактът на надлежно връчване на обжалвания пред районния съд ЕФ е от значение в случая единствено за преценката дали жалбата срещу ЕФ е подадена в законовоопределения срок.

Липсата на подадена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, правилно е прието, че сочи на законосъобразност на ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора в качеството му на ползвател, предвид вписването му като такъв при регистрацията на МПС.

В съответствие с материалния закон и процесуалните правила въззивната инстанция стига до извод за законосъобразност на обжалвания ЕФ.

Съдът не установява наличие на нарушение на съдопроизводствените правила, които да са основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Събраните от РС – Варна доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка и правилно установените факти са отнесени към закона.

Следва само да се отбележи, че съгласно изричната разпоредба на чл.189з ЗДвП, за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл. 28 ЗАНН.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.

Следва решението на РС - Варна да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Варна съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1851 от 26.12.2023 г. по АНД № 4665/2023 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Н. Д. Т., с [ЕГН], да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.