№ 1057
гр. Перник, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20241720103128 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№
13050/13.06.2024г., подадена от „КРЕДИТ ИНС” AД с ЕИК ***, против М. Н. В.-С., за
установяване дължимостта на сумата от 2000.00 лева - главница на основание сключен
Договор за потребителски кредит „Екстра” №*** г., сумата от 180.00 лева - договорна
лихва за периода 19.02.2024 г. - 19.04.2024 г., както и сумата от 16.00 лева - законна
лихва за забава за периода 20.02.2024 г. – 29.04.2024 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Ищецът излага в исковата молба, че между него и ответника е сключен
Договор за потребителски кредит „Екстра” №*** г. по реда на чл. 6 ЗПФУР – чрез
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно договора ищецът е
предоставил на ответника заем под формата на потребителски кредит в размер на 2000
лв., а ответникът се задължил да върне предоставения кредит, ведно с договорената
възнаградителна лихва. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Н. М. изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявените претенции, като излага
подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове, поради
недействителност на сключения договор за потребителски кредит на осн.чл.22 ЗПК вр.
чл.10, ал.1, 2 ЗПК и чл.11, ал.1,т.9, т.10 и т.11 ЗПК. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
1
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил
е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора/; предаването на сумата на ответната страна
(т.е. усвояването на заема от ответника в претендирания от ищеца размер) и
изискуемостта на претендираните вземания и техния размер; изпадането на длъжника
в забава и размера на претендираната мораторна лихва. При доказване на горните
факти, в тежест на ответната страна е да установи погасяване на паричното си
задължение.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от представените
писмени доказателства – заявка № 016247 / 19.01.2024 от 20.01.2021 г., разписка за
извършено плащане, договор за потребителски кредит „Екстра“ от 19.01.2024 г. и
приложимите към него общи условия, се установява, че между страните е бил
сключен посоченият договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е
отпуснал в полза на ответника кредит в размер на 2000 лева, заедно с уговорена
договорна лихва в общ размер на 360,00 лева, при уговорен между страните годишен
лихвен процент от 36% и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,7%, както и такса
„Гарант“ в общ размер на 1140 лева, при което общият размер на всички плащания
възлиза на сумата от 3500.00 лева. Съгласно уговореното между страните кредитът
подлежи на връщане за период от 6 месеца с размер на месечната вноска от 583,35
лева, платима на 19-то число от месеца.
В чл. 4, вр. чл. 4.5 от договора е предвидено, че кредитодателят поема
задължение да предостави гаранция по кредита за гарантиране връщане на вноските по
кредита, като в случай на непредставяне на гаранция дружеството може да начисли
неустойка в размер на 1 140 лева, която се заплаща заедно с погасителните вноски по
кредита съобразно уговорения погасителен план.
В чл. 8.1.1 и чл.8.1.2 от представените Общи условия, приложими към
договора, е посочено, че с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички
дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към кредитополучателя последният
следва да предостави на КРЕДИТОДАТЕЛЯТ банкова гаранция съгласно настоящите
Общи условия в срок до 14 (четиринадесет) дни от подаване на заявката, или 8.1.2. да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с ПОРЪЧИТЕЛ в срок до 24
(двадесет и четири) часа от подаване на заявката.
По делото е изслушана и приета съдебно сметоводна експетриза, изготвена
от вещото лице В. В., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от
което се установява, че съгласно Договор за потребителски кредит „Екстра” №
Д3012117/19.01.2024г. ГПР е в размер на 49,7%, който е формиран на база
погасителния план по договора, без да е включена договорената неустойка в размер на
1140,00 лева. На основание сключения Договор за паричен заем Договор за
потребителски кредит „Екстра” № Д3012117/19.01.2024г. със съответните параметри:
размер на кредита 2000,00 лева, срок на кредита 6 броя месечни вноски, всяка от които
би следвало да бъде в размер на 369,20 при годишен лихвен процент 36,00% - Годишен
процент на разходите по кредита е размер на 42,57 %. При изчисляване на ГПР са
взети предвид следните допускания: -договорът за паричен заем е валиден за
посочения в него срок; -всяка от страните изпълнява точно и в срок задълженията си,
съответно няма да се начисляват разходи за събиране, лихви за забава, неустойки за
неизпълнение. Не е включена сума от 1140,00 лева, сума за начислена неустойка.
2
Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит по Договор за потребителски кредит
„Екстра” № Д3012117/19.01.2024г. , размер на кредита 2000,00 лева, срок на кредита 6
броя месечни погасителни вноски, при месечна погасителна вноска 369,20 лева /
каквато би трябвало да бъде/ , при годишен лихвен процент 36,00% и за начислена
неустойка в размер на 1140,00 лева, платима разсрочено на вноски, всяка от които е в
размер на 190,00 лева, с краен срок на договора 19.07.2024г., с включена сума от 1
140,00 лева, то изчислен ГПР би бил в размер на 567,20 %. 2. При ищеца по Договор за
потребителски кредит „Екстра” № Д3012117/19.01.2024г. няма отразено извършено
плащане от страна ответника.
Доколкото страна по процесния договор, в качеството си на кредитополучател,
е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя
професионална или търговска дейност и предвид предмета на сделката, то в случая
договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими не само специалните изисквания
към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната
защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП.
В разглеждания спор в договора са посочени фиксираният годишен лихвен
процент по заема – 36 % и годишният процент на разходите на заема – 49,7 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Поради това е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора
и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното поставя потребителя в
неравноправно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко
точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване
единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в
съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Следователно, за да
е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено
не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
В разглеждания случай в договора е посочено, че ГПР е 49,7 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Не са посочени основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване, каквото е изискването на закона. Не става ясно
какво представлява разликата между размера на ГПР и на възнаградителната лихва,
която е част от него, съответно дали в същия е включен размерът на такса „Гарант“
и/или на други разходи, което поставя потребителя в невъзможност към момента на
сключване на договора да прецени какъв е видът и размерът на всички разходи, които
следва да направи във връзка с кредита. Нещо повече, безспорно по естеството
неустойката за непредставяне на „гаранция“ представлява разход, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за
общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод се
3
налага от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, съгласно която „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая този вид такса е уговорена още към момента на сключване на договора за
кредит, като тя се дължи ежемесечно и представлява част от месечните погасителни
вноски без заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от
страна на кредиополучателя. Ето защо същата би следвало да се приеме за част от ГПР
по договора, с което ще се стигне до нарушаване на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Това от своя страна е самостоятелно основание за допускане на отклонение от чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Това е така, тъй като сумата от 1140 лева, която е начислена за срока
на договора за кредит, съпоставена с отпуснатата главница от 2000 лева, показва, че
само тази сума надхвърля общия размер на всички разходи по него, който съгласно чл.
19, ал. 4 ЗПК е ограничен до 50 % и нормативно определения размер на законната
лихва попросрочени задължения.
В обратната хипотеза в случай, че посочената такса не бъде включена в ГПР,
макар изрично да е предвидено, че тя ще се плаща разсрочено, заедно с всяка месечна
вноска по договора, то на практика тя би представлявала добавък към
възнаградителната лихва и сигурна печалба за кредитодателя, поради което
включването й в договора би довело до заобикаляне на изискванията на закона, респ.
до нейната нищожност, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че липсата на част от задължителните
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК – в случая по т. 10 – ясно определен ГПР в процесния
договор за потребителски кредит, води до неговата недействителност съобразно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Както се изясни по-горе, в този случай и на основание чл.
23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи /в този смисъл е Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по
гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО/. Това е така, дори и когато недействителността
се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД (включително и в
хипотезата на чл. 422, ал. 1 ГПК), какъвто е настоящият случай, тъй като съдът следва
да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК се явява специален по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита
При това положение се налага извод, че ответникът дължи единствено
предоставената му в заем сума в размер на 2000 лева, поради което иска за главница се
явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
По изложените съображения останалите предявени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 180.00
лева - договорна лихва за периода 19.02.2024 г. - 19.04.2024 г., както и сумата от 16.00
лева - законна лихва за забава за периода 20.02.2024 г. – 29.04.2024 г., са неоснователни
и следва да се отхвърлят изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковите претенции,
4
като е представен списък по чл.80 ГПК за сумата от общо 2 487,84 лева, от които д.т. в
размер на по 43.92 лева в исковото и заповедното производство и по 1200 лева
адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство. От ответника
своевременно с отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност,
което съдът намира за основателно и следва да бъде съобразено с оглед цената на
предявените искови претенции. В тази връзка на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 780.00 лева, от които 80 лева – д.т., 400 лева –
адвокатско възнаграждение в исковото производство и 300 лева – адв.възнаграждение
в заповедното производство.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има и ответникът съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Същият претендира такива за платено адвокатско
възнаграждение в общ размер на 500 лева, което определено съразмерно на
отхвърлената част от исковете възлиза в размер на сумата от 44,63 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Н. В. - С. с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „Кредит Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III-ти № 85, ет. мецанин, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД сумата от сумата 2000,00 /две хиляди/ лева - представляваща
главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство
„ЕКСТРА“ № *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда /30.04.2024г./ до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2220/2024 г., по описа на ПРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 180.00 лева - договорна лихва за периода 19.02.2024 г. -
19.04.2024 г., както и иска за сумата от 16.00 лева - законна лихва за забава за периода
20.02.2024 г. – 29.04.2024 г., като неоснователни
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК М. Н. В. - С. с ЕГН: ********** да заплати
на „Кредит Инс“ АД с ЕИК *** сумата от 780.00 лева – сторени по делото съдебно –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК „Кредит Инс“ АД с ЕИК *** да заплати на
М. Н. В. - С. с ЕГН: ********** сумата от 44.63 лева – сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5