19.03.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на дванадесети март
две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№6 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.27, ал.1 от Закона за общинската
собственост и е образувано по жалба от А.П.М. и Д.Д.М. *** против Заповед №1160/31.08.2020г.,
в частта, с която е определен размер на равностойното парично обезщетение на
отчуждената част от поземлен имот с идентификатор 65677.701.8406 по КК и КР на
гр.Свиленград, находящ се в м.Р. л.. Жалбоподателят счита, че заповедта в
оспорената ѝ част е незаконосъобразна, и необоснована. Счита, че не била
съобразена разпоредбата на чл.22, ал.5 и сл. от ЗОС. Твърди, че пазарните цени
на имоти, находящи се в същата местност, в която е и засегнатият от
отчуждителната процедура имот, били значително по-високи от тези посочени в
оспорената заповед. Определената цена от 13,85 лева на кв.м. била изключително
занижена с оглед това, че имотът бил в регулация, бил водоснабден и ограден,
както и в него имало трайни насаждения. Иска съдът да постанови решение за
отмяна на заповедта в оспорената част, като определеният размер на паричното
обезщетение за частта от 124,00 кв.м. от имота - 1717,00 лева, бъде увеличен,
както и бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответникът - Кмет на Община Свиленград, счита
жалбата за неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С представения по делото н.а. №131, т.ІІ,
д.263/2009г. и приложената скица на ПИ №15-544816 от 25.06.2020г. се доказва,
че собственици на ПИ с идентификатор 65677.701.8406 по КК КР, одобрени със
Заповед №РД-18-107/13.12.2016г., е жалбоподателят А.М. и съпругата му Д.М..***
предходен план 017017, като представлява нива с площ от 500 кв.м.
Между страните няма спор, че с Решение
№1017/28.11.2018г. на ОС Свиленград се предвижда изграждане на обекти –
публична общинска собственост съгласно чл.21, ал.1 от ЗОС, както и че в обхвата
на обект Подробен устройствен план – План за улична регулация на м.Р. л. и
Общия устройствен план на гр.Свиленград, одобрен с посоченото решение, попада
част с площ от 124 кв.м. от ПИ 65677.701.8406 по КК КР на Свиленград, собствен
на жалбоподателите. Няма спор и относно откритата процедура по принудително
отчуждаване по реда на глава ІІІ от ЗОС, за което е изпратено уведомление №5486/05.08.2020г.
до А.М. – л.103 от делото.
В хода на административното производство е
била извършена експертна пазарна оценка на недвижим имот земеделска земя с площ
0,500 дка, поземлен имот с идентификатор 65677.701.8406 по КК КР на Свиленград,
земеделска територия с начин на трайно ползване нива, V категория, видно от която за площта за отчуждаване – 124,00 кв.м., пазарната
стойност е в размер на 1716,89 лева. Като дата на изготвяне на оценката е
посочена 03.07.2020г.
С оспорената Заповед №1160/31.08.2020г. на Кмет на Община Свиленград
на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.25, ал.2 и ал.3 и във връзка с чл.21, ал.1 и чл.29, ал.1 от ЗОС се отчуждава част от поземлен
имот с идентификатор 65677.701.8406 по КК КР на Свиленград /номер по предходен
план 017017/, одобрен със Заповед №РД-18-107/13.12.2016г. на ИД на АГКК и е
определено парично обезщетение в размер на 1717,00 лева.
Заповедта е връчена на А.М. лично, за
което има отбелязване – 09.12.2020г., както и жалбоподателят е удостоверил това
с положения от него подпис.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 23.12.2020г.
пред чрез административния орган пред Административен съд Хасково.
По искане на жалбоподателя в съдебното
производство е назначена експертиза, както и по инициатива на съда е назначена
повторна експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно и
безпристрастно изготвено. Вещото лице М. определя равностойно парично
обезщетение за отчуждаваната част, ведно с подобренията, попадащи в засегнатата
част, на стойност 2814,34 лева. При изслушване в с.з. вещото лице сочи, че
базисните цени на земеделските цени, които били нормативно определени, не
кореспондирали с пазарните цени на земеделската земя към настоящия момент и при
изследване на пазара, доколкото е било възможно в конкретния случай, било
определено, че обезщетението следва да бъде в по-висока стойност от тази,
посочена в оспорения акт. От друга страна по предходната експертиза другото
вещо лице използвало инвестиционен метод, но и този метод не бил подходящ, тъй
като имотът преди одобряване на ПУП бил със статут на земеделска земя, а този
метод се прилагал към имоти в регулация.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, изхожда от лице с правен интерес от оспорването и
е насочена против годен за съдебен контрол административен акт.
Разгледана по същество е основателна.
Процедурата по принудително отчуждаване на
имоти - частна собственост за общински нужди е регламентирана в Глава трета от Закона за общинската
собственост. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗОС, отчуждаването в
разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по
местонахождението на недвижимия имот. Имотът – предмет на отчуждаване, се
намира в района на Община Свиленград, поради което процесната заповед, като
изхождаща от кмета на съответната община, е издадена от материално и
териториално компетентен орган и представлява валиден административен акт.
Относно формата и реквизитите на оспорения
акт, съдът приема, че не са допуснати нарушения, които да обусловят наличието
на основание за отмяна. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗОС, в заповедта, с която
се отчуждава частен имот за общински нужди срещу парично обезщетение, се
посочват основанието за отчуждаването, предназначението, видът,
местонахождението, размерът и собственикът на имота, както и размерът на
обезщетението. Тези реквизити са налице в процесната заповед, поради което и тя
е надлежно мотивирана - посочено е, че принудителното отчуждаване на частта от процесния
имот е основано на включването му в обхвата на одобрения с Решение №1017/28.11.2018г.
ПУП – План за улична регулация и ОУП на Свиленград, предвиждащ изграждане на
улици, обективирани са данни за предназначението, местонахождението и
собствеността на засегнатия поземлен имот, определен е и размерът на дължимото
обезщетение за отчуждаването на съответната част.
При осъществената проверка за допуснати в
хода на особената процедура нарушения на административнопроизводствените
правила, съдът не установява такива, като следва да се има предвид, че
оспорването е по отношение на частта от заповедта, касаеща размера на
определеното обезщетение за отчуждаваната част.
Оспорената заповед е материално
законосъобразна, тъй като съгласно чл.21, ал.1 от ЗОС имоти - собственост на
физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за
задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг
начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ
изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен
устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение -
публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за
допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени
със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. В
разглеждания случай по делото се установява, че е налице влязъл в сила ПУП, за
който изрично това се посочва в оспорената заповед, както и не е спорно между
страните. Предвижданията налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна
собственост, за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин,
поради което е налице и материалното основание за нареденото с оспорената
заповед отчуждаване.
Основният и единствен спор между страните
е относно размера на определеното за отчуждаваната част от имота обезщетение.
Съгласно чл.22, ал.5 от ЗОС размерът на
равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се
определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди
влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по
чл.21, ал.1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания имот. Съгласно изготвената на основание чл.22, ал.3 от ЗОС експертна оценка от 03.07.2020г.,
справедливата пазарна цена на процесната част от имота е 1717,00 лева. Съдът
счита, че тази оценка не следва да се кредитира, като я намира за необоснована.
Същата е основана на сравнителния метод, към който насочва чл.22, ал.5 във вр. с пар.1, т.2 от ДР на ЗОС, но при изготвянето ѝ
не е отчетено, че в имота има подобрения. Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.13 от ЗОС след влизане в
сила на подробния устройствен план законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на
имота при условията и по реда на чл.49 от Закона
за устройство на територията, се заплащат с по-малката стойност от
стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота. Не следва да бъде
кредирана и оценката, посочена от първоначалната експертиза – 7750,00 лева, тъй
като необосновано е приложен инвестиционен метод към имота, представляващ
земеделска земя преди влизане в сила на ПУП. Поради това съдът кредитира
заключението по повторната съдебна експертиза относно установената крайна
пазарна стойност на отчуждената част от имота. Съгласно заключението ѝ пазарната
стойност на отчуждаваната част от имота е в размер на 2814,34 лева, която сума
следва да бъде приета и като равностойното парично обезщетение за отчуждаваната
част. Поради изложеното заповедта в оспорената ѝ част следва да се измени
съобразно установеното от вещото лице в приетото заключение.
С оглед изхода на спора, то претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна за 20,00
лева, представляващи внесена държавна такса, 403,00 лева – сума за
възнаграждение на вещи лица, и 306,82 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Относно
последната сума следва да бъде съобразено възражението за прекомерност от
ответната страна, както и че не се установява фактическа и правна сложност на
спора, а дължимото минимално възнаграждение е съобразно чл.8, ал.1, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г.
и се
определя от материалния интерес, който в случая е разликата между определеното
обезщетение в оспорения акт и постановения увеличен размер от съда, т.е.
материалният интерес е малко над 1000,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед №1160/31.08.2020г., издадена от
Кмет на Община Свиленград в частта, с която е определен размер на равностойното
парично обезщетение за отчуждената част от 124,00 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 65677.701.8406 по КК и КР на гр.Свиленград, находящ се в м.Р. л., като УВЕЛИЧАВА размера
на обезщетението от 1717,00 лева на 2814,34 лева.
ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на А.П.М. и Д.Д.М. ***, направените по делото
разноски в общ размер 729,82 лева.
Решението е окончателно.
Съдия: