№ 446
гр. Пазарджик, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500551 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от „ Макбул- Инфраструктурно
строителство“ ЕАД гр. С. , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр.
С. 1202, р-н „О. „ ,бул. „С. „ № 180, ет. 4, ап 55, против „Б.П. " ООД „ гр. Б. , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността гр. Б. 4679, ул. „И.Х. „ № 13 .
С исковата молба са предявени обективно съединени искове за заплащане на възнаграждение по
договор за изработка в строителството и лихви за забава( мораторни лихви ).
С Решение № 260352 / 16. 11.2021г. и Допълнително решение № 260006/08. 03. 2022г. на районен
съд П. ,постановени по гр. д. № 792/2020г. по описа на същия съд, предявените искове са уважени
изцяло. Осъдено е ответното дружество да заплати в полза на ищеца сторените съдебно-
деловодни разноски в заповедното и в исковото производство .
Решенията на районния съд се обжалват с въззивни жалби от ответника в първоинстанционното
производство, подадена чрез пълномощника на страната . Във въззивните жалби се излагат
съображения за неправилност на обжалваните решения,поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и нарушение на процесуалните правила . Искането е да се отменят решенията на
районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция, по съществото на спора, с
което се отхвърлят предявените искове . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в двете инстанции.Във въззивните жалби не се правят нови доказателствени
искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се
1
оспорват въззивните жалби .Моли съда решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания. Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .
В открито съдебно заседание, страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не
правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебните
решения ,които са посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на противната
страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235
от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивните жалби са процесуално допустими .
Жалбите са подадени от активно легитимирана страна в процеса (ответник в производството пред
районния съд ).
Жалбите са подаденаи в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледани по същество въззивнита жалби са неоснователни .
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .
По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваните съдебни решения
или за процесуалната им недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебните решения .
Фактическият състав на договора за изработка е следния :
Задължения на изпълнителя .
Да изработи нещо съгласно поръчката( чл. 258 от ЗЗД) ;
Изработеното да бъде годно за обикновеното или за предвиденото в договора
предназначение( чл.261 ал. 1 от ЗЗД);
Да престира в срок изработеното;
Да предаде изработеното на поръчващия (чл.264ал. 1 от ЗЗД);
Задължения на поръчващия .
Да даде необходимото съдействие за изпълнение на работата ;
Да приеме изработеното съгласно договора ( чл. 264 ал. 1от ЗЗД) ;
Да заплати възнаграждение за приетата работа( чл. 266 ал. 1 от ЗЗД).
Какво е установено по делото от фактическа страна ?
От представените писмени доказателства (фактура № 0- 226/17.12.2014 година; фактура № 0-265 от
17.12.2014 година; отчет по сметка ;дневник по контрагенти;писмена покана,ведно с протокол) се установява
,че на 17.12.2014г. ищцовото дружество е издало две фактури за извършени СМР и дължими
плащания от получател „Б.П.“ ООД гр.Б.:
-по фактура 264/17.12.2014г. е описано вземане в размер на 102 228 лева с ДДС за СМР на обект
„Мост над река Марица в центъра на с.М.К.,свързващ Дунева махала с център на селото;
- фактура 265 /17.12.2014г. е на стойност 28 675,34 лева с ДДС за СМР „Укрепване на
р.Яденица,озеленяване в кв.64“.
2
На 17.07.2015 г. е получен превод от ответното дружество в размер на 15 000 лева.
С писмена покана от „Макбул - Инфраструктурно строителство „АД гр.С. връчена на 26.07.2018
година чрез ЧСИ Г.Т., с рег.№ 882, с район на действие Окръжен съд- гр.Пазарджик, ответното
дружество е било уведомено за наличието на договорни отношения между дружествата по
договор за изработка в строителството . .По силата на този договор ответника е възложил на
ищеца извършването на СМР, които са били изпълнени и приети от възложителя без
възражения. Останала е неизплатена сума, според изпълнителя в размер на 20 903,82лв.
Определен е 7- дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение на
задължението.
По делото е прието заключение на съдебно-икономическа еикспертиза/ СИЕ/. От СИЕ се
установява,че по двете фактури задълженията на ответното дружество са били в размер на 130
903.82лв. За периода 18.12.2014г. до 17.07.2015г. ответника е извършил плащания по двете
фактури в размер на 110 000 лв.Издадени и осчетоводени са от ответното дружество две фактури
под № 264 и № 265 от една и съща дата с различни стойности. Вещото лице установява,че в
счетоводството на ответното дружество задължението по фактура № 264 от 17.12.2014г. в
размер на 20 903,82лв. през 2019г. е било отчетено като „приход“, т.е като „непотърсено
вземане“.Според вещото лице ,за да се извърши тази операция първо е необходимо да се извърши
засичане на сметки между контрагентите по договора,т.е дали има разлики.Би следвало да има и
размяна на уведомителни писма( дали тази сума ще бъде търсена), и едва тогава да се осчетоводи.На
вещото лице не е била представена такава писмена документация.
От заключението на СИЕ се установява ,че фактура № ********** /17.12.2014г. г е на стойност
102 228.48 лв. Фактура № **********/ 17.12.2014г. е на стойност 28 675,34лв. Задължението по
двете фактури е в размер на 130 903.82лв. За периода 18.12.2014 година до 17.07.2015 година
ответното дружество е заплатило по двете фактури сумата от 110 000. С тази сума е погасено
изцяло задължението по фактура № 265 и частично задължението по фактура № 264.
Остатъкът по тази фактура е в размер на 20 903, 82лв.
Правни изводи .
Въззивната инстанция счита ,че районния съд правилно и обосновано е приложил разпоредбата
на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД относно реда за погасяване на еднородни задължения. Според тази правна
норма, при еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички
задължения длъжника има право да заяви кое задължение погасява . Ако не направи такова
изявление погасяването се извършва в реда ,посочен в правната норма , а именно- първо се
погасява най- обременителното задължение . При еднакви обременителни задължения се погасява
най- старото . Ако задълженията са възникнали едновременно те се погасяват по съразмерност.
В случая двете фактури носят една и съща дата на издаване , което означава ,че
задълженията са възникнали едновременно. Няма данни по делото някое от двете задължения да
е най- обременително или най-старо.При това положение задълженията следва да се погасяват
„по съразмерност“, както е процедирано в конкретния казус.От представените по делото
писмени доказателства и от заключението на СИЕ се установява ,че с постъпилата сума най-
напред е погасено задължението по фактура № 265, тъй като сумата погасява изцяло това
задължение. С остатъка е погасено частично задължението по фактура № 264.
От заключението на СИЕ се установява ,че в преводните нареждания за погасяване на
задълженията по двете фактури длъжника е посочил кое задължение погасява .Ако се приеме ,че
това представлява изявление относно реда за погасяване ,то отново е спазена разпоредбата на
чл. 76 ал. 1 от ЗЗД . В преводното нареждане от 18. 12. 2014г. длъжника е посочил ,че погасява
изцяло задължението по фактура № 265 и частично това по фактура № 264. В останалите
преводни нареждания е посочено ,че това представляват частични плащания по фактура №
264 .
В заключение следва да се отбележи ,че е неоснователно възражението на ответното дружество за
това ,че в исковата молба претенцията на ищеца е за плащане по фактура № 265, която е погасена
изцяло . В петитума на исковата молба ищеца е посочил размера на главницата и на
лихвите за забава ,без да конкретизира по коя фактура е главното задължение .При това
3
положение е без правно значение реда за погасяване , който е посочен в обстоятелствената част
на исковата молба , определен от ищеца въз основа на счетоводните записвания в дружеството .
При положение, че фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд
съвпадат с тези на въззивната инстанция , на основание чл.271 ал. 1 от ГПК , решението , като
правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемата страна съдът не присъжда, тъй като няма доказателства за
сторени разноски пред въззивната инстанция и няма направено искане в тази насока.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260352 / 16. 11.2021г. и Допълнително решение № 260006/08. 03.
2022г. на районен съд П. .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( търговско дело с цена на главния иск над 20 000 лв. )
решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4