Решение по дело №14406/2018 на Софийски градски съд

         Р       Е      Ш     Е     Н     И     Е    №……

Гр. София, 16.10.2019 г.

 

 

                       В      И  М  Е  Т  О       Н  А       Н  А  Р О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : З. Иванова

                                                         ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                           Мл. съдия : Биляна Коева

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 14406 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 432593/19.06.2018 г. на СРС 51 с - в, по гр. д. № 88631/2017 г. е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.Д.П., ЕГН ********* дължи на  „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******сумата 1 860, 01 лв. - стойност на топлинна енергия, доставена през периода от м. 01.2014 г. до м. 04.2016 г. в топлоснабден имот - апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж. к. ******, абон. номер 101746, както сумата 42, 87 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.03.2014 г. до 03.02.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8996/2017 г. на СРС, 51 с - в, като исковете са отхвърлени за разликата над 1 860, 01 лв. до пълния предявен размер от 2 408, 70 лв. - по главницата и за разликата над 42, 87 лв. до претендираните 354 лв. по лихвите за забава и изцяло са отхвърлени исковете за сумите 18, 36 лв. - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м. 01.2014 г. до м. 04.2016 г. и 4, 70 лв. - обезщетение за забава върху нея за периода от 15.03.2014 г. до 03.02.2017 г. Страните са осъдени съразмерно за разноски в исковото и заповедното производства, съобразно изхода от спора.

Въззивна жалба срещу решението само в частта, в която са отхвърлени частично исковете по главницата и лихвите, както и в частта по разноските е подал ищеца - „Т.С.” ЕАД с доводи, че е неправилно и необосновано в тази част, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. В жалбата се поддържа, че сумите за топлоенергия се начисляват по прогнозни вноски, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, като след края на отоплителния сезон се изготвя изравнителна сметка на база реален отчет на уредите. Дължимите суми са определени правилно съгласно заключението на ССчЕ - на база реалното потребление при съобразяване на изравнителните сметки. Излагат се и общи доводи за изпадането в забава на потребителите относно заплащане на задълженията, посочени в месечните фактури, които са дължими в 30 - дневен срок след изтичане на срока, за които се отнасят. Други конкретни възражения и доводи срещу решението не са изложени. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски в производството и евентуално моли да се намалят разноските на ищеца поради прекомерност.

Въззиваемата страна - ответникът Д.Д.П., не е подал отговор на жалбата в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание, чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна, като поддържа, че по делото не е установена по категоричен начин облигационната връзка между страните и ответникът не е титуляр на партидата. Ако се приеме, че ответникът е собственик на имота, моли да се потвърди решението в оспорените части, тъй като експертизата е установила правилно размера на претенциите. Претендира разноски по списък.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Х.и Р.“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

По реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено и при изяснена по делото фактическа обстановка. 

Решението се оспорва само в частите, в които исковете са отхвърлени до пълните предявени размери по главниците и лихвите. В останалата част, в която исковете са уважени, решението не е оспорено от ответника и е влязло в сила. Поради това съдът намира, че не следва да се обсъждат възраженията на ответника, направени в съдебно заседание на 26.09.2019 г., за недоказаност на облигационната връзка с ищеца за процесния имот и период. Тази възражения биха имали значение в случай, че ответникът беше оспорил решението в уважителната част.

По същество на спора, съдът приема, че са съобразени със събраните по делото доказателства изводите на СРС, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за съответния период. 

Договорното отношение между тях е възникнало от качеството на ответника на собственик на топлоснабдения имот - топлоснабден имот - апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж. к. „******, което се установява от приетия пред СРС нотариален акт за продажба на недвижим имот 82, том LLLXLIX, дело 39040/ 11.11.1997 г. на нотариус П.. Освен това, собствеността на имота не се е оспорвала от ответника в рамките на производството.

Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки, че е предвидено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени  доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ, поради което основателно е прието, че главните страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в периода.

Сградата е етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Законодателят е предвидил заплащането на топлинна енергия като многокомпонентно задължение, което включва в себе си задължението за топлинна енергия за отопление на имотите, БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, количеството изразходвана ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.

В случая се установява, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на ФДР - „Х.и Р.” ЕООД.

Въззивният съд споделя извода на СРС, че при определяне на сумите за потребление на ТЕ, дължими от абонатите, без предишни просрочени неплатени сметки, без начислени лихви върху тях и без изравнявания за периоди извън процесния, следва да се съобрази заключението на СТЕ приета пред СРС. Вземайки го предвид и при съобразяване на нормативно регулираните цени на топлинната енергия, делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми за отопление на имота, включително сумите за битово горещо водоснабдяване, са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в периода, както основателно е приел и СРС.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че общата стойност на доставената в процесния апартамент топлинна енергия за периода от м. 01.2014 г. до м. 04.2016 г. възлиза в размер на 1 860, 01 лв., поради което в съответствие с установеното главният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ е  уважен за сумата 1 860, 01 лв., като е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 2 408, 70 лв. Решението в тази част е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Относно установяване на задълженията за лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД:

По отношение на лихвите в жалбата не са изложени конкретни доводи в жалбата.

Основателно СРС е приел в решението, че съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

В процесния случай за част от периода (м. 01.2014 г. и м. 02.2014 г.) са действали Общите условия на „Т.София“ ЕАД от 2008 г., според които потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (раздел VIII, чл. 33, ал. 1 от ОУ).

Предвид тази уредба СРС е изчислил, по реда на чл. 162 ГПК, мораторната лихва върху вземанията за периода от м. 01.2014 г. до м. 02.2014 г., съгласно дан­ните от заключението на съдебно-техническата експертиза, за периода от 15.03.2014 г. до 03.02.2017 г. в размер на 42, 87 лв.

За остатъка от исковия период - от м. 03.2014 г. до м. 04.2016 г. са действали новите Общи условия, приети с Решение по т. 1 от Протокол 53/28.03.2013 г. на СД на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР, влезли в сила през м. 03.2014 г.

Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ продавачът начислява обезщете­ние за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, ко­ито не са изплатени в срок, т. е. само върху общодължимата сума за съответния отчетен период на база на изравнителната сметка. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдне­вен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет - сайта на дружест­вото. Понеже от ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на която сметките на ответника са били публикувани на интернет - страницата му, основателно СРС е приел, че не е доказано Д.П. да е поставен в забава за изпълнението на процесиите задължения за заплащане стойността на ползваната в имо­та топлинна енергия, поради което не дължи мораторна лихва върху тези задължения.

По отношение на вземанията за дялово разпределение в жалбата не са изложени никакви конкретни съображения. Въззивният съд намира за необходимо само да отбележи, че след като по делото не е доказан конкретният договорен размер на възнаграждението за дялово разпределение на топ­линната енергия, както и че са извършени услуги на стойността, чието установяване се цели, както и датата, на която задължението за заплащане на възнаграждението за услуга­та е следвало да бъде изпълнено, претенциите за дължимост на такива суми и лихви за забава върху тях е останала недоказана и от там е неоснователна.

Доколкото крайните изводи на въззивният съд съвпадат с изводите на СРС, решението в оспорените части е правилно и законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено. Същият извод се отнася до решението, в което са присъдени разноски в полза на ищеца, които са съобразени с изхода от спора.

По разноските пред СГС : С оглед изхода на делото по жалбата на ищеца – тя ще бъде отхвърлена, право на разноски за тази инстанция има въззиваемата страна - ответника. В негова полза, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът присъжда разноски в размер на 350 лв., за които в производството има данни да са реално заплатени. Не е налице основание за намаляване разноските на ответника за адвокат поради прекомерност, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 432593/19.06.2018 г. на СРС 51 с - в, по гр. д. № 88631/2017 г., в частите, в които са ОТХВЪРЛЕНИ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 200 ЗЗД, чл. 150 от ЗЕ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Д.Д.П., ЕГН ********* дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******сумата над 1 860, 01 лв. до пълния предявен размер от 2 408, 70 лв. - стойност топлинна енергия, доставена през периода от м. 01.2014 г. до м. 04.2016 г. в топлоснабден имот - апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж. к. ******, абон. номер 101746, както сумата над 42, 87 лв. до претендираните 354 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.03.2014 г. до 03.02.2017 г., като изцяло са ОТХВЪРЛЕНИ исковете за сумите 18, 36 лв. - възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м. 01.2014 г. до м. 04.2016 г. и 4, 70 лв. - обезщетение за забава върху нея за периода от 15.03.2014 г. до 03.02.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8996/2017 г. на СРС, 51 с - в, както и в частта по присъдените в тежест на ищеца разноски.

 

РЕШЕНИЕ е влязло в сила в останалата неоспорена от ответника уважителна част.

 

ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес *** Б да заплати на Д.Д.П., ЕГН *********, със съдебен адрес:***, чрез адв. Здр. А., адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 350 лв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

 

 

 

 

        2.