Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Елин Пелин, 13.11.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 414/2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Делото е образувано по предявена искова молба от И.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер, срещу А.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***. Твърди се, че на 26.12.2015г. ищецът празнувал с компания коледните празници в хижа до с. Горна Малина. На това празненство се правило състезание и игри с коне, като ищецът се грижил за озвучаването и транспортирането на гостите. След приключването на състезанието с коне компанията седнала да се весели. Към 21,30 часа, когато всички се ориентирали към приключване, група от присъстващите, сред които и ответника А.И.Т., чиято личност била позната на ищеца, видимо алкохолно опиянени, отказали да си тръгнат и влезли в пререкание с ищеца. Сред лицата, които ищецът успял да разпознае, освен ответникът, било и лицето И. Джонов. Последвал удар по тила му, нанесен му в гръб, след който последвало падане на земята. При опит да се изправи последвал удар с крак в областта на лявата лицева половина и носа, нанесен му от ответника, след което последвало второ падане на земята и загуба на съзнание. Ищецът бил с още двама души, които станали очевидци на неправомерното увреждане и му оказали първа помощ. След като се съвзел ищецът се изправил, но ответникът и компанията му вече ги е нямало, а лявото му око било подуто и затворено, както и имал силно кръвотечение от носа със силни болки. Присъстващите с него лица очевидци му помогнали да си измие кръвта от лицето и носа и го откарали в дома му. Вечерта, когато си легнал, последвали силни болки и обилно кръвотечение от носа му. На следващата сутрин ищецът помолил племенника си да го откара до дежурния лекар в гр. Елин Пелин, тъй като бил в тежко състояние и не виждал нищо и не можел да шофира сам. След преглед от дежурният лекар и преценка на тежкото му състояние бил изпратен по спешност в УМБАЛ „ЦАРИЦА ЙОАННА-ИСУЛ“ ЕАД, където бил приет веднага, а на следващия ден 28.12.2015г. му била направена спешна операция под пълна упойка с цел наместване на костите на носа. Последвало трудно и тежко възстановяване, придружено с времена нетрудоспособност и болничен за повече от 4 месеца. С това си деяние ответникът причини неимуществени вреди на ищеца, които се изразяват в следното: преживени болки и страдания, вследствие на виновно причинената му средна телесна повреда, които се изразяват в претърпени физически и психически такива, изразяващи се в стрес и унижение от положението, в което е бил поставен от дееца и това е станало достояние на няколко души. Същите се изразяват в причиняване на масивен хематом на лявото око и счупване на костите на носа. Тези констатации са направени и от съдебния лекар при прегледа му, обективирани в епикриза от 28.12.2015 г. и съдебно-медицинско удостоверение за освидетелстване на живо лице № 01/2016г. на д-р Ирина Попова. Твърди се, че счупването на нос се квалифицирало като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 5 от НК и съгласно постановление № 3/1979 год. на Пленума на ВС, т. 13. В резултат от деянието ищецът търпял неудобства в ежедневието, изразяващи се в затруднение в дишането, както и че такива неудобства ще го съпътстват и занапред при промяна във времето. Иска се осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от: 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от него неимуществени вреди с общ размер, изразяващи се в болките и страданията от причинената средна телесна повреда поради счупване на носните кости и разместване на фрагментите, като това счупване е реализирало медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, както и получената лека телесна повреда (масивен хематом на лявото око), изразяваща се във временното разстройство на здравето неопасно за живота и разстройство на нормалните отношения с близки и приятели; 61.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на за заплатени такси за преглед; ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им заплащане, както и съдебни разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в които се оспорва основателността на исковете. Твърди се, че ищецът нападнал с тесла И. Джонов, като двамата се хванали за дрехите и паднали върху дървена пейка. След това падане лицето на ищеца било окървавено. Двамата продължили да се боричкат, като ответникът и Стоян Янакиев ги разтървали.
С постановление от 17.10.2016 г. прокурор от РП Елин Пелин е отказал да образува досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер и е прекратена прокурорска преписка № 593/2016 г. на РП Елин Пелин, образувано по подадена жалба от И.Г.И.. Срещу постановление е подадена жалба с вх. 593/ 16.11.2016 г. С постановление от 29.11.2016 г. на прокурор от СОП е било отменено постановление от 17.10.2016 г. на прокурор от РП Елин Пелин.
С определение от 10.05.2017 г., влязло в сила на 18.05.2017 г., производството по гр.д. № 414/2016 г. по описа на РС Елин Пелин е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК с оглед наличието на престъпни обстоятелства от установяването, на които зависи изходът му и данни, че е налице образувано и висящо досъдебно производство № 11/ 2017 г. на РУ Елин Пелин за причинена средна телесна повреда на ищеца И.Г.И. на 26.12.2015 г., като производството е спряно до представяне на доказателства за прекратяване на наказателното производство на основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 или спиране по чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК, или извършителят на деянието е останал неразкрит.
От изискани служебни справки от РП Елин Пелин с постановление от 05.07.2018 г. по досъдебно производство № 11/ 2017 г. на РУ Елин Пелин производството е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК, поради неразкриване на извършителя на деянието. Срещу постановлението за спиране е постъпила жалба от пострадалия И.И., но с определение № 47/28.09.2018 г. на РС Елин Пелин по ЧНД № 227/2018 г., същата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Според справка от 03.07.2019 г. постановлението от 05.07.2018 г. по досъдебно производство № 11/ 2017 г. на РУ Елин Пелин, прокурорска преписка № 593/2016 г. на РП Елин Пелин, до момента не е било обжалвано пред Софийска окръжна прокуратура.
С определение от 15.10.2019 г. производството по делото е възобновено служебно производството на основание чл. 230, ал. 1 във вр. ал. 3 ГПК.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от епикриза от УМБАЛ Царица Йоана ИСУЛ ЕАД, че ищецът е постъпил на 28.12.2015 г. 11:28 по КП с диагноза – счупване на костите на носа и язва на дванадесетопръстника, като на 28.12.2015 г. 12:09:27 му е била извършена оперативна интервенция – закрито наместване на носна фрактура.
На ищеца е било издадено съдебно-медицинско удостоверение от д-р И. Попова относно извършен преглед на 06.01.2016 г. в 10.10 ч., при което са констатирани: хематом по клепачите на лявото око; кръвоизлив по склерата на лявата очна ябълка, без нарушение на зрителната острота; кръвонасядане на лявата скула; слабо изразено кръвонасядане по гърба на носа; оперативна репозиция на носната преграда и тампонада; рентгенографски данни за фрактура на носни кости – разместена носна пирамида в ляво; без регистрирани клинични данни за черепно-мозъчна травма
Видно е от фактура от № **********/ 05.01.2016 г., че същата е издадена на ищеца за потребителска такса д-р Хунашвили за сумата общо 11,60 лева. Видно е от фактура № ********** от 06.01.2016 г., че същата е издадена на ищеца за СМ преглед за уст. на тел. повр. с изд. на удост. д-р Попова за сумата общо 50 лева, като е приложен касов бон за сумата от 50 лева от 06.01.2016 г.
На 30.03.2016 г. на ищеца е издаден амбулаторен лист от д-р Хунашвили за извършена консултация с основна диагноза – кръвотечение на носа. Установено е обективно състояние – предна ринаскопия: активно кървене от лявата ноздра задна трета на носа постави се предна тампонада друстранно. Сваляне на тампонада след 48 часа.
На 30.03.2016 г. на ищеца е издаден амбулаторен лист от д-р Хунашвили за извършена консултация с основна диагноза
С постановление от 17.10.2016 г. прокурор от РП Елин Пелин е отказал да образува досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер и е прекратена прокурорска преписка № 593/2016 г., образувано по подадена жалба от И.Г.И.. Срещу постановление е подадена жалба с вх. 593/ 16.11.2016 г. С постановление от 29.11.2016 г. на прокурор от СОП е било отменено постановление от 17.10.2016 г. на прокурор от РП Елин Пелин.
На 10.02.2017 г. ищецът е направил аудиометрично изследване на слуха си, като му е издаден амбулаторен лист № 290/ 10.02.2017 г.
Установява се от показанията на свидетелите Михаил Георгиев Захариев, Стоян Янакиев Христов, И. Милчов Джонов и Петър Генков Стоянов, че същите ежегодно се събирали в м. „Чаралица“, с. Горна Малина на Коледа (26.12). На 26.12.2016 г. на посоченото място останали ищеца И.Г.И., свидетелите Михаил Георгиев Захариев, Стоян Янакиев Христов, И. Милчов Джонов, Петър Генков Стоянов и детето на Стоян – Станислав. Всички били употребили алкохол с изключение на Стоян и детето му. Ищецът И.И. започнал да псува компанията, казал „Ставайте и си заминавайте, че ви почвам“, а след това станал, изсипал ракията си върху масата и хвърлил чашата на земята. И. Джонов и ищеца И.И. се скарали и започнали да се псуват. И. Джонов казал на И.И. „Ти всяка година ли ще ми ставаш баща?“, а И.И. взел една тесла и опитал да удари Джонов, но свидетелят Петър Стоянов взел теслата. След това И. Джонов и И.И. се сбили, като започнали да се премятат и боричкат на земята. Същите се удряли с юмруци, като се търкаляли под масата около десетина минути. При падането им на земята паднала пейката. Двамата Ивановци си разпокъсали дрехите. Петър се опитал да разтърве двамата Ивановци. Стоян също се опитвал да ги разтърве, като дърпал И. Джонов. Докато ги разтървавали, те пак се хванали и паднали на земята. Стоян Христов извел детето си навън, защото се стреснало от боя. И.И. имал кръв по лицето и сам отишъл да се мие. Стоян взел детето си, А., И. Джонов и ги закарал на пицария в Горна Малина. Свидетелите Стоян Янакиев Христов, И. Милчов Джонов и Петър Генков Стоянов сочат, че И.И. е закарал с буса си Петър Генков Стоянов и Михаил Георгиев Захариев.
Съдът намира, че следва да кредитира частично показанията на свидетеля Михаил Георгиев Захариев в горепосочените части. При дадените свидетелски показания от Стоян Янакиев Христов, И. Милчов Джонов и Петър Генков Стоянов, изолирани се оказват показанията на свидетеля Михаил Георгиев Захариев в частта, в която сочи, че А. ритнал с крак в главата И.И., поради което съдът не ги кредитира в тази част. Свидетелят Михаил Георгиев Захариев сочи, че в момента на ритането там са били свидетелите Стоян и Петър, а по време на очна ставка заявява, че не е сигурен дали са били там. Свидетелите Стоян Янакиев Христов, И. Милчов Джонов и Петър Генков Стоянов сочат, че не са видели А. да удря И.И.. Свидетелят Михаил Георгиев Захариев сочи, че И. може да се е ударил при падане – от ръба. Свидетелят Михаил Георгиев Захариев сочи, че при изправянето на окото на И.И. било в кръв, а същият бил в съзнание.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на свидетеля Стоян Янакиев Христов, тъй като са логични, последователни и кореспондират с показанията на свидетелите И. Милчов Джонов и Петър Генков Стоянов. Показанията на свидетеля Стоян Янакиев Христов са в противоречие с показанията на свидетеля Михаил Георгиев Захариев относно извършен удар от страна на ответника А., поради което между свидетелите е допусната очна ставка на основание 174 ГПК. Михаил Георгиев Захариев сочи, че в момента на ритането там са били свидетелите Стоян и Петър, а свидетелят Стоян Янакиев Христов е категоричен, че не е видял А. да рита И.И.. Свидетелите И. Милчов Джонов и Петър Генков Стоянов също сочат, че не са видели А. да удря И.И..
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на свидетеля И. Милчов Джонов, тъй като са логични, последователни и кореспондират с показанията на свидетелите Стоян Янакиев Христов и Петър Генков Стоянов. Показанията на свидетеля И. Милчов Джонов са в противоречие с показанията на свидетеля Михаил Георгиев Захариев относно извършен удар от страна на А., поради което между свидетелите е допусната очна ставка на основание 174 ГПК. Свидетелят Джонов е бил в най-неизгодна позиция да наблюдава случващото се, защото по това време се е биел с ищеца И.И., но Стоян Янакиев Христов и Петър Генков Стоянов също не са видели ответникът А. да рита И.И..
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на свидетеля Петър Генков Стоянов, тъй като са логични, последователни и кореспондират с показанията на свидетелите Стоян Янакиев Христов и И. Милчов Джонов. Петър Генков Стоянов сочи, че И.И. се ударил в пейката, паднал под масата и ударил главата си в цимента, което може обясни нараняването му.
Установява се от заключението на съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р В.Т., приета и неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло, че при ищеца И.Г.И. са били налице следните травматични увреждания, получени в резултат на инцидента: счупване на носните кости с деформация на носната пирамида и изкривяването на носа наляво, което увреждане е наложило оперативно лечение и корекция. В този му вид увреждането по своя медикобиологичен характер представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Кръвонасядане на клепачите на лявото око, кръвонасядане под конюнктивата на същото око, кръвонасядане на лявата скулна област, както и наличие на травматичен оток на меките тъкани около окото,са увреждания причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След проведен личен преглед на ищеца, е установено, че към настоящия момент е налице деформацията на носа с данни за периодично кървене и секреция от носните ходове предимно от левия и двустранно намаление на слуха /костната и въздушна проводимост/. Деформацията на носната пирамида е единствената последица, която може да е пряко свързана с травмата през 2015 г. Появилите се по-късно - кървене от ноздрите и секреция не могат да бъдат свързани с травматичното увреждане. Намалението на слуха също не може да се дължи на травмата на носа. То е в резултат на увреждане на слуховия нерв двустранно, като е засегната въздушната и костна проводимост. Уврежданията са причинени в резултат на най-малко един удар нанесен с твърд тъп предмет със значителна сила на въздействието, като по морфологичен път не може да се идентифицира травмиращия предмет. Поради голямата подвижност на главата не може да се определи в момента на нанасяне на удара в какво взаимно положение са били пострадалия и нападателя. При цялостната преценка на обективната находка, включваща и цвета на кръвонасяданията, може да се определи давност на увреждането съответстваща на датата на инцидента.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Непозволеното увреждане е определено чрез задължението за обезщетение на вредите и основанието за неговото пораждане. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Съгласно доклада, изготвен по реда на чл. 146 ГПК, в доказателствена тежест на ищеца по делото е да докаже както основанието, така и размера на предявеният осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД, а именно – причиненото от ответника увреждане на ищеца, претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди и техния размер, причинна връзка между твърдените действия на ответника и настъпилите вреди.
Отговорност
за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или
бездействия. Противоправното деяние е престъпление, когато е инкриминирано от
закона. В този смисъл не всеки деликт е и престъпление. Относно факти, които са съставомерни по Наказателния
кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд, освен в
случаите, когато това не може да бъде сторено в наказателното производство,
защото: 1. наказателно преследване не може да бъде възбудено или то е
прекратено /деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона
давност; деецът е починал; изпаднал е в продължително разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта/; 2. наказателното преследване е
спряно, когато разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило
да се разкрие обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко
обвиняеми при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице
условията за разделяне; 3. извършителят на деянието е останал неоткрит. За разлика от другите преюдициални правоотношения,
гражданският съд не може да установява инцидентно, по повод на иска
наказателното правоотношение извън посочените хипотези. Влязлата в сила
осъдителна присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/, т.е.
относно наличието на елементите на деликтната отговорност.
На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане (Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени, стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на делинкветна е за всички вреди, които са настъпили или със сигурност могат да настъпят в бъдеще за пострадалия.
Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Вината се предполага до доказване на противното (Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС).
Воденото досъдебно производство № 11/ 2017 г. на РУ Елин Пелин е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК, поради неразкриване на извършителя на деянието.
От събраните на гласни доказателства по делото не се установява извършено от ответника противоправно деяние. Видно е от горепосочените свидетелски показания, че същите са противоречиви, а при анализ и съпоставянето им не може да се направи категоричен извод за нанасяне на удари от страна на ответника А.И.Т.. От показанията на свидетелите се установява, че ищецът И.И. започнал да псува компанията, казал „Ставайте и си заминавайте, че ви почвам“, а след това станал, изсипал ракията си върху масата и хвърлил чашата на земята, взел една тесла и опитал да удари И. Джонов, но свидетелят Петър Стоянов взел теслата. След това И. Джонов и И.И. се сбили, а после били разтървани. Първата възможно причина за уврежданията на ищеца са действия на И. Джонов, но предвид нападението спрямо него има данни за неизбежна отбрана. Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана (чл. 46, ал. 1 ЗЗД). Неизбежна отбрана е налице, когато деянието е извършено, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. В тези случаи не се носи нито наказателна, нито гражданска отговорност, защото деянието е правомерно. Когато отбраната явно не съответства на характера и опасността на нападението, излиза извън тях, налице е превишаване пределите на неизбежната отбрана, в който случай деянието е противоправно и за него се носи, както наказателна, така и гражданска отговорност, стига да не е налице случайно събитие или непреодолима сила. Дали има превишаване на пределите на неизбежна отбрана е ирелевантно по настоящето дело, тъй като ответник е А.И.Т., а не И. Милчов Джонов. Друга възможна причина за уврежданията на ответника е падането му, при което се ударил в пейката, паднал под масата и ударил главата си в цимента. С оглед посоченото не са налице категорични доказателства за начинът на увреждане на ищеца и съответно причинилото го деяние или случайно събитие, предвид сбиването на ищеца с трето лице И. Милчов Джонов и данни за падането му.
Предвид липсата на един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност предявените искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски в размер на 600 лева за платено в брой на 27.07.2016 г. адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от И.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер, срещу А.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от: 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди с общ размер, изразяващи се в болките и страданията от причинената средна телесна повреда поради счупване на носните кости и разместване на фрагментите, като това счупване е реализирало медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, както и получената лека телесна повреда (масивен хематом на лявото око), изразяваща се във временното разстройство на здравето неопасно за живота и разстройство на нормалните отношения с близки и приятели; 61.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на за заплатени такси за преглед.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер, да заплати на А.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 600 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: