Решение по дело №215/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 333
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Пламен Георгиев Ченджиев
Дело: 20224520200215
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Русе, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20224520200215 по описа за 2022 година
за което съобрази, че производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т. Р. С. от ***, ЕГН: ********** против
Наказателно постановление № 21-3393-000675/04.01.2022г. на началник на
РУ 02 Русе към ОДМВР РУСЕ, с което за нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 2
ЗДВП и на същото основание е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. С жалбата моли съда да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
За РРП – редовно призовани, не се явява представител и не вземат
становище.
Представител на административнонаказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.12.2021г., в с. Ново село жалбоподателят управлявал лек
автомобил Форд Транзит с рег. № РР 6549 АН, собственост на Т.Р.С.. Около
14:30ч. на ул. Чавдар Войвода № 23, Т.С. бил спрян за проверка от служители
при Второ РУ-Русе. При извършване на проверката, свид. П. констатирал
несъответствие между визуалното състояние на управлявания от
1
жалбоподателя лек автомобил и посоченото в свидетелството за регистрация
на същия. По документи, автомобилът бил с 8+1 места , а при проверката -
само с първи ред седалки, защото задните два реда били премахнати. На
мястото на задните седалки били натоварени 6 чувала орехи и кантар. При
така възприетите обстоятелства, свид. П. направил извод, че щом С.
управлява автомобила,то той е и лицето извършило промяна в конструкцията
и съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение на
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същият бил подписан от
жалбоподателя без възражения.
По късно с обжалваното наказателно постановление без да извърши
разследване и да събира допълнителни доказателства относно лицето
извършило реконструкцията, началникът на РУ 02 Русе към ОДМВР РУСЕ на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДВП налага на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 2000 лв.
Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от АУАН и свидетелските показания на свид.П..
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания в съдебно заседание
актосъставител П.П., тъй като същият е свидетел очевидец и е имал
непосредствена възможност да установи видът на автомобила по
свидетелство за регистрация и действителния му вид.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимно лице в
предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, а разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА,макар и в нея да липсват конкретни съображения.
На жалбоподателя на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена
глоба от 2000 лв. Съгласно тази разпоредба, лице,което, без да спазва
установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или
изменя конструкцията на моторно превозно средство се наказва с глоба от
2000 до 7000 лв. Следва да се подчертае, че това е
административнонаказателната разпоредба В конкретния случай,
актосъставителят е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН като
напълно е неглижирал материалния закон и не е посочил нарушената
материална разпоредба относима към изложените в АУАН факти и
обстоятелства. Въпросът за нарушената разпоредба предхожда основанието
2
за налагане на глоба. В случая е посочено основание за налагане на глоба
вместо приложимата материалната норма, която определя дължимото
правомерно поведение. Това е съществено процесуално нарушение, което
опорочава административнонаказателното производството. Неправилното
посочване на материалната разпоредба, нарушена от жалбоподателя, води до
незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на
санкционираното лице да узнае за кое точно действие или бездействие е
санкциониран. Това взето заедно с блакетния характер на
администретивнонаказателната разпоредба пречат на наказания да реализира
в пълен обем правото си на защита поради което нарушението на чл. 42, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН е от категорията на съществените процесуални нарушения и е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
На второ място обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП има бланкетен
характер.В диспозицията си тя препраща към установения ред. Като не е
посочил в наказателното постановление кой е установения ред за извършване
на реконструкция на регистрирано МПС и какво точно следва да се приеме
като изменение на конструкцията на МПС,наказващият орган е нарушил
материалния закон. Непосочването на правнорегламентирания ред за
извършване на подобни действия не дава възможност за извършване на
контрол на изводите на наказващия орган.
При така посоченото основание за налагане на глоба и описаната
обстановка в АУАН, настоящият състав счита, че приложима е нормата на чл.
146, ал. 1 от ЗДВП, съгласно която изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на
пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на
Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по
ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. Тази разпоредба е също с бланкетен характер,
което от своя страна обуславя наличието на друга норма, която да попълни
диспозицията ù. Както стана реч, административнонаказващият орган не е
посочил установения ред, по който е следвало да се извърши реконструкцията
на автомобила, респ. разпоредбите на кой нормативен акт не са били спазени
от ответника. Що се касае за изменение на конструкцията на МПС, то
3
относими са нормите на „НАРЕДБА № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства….“, издадена от
МТИТС. В този смисъл, за да разбере нарушителят в какво се изразява
противоправното му поведение, актосъставителят е следвало да посочи
конкретната разпоредба от споменатата Наредбата № Н-3.
На следващо място, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства е напълно недоказана и дори неизследвана субективната страна
на така посоченото нарушение. Липсват доказателства за авторството на
деянието, че именно жалбоподателят, чрез своето действие е изменил
конструкцията на лекия автомобил. Тъкмо в подкрепа на обратното са
доказателствата по делото и по конкретно относно собствеността на
въпросното МПС. Видно от обстоятелствата в АУАН, собственик на
описаният в АУАН лек автомобил Форд Транзит с рег. № РР6549АН е друго
лице - Т.Р.С..
Следва да се обърне внимание, че изпълнителното деяние на сочената в
АУАН и НП нарушена разпоредба е „изменя“. Това води към извода, че
административнонаказателна отговорност следва да бъде търсена от лицето,
което е изменило конструкцията на МПС, а не от водача, който го управлява.
В този смисъл неправилно актосъставителят приел, че субект на така
описаната нарушена разпоредба следва да бъде именно водачът, тъй като
управлението на моторно превозно средство с изменена не по установениея
ред конструкция не е криминализирано от законодателя.
Административнонаказателната отговорност е лична. Всеки търпи
наказанието, предвидено за онова нарушение, което лично е извършил. В тази
връзка, съдът намира, че в настоящия случай необосновано
административнонаказващият орган е очертал субекта на административното
нарушение в лицето на водача на лекия автомобил. За налагане на санкция по
чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административният орган, освен да посочи
нарушената материална разпоредба, е следвало да установи по категоричен
начин извършителя на нарушението, а не да се задоволи със санкциониране
на водача на автомобила.
На последно място следва да се подчертае, че така описаното
нарушение е напълно недоказано, както от обективна, така и от субективна
страна. АУАН и НП страдат от пороци, касаещи, както процесуалните
правила, така и приложението на материалния закон. По изложените
съображения съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
неправилно,постановено при съществени нарушения на процесуалните
4
правила и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-3393-
000675/04.01.2022г. на началник на РУ 02 Русе към ОДМВР РУСЕ, с което на
Т. Р. С., ЕГН: ********** на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДВП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред
Административен съд Русе в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5