№ 2601
гр. София, 17.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110102324 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена на искова молба от ** срещу К.
К. К., с която срещу ответника е предявен иск с правно основание чл. 500, ал.
1 от КЗ.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“
се установява, че постоянния и настоящия адрес на ответника е в гр. **.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /в сила от 07.08.2018 г. изм. с ДВ,
бр. 65 от 2018 г., / исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. В разглеждания случай се касае именно за
предявен иск срещу потребител по смисъла на по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, тъй като искът с правно основание чл. 500 от КЗ е насочен срещу
лице, което се ползва от застрахователното покритие по сключения договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, съответно регресното право на ищеца
произтича от сключения договор и по-специално от твърдяното наличие на
законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ има правото да претендира от застрахования
платеното застрахователно обезщетение. В този смисъл е практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II
ТО, според която понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк
смисъл, поради което местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към
исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по
Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за
енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и
др. (така и Определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС,
II т. о., Определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т.
о. и др).
Ето защо предвид разпоредбата на чл. 113 ГПК и данните от изисканата
по реда на Наредба № 14/2009 г. справка, съдът намира, че делото не е
подсъдно на Софийски районен съд. С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3
ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ настоящият съдебен
състав следва да прекрати производството по делото и да го изпрати на
компетентния съд Районен съд – Нови пазар.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2324/2025 г., по
описа на Софийски районен съд, 39 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Нови пазар.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2