№ 1783
гр. Русе, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520105769 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба от П. Й. К., в която се твърди, че ответникът А. А.
А. е лице, с което е съжителствала на семейни начала, но връзката им към
настоящия момент е преустановена. Въпреки това, ответникът многократно
осъществявал тормоз над нея и нейни близки. На 15.10.2024г., застанал пред
автомобила на молителката, препречил пътя и, след което ударил два пъти
̀
предния капак и я обвинил, че искала да го блъсне, след което счупил с юмрук
стъклото на шофьорската врата. За тази негова проява тя сезирала органите на
полицията и прокуратурата.
Твърди се, че имало и други подобни прояви от негова страна,
включително счупил и стъклото на входната врата на сградата, в която
живеела. Подобен вид прояви била характерна за неговия агресивен характер.
Имало случаи на отправяни от него обиди и закани за саморазправа,
включително и по отношение на бившия и партньор Георги, към който се
̀
провиквал „искам кръв“. Молителката изпитвала страх от поведението му и от
възможността с нея „да се случи нещо“. Моли се да бъдат постановени мерки
за защита по реда на ЗЗДН с цел предотвратяване на бъдещи актове на
насилие от страна на ответника по отношение на молителката.
1
В първото съдебно заседание по делото ответникът не се е явява, като
причината за това е недопускането му в Съдебната палата поради
неадекватното му поведение, видимо повлиян от употреба на алкохол, което
обстоятелство е удостоверено с докладна записка от началника на Областно
звено „Охрана-Русе“. Във второто съдебно заседание се явява лично, признава
че се е явил пиян за предното съдебно заседание. Оспорва основателността на
молбата, като излага твърдения за неуредени лични и имуществени
отношения с молителката, провокирА. поведението му. Не отрича, че е счупил
стъклото на автомобила и.
̀
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че страните са живеели на съпружески начала.
Няма спор и, че на посочената в молбата дата – 15.10.2024г., ответникът е
счупил прозореца на шофьорската врата на автомобила на молителката.
Деянието му се установява и от събраните материА. по преписка вх.
№****/2024г. по описа на РП – Русе. Предвид нА.чието на личени отношения
между страните и ниската стойност на увреденото имущество, наблюдаващия
прокурор е отказал да образува досъдебно производство по случая.
Видно от материА.те по преписка вх. №***/2024г., ответникът е
хоспитА.зиран четири пъти в ЦПЗ – Русе и в ДПБ гр. Бяла с диагноза
„Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на
алкохол. Психично разстройство“. В хода на проверката са установени случаи
на отправяни обиди към молителката и закани за причиняване на телесни
увреждания. За същите наблюдаващия прокурор е отказал образуването на
досъдебно производство, тъй като извършеното не покривало състав на
престъпление от общ характер. Въпреки установеното агресивно и на
моменти неадекватно поведение на ответника, с оглед становището на
назначено вещо лице, според което той „не се намирал в спешно психично
състояние“ е отказано внасянето на искане за принудително лечение.
Според изготвената по делото справка за съдимост, ответникът А. е
многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер – кражби.
Свидетелят А.К.А. установява, че познава страните по делото, които
живеели заедно като семейство. Спомня си случай, след като се разделили как
ответникът счупил един от прозорците и. Това било през изминалото лято.
̀
2
Свидетелят знаел от молителката и за счупеното стъкло на колата и от тази
̀
есен. Ответникът ставал много агресивен когато се напиел и нА.тал на бой.
Към молбата си молителката е представила и декларация по чл. 9, ал.3
ЗЗДН, в която е потвърдила изложените твърдения за повреденото и
̀
имущество, отправяните заплахи и „постоянно напомняне за себе си“ от
страна на ответника
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квА.фицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
В настоящия случай, страните са лица, които са се намирА. във
фактическо съпружеско съжителство, т.е молбата е подадена срещу лице по
чл. 3 т.2 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, поради
което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
В молбата, по която е образувано настоящото производство са
изложени, подробни твърдения за осъществени актове на домашно насилие от
страна на ответника по отношение на молителката. Част от тези твърдения се
установяват от материА.те съдържащи се в приложените две прокурорски
преписки и от показанията на разпитания свидетел, а част от тях се признават
и от ответника, като счупеното стъкло на автомобила на молителката. В
допълнение характеристичните данни за ответника от преписките и справката
му за съдимост в допълнителна степен дават основание да се кредитират
изложените от молителката твърдения за негово поведение, осъществяващо
състава на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, включително и
неадекватното му състояние, в което се е явил за първото по делото заседание,
в което напълно съзнателно се е поставил. Изложените от него възражения във
второто съдебно заседание за неуредин лични и финансови отношения с
молителката ни най-малко биха могли да бъдат оправдание за поведението му.
Съдът намира, че с оглед естеството и броя на установените актове на насилие
3
от една страна и липсата към настоящия момент на съвместно съжителство на
страните, подходящи за защита на пострадалото лице в конкретния случай се
явяват мерките по чл. 5, ал.1 т.1 и т.3 за максимално предвидения 18 месечен
срок.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по сметка
на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
Страните не си дължат разноски за настоящото прозиводство.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на П. Й. К. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, ***, е осъществено домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН
от А. А. А. ЕГН********** с постоянен адрес гр.Бяла, *****.
ЗАДЪЛЖАВА А. А. А. ЕГН**********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо П. Й. К. ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на А. А. А. ЕГН********** да приближава на по-малко от
50 метра П. Й. К. ЕГН**********, жилището в което живее на адрес гр. Русе,
***, местоработата и, както и местата и за социални контакти и отдих за срок
̀̀
от 18 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл.16, ал.2 ЗЗДН, А. А. А.
ЕГН**********, че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан
от полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени
незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА А. А. А. ЕГН********** с постоянен адрес гр.Бяла, ***** да
заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 25лв.
Препис от решението да се връчи на страните и на Второ РУ при ОД МВР
– Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в седемдневен
срок считано от 23.12.2024г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4