МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №2114/2020г., по описа
на РРС, ХІ н.с.
Русенска Районна прокуратура е обвинила Г.С.П., с ЕГН-**********,
в това, че в това, че на 21.04.2019 год. в гр.Русе, причинил на Р.К. *** средна
телесна повреда, изразяваща се счупване на челюст /счупване на лява ябълчна кост, наложило оперативна интервенция/, което
причинило трайно затрудняване на дъвченето - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
По делото са допуснати за съвместно
разглеждане в наказателното производство два граждански иска от Р.К.К. против
подсъдимия Г.С.П., първия - за сумата от за сумата от 25 000 лв.,
представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди, втория– за сумата
от 486,38лв. представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди, двата в
резултат от престъплението за което е повдигнато обвинението.
Р.К.К. е конституиран от
съда да участва и в качеството му на частен обвинител по делото, явява се лично
и с упълномощен повереник, поддържат предявените
граждански искове, както и повдигнатото от представителя на районна прокуратура
обвинение.
Подсъдимият е редовно призован, явява се и с упълномощен защитник, молят съда да
оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, след което да го признае за виновен в
извършване на престъпление по чл.132, ал.1, т.2 от НК и да му наложи съответно
наказание за това престъпление.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
Г.С.П. е роден на *** ***,
български гражданин, със средно образование, не е женен, неосъждан-реабилитиран.
Св.Р.К.
Колчев за период от по-вече от 10 години живял в гр.Русе на семейни начала със св.П.К.К.. От съвместното им съжителство имали син - А.Р.К., роден през
2005 год.. През 2016 год. отношенията между двамата се влошили и те се разделили,
като синът им останал да живее при св.К.. Между двамата била постигната устна уговорка
да полагат поравно грижи за детето си. През 2018 год. св.К. заживяла на семейни
начала с подс.П., след което между тримата започнали да възникват
словесни конфликти основно свързани с детето.
На
21.04.2019 г. св.Колчев имал предварителна уговорка със св.К. за вземане на детето им. След обяд на горепосочената дата с
лек автомобил, в който пътували подсъдимия,
св.К. и св.К. отишли в района на магазин „КООП“ на ул.„Чипровци“ в гр.Русе, където се срещнали със
св.Колчев, който трябвало да вземе св.К..
След като подс.П. забелязал св.Колчев слязъл от
автомобила и видимо ядосан агресивно
тръгнал към него. Докато вървял към св.Колчев, подс.П.
му отправил на висок тон думите „Защо
звъниш на жена ми бе!“, а св.К. му отговорил, че имал предварителна уговорка със св.К. да му доведе
детето им, след което възникнал словесен спор между двамата, при който подс.П. решил да нанесе побой на св.К.. За целта подсъдимият хванал с две ръце якето, с което бил
облечен св.К. и започнал да го блъска на ляво и дясно, при което
последния се навел надолу и получил от подсъдимия удар с коляно в областта на стомаха. Веднага след това подсъдимия
му нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето в областта на скулата, вследствие
на което последния паднал по гръб на
земята, след което двамата паднали на земята и се опитвали да си нанасят
взаимно удари с ръце по тялото и лицето. Непосредствено след това били разтървани
и разделени от две неустановени в хода на разследването непознати за тях лица. Веднага след инцидента св.К. се прибирал в
домът си, където установил, че следствие нанесения му удар в лявата част на
лицето трудно си отварял и затварял устата и не можел да си затваря челюстта отзад, както и че лявата му скула
била хлътнала навътре в лицевата част на черепа му. Освен това изпитвал силна усилваща се болка и
имал оток. На следващия ден, тъй
като болките продължавали посетил съдебен лекар, който след извършен медицински преглед
го насочил към специалист по лицево - челюстна хирургия. След кратък времеви
период на св.Колчев му била извършена лицево - челюстна операция в гр.Варна.
По
време на разследването била назначена и изготвена СМЕ № 1297/2020 год. от
заключението, на която се установило, че в резултат на нанесения от подс.П. удар с юмрук в лявата част на лицето в областта на
скулата пострадалия св.Колчев получил счупване на челюст /счупване на лява ябълчна кост, наложило оперативна интервенция/. Предвид
констатираните увреждания се установило, че на св.К. било причинено трайно
затрудняване на дъвченето - средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Във
връзка със заявеното от подс.П., че следствие на
горепосоченото сбиване му бил паднал изкуствен зъбен мост състоящ се от четири
зъба също била назначена и изготвена СМЕ № 1238/2020 год. От заключението на
същата се установило, че на подс.П. било причинено
болка и страдание - лека повреда по смисъла на чл.130 от НК, и че увреждането
на изкуствена зъбна конструкция не се преценява като телесно увреждане.
При
разглеждане на делото в съдебната му фаза и по искане на защитника на
подсъдимия, съдът е назначил Комплексна СППЕ, със следните въпроси към вещите
лица :
1. Били ли са налице
характеристики на мощно емоционално избухване от Г.С.П., възникнало под
въздействието на външни фактори, а именно поведението на пострадалия и до каква
степен това емоционално избухване се е отразило на действията на подсъдимия?
2. След преглед на подсъдимия
лично с оглед установяване на личностните му психологично-психиатрични характеристики- действал
ли е в
конкретния случай в състояние на силно раздразнение предизвикано от
пострадалия /било ли е лицето под „физиологичен афект“/?
След
запознаване с целия доказателствен материал по
делото, вещите лица дават следното експертно заключение :
На
дата 21.04.2019г. и във връзка с инцидента между св.Р.К. и подс.Г.П.,
спрямо последния не са налице характеристики на мощно емоционално избухване от П.,
възникнало под въздействието на външни фактори, а именно поведението на
пострадалия. Действията на подсъдимия са били провокирани от предходното
състояние на емоционален дискомфорт, в което се е
намирал.
На
дата 21.04.2019г. и във връзка с инцидента между св.Р.К. и подс.Г.П.,
спрямо последния не са налице медикобиологични
признаци, които да покриват клиничните изисквания в подкрепа на хипотезата за
наличие на физиологичен или патологичен афект. Подс. П.
не се е намирал в състояние на афект- „силно раздразнение“, а е бил в
обикновено раздразнено състояние, като е преживявал интензивни емоции на гняв,
това му емоционално състояние не е довело до стеснение /помрачаване/ на
съзнанието, до липса самоконтрол над действията
и невъзможност да се въздържа от агресивна реакция.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подс. Г.С.П. /и прочетени по
реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК/,
частично от показанията на св.П.Д. /неразпитан в хода на ДП и посочен като
свидетел от подсъдимия едва при разглеждане на делото в съдебна фаза/, от показанията
на свидетелите : Р.К.К., П.К.К.,
Г.А.С., П.Г.И. както и от писмените доказателства и доказателствени
средства по делото - свидетелство за съдимост, 2 бр. СМЕ, ТЕ, Комплексна СППЕ, касови
бележки и други разходни документи от гражданския ищец, Декларация по ЗСГ.
Анализ
на доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване
извършеното престъпление и участието на подсъдимия
в него. Съдът счита, че от
всички събрани по делото доказателства,
безспорно се установи факта на извършено престъпление,
за което е обвинен подс. Г.П.. Доказателствата, имащи за източник
всяко от доказателствените средства по делото са
съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по делото
не съществуват съществени противоречия във връзка с повдигнатото обвинение и които
да подлагат на съмнение противоправното деяние което
е иззвършил подсъдимия спрямо пострадалия от
престъплението. От събраните
доказателства, съдът е достигнал до единствено възможният
извод за виновността на подсъдимия и за постановяване на осъдителна присъда
спрямо него и по повдигнатото му
обвинение.
В
тази връзка съдът намира, че свидетелските показания на св.Р.К. са
непротиворечащи си в цялост, т.к. дадените от него свидетелски показания на ДП
и тези в с.з. са идентични и не бе наложително същите да се прочитат по реда на
някоя от хипотезите на чл.281 от НПК /поради това, че ни си спомня нещо или е
налице съществено противоречие/. От друга страна, съдът счита, че обясненията
на подс.Г.П., които дава в с.з. не бяха идентични в
цялост от тези което е дал в ДП, поради което и бяха частично прочетени по реда
на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК. Съдът не
кредитира като достоверни обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди,
че св.К. му бил нанесъл удари с глава по лицето, поради което и се афектирал,
хванал св.К. за дрехите и двамата паднали „боричкайки се“. Както подсъдимия,
така и св.К. в с.з. свидетелстват колко /според тях/ са високи, и разликата в
човешкия им ръст им е очевидна, поради което и версията на подсъдимия за
нанесени му първоначално удари с глава от св.К. съда приема за защитна такава.
По същия начин съдът не кредитира и показанията св.П.К. относно това, че св.К.
бил ударил с неговата глава тази на подсъдимия, т.к. към 21.04.2019г., а и към
момента на разглеждане на делото в с.з. същата е интимна приятелка на
подсъдимия и в неин интерес е да поддържа версията относно случилото се на
подсъдимия. Основния факт обаче, въз основа на който се гради повдигнатото
обвинение е безспорно установен по делото – нанасянето на удар с ръка /юмрук/
от подсъдимия на св.К., в следствие на който последния е получил увреждане
което безспорно е средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.2 от НК. Както
св.К., така и подсъдимия потвърждават пред съда, че такъв удар с ръка /юмрук/ е
отправен от подсъдимия към св.К., като тезите им се разминават кога точно е
станало това /предвид и интензитета и бързината на сбиването между тях/. Съдът
не кредитира в цялост и показанията на св.П.Д., който не е посочен като
свидетел от страна на подсъдимия в ДП, а го прави едва в с.з. и повече от две
години след като се е случил инцидента между подс.П.
и св.К.. Очевидно е от показанията на този свидетел, че той и подсъдимия са в
приятелски отношения, а и е имало предварителен разговор между него и подс.П., като последния бил помолил св.Д. да свидетелства в
негова полза /л.123 от с.з. на 01.07.21г./. Съдът кредитира изцяло показанията
св.Г.С., която е единствения незаинтересован и непознат на страните по делото
пряк свидетел-очевидец на случилото се. В показанията си пред съда /л.83-84 от
с.з. на 22.04.21г./ св.С. заявява : „Те
се бяха вкопчили един в друг. Хора звъняха
на спешен телефон 112 и дойдоха полицаи. Жената от колата стоеше и
гледаше и тя ми каза, че не знам за какво става въпрос, да не се меся. Те се
изправиха сами, и никой не се намеси и единия удари другия. По-младия удари
по-възрастния и той падна на земята. Удара беше в лицевата част на лицето ….. Когато ги видях, двамата мъже бяха на земята възрастния беше отдолу.
Боричкаха се и може да са сменяли позите. Ударения веднага стана и тръгна в
друга посока, другия беше прав и си разменяха реплики. Възрастния е Р.К.,
подсъдимия е по–младия. Аз бях по-близо до боричкащите се отколкото П.. Около
няколко минути съм стояла и съм ги карала да станат. Усетих по-младия да лъха
на алкохол…... Преди да се нанесе удара са се разменяли реплики. Не съм видяла
възрастния да удря младия…..“.
Относно
искането от страна на защитника на подсъдимия деянието да се преквалифицира от
съда по смисъла на чл.132, ал.1, т.2 от НК, съдът намира следното:
Горепосочената
норма сочи, че за телесна повреда, освен в случаите на чл. 131а, причинена
другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което
са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или
негови ближни, наказанието е лишаване от свобода до 1 година.
Именно
за да не е налице съмнение относно психическото състояние и евентуалното
наличие на афект- „силно раздразнение“ у подсъдимия към момента на извършване
на престъпното деяние, съдът е уважил отправеното в с.з. искане на защитника на
подсъдимия за назначаване на КППСЕ, в заключението на която се посочва, че :
На
дата 21.04.2019г. и във връзка с инцидента между св.Р.К. и подс.Г.П.,
спрямо последния не са налице характеристики на мощно емоционално избухване от П.,
възникнало под въздействието на външни фактори, а именно поведението на
пострадалия. Действията на подсъдимия са били провокирани от предходното
състояние на емоционален дискомфорт, в което се е
намирал.
На
дата 21.04.2019г. и във връзка с инцидента между св.Р.К. и подс.Г.П.,
спрямо последния не са налице медикобиологични
признаци, които да покриват клиничните изисквания в подкрепа на хипотезата за
наличие на физиологичен или патологичен афект. Подс. П.
не се е намирал в състояние на афект- „силно раздразнение“, а е бил в
обикновено раздразнено състояние, като е преживявал интензивни емоции на гняв,
това му емоционално състояние не е довело до стеснение /помрачаване/ на
съзнанието, до липса самоконтрол над действията
и невъзможност да се въздържа от агресивна реакция.
Посочените
изводи на вещите лица са изградени на цялостен анализ на наличните по делото
свидетелски показания, доказателства и доказателствени
средства. Експертизата отговаря на изискванията на чл.147 -152 от НПК, поради
което и съдът от една страна я кредитира изцяло, а от друга страна е преценил,
че не следва да се назначава повторна експертиза, поради това, че експертното
заключение не обосновано и възниква съмнение за неговата правилност по арг. на чл.153 от НПК.Поради това, съдът не е уважил и отправеното
от защитника на подсъдимия в хода по същество искане – да оправдае подсъдимия
по повдигнатото му обвинение и да го признае за виновен да е извършил
престъпление по смисъла на чл.132, ал.1, т.2 от НК.
Съдът намира за несъмнено доказано по делото,
че с деянието си подсъдимия Г.С.П. осъществил от субективна и обективна състава
на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй
като на 21.04.2019 год. в гр.Русе, причинил на Р.К. *** средна телесна повреда,
изразяваща се счупване на челюст /счупване на лява ябълчна
кост, наложило оперативна интервенция/, което причинило трайно затрудняване на
дъвченето.
Изпълнителното
деяние на престъплението е извършено от подсъдимия с действие. Той нападнал
умишлено пострадалия и му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето следствие,
на което последвалото падане на земята на пострадалия св.К. в резултат на което
му причинил средна телесна повреда.
От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл като форма на вината
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към
настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици. Подсъдимият напълно съзнателно нападнал
пострадалия за да му причини телесна повреда, нанесъл удар с юмрук в областта
на лицето, в резултат на което му причинил- счупване на челюст /счупване на
лява ябълчна кост, наложило оперативна интервенция/,
което причинило трайно затрудняване на дъвченето.
При индивидуализацията на
наказанието на подс. Г.П., Съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и физическия дискомфорт, който е изпитал при извършване на
престъплението, с оглед причинените му от пострадалия телесни увреждания по
смисъла на чл.130 от НК. Съдът не отчита отегчаващи вината обстоятелства извън
предмета на делото.
Предвид гореизложеното, Съдът е определил на подс. Г.П. наказание
малко над минималния законов размер на предвиденото наказание в чл.129, ал.2, вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на
което предвид чистото съдебно минало на дееца и с оглед да се поправи и
превъзпита, следва де се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание
чл.66, ал.1 от НК.
Определеното наказание Съдът намира
за справедливо и съобразено както
с личната, така и с генерална превенция съобразно
чл.36 и чл.35, ал.3 от НК.
По отношение на предявените граждански
искове
Частният тъжител е предявил граждански иск против подсъдимия в размер
на 25 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл.129,
ал.2, вр. с ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта-21.04.2019г., ведно със законната лихва и до окончателното му изплащане. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи
от който са деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина,
съединени от правната норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са осъществени
всички тези елементи от фактическия
състав, за да е налице непозволено
увреждане. С оглед изложеното е налице противоправно деяние от страна на
подс.Г.П. - извършено
престъпление – причиняване
на средна телесна повреда на пострадалия Р.К. и то виновно - при пряк умисъл.
Налице са причинени
на пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на болки и страдания за няколко поредни месеца от физическото
увреждане /счупване на лява яблъчна кост/. По делото
безспорно се установи фактът на извършеното престъпление от подсъдимия, причинната
връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди. Съдът, приема, че
следва да се уважи предявения граждански иск за сумата от
12 000 лева, която в необходимата
степен би репарирала претърпените вреди. Съобразно принципа по чл.52 от ЗЗД, съдът при определяне
на обезщетението, отчете степента на увреждане с оглед повдигнатото
обвинение и интензивността
на физическия дискомфорт. Поради това, съдът е постановил подс. Г.П. да
заплати на тъжителя сумата от 12 000 лв. обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от датата на деликта -21.04.2019г., като в
останалата му част до предявения пълен размер от 25 000лв. иска следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Частният тъжител е предявил граждански иск против подсъдимия в размер
на 486,38 лева
за причинените му имуществени вреди от престъплението по
чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта-21.04.2019г., ведно със законната лихва и до окончателното му изплащане. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи
от който са деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина,
съединени от правната норма на чл.45 от ЗЗД. Необходимо е да са осъществени
всички тези елементи от фактическия
състав, за да е налице непозволено
увреждане. С оглед изложеното е налице противоправно деяние от страна на
подс.Герги П. - извършено престъпление
– причиняване на средна телесна повреда на
пострадалия Р.К. и то виновно - при
пряк умисъл. Налице са причинени на пострадалия имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на парични суми за извършените му медицински услуги и лечение,
както транспортни разходи за тези процедури в болничните заведения, като по
делото са представени писмени доказателства в тази насока /касови бонове,
разходни ордери и др./. По делото безспорно се установи
фактът
на извършеното престъпление от подсъдимия,
причинната връзка между деянието и настъпилите имуществени вреди. Съдът, приема, че
следва да се уважи изцяло предявения граждански иск
за сумата от 486,38 лева, която в необходимата
степен би репарирала претърпените вреди. Поради това, съдът е
постановил подс.
Г.П. да заплати на тъжителя изцяло претендираната сума от
486,38лв. обезщетение, ведно със законната
лихва, считано от датата на деликта
-21.04.2019г.
Подс. Г.С.П., да заплати държавна такса по
сметка на Районен съд – гр.Русе в размер на 520лв., съобразно уважените по-горе
граждански искове. Също така, подсъдимият следва да заплати на Р.К. *** сумата от 1450,00 лв. за
направените разноски по делото, сумата
от 354,84лв. за направени разноски на досъдебното производство, както и сумата
от 801,00лв. в полза на Районен съд – гр.Русе за направени разноски в съдебното
производство.
Така мотивиран, Съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия :