РЕШЕНИЕ
№ 4081
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110101988 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
Производството е образувано по искова молба от ХР. Т. Щ. против [фирма], с
която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено по
отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 2143,02 лева, за
която е издадена фактура № **********/30.08.2016 г., поради изтекла погасителна
давност.
В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия за
обект, находящ се в [адрес], с клиентски № 310189223454. Твърди още, че на
30.08.2016 г. била издадена фактура № ********** на стойност 2143,02 лева за периода
от 13.11.2015 г. до 10.02.2016 г., начислена на основание констативен протокол.
Поддържа, че дължимостта на горепосочената сума, начислена на посоченото
основание, била оспорена с подадена искова молба, въз основа на която било
образувано гр.д.№ 51409/2016 г. по описа на СРС, 42-ри състав. С решение по делото,
потвърдено и от въззивната съдебна инстанция, предявения отрицателен иск бил
отхвърлен. Поддържа обаче, че от 13.09.2016 г. - датата, следваща датата на падежа на
гореописаната фактура /12.09.2016 г./ започнала да тече погасителна давност на
вземането по фактурата, която е изтекла на 13.09.2021 г. Твърди, че на 10.01.2022 г.
получил обаждане от служител на ответното дружество, че ел.захранването му ще бъде
преустановено поради неплатеното задължение в размер на 2143,02 лева. С оглед
1
предходното, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск, като излага
доводи, че предходно предявения отрицателен установителен иск не е прекъснал
погасителната давност, тъй като това е възможно само с процесуално действие, което
може да доведе до възможност за принудително изпълнение по отношение на ищеца.
Доколкото давността е изтекла след постановяване на решението на въззивната
съдебна инстанция, възражението за давност не е могло да бъде предявено, а
представлява нова правопогасяващо обстоятелство. По изложените в исковата молба
доводи и съображения ищецът моли за уважаване на иска и присъждане на
направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер. Сочи, че с влязло в сила решение по гр.д.№
51409/2016 г. по описа на СРС, състав на съда е отхвърлил предявен от настоящия
ищец против дружеството отрицателен установителен иск за недължимост на сумата
от 2143,02 лева, представляваща главница по фактура № **********/30.08.2016 г. С
оглед предходното изразява становище, че поради СПН в настоящото производство е
недопустимо да се оспорва основанието и размера на вземането. По отношение на
наведените доводи за изтекла погасителна давност се изразява становище, че
наличието на спор пред съда има смисъл на хипотезата по чл.115, ал.1, б.ж ЗЗД, според
която давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, включително
и по отрицателен установителен иск, предявен от длъжника. Поддържа се още, от
сочената правна норма в никакъв случай не се обуславя извод, че става въпрос само за
съдебен процес, по който кредиторът трябва да е ищец. Оспорват се изложените в
исковата молба доводи, че при предявен ОУИ давността не се прекъсва, като се твърди,
че в такива случаи кредиторът няма интерес от предявяване на насрещен осъдителен
иск, а следва да се преценява неговото поведение, както и че тежестта на доказване е
разместена и ответникът по този иск е активната страна, която доказва дължимостта на
процесната сума. Навеждат се и доводи, че по предявен иск с правно основание чл.124
ГПК се създава сила на пресъдено нещо по въпроса за дължимостта на вземането и
предмет на оспорване от клиента, съответно спорът по него прекъсва давността.
Изразява се становище, че в случая давността е започнала да тече от датата на
постановяване на решението на СГС – 09.07.2021 г., т.е. приложима е разпоредбата на
чл.117, ал.2 ЗЗД и давността за процесното вземане е 5-годишна, и не е изтекла.
Изразява се и становище, че в случая не се касае за периодично задължение, тъй като
сумата е начислена въз основа на нормативно предвидена корекционна процедура. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявения иск и
присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
2
По делото е представена фактура № **********/30.08.2016 г., издадена от
ответното дружество с получател ищеца, в която е отразена сума за плащане в размер
на 2143,02 лева, като дължима по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.51 ПИКЕЕ, за периода от
13.11.2015 г. до 10.02.2016 г.
Видно от приложеното по делото решение № 556938/08.12.2018 г., постановено
по гр.д.№ 51409/2016 г. по описа на СРС /потвърдено с решение от 09.07.2021 г.,
постановено по в.гр.д.№ 9667/2019 г. по описа на СГС/ е, че със същото е отхвърлен
предявен от настоящия ищец против настоящия ответник отрицателен установителен
иск за установяване недължимост на сумата от 2143,02 лева, представляваща
стойността на начислена ел.енергия при осъществена корекция на сметка за периода от
13.11.2015 г. до 10.02.2016 г., за която сума е издадена фактура №
**********/30.08.2016 г. Видно от мотивите на съдебните актове е, че ответникът
законосъобразно е извършил едностранната корекция на сметката на ищеца, за което е
издадена и процесната фактура.
Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
По така предявения иск единствената предпоставка, която следва да бъде доказана
от ищеца е правният му интерес. Настоящият съд приема, че от изложените в исковата
молба факти и обстоятелства и представените писмени доказателства – фактура за
начислена ел.енергия, за ищецът е налице правен интерес от предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск. Видно още от фактурата е, че посочения срок за
плащане е от 30.08.2016 г. до 12.09.2016 г.
В конкретния случай наведените от ищеца доводи са единствено по отношение на
настъпила погасителна давност по отношение на обективираното във процесната
фактура вземане.
Съгласно чл.111, б.“в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Съгласно Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
“периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.“в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В мотивите на решението е прието, че вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в” ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна давност. Следователно, в настоящия случай относно
процесното вземане е приложима тригодишната давност.
3
В случая, от представената по делото фактура няма основание да се приеме, че се
касае за вземане, което да се погасява с 5-годишна давност. Неоснователни са и
доводите на ответника, че в случая се касае за вземане, установено със съдебно
решение, поради което приложима е разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД.
Въпреки предходното, съдът намира, че обективираното в процесната фактура
вземане не е погасено по давност. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.115, б.“ж“ ЗЗД давност не тече, докато трая съдебния процес относно вземането.
В конкретния случай, от приложените по делото съдебни решения безспорно се
установява, че по отношение на вземането по процесната фактура е било образувано
гр.д.№ 51409/2016 г. по описа на СРС, като постановеното по това производството
решение е влязло в законна сила на 09.07.2021 г. /когато е потвърдено с решение на
СГС по в.гр.д.№ 9667/2019 г./. С оглед предходното и на основание горепосочената
правна норма, давност не е текла през периода 2016 г. /по делото няма данни за датата
на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 51409/2016 г.
по описа на СРС/ до 09.07.2021 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство е постъпила в съда на 14.01.2022 г., т.е. към тази дата
категорично не е изтекъл предвидения в чл.111, б.“в“ ЗЗД 3-годишен давностен срок,
считано от 13.09.2016 г. /когато вземането по фактурата е станало изискуемо/.
В случая ищецът развива доводи същността на отрицателния установителен иск и
относно възможността за прекъсване на погасителна давност, без да съобрази, че при
предявен от него иск през 2016 г. относно процесното вземане, давността е спряла да
тече. Както е посочено и в писмения отговор от ответника, от анализа на разпоредбата
на чл.115, б.“ж“ ЗЗД не може да се обоснове извод, че става въпрос само за съдебен
процес, по който кредиторът да е ищец, т.е. от приложното поле на тази правна норма
да е изключен отрицателния установителен иск.
Предвид гореизложеното, предявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът.
С писмения отговор ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя в минимален
размер от 100,00 лева. Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност, като е приключило само в едно открито съдебно заседание. По делото няма
доказателства за други направени от ответника разноски. Ето защо, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХР. Т. Щ., ЕГН ********** против [фирма], със
седалище и адрес на управление: [адрес] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за
признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му
дължи сумата от 2143,02 лева, за която е издадена фактура № **********/30.08.2016 г.,
поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ХР. Т. Щ., ЕГН ********** да заплати
на [адрес], със седалище и адрес на управление: {адрес] сумата от 100,00 лева,
представляваща направени разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5