Р Е Ш Е Н И Е №111
гр. ВРАЦА,12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на тринадесети март
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г. МИШОНОВА ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Христина Цекова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Никифорски в.гр.дело
N 75 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. № 5935 /
20.11.2018 година, подадена от Р.П.С. ***, чрез процесуалния си представител
адвокат М.Л., против Решение № 335 от 30.10.2018 г., постановено по гр.д.
№ 251/2018 г. по описа на PC - гр.
Козлодуй.
Отправя
се искане до въззивния съд за отмяна на атакуваното решение.Претендират се
разноски направени пред двете инстанции.
С подадената въззивна жалба се обжалва
изцяло Решение № 335 от 30.10.2018 г., постановено по гр.д. № 251/2018 г. по описа на PC - гр. Козлодуй.
Сочи се във въззивната жалба, че
постановеното решение е неправилно, тъй като
противоречи на чл. 99 във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 103-104 ЗЗД.
Твърди се също така, че съдът е уважил предявените искове при неустановено от
ищеца доказване на факта, че предоставеното ползване на земеделските имоти е
било несмущавано и безпрепятствено, за да бъде дължим претендирания наем и
обезщетение за забава.
Навеждат се аргументи за недопустимост на
постановеното решение, тъй като в диспозитива на съдебния акт районният съд се
е произнесъл по непредявен насрещен иск /отхвърляйки заявената от ответника
претенция по цесията/, вместо по възражение за прихващане, с каквото е бил
сезиран, а не с насрещен иск.
Твърди се, че приетото от районния съд,
че договорът за цесия е нищожен, поради липса на предмет, е напълно
неоснователно и противоречи на чл. 99 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Посочва се също
така, че съдът не е успял да даде правна
квалификация на заявеното за прихващане вземане, обърквайки го с вземането на
продавачите против купувача /упълномощителя на цедента/ по трите нотариални
акта.Посочват се аргументи в тази насока.
Въз основа на изложеното се отправя искане
до въззивния съд, като съобрази основателността на заявеното възражение за
прихващане и на това основание /успешно упражнено компенсаторно право/ да
отхвърли в цялост претенциите на ищеца.
Претендират
се сторените деловодните разноски за
двете инстанции.
Препис
от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата страна Владисалв П.С.,която
депозира писмен отговор на жалбата,чрез процесуалния си представител адвокат А.Л.,
в който се твърди, че подадената жалба е допустима, но неоснователна.
Посочва се, че първоинстанционният съд
правилно е установил, че е налице фактическия състав, необходим за уважаването
на предявения иск, като отчитайки неговото настъпване, точно и правилно е
приложил релевантните правни норми.Навеждат се аргументи, че при правилно
установена от съда фактическа обстановка, последният е направил напълно
обосновани и подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото правни изводи,
поради което е постановено едно правилно
и обосновано решение по делото, което следва да бъде потвърдено, а съответно
въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена
изцяло.
При
извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване
съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Атакуваното
решение на РС- гр. Козлодуй е валидно, поради липса на пороци водещи до
неговата нищожност
на
първо място решението се атакува с възражение за неговата недопустимост, като в
жалбата се навеждат аргументи, че първостепенният съд се е произнесъл по иск за
прихващане, вместо по възражение, с каквото е бил сезиран.В тази връзка
настоящата съдебна инстанция намира, че в конкретния случай се касае за
юридически непрецизна формулировака на израза, която не води до порок на
решението, налагащ неговото обезсилване, поради което същото е допустимо.
Във
въззивното производство от процесуалния представител на въззивника Р.С. -
адвокат М.Л. бяха представени писмени доказателства - 1 бр. фактура, пълномощно
от В.С., както и три броя платежни нареждания, с които се домогва да докаже, че
Р.П.С. е изплатил на пълномощника на въззиваемия - М. А. задължението за заплащане
на наема за процесната стопанска година.Съдът с определение в открито съдебно
заседание е приложил по делото така представените доказателства, като е обвил,
че ще се произнесе с решението си дали ще ги цени.Въпросните писмени
доказателства не следва да бъдат ценени и обсъждани при решаване на делото, с
оглед забраната, въведена с разпоредбата на
чл. 266 ГПК. Според въпросната норма във въззивното производство могат
да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за
новооткрити и новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в
първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла
да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първа
инстанция, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само
посочени, но и доказани. Втората група са доказателства, които не са били
допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените
правила. Съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, страните
могат да твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства
само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата,
съответно в срока за отговор. Когато въззивният съд прецени, че доказателствата
са нови по смисъла на чл. 266, ал. 2, т.
1 ГПК (когато страната, въпреки, че е положила дължимата грижа за добро водене
на делото, обективно не е могла да узнае, да посочи или да представи
доказателствата), той следва да постанови събирането им, доколкото същите са
допустими и относими към спорното право.В конкретния случай не са изпълнени
предпоставките на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, тъй като страната не е доказала, че
е положила дължимите грижи за добросъвестно водене на делото,тоест, че е
положила необходимото усърдие да узнае и да се снабди с въпросните
доказателства, но въпреки това обективни причини са попречили това да се
случи.Предвид гореизложеното въпросните доказателства не следва да бъдат ценени
и обсъждани при постановяване на решението.
Районен
съд - гр. Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от В.П. ***
обективно кумулативно съединени искове по чл. 228, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и
по чл. 86 от ЗЗД с цена на иска по чл. 228, във връзка с чл. 79 от ЗЗД в размер
на 4090.50 /четири хиляди и деветдесет лева и петдесет стотинки/ лева; и цена
на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на
1248.67 /хиляда двеста четиридесет и осем лева и шестдесет и седем/ лева
– лихви.Първостепенният съд е уважил така заявените претенции, като
е:
ОСЪДИЛ
Р.П.С., с адрес ***, да изпълни задължението си към В.П.С., ЕГН ********** с
адрес ***0 по договор за наем на земеделска земя от месец февруари 2015г., като
му заплати сумата на 4090.50 лева, представяща уговорен наем за ползване на
земеделска земя с обща площ 81.81дка. в землището на с.Михайлово, общ.Хайредин
за стопанската 2014-2015 година и обезщетение за забавеното плащане на
главницата в размер на 1248.67 лева за периода от 28.02.2015г. до датата на
предявяване на иска на 01.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 01.03.2018г. до
окончателното изплащане.
ОСЪДИЛ
на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.П.С., с адрес ***, да заплати на В.П.С., ЕГН **********
с адрес ***0, направените по делото разноски в размер на общо 1014.00 лева,
представляващи платена държавна такса в размер на 214.00 /Двеста и четиринадесет/
лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 /Осемстотин / лева.
ОТХВЪРЛИЛ
иск за прихващане предявен от Р.П.С., с адрес ***, против В.П.С., ЕГН ********** с адрес ***0,
до размера на исковата претенция, с вземане, на което е титуляр по силата на
договор за цесия / вземане в общ размер на 5681.00лева/.
В
исковата молба се твърди, че ищецът и ответника са обвързани от договор за наем
за описаните в ИМ имоти за стопанската 2014 - 2015 г. - Договор за наем на
земеделска земя, по силата на който договор ищецът му е предоставил правото да
ползва и обработва собствените му земеделски земи, а ответникът се е задължил
да му заплати наемна цена, определена в договора. Процесният договор е вписан в
Общинска служба по земеделие гр.Козлодуй на 12.02.2015г. и има за предмет
477.158 декара земеделска земя в село Михайлово, община Хайредин, Област Враца,
като собственост на ищеца са 81, 81дка, от предмета на договора.Посочва се, че
ответника не е изпълнил своето договорно поето задължение, а именно да заплати
уговорената в договора наемна цена в размер на 50 /петдесет/ лева на декар, или
общо 4090,50 /четири хиляди деветдесет лева и петдесет стотинки/лева - за
стопанската 2014 -2015 г.
Поддържа,
че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като не е заплащал
задълженията си за наем, поради което дължи заплащането на тези задължения,
ведно с мораторните лихви, както и законната лихва от подаване на исковата
молба.
Ответникът
Р.П.С.,***,депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва
предявените с исковата молба обективно съединени искове за главница /претендира
дължим наем на земеделска земя/ и мораторна лихва за забава от падежа.Посочва,
че ищецът не е изпълнил задължението си за осигуряване на безпрепятствено
ползване по представения договор за наем от м. 02. 2015 г. за исковия период.
На следващо място сочи, че не е налице изискуемост на задължението по
главницата, предвид на възражението за неизпълнен договор,поради което не е
възникнало и задължение за обезщетяване за забава в претендирания размер.
Релевира
възражение за прихващане до размера на исковата претенция с вземане, на което е
титуляр по силата на договор за цесия, по което вземане в общ размер на 5681
лв. ищецът е негов длъжник. Цедираното му вземане произтича от платени от
цедента /с негови лични средства и за сметка на ищеца В.С./ суми,
представляващи покупна цена по три нотариални акта, подробно описани в
отговора.
Като
взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и
отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и подадения отговор към нея,
настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло
повдигнатия спор, за дължимостта от Р.П.С. на В.П.С. на процесните суми, предявени с обективно кумулативно
съединените искове с правно основание чл. 228, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и по
чл. 86 от ЗЗД с цена на иска по чл. 228, във връзка с чл. 79 от ЗЗД в размер на
4090.50 /четири хиляди и деветдесет лева и петдесет стотинки/ лева; и цена на
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на
1248.67 /хиляда двеста четиридесет и осем лева и шестдесет и седем/ лева
– лихви.
За
да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните
в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
Няма
спор между страните по делото, а и се установява от събраните писмени
доказателства наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца В.П.С.
/ наемодател / и ответника Р.П.С. / наемател/, произтичащо от писмен договор за
наем на земеделски земи, сключен през месец февруари 2015г.
По
силата на договора ищеца В.С., действащ чрез пълномощник Ю.М.К., надлежно
упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег. №
13885 и 13886 от 15.11.2013г. е
предоставил за временно и възмездно ползване на ответника Р.П.С. земеделски
имоти, находящи се в землището на с.Михайлово с обща площ 81.81дка. Уговореният
годишен наем за ползване на земята е по 50.00 лева на декар, а срока на
договора е една стопанска година – 2014-2015 година.
Постигнато
е съгласие между страните, в раздел 4 на договора, че срока за плащане е до
28.02.2015г. Уговорили са, че общото годишно наемно плащане по целия договор е
в размер на 23860 лева и следва да бъде платено по банкова сметка ***ура към договора.
От
предсатвеното копие от договора се установява, че същият е вписан в Общинска
служба по земеделие гр.Козлодуй на 12.02.2015г. Предмет на договора са 477.158
декара земеделска земя в село Михайлово, община Хайредин, Област Враца, като
собственост на ищеца са 81, 81дка, от целия предмета на договора.
От
представения договор за цесия от 27.06.2018 г. се установява, че М. K.A., ЕГН **********
/ цедент/ прехвърля на Р.П.С. / цесионер и ответник по делото /, свое вземане
срещу ищеца по делото В.П.С., ЕГН **********.В договора е отразено, че
вземането в общ размер от 5681 / пет хиляди шестотиносемдесет и един / лева
произтича от платени със собствени средства на цедента, но за сметка на ищеца В.С.
покупна цена на земедлска земя в землището на Община Хайредин, обективирани в три
бря нотариални акта, посочени в договора за цесия.
Районният
съд е допуснал до разпит един свидетел, на страната на ищеца. В показанията си
същия пояснява, че се познава с ищеца В.С..Посочва също така, че познава и
ответника по делото Р.С., тъй като е негов колега земеделски производител и
обработва земя.Твърди също така, че през земеделската 2014 г – 2015 г. именно Р.С.
е обработвал земята на ищеца В.С..Заявява, че е виждал и сеитбата и жътвата,
като е категоричен, че жътвата е ивършвана именно от Р.С..
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че
спорът по делото се свежда до въпроса, дължи ли ответника по делото на ищеца сумите,
по предявените обективно кумулативно съединени искове по чл. 228, във връзка с
чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД с цена на иска по чл. 228, във връзка с чл. 79
от ЗЗД в размер на 4090.50 /четири хиляди и деветдесет лева и петдесет
стотинки/ лева; и цена на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 1248.67 /хиляда двеста четиридесет и осем
лева и шестдесет и седем/ лева – лихви. За да уважи така заявените претенции,
районният съд е достигнал до извода, че е неоснователно възражениета на
ответника за неизпълнен договор, че е налице неизпълнение на договорното
задължение от страна на ответника да заплати наемната цена за земята, предмет
на наемния договор и е отхвърлил предявеното възражение за прихващане, поради
нищоност на договора за цесия, въз основа на който с цедираното вземане се
прави възражението за прихващане.
Настоящият съдебен състав намира, че като краен резулатат решението
на РС – гр. Козлодуй е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съображенията за това са следните:
За да бъде уважен предявения иск с правно основание
чл. по чл. 228, във връзка с чл. 79 от ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да установи наличието на следните
материалноправни предпоставки / юридически факти/: 1. Наличие на валидно
облигационно правоотношение за договр за наем, склъчен между ищеца и ответника:2.
Точното изпълнение на зъдълженията си възникнали от наемното правоотношение:3.Забавата
на ответника и начлният и момент:4. Размера на вземанията си, произтичащи от
договора.В тежест на ответника е да докаже онези свои тъврдения и
правоизключващи възражения, от които черпи за себе си изгодни правни последици.
От представения по делото договор, неоспорен от
страните, се установява наличието на
валидно наемно правоотношение мужду страните, поради което е изпълнена първата
предпоставка за уважаване на иска.
От събраните по делото доказателства се установява, че
ищеца е доказал, че е изправна страна по договора за наем на земеделска земя, в
качеството му на наемодател.Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода
на първостепенният съд, че възражението за неизпълнен договор от страна на
ищеца - въззиваем, релевирано от ответника
- въззивник е неоснователно.Правилен е извода, че със сключване на
договора за наем, наемодателя ищец е изпълнил задълженията си по същия.Този
извод се покрепя и от разпита на свидетеля П., който пояснява, че през земеделската 2014 г – 2015 г. именно Р.С. и обработвал земята на
ищеца В.С..Тези показания са логични, последователни и вътрешно
непротивречиви.Освевн това се подкрепят и от друго доказателство по делото, а
имено от сключиния и неоспорен от страните договор за наем на земеделска
земя.Предвид тези обстоятелства, съдът кредитира изцяло с доверие въпросните
гласни доказателстав.Изпълнена е ивтората предпоставка за уважаване на иска.
От прпедставения договор за наем се установява, че е
уговорена крайна дата за заплащане на наемната цена, в раздел 4 на договора,
който е до 28.02.2015г.При така
уговорение падеж ответника е изпаднал в забава от неговота настъпване, поради
което е налице и третото условие за уважавен на иска.
Ищецът е доказал и наличието на четвъртата
предпоставака за уважаване на иска, като от договора за нем се установява, че
договорно поетото задължение от ответника е да заплати уговорената в договора
наемна цена в размер на 50 /петдесет/ лева на декар, или общо 4090,50 /четири
хиляди деветдесет лева и петдесет стотинки/лева - за стопанската 2014 -2015 г.
Същевременно ответника от своя страна не е доказал
онези свои тъврдения и правоизключващи възражения, от които черпи за себе си
изгодни правни последици.
По възражението за неизпълнен договор съдът се
обоснова с мотивите си по - горе.В производството по делото ответникът по
никакъв начин не успя да докаже изпълнение на поетото договорно задължение чрез
плащане на договорената наемна цена.
По възражението за прихващане:Първостепенният съд е
приел, че сочените три суми /1381 лв., 2650 лв. и 1650 лв./ според ответника
представляват платени от цедента със собствени средства, но за сметка на ищеца
цени по посочените сделки / обективирани в три броя нотариални актове /, които
не са възстановени на цедента и в този си вид са преминали към него. Вземането
му е прехвърлено и той се явява негов титуляр, съответно кредитор на ищеца,
като до размера на исковата му претенция /главница от 4090.50 лв. и мораторна
лихва от 1248.67 лв./ моли да бъде извършено прихващане.
Съдът е посочил, че е видно от представените
нотариални актове, представляващи официални удостоверителни документи, имащи
обвързващо съда съдържание, че продажните цени са заплатени, поради което не е
налице изискуемо и ликвидно вземане по договора за цесия, което го прави нищожен,
поради липса на предмет. Аргумнтира се теза, че нотариалните актове
удостоверяват вземания между страните по договора, а не вземания между пълномощниците
на страните, поради което М. K.A., като пълномощник на купувача няма свое лично
вземане от купувача, което да може да прехвърли.
Тези изводи на първостепенния съд са неправилни.Няма
спор, че сумите по трите нотариални акта са заплатени.Неправилно е обаче да се
счита, че след като М. K.A. е действал като пълномощник на купувача / В.С. / то
той няма свое лично вземане от купувача,
което да може да прехвърли.В тази връзка следва да се посочи, че аргументите на
ответника са, че между М. K.A. и ищеца В. С. е взникнало мандатно
правоотношение, по силата на което М. А. е придобил със собествени средства, но
за сметка и по поръчка на ищеца недвижимите имоти, обективирани в трите
нотариални акта, поради което В.С. му дължи платените с негови лични средства
суми по трите нотариални акта, въз основа на сключения между тях договор за
поръчка.Именно това вземане се твърди, че е цедирано на ответника Р.С., с което
той прави възражение за прихващане.
Договорът за поръчка по правило е неформален. Тежестта
да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди. Допустими
са всички доказателствени средства. Пълномощието е отделна правна сделка, която
може да се прибави или не към договора за поръчка. Договорът за поръчка се
смята за едностранен, заради това, че типичната му последица е задължението на
довереника да извърши възложените му правни действия от доверителя. Това
извършване на правни действия може да стане по два начина – от името на
довереника, но за сметка на доверителя, т.е с косвено представителство и от
името и за сметка на доверителя (пряко представителство).
Следователно, при даване на представителна власт между
представител и представляван е възможно, а и често срещана практика е, да
съществува и мандатно отношение, поради което погрешно е схващането, че след
като в конкретния случай М. А. е действал като пълномощник на ищеца В.С. при
извършване на сделките, обективирани в трите нотариални акта, то вземане за
платените суми от М. А. срещу В.С. не съществува, поради което договорът за
цесия, с който М. А. е прехвърлил вземането си на ответнка Р.С. е нощожен,
проади липса на предмет.
В тежест на ответника по делото, обаче е да докаже
възражението си за прихващане, тоест че е налице изискуемо вземане по договора за цесия, което му е
цедирано и въз основа на което упражнява компесационното си право.В тази насока
не са ангажирани никакви доказателства от страна на ответника, поради което
възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено като неоснователно и
недоказано.Само по себе си обстоятелството, че договора за поръчка е неформален
не освобождава ответника от тежестта да докаже възражението си.
Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция
намира, че възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено,макар и на
основания различини от тези на първостепенния съд.
При това положение правилно първостепенният съд е уважил
предявения главен иск по чл. 228, във връзка с чл. 79 от ЗЗД в размер на
4090.50 /четири хиляди и деветдесет лева и петдесет стотинки/ лева.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел,че
предвид изхода на спора по главния иск и крайния извод на съда, че ответника не
е изпълнил задължението си към ищеца по договора за наем на земеделска земя да
му заплати дължимия наем в размер на 4090.50 лева /50.00 лева х 81.81 дка./ в
срок до 28.02.2015г., то ответника е изпаднал в забава и дължи на ищеца
законната лихва върху тази сума от деня на забавата 28.02.2015г., до датата на
подаване на исковата молба на 01.03.2018г., поради което е уважил и акцесорния
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 1248.67 /хиляда двеста четиридесет и осем
лева и шестдесет и седем/ лева – лихви.
При така установеното, предявените искове
са основателни, поради което правилно са уважени от контролирания съд.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна
инстанция намира, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено, а
подадената въззивна жалба оставена без уважение.
По разноските: Предвид изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , Р.П.С. следва да бъде осъден да заплати на В.П.С., ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на общо 960.00 / деветстотин е
шестедесет / лева, представляващи заплатено адвокатско възнагараждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 335 от 30.10.2018 г., постановено по гр.д. № 251/2018 г. по описа на PC - гр. Козлодуй.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.П.С., с адрес ***, да заплати на В.П.С., ЕГН **********
с адрес ***0, направените по делото разноски в размер на общо 960.00 /
деветстотин е шестедесет / лева, представляващи заплатено адвокатско
възнагараждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........