№ 5438
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110150168 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ............... срещу В. И. Г..
Ищецът твърди, че между него и ответницата В. И. Г. е сключен договор за
потребителски кредит № 30041936593 от 29.08.2019 г. при следните параметри:
сума на кредита: 2 500 лв.;
срок на кредита: 36 месеца;
размер на вноската: 120 лв.;
ГПР – 49, 12 %;
ГЛП – 41, 00 %;
лихвен процент на ден: 0, 11 %;
общо задължение по кредита: 4 319, 70 лв.;
По поискана и закупена допълнителна услуга:
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 500 лв.;
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1 450 лв.;
размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 54, 17 лв.;
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
общо задължение: 6 269, 70 лв.;
общ размер на вноска: 174, 17 лв.;
дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Твърди, че ответницата е поискала с част от сумата в размер на 2 400 лв. да
бъдат рефинансирани други нейни задължения към ищеца, както и че на 30.08.2019 г. е
превел на ответницата по банков път сума в размер на 100 лв.
На 30.01.2020 г. В. И. Г. е подала заявление за промяна на погасителен план,
като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска. На 30.01.2020 г. е сключен
Анекс № 1, с който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 5,
1
като тя да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения
Анекс е нов коригиран погасителен план, като погасителните вноски се променят от 36
на 37.
На 24.02.2020 г. В. И. Г. е подала заявление за промяна на погасителен план,
като е пожелала да бъдат отложени две погасителна вноски. На 27.02.2020 г. е сключен
Анекс № 2, с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноски № 6,
7, като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс е нов коригиран погасителен план, като погасителните вноски се
променят от 37 на 39.
На 28.04.2020 г. В. И. Г. е подала заявление за промяна на погасителен план,
като е пожелала намаляване размера погасителните вноски. На 28.04.2020 г. е сключен
Анекс № 3, с който страните се договарят да бъде намален размерът на вноски № 8 и 9
на 53, 17 лв. Клиентът се задължава на уговорения падеж да заплати намалените
вноски, а остатъкът от същите до пълния им размер – в края на погасителния план.
Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план, като
погасителните вноски се променят от 39 на 41.
На 10.06.2020 г. В. И. Г. е подала заявление за промяна на погасителен план,
като е пожелала да бъдат отложени три погасително вноски. На 12.06.2020 г. е сключен
Анекс № 4, с който страните се договарят да бъдат отложени вноски № 10, 11 и 12,
като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс е нов коригиран погасителен план, като погасителните вноски се
променят от 41 на 44.
Твърди, че съгласно чл. 4 от Общите условия към договора длъжникът дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително
определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на
заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Предвид основанието, на което се търси неизплатеното вземане,
към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото е в размер на 1 202, 97 лв. Договорното възнаграждение
се претендира от падежа на първата неизплатена вноска - 20.09.2020 г. до дата на
предсрочна изискуемост – 05.10.2021 г.
Твърди, че по свое желание ответницата е закупила пакет допълнителни услуги
– „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането на длъжника за
отпускане на кредит, използвана от длъжника, и „Флекси“, изразяваща се в отлагане на
определен брой погасителни вноски, използвана от длъжника, намаляване на
определен брой погасителни вноски, използвана от длъжника, и смяна на падежната
дата на вноските, която не е използвана от длъжника.
Твърди, че ответницата е погасила шест вноски изцяло и една - частично, след
което е преустановила плащане на задълженията.
Твърди, че е обявил договора за предсрочно изискуем на 05.10.2021 г., с оглед
на което има вземания към ответницата, както следва: за сумата от 2 285, 35 лв.
главница, сумата от 1 202, 97 лв. договорна лихва, сумата от 422, 07 лв.
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 1 224 лв. възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, сумата от 219, 54 лв. мораторна лихва и сумата от 259, 44
лв. законна лихва.
2
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.07.2022
г. по ч.гр.д. № 35037/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като за вземанията за сумата от 422,
07 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 1 224 лв. възнаграждение
за закупена услуга „Флекси“ съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение. Срещу
заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 422, 07 лв.
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 1 224 лв. възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, за които съдът е отказал издаването на заповед за
изпълнение в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В.
И. Г., с който оспорва исковете. Оспорва да е във валидно облигационно
правоотношение с ищеца. Оспорва да й е бил предоставен кредит в сочения размер.
Позовава се на чл.22 ЗПК, като твърди, че:
1. договорът за потребителски кредит следва да е на шрифт не по-малък от 12, което
изискване в случая не е спазено – чл.10, ал.1 ЗПК;
2. договорът не съдържа срок като в тази връзка твърди, че е същия се съдържа
единствено погасителен план, но това не следва да се тълкува като срок – чл.11,
ал.1, т.6 ЗПК;
3. договорът не съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент –
чл.11, ал.1, т.9а ЗПК;
4. от съдържанието на договора и погасителния план не може да се извлече
информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а
именно – каква част е главница, лихва, такса – чл.11, ал.1, т.9 ЗПК;
5. договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК;
6. договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК;
7. в договора липсва информация за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно
чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден – чл.11, ал.1, т.20
ЗПК;
8. в договора липсва информация за реда за прекратяването му – чл.11, ал.1, т.23
ЗПК;
9. в договора липсва информация за наличието на извънсъдебни способи за
решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с
предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване -
чл.11, ал.1, т.24 ЗПК;
Счита, че по изложените съображения договорът е недействителен, на основание
чл.22 ЗПК, като съгласно чл.23 ЗПК в този случай се дължи само главницата, но тя
следва да се претендира не на договорно основание, каквото е заявено в настоящото
производство, а на извъндоговорно такова.
Счита, че клаузата, от която произтича вземането за договорна лихва, е
нищожна:
като неравноправна поради противоречие с нормите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК;
3
поради противоречие с добрите нрави, доколкото договорната лихва надхвърля
трикратно законната лихва.
Счита, че клаузите, от които произтичат вземанията за цената на допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“, са нищожни като неравноправни. Прави възражение за
давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, и
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Със заявление от 29.06.2022 г. заявителят е отправил искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за: сумата 2 285, 35 лв. главница, сумата 1 202,
97 лв. договорна лихва за периода 20.09.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата 219, 54 лв.
мораторна лихва за периода 21.09.2019 г. – 05.10.2021 г., сумата 259, 44 лв. мораторна
лихва за периода 05.10.2021 г. – 28.06.2022 г., сумата 422, 07 лв. възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“, сумата 1 224 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
С разпореждане от 07.07.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410
ГПК за: сумата 2 285, 35 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, сумата 1 202, 97 лв.
договорна лихва за периода 20.09.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата 219, 54 лв. мораторна
лихва за периода 21.09.2019 г. – 05.10.2021 г., сумата 259, 44 лв. мораторна лихва за
периода 05.10.2021 г. – 28.06.2022 г.
С разпореждане от 07.07.2022 г. съдът е отказал издаването на заповед за
изпълнение за: сумата от 422, 07 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата
от 1 224 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК съдът е предявил установителни искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, и осъдителни – за
вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение.
Представен е договор за потребителски кредит „Стандарт“ №
30039108849/29.08.2019 г., сключен между ............... и В. И. Г., при следните
параметри:
сума на кредита: 2 500 лв.;
срок на кредита: 36 месеца;
размер на вноската: 120 лв.;
ГПР – 49, 12 %;
ГЛП – 41, 00 %;
лихвен процент на ден: 0, 11 %;
общо задължение по кредита: 4 319, 70 лв.;
По поискана и закупена допълнителна услуга:
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 500 лв.;
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1 450 лв.;
4
размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 54, 17 лв.;
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
общо задължение: 6 269, 70 лв.;
общ размер на вноска: 174, 17 лв.;
дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
По делото са приложени общи условия към договора, погасителен план и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
Установи се от заключението на СТЕ по делото, че договорът е изготвен на
шрифт „Calibri“, размер 12 pt.
От страна на ответницата не се поддържа първоначално заявеното възражение
във връзка с истинността на договора за кредит, като същият е приет по делото в
оригинал.
Видно от представения погасителен план към последния сключен по договора
анекс № 4, падежът на последната погасителна вноска е 20.04.2023 г.
Ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на уговорената сума в
размер на 2 500 лв., видно от представените 2 бр. извлечения от сметка на заемодателя
за сумата от 2 400 лв. и сумата от 100 лв.
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към
него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от
кредитора Фаст приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.
15. 1 от ОУ/ и пакет от допълнителни услуги- Флекси- право на промяна на
погасителния план при специфични условия/т. 15. 2 от ОУ/.
От страна на ответницата не се твърди и установява плащане на задълженията
по договора.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в
легалната дефиниция договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят –
физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената
в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което
следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал.
1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на
договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
5
Видно от представения договор за потребителски кредит ......... № 30039108849, в
същия е предвидено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 500 лв. и
„Флекси“ в размер на 1 450 лв. при главница по кредита – 2 500 лв.
От съдържанието на Раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи
условия на ............... към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че
уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът
закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна
услуга „Фаст“. След одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания
от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните
от клиента договор за потребителски кредит и неговите приложения. Според чл. 15.2
всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“, получава право да променя
погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1,
чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки:
услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на
потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
В тази връзка следва да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия,
свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в
процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-
слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу която да получи приоритетно
разглеждане на заявлението си и предоставяне на сумата по кредита до 24 часа след
получаване на подписан договора за кредит, с което неминуемо се нарушава
равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от които
всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратни срокове. За
пълнота следва да се посочи и че в договора за потребителски кредит не се съдържа
клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на
„услугата“ - неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на
документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ.
– какво преимущество в тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на
таксата.
Що се отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия
към договора за кредит предвиждат в чл.15.2.1.2 и чл.15.2.2.3 необходимост от
сключване анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не
възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно
изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на
вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на
кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на чл.20а, ал.2 ЗЗД, а не
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията
попадат в хипотезата на императивната забрана на чл.10а, ал.2 ЗПК, доколкото са
уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за
предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.
Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не дават възможност
на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“,
6
доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите
условия на дружеството. След като това е така, във всички случаи вземането за
възнаграждение за тези услуги ще възникне в сферата на кредитора.
Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни
услуги, то те следва да бъдат включени в годишния лихвен процент, тъй като
представляват сигурна печалба за кредитора. В случая това не е сторено, което води до
нарушаване императивното изискване на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК за посочване в договора
на лихвения процент по кредита, тъй като посоченият ГЛП от 41% не съответства на
реалния такъв.
Наред с посоченото, съдът намира, че е налице и нарушаване на императивното
изискване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според която договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,12 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
разходите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, които се включват в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от
него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
7
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя
относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК.
В останалата им част съдът намира доводите на ответницата за нарушение на
чл.10, ал.1 ЗПК и чл.11, ал.1 ЗПК за неоснователни.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.26, ал.4 ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва,
нито да бъде прието, че частично недействителна е единствено клаузата за уговорените
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, представляващи по съществото си договорна
лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните
и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на
постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи,
ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак
ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се
гарантират интересите на тези продавачи и доставчици / в т.см. – решения от 14 юни
2012 г., Banco Espaсol de Crйdito, C: 618/10, EU: C: 2012: 349, т. 69, от 30 април 2014 г.,
Kбsler и Kбslernй Rбbai, C: 26/13, EU: C: 2014: 282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca
Corporaciуn Bancaria и Bankia, C: 70/17 и C: 179/17, EU: C: 2019: 250/.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита – в
процесния случай в размер на сумата 2 285, 35 лева, като не дължи лихва или други
разходи по кредита. Изводите на съда за недействителност на договора изключват
необходимостта да се обсъжда въпросът относно настъпването на предсрочната
изискуемост.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по
чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението
на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК. /в посочения смисъл –
решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО/.
8
С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на
ответницата, че при извод за недействителност на договора предоставената по него
главница следва да се претендира в отделно производство на извъндоговорно
основание, с оглед наличието на специалната на норма на чл.23 ЗПК.
От страна на ответницата е заявено възражение за давност, което съдът намира
за неоснователно. Приложение в случая намира общата 5-годишна давност, доколкото
не се касае за периодични вземания, а връщането на предоставената за ползване сума
на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части. Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на
29.06.2022 г., от която дата се счита предявен искът за главницата по арг. от чл.422
ГПК, с оглед на което към този момент е изтекла погасителната давност за вземанията,
станали изискуеми преди 29.06.2017 г., каквито в случая не се претендират предвид
датата на сключване на договора – 29.08.2019 г., с оглед на което възражението се
явява неоснователно.
Ето защо, следва да бъде уважен единствено искът за главницата в
претендирания размер, а в останалата им част исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 66, 07 лв. разноски за заповедното и сумата от 181, 25 лв.
разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответницата претендира разноски за заповедното и исковото производство за
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
За заповедното производство то следва да се определи в размер на сумата 50 лв.
съгласно чл.6, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията, приложима спрямо момента на сключване
на договор за правна защита от 01.08.2022 г. и следователно – преди изм. ДВ бр. 88 от
04.11.2022 г. От посочената сума в полза на процесуалния й представител следва да се
присъди сумата 21, 20 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство то следва да се определи в размер на сумата от 610, 69
лв. съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията, приложима спрямо момента на сключване
на договор за правна защита от 29.09.2022 г. и следователно – преди изм. ДВ бр. 88 от
04.11.2022 г. От посочената сума в полза на процесуалния й представител следва да се
присъди сумата 362, 06 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..............., ЕИК ............
срещу В. И. Г., ЕГН ********** искове, че В. И. Г., ЕГН ********** дължи на
..............., ЕИК ............, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, сумата 2 285, 35 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 30039108849/29.08.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 29.06.2022 г. до
окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.07.2022 г.
9
по ч.гр.д. № 35037/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване на установено, че В. И. Г., ЕГН **********
дължи на ..............., ЕИК ............, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.240,
ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 1 202, 97 лв. договорна лихва за
периода 20.09.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата 219, 54 лв. мораторна лихва за периода
21.09.2019 г. – 05.10.2021 г., сумата 259, 44 лв. мораторна лихва за периода 05.10.2021
г. – 28.06.2022 г. по договор за потребителски кредит „Стандарт“ №
30039108849/29.08.2019 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..............., ЕИК ............ В. И. Г., ЕГН **********
искове за сумата 422, 07 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 1 224
лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит
„Стандарт“ № 30039108849/29.08.2019 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН ********** да заплати на ..............., ЕИК ............, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 66, 07 лв. разноски за заповедното производство
и сумата 181, 25 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ..............., ЕИК ............ да заплати на адв. Н. И., на основание чл.38,
ал.2 ЗА, сумата от 21, 20 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна защита за заповедното производство и сумата 362, 06 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10