Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 23.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11083 описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени искове с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД от „А.з.к.н.п.з."
ООД, ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.срещу
Г.П.Г. ЕГН: **********,***, да бъде прието за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 1720/08.03.2018
г., постановена по ч.гр. дело № 3235/2018г. на ВРС, 14 състав,
сумата от 2583.65 лева,
представляваща неплатена главница по договор за стоков кредит № 259579 от
18.04.2017 г., сключен с „Б.****” АД, като задължението е прехвърлено на
заявителя с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
29.09.2017г., съгласно приложение № 1 към него от 12.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
02.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 635,14лева, представляваща договорна
лихва за периода от 10.05.2017 г. до 12.01.2018 г.
Претендират се и
разноските, направени в заповедното производство и в исковото такова.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума
и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Длъжникът е призован
по реда на чл. 47 ГПК, поради което за ищеца се е породил правният интерес да
предяви настоящия иск.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 18.04.2017г. Г.П.Г., като кредитополучател сключва с “Б.****” ЕАД, ЕИК: ******,
Договор за стоков кредит №259579, съгласно който Кредиторът отпуска на
Кредитополучателя стоков кредит в размер на 2660.78 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Т.Б." ЕАД, на обща стойност 2278.00 лева, както и за сключване чрез „Б.****" ЕАД на
застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 382.78 лева. Сумата на кредита,
предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява еднократно,
безкасово по сметка на Търговеца „Т.Б."
ЕАД, а сумата, предоставена за финансирането на застраховката, се
усвоява еднократно, безкасово по сметка, посочена от Застрахователите. Кредитът
е следвало да бъде върнат на 30 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва, 29 от
които в размер на 136.59 лева, а остатъкът в размер на 85.42 лева се дължи с последната вноска съгласно уговорения
между страните погасителен план, който прилагам към настоящата искова молба.
В чл. 6 от процесния
Договор за стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който
към датата на сключване на договора е 36,57%
годишно или 0,1016% на ден. Начислената и непогасена договорна лихва за
периода от 10.05.2017 г. до 12.01.2018 г. е в
размер на 635.14 лева.
Г.П.Г. е преустановил извършването
на плащанията по Договор за стоков
кредит № 259579 на 31.07.2017 г.
Съгласно чл. 12.1. от
Общите условия, които са неразделна част от Договора за стоков кредит, при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем.
На 12 януари 2018 г. е
подписано Приложение №1.1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 29.09.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД между “Б.****” ЕАД, ЕИК: ****** и “А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК: ******, по силата, на който вземането е
прехвърлено в полза н. “А.з.к.н.п.з.” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за извършената
продажба на вземането на 29 януари 2018 г. от “Б.****” ЕАД
посредством писмо с обратна разписка.
В настоящия случай
предсрочната изискуемост е обявена на
29.01.2018 г. от АКПЗ ООД посредством писмо с обратна разписка и с текстово
съобщение на мобилния телефон на кредитополучателя по мобилния му номер,
посочен в договора.
По делото е
постъпил отговор от особения представител на ответника в срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че
исковете са допустими, но неоснователни.
Прави се възражение за
нищожност на договора за стоков кредит от 18.04.2017 г., на основание чл.10 ал.
5 от ЗПК на следните фактически основания:
В договора не са
посочени по вид и размер, с изключение на лихвения процент, допълнителните
разходи елемент от ГПР. Твърди се, че приложеният към процесния договор
погасителен план е неясен, евентуално неточен. При фиксиран лихвен процент,
намаляваща след всяка месечна вноска главница и намаляващ размер на дължимата
месечна лихва, размерът на месечните вноски за погасяване на главницата в
погасителния план е различен и се променя в посока към повишаване. Твърди се,
че е налице
нарушение на чл.10 ал.1 и ал.4 т.2 от ЗПК и на чл.10а ал.2 и ал.4 от ЗПК.
Оспорва се размера на погасените, съответни
непогасените вноски от ответника, като се сочи разминаване в размера,
претендиран от ищеца и размера, който се установява от погасителния план.
Оспорва се, че е налице валидно уведомяване на
ответника за предсрочната изискуемост на 29.01.2018г., като се сочи, че не са
представени доказателства за уведомяването посредством текстово съобщение.
Отделно се сочи, че предсрочната изискуемост не е била обявена преди датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 02.03.2018г., което е
недопустимо съгласно TP №
4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС т.18. Счита, че валидно
уведомяване би било налице само в случай, че кредиторът е положил дължимата
грижа на добрия търговец за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна
изискуемост, а това условие е изпълнено чрез връчване на съобщение по реда на
чл.50 от ЗННД. Цитира се практика на Съда на ЕС по дело С-327/17.11.2011г. по
„Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета".
В с.з. ищецът поддържа исковете си и моли за уважаването
им, а ответникът чрез особения си представител поддържа отговора и моли за
отхвърлянето на исковете.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените по делото по реда на чл. 415 от ГПК искове
намират материално правното си основание в разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал.2
от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, доколкото се претендира заплащане на
незаплатена в срок главница и договорна лихва, дължими на основание договор за потребителски кредит - Договор за
стоков кредит №259579 от 18.04.2017г., сключен при условията на чл. 9 ал. 1 от ЗПК между страните.
В тежест на ищеца по делото е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: че между
ищеца и ответника е сключен валиден договор за потребителски кредит, че ищецът
е изпълнил собствените си задължения по договора да предаде заемната сума на
ответника, както и вида и размера на задълженията, съответно че е настъпил падежа
на задълженията на ответника, вкл. чрез обявяване на предсрочната изискуемост
на задълженията. В тежест на ответника е да докаже правопрекратяващите или
правопогасяващите си възражения, в случай, че се основават на твърдения за
положителни факти.
Наведени са множество възражения за нищожност на
договора за кредит по ЗПК, а именно несъответствие на договора с нормите на чл.10
ал.1 и ал.4 т.2 и ал. 5 от ЗПК и на чл.10а ал.2 и ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПК Договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Конкретно възражение по посочения член и алинея е
твърдението, че в договора не са посочени по вид и размер, с изключение на
лихвения процент, допълнителните разходи елемент от ГПР /няма други релевантни
на чл. 10 ал. 1 от ЗПК твърдения/.
Съдът намира, че доколкото в Договора е посочен
размера на ГПР, а именно 43,42%, договорът е достатъчно ясен и конкретен и
написан по разбираем начин и не е необходимо да е налице разбивка на
компонентите, които се включват към ГПР. Изискванията към ГПР в договора са
дадени в чл. 19 от ЗПК. Именно там се определя нормативно и от кои компоненти
се състои ГПР. В чл. 19 от ЗПК няма изискване в клаузите на самият договор да е
посочено от кои елементи е определен ГПР. Съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК е налице
само изискване годишният процент на
разходите да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България, т.е. 50 %. Това изискване в настоящия случай е
изпълнено, доколкото и съгласно договора /43,42%/ и съгласно изчисленията на
вещото лице по ССЕ /42,98%/, ГПР е в размер не по-висок от 50 %. Следователно
Договорът не се явява нищожен, на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК, нито на
основание чл. 10 ал. 1 от ЗПК.
Твърди се в отговора, че приложеният към процесния
договор погасителен план е неясен, евентуално неточен.
Съгласно императивните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и
12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
Видно от представения по делото погасителен план, в
същия фигурира информация както за размера на главницата, така и за размера на
договорната лихва, налице е и посочване на падежните дати, както и размера
отделно на главницата и отделно на лихвата за всяка една погасителна вноска.
Поради това съдът намира, че са изпълнени предпоставките на ЗПК относно
погасителния план, като същият съдържа информация както за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, така и разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата.
Съдът намира, че е допустимо /и често срещано на
практика явление/ при фиксиран лихвен процент, да е налице увеличаващ се размер
на главницата и намаляващ размер на лихвата след всяка месечна вноска. Фактът,
че лихвеният процент е фиксиран за целия период на договора, означава, че
целият размер на кредита ще бъде олихвяван с един единствен лихвен процент,
което води до установяване на една абсолютна стойност на договорната лихва за
целият период чрез едно аритметично действие. А вече как тази получена чрез
пресмятането по-горе абсолютна стойност на договорната лихва ще бъде
разпределена по месечни вноски е въпрос на договорка между страните – в единия
случай стойностите на главницата и лихвата включени във всяка една погасителна
вноска са еднакви за целия период на договор, а в другия случай тяхната стойност
варира. Именно затова е въведено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК,
в погасителния план да е отразено за всяка една вноска каква част от главницата
и каква част от лихвата ще бъде плащана.
С оглед на това съдът намира, че представеният
договор отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК.
Съгласно чл. 10 ал. 4 от ЗПК, Едностранна промяна на
общия разход по кредита за потребителя се допуска, когато са налице
едновременно следните условия:
1. в договора за кредит изрично е предвидена
възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита;
2. обстоятелствата, приложими към промяната на общия
разход по кредита, са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят
от волята на кредитора.
Съгласно ал. 5 на същия член, всяка уговорка, която
противоречи на условията по ал. 4 или ги заобикаля, е нищожна.
По смисъла на пар. 1 т. 1 т ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В чл. 10 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, са поставени условия
за допускане на едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя,
извършена от кредитора. Това означава едностранно изменение на един или няколко
компонента от ОРК, водещо до промяна в размера на дължимото от потребителя, извършено
след сключване на договора за кредит.
В конкретния случай не е налице такава промяна,
доколкото всички компоненти са фиксирани и не се твърди от никоя от страните,
нито се доказва от ССЕ да е извършвана последваща промяна в размера на един или
няколко компонента. Разминаването между изчисленията на ГПР в процент, посочен
в договора и този, изчислен от вещото лице по погасителен план, се дължи
евентуално на техническа грешка, но в никакъв случай не води до изменение на
размера на кредита след сключване на договора, доколкото погасителния план е
част от сключения между страните договор, подписва се едновременно с договора и
служи за конкретизация на параметрите на договора - на задълженията на
кредитополучателя.
Съгласно чл. 10а ал. 1, 2 и 4 от ЗПК, Кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.
Съдът намира, че доколкото не се претендира от ищеца
заплащане на такси и комисионни за допълнителни услуги в исковата молба, то
възраженията в тази им част /че договора не отговаря на изискванията на чл. 10а
ал. 1, 2 и 4 от ЗПК/ са неотносими и не следва да бъдат обсъждани.
Направено е възражение от особения представител на
ответника, че не е налице валидно уведомяване на ответника за предсрочната
изискуемост на 29.01.2018г., като се сочи, че не са представени доказателства
за уведомяването посредством текстово съобщение, съгласно твърденията на ищеца.
Съдът намира, че в действителност не са представени
доказателства за надлежно уведомяване на ответника за настъпване на
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и на волята на
ищеца да обяви настъпилата предсрочна изискуемост на ответника. За твърденията
за изпращане на текстово съобщение от ищеца на ответника не са представени
доказателства. Това обаче не води до посочените от особения представител правни
последици, съгласно писмените му бележки.
С ТР 8/2017г. на ВКС, ОСГТК, е преодоляна старата
противоречива практика на ВКС по отношение на това как липсата на надлежно
обявяване на предсрочната изискуемост от кредитора на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, се отразява на
иска по чл. 415 от ГПК, какъвто се явява и настоящия.
Съгласно ТР 8/2017г. на ВКС, ОСГТК, т. 1 е прието
следното: Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК.
Съдът намира, че доколкото съгласно процесния
договор за кредит, последната погасителна вноска е дължима на дата
18.10.2019г., то към датата на произнасяне на съда /датата на формиране на
силата на пресъдено нещо съгласно ТР/ - 23.10.2019г. е настъпил падежът на
цялото задължение на ответника.
Съгласно изготвената
и приета по делото ССЕ дължимите суми за главница и договорна лихва са както
следва: 2605,28лв. – главница и 561,49лв. – договорна лихва. ССЕ не е оспорена
от страните и е приета от съда.
Съдът намира, че процесните
вземания са валидно прехвърлени с договор за цесия. На 29.09.2017г. е подписан Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения между “Б.****” ЕАД, ЕИК: ****** и
“А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК: ******, по силата, на който се прехвърлят вземания по
просрочени кредити на физически лица изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Представено по делото е извлечение от Приложението към
договора, от който е видно, че стоков кредит с номер 259579 и длъжник Г.П.Г. е
сред прехвърлените вземания. Нито документа, нито валидността на прехвърлянето
се оспорват от ответната страна.
Представено по делото е единствено писмо
за уведомяване на длъжника за извършената продажба на вземането. Не се
представят доказателства за връчване на уведомлението
на длъжника.
Съдът намира, че длъжникът е уведомен за
цесията с връчване на исковата молба на особения представител на ответника /Решение
№ 198/18.01.2019 г.по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о./
Липсата на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземането обаче е относим само към преценката на съда дали е
осъществено валидно плащане на стария или на новия кредитор /в случай, че се
твърди такова/, както и по отношение на въпроса за забавата на длъжника.
Липсата на уведомяване не се отразява на валидността на сделката, поради което
легитимиран да претендира вземанията е ищецът- цесионер.
С оглед на това искът за главницата в
размер на 2583.65 лева се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен. Искът
за договорната лихва се явява частично основателен за сумата от 561,49лв., като
за разликата до сумата от 635,14лева, следва да бъде отхвърлен.
С оглед уважаване на исковете, в полза на ищеца се следват разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, които разноски,
съгласно доказателствата са в размер на сумата от 1265,81лв. от които дължими
се явяват 1236,85лв. Съгласно ТР 4 /2013г. на ищеца се следват и разноските за
заповедното производство, съразмерно на установената част от заповедта, а
именно от цялата стойност на разноските, посочени в заповедта – 114,99лв., се
дължи сумата от 112,36лв. Ответникът не е сторил разноски, доколкото е
представляван от особен представител.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Г.П.Г. ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ Н. „А.з.к.н.п.з." ООД,
ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., по Заповед за изпълнение № 1720/08.03.2018 г.,
постановена по ч.гр. дело № 3235/2018г. на ВРС, 14 състав, сумата от 2583.65 лева /две хиляди петстотин осемдесет и три лева и 65ст./, представляваща неплатена
главница по договор за стоков кредит № 259579 от 18.04.2017 г., сключен с „Б.****”
АД, като задължението е прехвърлено на заявителя с рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2017г., съгласно приложение № 1 към
него от 12.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението- 02.03.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 561,49лв.
/петстотин шестдесет и един лева и 49ст./, представляваща договорна лихва
за периода от 10.05.2017 г. до 12.01.2018 г.,
на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска н. „А.з.к.н.п.з."
ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.срещу Г.П.Г. ЕГН: **********,***, да бъде прието
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение № 1720/08.03.2018 г., постановена по ч.гр. дело № 3235/2018г.
на ВРС, 14 състав, сумата от 73,65лв./седемдесет и три лева и 65ст./,
представляваща разликата между предявената претенция от 635,14лева и уважената
от 561,49лв., представляваща
договорна лихва за периода от 10.05.2017 г. до 12.01.2018 г., на основание
чл.415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД.
ОСЪДЖА Г.П.Г. ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ Н. „А.з.к.н.п.з." ООД,
ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., сумата от 112,36лв. /сто и дванадесет лева и 36 ст./, представляващи разноски
за заповедното производство, съразмерно на установената част от заповедта, за
които е издадена Заповед за изпълнение № 1720/08.03.2018 г., постановена по
ч.гр. дело № 3235/2018г. на ВРС, 14 състав, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪДЖА Г.П.Г. ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ Н. „А.з.к.н.п.з." ООД,
ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., сумата от 1236,85лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева и 85 ст./, представляващи разноски
за настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на
страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: