Мотиви
към решение, постановена по НОХД № 2219 по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти
състав за 2020 г.
Обвинението е повдигнато от Софийската
градска прокуратура (СГП) против С.Ш.И. за
това, че на 26.10.2019 г., около 06,00 часа, в гр. Кърджали, бул. „*********до
закусвалня „Д.2“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил,
марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № *****, с посока на движение от квартал
„Веселчани“, към автогара „21-ви век“, е нарушил правилата за движение по
пътищата, предвидени в ЗДвП – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ – не е
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и е
предизвикал пътно – транспортно произшествие, вследствие на което по
непредпазливост е причинил на М.И.А. ***, средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се
следното травматично увреждане (разместено счупване на костите на
дясната подбедрица), изразяваща се в трайно затрудняване на движението на
десния долен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 от НК.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така
повдигнатото срещу обвиняемия И. обвинение, като намира същото за доказано по
безспорен начин. Излага доводи, че по делото е установено по несъмнен начин, че
на 26.10.2019 г. обв. И. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № *****, в нарушение на правилата
за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че не е
контролирал превозното средство, което е управлявал, вследствие на което е
предизвикал пътно – транспортно произшествие, при което е причинил на
пострадалия А. средна телесна повреда. Посочва, че от заключението на
съдебномедицинската и психиатрична експертиза по отношение на обвиняемия, не се
установява медицинска причина, която да е довела до настъпване на пътно –
транспортното произшествие, а същевременно е установено, че обвиняемият е могъл
да ръководи постъпките си. Пледира обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание „Глоба“, по реда
на чл. 78а от НК, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една
година.
Защитата
на обвиняемия С.Ш.И. – адв. Д. – от САК, пледира
подзащитният ѝ да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение,
което намира за неконкретизирано, необосновано, неточно и неясно. Ангажира
доводи, че сочената от държавното обвинение причина за настъпване на пътно –
транспортното произшествие – това, че обвиняемият не е контролирал превозното
средство, което е управлявал, не е установена от пряк свидетел – очевидец, а
почива на предположение, изказано от вещите лица, изготвили съдебно –
техническата експертиза. Акцентира, че вещото лице е направило предположение за
възможни действия на водача, които може да са довели до пътно – транспортното
произшествие, но не е изяснило как точно е настъпило произшествието, поради
което счита обвинението спрямо обв. И. за недоказано и почиващо на недопустими
предположения. Изтъква, че обвиняемият е участвал активно в оздравителния
процес на пострадалия, изразил е желание да помогне с каквото може, бил е
съпричастен към пострадалия и активно се е интересувал от състоянието му.
Обвиняемият
С.Ш.И. дава обяснения по повдигнатото му
обвинение.
В хода на досъдебното производство обв.
И. дава подробни обяснения по обвинението – приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, в които сочи, че на 25 срещу
26.10.2019 г., в качеството му на кандидат за кмет и общински съветник на община
Момчилград, обикалял населените места в община Момчилград, провеждайки
заключителна предизборна агитация. Около 04,00 часа на 26.10.2019 г. приключил
ангажиментите си и тръгнал за гр. Момчилград, а около 05,30 часа потеглил сам
за гр. Кърджали. Сочи, че приближавайки гр. Кърджали осъществявал движение по
бул. „Беломорски“, като през цялото време контролирал автомобила си и се
чувствал свеж, до момента, в който не чул трясък и при отварянето на очите си
видял, че автомобилът е спрял. Посочва, че стоял около 5 минути в автомобила,
тъй като не знаел какво да прави и какво се е случило, а след това чул рев на
човек и видял полицай. Уплашил се да не е погубил човек и поискал да разбере
състоянието на пострадалия. Пред всички заявил, че е бил заспал и много съжалява.
Посочва, че след инцидента изпратил сестра си в болницата да се осведоми за
състоянието на пострадалия, тъй като имал ангажименти и не могъл да отиде сам.
Тя получила уверение от лекуващия лекар, че състоянието на пострадалия е добро
и няма опасност за живота му. Сочи, че след два или три дни отишъл лично в
болницата, където се срещнал с пострадалия в присъствието на лекар. Твърди, че
пострадалият бил усмихнат и поискал от обвиняемия да направи добро на някой
сиромах и да помогне на бедните. Излага, че поддържал връзка и със сина на
пострадалия – Д., на когото предложил да помогне с каквото имат нужда, но
по-късно синът на пострадалия му казал, че те ще го потърсят, което не сторили.
Пред съда обвиняемият сочи, че има
проблеми със сърцето, то не го послушало и това довело до инцидента. Твърди, че
много се изплашил да не би да е ликвидирал човек и след като разбрал, че
пострадалият се възстановява, му били необходими два дни да се съвземе.
Посочва, че изпратил сестра си в болницата, за да го информира за състоянието
на пострадалия, а след като същият бил опериран, го посетил лично в болницата и
предложил да бъде полезен. Посочва, че искал да се разберат по човешки, да
помогне на пострадалия, тъй като имал възможност за това, но бил възпрепятстван
от адвоката му. Излага, че искал по друг начин да се реши делото, не е искал да
се стига до съд.
При упражняване правото си на лична
защита, обв. И. се присъединява към становището на защитника си. Посочва, че не
се смята за виновен и моли за справедлива присъда. Посочва, че съмненията,
които са изказали със защитника си на досъдебното производство, са по-близко до
реалността от това да потвърди вина без да е сигурен, че е виновен. Посочва, че
има проблеми със сърцето и със захарта ежедневно.
В последната си дума моли съда за
справедлива присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и
14 НПК, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият С.Ш.И. е роден на *** г. в
с. Неофит Бозвелиево, община Момчилград, област Кърджали, ЕГН – **********,
българин, с българско гражданство, женен, неосъждан, с висше образование –
доцент по „Политология“, месторабота към момента – общински съветник към Община
Момчилград, с адрес по лична карта – гр. София, ж.к. „********и настоящ адрес ***,
(по негов спомен) ул. „Гюмюрджинска“ № 2.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 378,
ал. 3 от НПК, съгласно която съдът разглежда делото в рамките на фактическите
положения, посочени в постановлението, настоящият състав, на основание чл. 14 и
чл. 18 от НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт от фактическа страна, относими към
повдигнатото обвинение:
С решение № 37 от 24.09.2019 г. на
Общинска избирателна комисия Момчилград, обв. С.Ш.И. бил вписан на първо място
в регистрираната кандидатска листа на ПП „ДОСТ“ за участие в изборите за
общински съветници в община Момчилград при провеждане на изборите за общински
съветници и кметове на 27.10.2019 г. в общ. Момчилград, насрочени с Указ № 163
от 10.07.2019 г. на Президента на Република България.
На 26.10.2019 г., около 06,00 часа, в
гр. Кърджали, бул. „*******, обв. С.Ш.И. управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил, марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № *****, с посока на движение
от квартал „Веселчани“, към автогара „21-ви век“. В зоната на гр. Кърджали,
бул. „Беломорски“, имало нормална видимост, булевардът бил покрит със сухо
асфалтово покритие, без наклони. Повърхностното пътно покритие било без наличие
на нарушения, равнинен, прав участък на пътя. Автомобилното движение се
осъществявало двупосочно.
Обвиняемият С.И. управлявал моторното
превозно средство в посока на движение от квартал „Веселчани“, към автогара
„21-ви век“ до закусвалня „Д.2“. Автомобилът, управляван от обв. С.И. навлязъл
в зоната на кръстовище, образувано между бул. „Беломорски“ и в
ляво – път, водещ към „Пневматика“ – гр. Кърджали, като същият започнал
едно плавно отклонение наляво по отношение на първоначалната си посока за
движение. Лекият автомобил преминал през лентата, предназначена за ляв завой на
пътни превозни средства, движещи се в посоката на лек автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“, през лентата за движение в противоположната посока и навлязъл на
тротоара, намиращ се вляво на бул. „Беломорски“ по отношение посоката за
движение на автомобила. В зоната преди навлизане на лекия автомобил върху
тротоара, същият не оставил спирачни следи от гуми или от странично приплъзване
на моторното превозно средство.
По тротоара, лекият автомобил продължил
праволинейното си движение и с челната си лява част се ударил в метална маса и
до нея в хладилна витрина за безалкохолни напитки, повредил хладилната витрина,
след което също с лявата си странична част се приплъзнал по оградата на сграда,
след което ударил метални колони, които деформирал и при което предно ляво
колело на автомобила се откъснало от рамата, ведно с част от окачването и
спирачния апарат.
Продължавайки движението си напред,
автомобилът застигнал попътно движещия се по тротоара пешеходец М.И.А., който
се движел в посока автогарата. Лекият автомобил, управляван от обв. С.И.,
ударил с челната си дясна част пешеходецът А. и тялото му било отхвърлено в
посока напред и вдясно по отношение на посоката на движение на автомобила,
върху асфалтовото покритие на платното за движение на бул. „Беломорски“. След
този удар автомобилът продължил движението си напред и се установил върху
тротоара.
Ударът, осъществен между челната дясна
част на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ и десния крак на пешеходеца А.,
в областта на подбедрицата, бил осъществен по дължина на пътното платно – на
около 18 – 20 м от приетата по време на огледа на местопроизшествие мерителна
линия в посока по бул. „Беломорски“ от кв. „Веселчани“ към автогарата на гр.
Кърджали. По ширина на пътното платно – на около 0,5 до около 1,0 м вляво от базовата
линия по отношение посоката на движение. Следователно, ударът бил извършен в
областта на левия тротоар на бул. „Беломорски“ в гр. Кърджали по отношение
посоката на движение на автомобила, управляван от обвиняемия.
Причината за възникване на пътно –
транспортното произшествие били субективните действия на обв. С.И., който в
зоната на транспортното произшествие не контролирал непрекъснато пътното
превозна средство, което управлявал. За водача на лек автомобил „Рено“ – обв. С.И.,
пътно – транспортното произшествие било предотвратимо, при условие, че същият
непрекъснато би контролирал пътното превозно средство, което управлявал. За
пострадалия М.А. към момента на пътно – транспортното произшествие, ударът бил
непредотвратим.
Пешеходецът М.А. се движел правомерно
по тротоара, в момента когато бил застигнат и ударен от лек автомобил марка
„Рено“, модел „Клио“, с рег. № *****. По време на пътно – транспортното
произшествие, преди навлизане на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с
рег. № ***** в зоната на левия тротоар по отношение посоката му на движение,
този автомобил се движел със скорост на движение 77 км/час. Независимо от
обстоятелството, че скоростта на движение била по-висока от нормативно
максимално допустимата, то причина за настъпване на произшествието не била
скоростта на движение, а обстоятелството, че обв. С.И. не контролирал
управляваното от него моторно превозно средство. По този начин обв. С.И.
нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, като не контролирал непрекъснато управляваното от
него моторно превозно средство.
Вследствие на настъпилото пътно –
транспортно произшествие, на пострадалия М.А. били причинени травматични
увреждания, а именно: разкъсно – контузна рана в тилната област на главата,
както и разместено счупване на костите на дясната подбедрица. Тези увреждания
били получени в резултат от действието на твърди и тъпи предмети, и били
получени вследствие на ПТП. Между тях и настъпилото пътно – транспортно
произшествие съществувала пряка и непрекъсната причинно – следствена връзка.
Раната в тилната област на главата реализирала признака „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“. Счупването на костите на дясната подбедрица
реализирало признака „трайно затруднение движението на крайник (десния крак)“
за срок, не по-малък от пет месеца, което представлява средна телесна повреда,
по смисъла на НК.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена като обсъди по отделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства, а именно: обясненията на обв. С.Ш.И., депозирани пред съда, в о.с.з.
на 18.01.2021 г., и тези, депозирани в хода на досъдебното производство, пред
водещия разследването (т. 6, л. 19 – 20 от досъд. п-во), и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК;
показанията на
св. Т.Д.У.(т. 1, л. 16 от досъд. п-во); Й.И.Х.(т. 1, л. 17 – 19 от досъд. п-во);
М.И.А. (т. 1, л. 20 – 22 и т. 4, л. 13 – 17 от досъд. п-во); Н.С.К.(т. 4, л. 5
– 8 от досъд. п-во); Р.Х.К.(т. 4, л. 9 – 12 от досъд. п-во); Д.Т.М.(т. 6, л. 25
– 26 от досъд. п-во); Р.С.О.(т. 6, л. 27 – 28 от досъд. п-во); М.Н.М.(т. 6, л.
30 – 31 от досъд. п-во);
констативен
протокол № 2019-1036-32-5 от 26.10.2019 г., ведно с план – схема на ПТП (папка
1, л. 18 – 20 от досъд. п-во); протокол за оглед на местопроизшествие от
26.10.2019 г., ведно с фотоалбум към него (т. 1, л. 4 – 15 и папка 1, л. 2 – 13
от досъд. п-во); фиш за спешна медицинска помощ от 26.10.2019 г. (т. 1, л. 24
от досъд. п-во); решение № 37 от 24.09.2019 г. на Общинска избирателна комисия
Момчилград (т. 1, л. 31 – 32 от досъд. п-во); писмо от МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски“ АД – гр. Кърджали, изх. № 4070 от 08.11.2019 г., ведно със заверени
преписи от медицинска документация, касаеща лечението на св. А.(т. 3, л. 12 –
53 от досъд. п-во); епикриза на М.И.А., издадена от МБАЛ „Д-Р Атанас Дафовски“
АД – Кърджали (т. 4, л. 19 от досъд. п-во); справка за съдимост на подсъдимия (т.
6, л. 34 от досъд. п-во, л. 16 и л. 68 от съд. п-во) – приобщени по реда на чл.
378, ал. 2 вр. с чл. 283 от НПК, медицинска документация за обв. И. (л. 24 – 25
и л. 36 – 37 от съд. п-во),
както и като
съобрази заключенията на назначените и изготвени по делото съдебно –
автотехническа експертиза (т. 5, л. 4 – 11 от досъд. п-во); съдебно – медицинска
експертиза (т. 5, л. 14 – 17 от досъд. п-во) – приобщени по реда на чл. 378,
ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, и съдебно – медицинска и психиатрична експертиза по
отношение обв. И. (л. 85 – 93 от съд. п-во), както и разясненията на
изготвилите я вещи лица в съдебно заседание.
Така
събраните гласни
и писмени доказателствени средства и способи на доказване по делото в основни
линии са непротиворечиви и в пълнота изясняват фактическата обстановка по
делото – изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При
формиране на изводите си по фактите, съдът в основни линии се довери на обясненията на обв. С.И., депозирани в
хода на досъдебното производство и пред настоящия съдебен състав, като прецени,
че същите са единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и намират
категорична доказателствена опора в останалите, събрани по делото гласни и
писмени доказателствени средства.
Така,
твърденията му, че на 25 срещу 26.10.2019 г., в качеството
му на кандидат за кмет и общински съветник на община Момчилград, обикалял
населените места в община Момчилград, провеждайки заключителна предизборна
агитация, кореспондират по нужния несъмнен и категоричен начин с безспорно
установеното по делото – от писмените доказателствени средства и в частност от
решение № 37 от 24.09.2019 г. на Общинска избирателна комисия Момчилград (т. 1,
л. 31 – 32 от досъд. п-во), видно от което към инкриминираната дата И. бил
вписан в регистрираната кандидатска листа на ПП „ДОСТ“ за участие в изборите за
общински съветници в община Момчилград при провеждане на изборите за общински
съветници и кметове на 27.10.2019 г. в общ. Момчилград, насрочени с Указ № 163
от 10.07.2019 г. на Президента на Република България, поради което и следва да
бъдат кредитирани с доверие, като обективно и добросъвестно депозирани.
Съдът не намира основания да
дискредитира съобщеното от обв. И. в смисъл, че към инкриминираните дата и час
пътувал от гр. Момчилград за гр. Кърджали, като при приближаването си към гр.
Кърджали осъществявал движение по бул. „Беломорски“, като съобрази, че
обясненията му в тази връзка кореспондират по небудещ съмнение начин с
показанията на св. А. и М., както и с отразеното в огледния протокол от
26.10.2019 г. по отношение на посоката на движение и мястото, на което се бил
установил лекият автомобил, управляван от И., след удара. Посоката на движение
на автомобила е установена по безспорен начин и от заключението на назначената
в хода на досъдебното производство и изготвена съдебно – автотехническа
експертиза.
Обясненията
на обв. И. в смисъл, че пътувал сам в автомобила, кореспондират със съобщеното
от св. К. и К., поради което и няма пречка да бъдат кредитирани с доверие и в
тази им част.
Съдът
се довери на твърденията на обв. И. от досъдебна фаза на производството в
смисъл, че пред присъстващите на мястото на произшествието заявил, че е заспал
и много съжалява, като прецени, че обясненията му в този смисъл намират
категорична доказателствена опора в показанията на св. А.– по отношение
изказаното съжаление от обвиняемия, и в тези на св. К., К., У.и М. – по
отношение на декларираното от обвиняемия, че бил заспал непосредствено преди
инцидента, предвид което и следва да се приеме, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, и няма пречка да бъдат поставени в основата на
изводите на съда по фактите.
Настоящата
инстанция съобрази, че няма пречка да даде вяра и на обясненията на обв. И. в
частта им, в която сочи, че първоначално изпратил сестра си в болничното
заведение, в което бил настанен за лечение св. А., а след оперативната
интервенция на последния лично го посетил в болницата, като прецени, че в тази
им част обясненията му кореспондират по небудещ съмнение начин с показанията на
св. А., който също пресъздава факти и обстоятелства, относими към посещението
на обвиняемия в болничното заведение.
По
отношение на тези факти и обстоятелства, обясненията на обв. И. намират
категорична подкрепа в доказателствената съвкупност, поради което и съдът
прецени, че няма пречка да ги кредитира като обективно, безпристрастно и
добросъвестно депозирани.
СГС
в този си състав, не се довери единствено на съобщеното от обв. И. в смисъл, че
инцидентът е бил предизвикан от проблеми със сърцето му, като прецени, че
обясненията му в този смисъл се оборват от заключението на назначената в хода
на съдебното следствие съдебно – медицинска и психиатрична експертиза, видно от
което не се установява здравословното състояние на обвиняемия да е оказало
влияние върху когнитивните и телесни възможности на същия да управлява МПС към
инкриминираните дата и час. При това, настоящата инстанция прецени обясненията
на обвиняемия в този смисъл за негова защитна версия по повдигнатото му
обвинение и не се довери на същите при формиране на изводите си по фактите.
Настоящият
съдебен състав прецени, че изцяло следва да кредитира с доверие показанията на пострадалия св. М.И.А.,
като съобрази, че същите са напълно единни, еднопосочни, вътрешно
непротиворечиви и изцяло кореспондират с останалите, събрани по делото гласни и
писмени доказателствени средства. Така, по отношение на датата и часа на
настъпване на инцидента, същите кореспондират изцяло с показанията на св. К. и К.
и отразеното в констативния протокол, приложен в качеството му на писмено
доказателствено средство по делото, а по отношение на насочеността му на
движение и механизма на пътно – транспортното произшествие – със съобщеното от
св. М. и заключението на назначената и изготвена съдебно – автотехническа
експертиза. По съображения, които вече бяха изложени във връзка с анализа на
обясненията на обв. И., съдът намира, че следва да се довери изцяло на
съобщеното от този свидетел по отношение на изказаното съжаление от обвиняемия
на мястото на произшествието и посещението му в болничното заведение няколко
дни по-късно. По отношение на получените телесни увреждания, предприетата
оперативна интервенция и периода на възстановяване на свидетеля, показанията му
кореспондират по небудещ съмнение начин с отразеното в медицинската
документация по делото, приобщена в качеството й на писмени доказателствени
средства, които съдът изцяло кредитира, както и със заключението на съдебно –
медицинската експертиза, назначена в хода на досъдебното производство и приета
като доказателство по делото. В обобщение – показанията на този свидетел в нито
една тяхна част не се намират в противоречие с останалата, събрана по делото,
доказателствена съвкупност, поради което и съдът прецени, че са депозирани
обективно, безпристрастно и добросъвестно, допринасят за изясняване на
обективната истина, и следва да бъдат поставени в основата на изводите на съда
по фактите.
Изложеното
в пълна степен е относимо и към показанията
на полицейските служители Н.К. и Р.К.– автопатрум към ОД МВР – Кърджали към
инкриминираната дата, пристигнали първи на мястото на произшествието, поради
което и съдът прецени, че следва изцяло да им се довери. Тези свидетели
пресъздават възприятията си, относими към ситуацията в района на пътно –
транспортното произшествие, състоянието на пострадалия и поведението на
обвиняемия, възприети от тях непосредствено след инцидента, като в показанията
си пресъздават ясно, пълно и в детайли възприетата от тях фактическа
обстановка. Показанията на тези свидетели, освен единни, житейски убедителни,
логични и вътрешно непротиворечиви, са още и взаимнодопълващи се и
кореспондиращи с останалите, събрани по делото доказателствени източници,
поради което и за съда не възникна съмнение в тяхната обективност,
безпристрастност и добросъвестност. По-конкретно, по отношение на заеманата от
тях длъжност към 26.10.2019 г. и мястото, на което се намирали към момента на
настъпване на произшествието, показанията им се явяват напълно
безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и необорени от останалите, събрани по
делото доказателства; по отношение на мястото, на което бил спрял управлявания
от обвиняемия лек автомобил след произшествието и причинените повреди по
автомобила, показанията им, освен взаимнодопълващи се, кореспондират и с
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него; по
отношение на заявеното от водача И., че бил заспал преди произшествието,
показанията им кореспондират с тези на св. У.и М., а по отношение на
местонахождението на пострадалия А. след удара, причинените му телесни
увреждания и съобщеният от последния механизъм на произшествието – с показанията
на св. А. и М., както и със заключенията на съдебно – автотехническата
експиртиза по отношение на механизма на настъпване на произшествието и това на
съдебно – медицинската експертиза, по отношение на причинените на пострадалия
телесни увреждания и тяхната медико-биологична характеристика. Предвид
изложеното, настоящата инстанция прецени, че изцяло следва да се довери на
показанията на тези свидетели и да ги постави в основата на изводите си по
фактите.
СГС
в настоящия си състав, изцяло кредитира и ползва при формиране на свободното си
вътрешносъдийско убеждение, показанията
на полицейските служители Т.У.и Й.Х.– служители на О „ПП“ при ОД МВР –
Кърджали, пристигнали на местопроизшествието по сигнал, подаден от св. К. и К.,
като прецени, че същите са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и
кореспондиращи с показанията на св. К., К., А. и отразеното в писмените
доказателствени средства по делото. Така, в частта им относно заеманата от тях
длъжност към инкриминираната дата и поводът за посещение на мястото на
произшествието, показанията им кореспондират както помежду си, така и с тези на
св. К. и К.; по отношение на мястото, на което установили процесния лек автомобил
и причинените вреди по автомобила и в района на местопроизшествието,
показанията им отново са в пълно единство с тези на св. К. и К., както и с
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него; по
отношение на мястото, на което бил паднал св. А., показанията им се допълват по
небудещ съмнение начин с тези на св. К., К., А., а по отношение на
обстоятелството, че обв. И. бил сам в автомобила, който управлявал и дал
отрицателна проба за употреба на алкохол – с обясненията на обвиняемия и
показанията на св. К. и К.. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира,
че изцяло следва да кредитира така събраните гласни доказателствени средства –
депозирани пред водещия разследването в хода на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, като
напълно единни и подкрепени от останалите, събрани по делото, гласни и писмени
доказателствени средства.
С
доверие следва да се кредитират и показанията
на св. Д. М., Р. О. и М.М.– служители на дружество с предмет на дейност
сметопочистване на територията на гр. Кърджали, които изпълнявали служебните си
задължения в непосредствена близост до местопроизшествието. Анализът на така
събраните гласни доказателствени средства показва, че св. М. е бил пряк
свидетел – очевидец на произшествието, като се е намирал в непосредствена
близост и пряко е възприел удара между управлявания от обв. И. автомобил и
тялото на пешеходеца А.. Същият е възприел насочеността на движение на
управлявания от И. автомобил, последователните удари в металната маса, в
хладилната витрина и в сградата, находяща се на мястото на произшествието, а
също и ударът в тялото на пострадалия, като показанията му кореспондират по
небудещ съмнение начин с тези на св. К., К. и А. по отношение на механизма на
инцидента. Свидетелят М. пресъздава и собствените си възприятия по отношение на
съобщеното от И., че е бил заспал непосредствено преди удара, като показанията
му отново получават пълна доказателствена опора в съобщеното от К. и К..
Съдебният състав не може да основе изводите си по фактите единствено на
показанията на св. М. по отношение на часа на произшествието – същият сочи, че
инцидентът е реализиран около 06,30 – 07,00 часа, докато от останалите, събрани
по делото доказателствени източници се установява, че ПТП е настъпило около
06,00 часа, но това се дължи на обстоятелството, че св. М. е изпълнявал
трудовите си функции и вниманието му е било концентрирано именно там, а не да
установи конкретни особености на време, място и обстановка, както са сторили
св. К. и К., при упражняване на служебните си задължения.
Що
се отнася до показанията на св. Р. О. и М.М., които макар да са
били в непосредствена близост спрямо мястото на инцидента, не са възприели
пряко и непосредствено удара между управлявания от обвиняемия лек автомобил и
тялото на пострадалия, съдът намира, че също следва да бъдат кредитирани, като
депозирани обективно и достоверно. Тези свидетели изнасят пред водещия
разследването възприятията си, относими към инкриминираните дата и място
добросъвестно, при стремеж да допринесат за разкриване на обективната истина,
поради което и за съда не възникна съмнение в евентуална тяхна
недобросъвестност или субективизъм.
Останалите,
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателствени средства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, съдебният съдът
кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са
относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.
По-конкретно,
настоящият състав прецени, че изготвения в хода на досъдебното производство и
приобщен към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК, протокол
за оглед на местопроизшествие от 26.10.2019 г., е изготвен по реда на чл. 155 и
чл. 156 от НПК от компетентен орган, съдържа всички изискуеми реквизити,
визирани в чл. 129 от НПК и поради това, на основание чл. 131 от НПК следва да
се приеме за годно доказателствено средство за извършеното действие по разследването,
реда по който е извършено и резултатите от същото.
Заключенията на назначените и
приети като доказателства по делото съдебно
– автотехническа експертиза (т. 5, л. 4 – 11 от досъд. п-во) и съдебно – медицинска експертиза (т. 5,
л. 14 – 17 от досъд. п-во) – изготвени в хода на досъдебното производство и приобщени
по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, и това на съдебно – медицинска и психиатрична експертиза по отношение обв. И. (л.
85 – 93 от съд. п-во), назначена в хода на съдебното следствие, съдът възприе
изцяло, като прецени, че са обективни, компетентни, обосновани, пълни и ясни и
относими към предмета на доказване по делото.
По-конкретно,
въз основа на заключението на назначената и изготвена съдебно – автотехническа
експертиза, съдът прецени мястото на удара между автомобила, управляван от обв.
И. и пешеходеца А.; скоростта на движение на процесния лек автомобил; механизма
и причините за възникване на ПТП и предотвратимостта на същия за водача и за
пешеходеца. Действително, защитата правилно сочи, че вещите лица боравят с
вероятности за причините, поради които водачът И. не е контролирал превозното
средство, което е управлявал в района на произшествието, но същото съдът
установи не само въз основа на заключението на АТЕ, но и въз основа на
обясненията на подсъдимия и показанията на св. К., К., У.и М., които формират
стабилна доказателствена опора по отношение на това обстоятелство.
Въз
основа на заключението на съдебно – медицинската експертиза, съдът прие за
установени фактите и обстоятелствата, свързани с получените от пострадалия св. А.
телесни увреждания и тяхната медико-биологична характеристика, както и
проведеното лечение. Последното обстоятелство се установява и въз основа на
показанията на св. А., които кореспондират по несъмнен начин с експертното
заключение.
Въз
основа на съдебно – медицинската и психиатрична експертиза по отношение на обв.
И., съдът формира изводите си досежно здравословното състояние на обвиняемия,
възможността му да разбира свойството и значението на постъпките си, и да ги
ръководи към датата на извършване на инкриминираното деяние, както и повлияло
ли е здравословното му състояние върху способността му да ръководи действията и
постъпките си, както и да управлява МПС на инкриминираната дата.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка по делото, съдът прецени, че с действията си, обвиняемият С.Ш.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
От
обективна страна, на 26.10.2019 г., около 06,00 часа,
обв. И. управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № *****, в гр.
Кърджали, бул. „*******, до закусвалня „Д.2“, с посока на движение от квартал
„Веселчани“, към автогара „21-ви век“, в нарушение на правилата за движение по
пътищата.
Обвиняемият управлявал автомобила в
нарушение на правилото за движение по пътищата, предвидено в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно което „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, като в района на местопроизшествието не
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и
по-конкретно насочеността му на движение. В резултат на това, управляваният от
обвиняемия лек автомобил се отклонил от траекторията си на движение плавно
наляво, считано по посоката му на движение, като преминал през лентата за
насрещно движещи се автомобили и навлязъл на тротоара, находящ се отляво на
пътното платно на бул. „Беломорски“, считано по посока на движение на
автомобила, където последователно с предната си лява част се ударил в метална
маса и до нея в хладилна витрина за безалкохолни напитки, повредил хладилната
витрина, с лявата си странична част се приплъзнал по оградата на сградата,
ударил метални колони, които деформирал и при което предно ляво колело на
автомобила се откъснало от рамата, ведно с част от окачването и спирачния
апарат, а след това застигнал и ударил с предната си дясна част пешеходецът М.А.,
който осъществявал правомерно движение по тротоара, по посока към автогарата на
гр. Кърджали, като се придвижвал с гръб към лекия автомобил, управляван от
обвиняемия, в областта на дясната подбедрица, като отхвърлил тялото му на
пътното платно напред и надясно.
Ударът между предната дясна част на
автомобила, управляван от обв. И., и тялото на пешеходеца А., в областта на
дясната подбедрица, бил предотвратим за водача И., в случай, че беше
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, и
непредотвратим за пешеходеца А..
В резултат на настъпилото пътно –
транспортно произшествие, на пешеходеца А.били причинени следните
травматични увреждания: разкъсно – контузна рана в тилната област на главата и
разместено счупване на костите на дясната подбедрица. Раната в тилната област
на главата реализирала признака „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“; счупването на костите на дясната подбедреница реализирало признака
„трайно затруднение движението на десния долен крайник“ за срок, не по-малък от
пет месеца, съответстващо по своите медико – биологични характеристики на средна
телесна повреда, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Допуснатото нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на обв. И. било в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като при адекватно на
пътната обстановка въздействие върху органите за управление на автомобила,
същият е могъл да предотврати настъпването на удара, респ. – вредните
последици. Пътно – транспортното произшествие, предизвикано от обв. И., е
единствената причина за телесните увреждания, причинени на св. А.. Пострадалият
А.не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като същият
осъществявал правомерни движение по тротоара, вляво спрямо пътното платно за
движение на автомобилите, считано по посока на движение на автомобила,
управляван от обвиняемия.
С това, обвиняемият И. е осъществил
всички признаци от обективна страна на състава на престъплението, визирани в
разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От субективна страна деянието е извършено
от обвиняемия И. виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост по
см. на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Същият не е предвиждал настъпването на
обществено-опасните последици, но според обстоятелствата е могъл и е бил длъжен
да ги предвиди. Обвиняемият е могъл да предвиди и да предотврати настъпването
на пътно – транспортното произшествие, в случай, че беше контролирал
управляваното от него превозно средство, което е било обективно в неговите
възможности. Въпреки това, същият не е съобразил поведението си като водач на
МПС с изискванията на правилата за движение по пътищата. Като правоспособен
водач на МПС, обв. И. е имал и задължението за предвиждане на обществено-опасните
последици от деянието.
По изложените
съображения, съдът призна обвиняемия
С.Ш.И. за виновен в това, че на 26.10.2019 г., около 06,00 часа в гр.
Кърджали, бул. „*******, до закусвалня „Д.2“, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № *****,
с посока на движение от квартал „Веселчани“, към автогара „21-ви век“, е
нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“ – не е контролирал непрекъснато пътното превозно
средство, което е управлявал, и е предизвикал пътно – транспортно произшествие,
вследствие на което по непредпазливост е причинил на М.И.А. ***, средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се следното травматично увреждане (разместено
счупване на костите на дясната подбедрица), изразяваща се в трайно затрудняване
на движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Като причини за извършване на престъплението, съдът отчете ниското
правно съзнание на обвиняемия и несъобразяване със законово регламентираните
правила за движение по пътищата.
ПО
НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящото
производство отговорността на обв. С.Ш.И. е ангажирана за осъществен състав на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
наказуемо с „лишаване от свобода“ за срок до три години или с „пробация“.
С оглед размера на
предвиденото наказание за извършеното от обв. И. престъпно посегателство по чл.
343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК – „лишаване от свобода“ до
три години или „пробация“; това, че към датата на извършване на деянието
обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава VІІІ, раздел ІV от Общата част на НК; това, че от извършеното деяние
не са настъпили имуществени вреди, като в същото време то не е било извършено в
пияно състояние, от деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт,
престъплението не е извършено срещу орган на властта, при и по повод изпълнение
на службата му и не са налице множество престъпления, настоящият съдебен състав
намери, че са налице предпоставките за освобождаване
на обв. С.Ш.И. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, по реда на чл. 78а,
ал. 1 НК.
За да прецени
конкретното по размер административно наказание „Глоба“, което следва да се
наложи на подс. И., за осъществения от него състав на престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства – високата му възраст както към момента на извършване на инкриминираното
деяние, така и към момента на постановяване на окончателния съдебен акт на тази
инстанция; влошеното му здравословно състояние; трудовата му заетост;
обстоятелството, че същият се е интересувал от здравословното състояние на
пострадалия и е изразил желание да му окаже помощ при лечението и
възстановяването, и това, че е изразил съжаление пред пострадалия за
произшествието.
Съдът прецени, че не
следва да отчита като смекчаващо отговорността на обвиняемия обстоятелство
чистото му съдебно минало, предвид, че това е задължителна предпоставка за
приложение на института на освобождаване на престъпния деец от наказателна
отговорност и замяната и с административно-наказателна, поради което и не
следва да се обсъжда още веднъж в процеса по индивидуализация на
административно-наказателната отговорност на дееца.
Като отегчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства, съдът отчете тези, че обвиняемият е осъществявал движение с
процесния автомобил със скорост на движение над пределно допустимата за движение
в населено място, а именно – с около 77 км/ч, което не е инкриминирано от
обвинението; причиненото на пострадалия допълнително, несъставомерно телесно
увреждане – разкъсно – контузна рана в тилната част на главата; продължителния
период за възстановяване на пострадалия и причинените повреди на движими вещи,
намиращи се в района на произшествието.
Предвид изложеното
досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на
неговия извършител, настоящият съдебен състав прецени, че административното
наказанието „Глоба“, което следва да се наложи на обвиняемия, за осъщественото
от него престъпление, следва да се определи при лек превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства и в размер малко под средния, предвиден в закона
– в чл. 78а, ал. 1 от НК. Ето защо и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 78а, ал. 1 НК, съдът освободи обв. С.Ш.И. от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „Глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
На основание чл. 343г,
вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 78а, ал. 1,
вр. чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът лиши
обв. С.Ш.И. от право да управлява МПС
за срок от 1 (една) година, считано
от влизане на решението в сила. При определяне на размера на лишаването от това
право, съдът съобрази отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на обв. И.
обстоятелства и съобрази, че именно такъв срок е достатъчен обвиняемото лице да
осъзнае не само законовата, а и житейски обусловената необходимост от стриктно
спазване на всички задължения на водача на моторно – превозно средство при
движението му по пътищата, особено засиленото внимание към несравнимо по-малко
защитените, в сравнение с водачите и пътниците в пътните – превозни средства,
пешеходци.
Така наложените
административни наказания съдът прецени, че се явяват едновременно необходими,
заслужени и съобразени с оглед целите на специалната и генерална превенция,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди обвиняемия
С.Ш.И. да заплати направените по делото разноски в размер на 2190,80 лева (две
хиляди сто и деветдесет лева и осемдесет стотинки), от които 120,00 лева (сто и
двадесет лева) – в полза на Държавата и
по сметка на ОД на МВР – гр. Кърджали; 890,40 лева (осемстотин и деветдесет
лева и четиридесет стотинки) – в полза на Държавата и по сметка на СГП, а
1180,40 лева (хиляда сто и осемдесет лева и четиридесет стотинки) – в полза на
Държавата и по сметка на СГС, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – сумата
от по 5,00 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на всеки брой изпълнителен
лист – за присъдените разноски.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
Съдия при СГС: