Определение по дело №10237/2022 на Административен съд - Велико Търново

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

при секретар

…………………………………….

и с участието

на прокурора

……………………………………..

изслуша докладваното

от съдия

КАЛЧЕВ

по административно дело № 10237 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Г.В.В., лишен от свобода в Затвора Ловеч срещу определение от 29.11.2022 г. по административно дело № 699/2022 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлено неговото искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по искова молба срещу ГДИН София за присъждане на претърпени неимуществени вреди в размер на 72 000 лв., произтичащи от незаконосъобразното бездействие на ответника да издаде заповед за преместването му от ОЗ – Плевен в ОЗ – Ловеч за периода 28.12.2018г. – 06.07.2022г.

Частният жалбоподател моли оспореното определение да бъде отменено като неправилно и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Намира същото за несправедливо, преграждащо хода на делото, издадено в противоречие с материалноправните и процесуални разпоредби и с трайно наложената вътрешноправна практика на националните съдилища, вкл. по негови дела, както и с Европейската такава и Европейските норми. Излага подробни доводи за невъзможността му да заплати държавната такса. Моли да бъде освободен от заплащане на държавна такса във връзка с разглеждане на частната жалба, за което прилага декларация.

Административен съд Велико Търново намира частната жалба срещу определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК против подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното с нея определение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

Административен съд Велико Търново, V състав е приел, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства и имущество, и е в състояние да заплати държавната такса в размер на 10 лв. по чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съдът е изложил мотиви, че в случая в изпълнение на съдебно разпореждане, от началника на Затвора-Плевен е постъпила справка за получените от жалбоподателя суми, от която е видно, че за периода 01.01.2022г. – 28.07.2022г. приходите от ваучери на Г.В. са 2128,85 лв. Съгласно справка на началника на Затвора-Ловеч трансферите на Г.В. за периода 28.07.2022г. до 21.11.2022г. възлизат на 1276,36 лв. Според съда в качеството му на лишен от свобода на В. се осигуряват безплатни храна, място за живеене, медицинско обслужване, вкл. снабдяване с лекарства, при необходимост облекло и средства за поддържане на лична хигиена /чл. 84, чл. 139 и сл., чл. 149 – чл. 151 от ЗИНЗС/. Посочено е, че В. не е извършвал разходите за живот и издръжка, които са обичайни за пребиваващите извън местата за лишаване от свобода, а в молбите не се сочат някакви извънредни разходи, които е бил принуден да посреща. Освен това от направена служебна справка в Търговския регистър се установявало, че ищецът е управител и съдружник в множество търговски дружества. Също така по делото не са представени никакви доказателства, че действително върху цялото притежаваното от ищеца имущество са наложени обезпечителни мерки, респективно той няма никакво несеквестируемо имущество, с което може да разполага (използва за удовлетворяване на свои интереси) или да е поискал да му бъде разрешено по реда на чл. 119 от ЗПКОНПИ извършване на плащане на дължимата държавна такса. С оглед тези съображения съдът е приел, че в случая социално-икономическото и здравословно състояние на лицето не са такива, че същият да не е в състояние да заплати държавна такса от 10 лева. Предвид изложеното, съдът е намерил, че не са налице изискуемите законови предпоставки по чл. 83, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, за да бъде освободен Г.В. от заплащане на държавна такса по делото.

Определението е правилно и изложените в него мотиви изцяло се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни. От събраните писмени доказателства е видно, че за периода 01.01.2022 г. – 21.11.2022 г. ищецът е получил парични средства общо в размер на 3405,21 лв. или около 309 лв. месечно. При липсата на разходи за живот и издръжка, които са обичайни за пребиваващите извън местата за лишаване от свобода, и на някакви извънредни разходи, които е бил принуден да посреща ищецът /приложеният към ЧЖ документ за заплатени стоматологични услуги е от 20.11.2018 г./, то правилен се явява изводът на съда, че Г. В. разполага с достатъчно парични средства, позволяващи му да внесе дължимата държавна такса в размер на 10 лв. Изрично трябва да бъде посочено, че са представени доказателства за получаване на ежемесечно дарение само за сумата от 100 лв., за които дарителят е поставил условие относно начина на използването им, но Г. В. получава ежемесечно по-големи суми. Следователно останалите средства са с различен произход и за тях няма данни, че притежателят им не разполага с право да се разпорежда без ограничение и само по собствена воля, включително и за заплащане на държавна такса, която в конкретния случай е в минимален размер от 10 лв. – така напр. Определение № 2215/09.03.2022 г. на ВАС по адм. дело № 1337/2022 г. по друго дело на Г. в.. Ирелевантно за случая е обстоятелството, че през периода 2018 г.-2021г. ищецът е бил освобождаван от държавна такса по различни производства, тъй като подобни актове не са обвързващи за останалите съдебни състави, а преценката на имущественото състояние следва да се извършва във всеки отделен случай. Неотносимо е и позоваването на обстоятелството, че ищецът водел повече от едно дело.

Въз основа на горното постановеното въз основа на същия извод определение от 29.11.2022 г. на Административен съд Велико Търново, V състав трябва да бъде оставено в сила.

Към частната жалба е приложена молба за освобождаване от държавна такса за настоящото производство. Съгласно чл. 213, ал. 7, изр. първо вр. чл. 231 от АПК актовете с които се отказва освобождаване от държавна такса, могат да се обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи. Следователно за настоящото производство не се дължи държавна такса и молбата е лишена от предмет, поради което следва да се остави без разглеждане.