Р Е Ш Е Н И Е
26.04.2021 г.
Номер 125 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на шести април 2 0 2 1 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 498 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 194 ал. 2 т. 2, чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 1 и чл. 204 т. 4 от ЗМВР.
Мл. инспектор Я.С.Х. /ст. полицай/ на ГКПП Гюешево при ГПУ Гюешево към РДГП - Кюстендил, ЕГН **********, обжалва Заповед с рег. № 4077з - 613/20.10.2020 г. на Директора на РДГП - Кюстендил, с която й е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Твърди се, че оспорената заповед е немотивирана и незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалноправни разпоредби, подробно изброени. Излагат се съображения в подкрепа на изразеното становище за неизвършване на твърдяните нарушения. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендира разноски и представя писмено становище от процесуалния си представител адв. Т..
Ответникът по жалбата – редовно призован, се представлява по делото от юр. М.. Оспорва жалбата изцяло, като счита, че същата е неоснователна, а издадената заповед законосъобразна. Моли същата да се потвърди, като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмена защита.
Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Я.С.Х. е мл. инспектор /старши полицай/ на ГКПП Гюешево при ГПУ Гюешево към РДГП - Кюстендил. Наложено й е дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на служебната дисциплина, установено от извършена проверка, приключила със справка № 4485р-5255/29.09.2020 г. по описа на РПУ Гюешево. Нарушението се изразява в това, че на 18.12.2019 г. в 19.04 ч., при изпълнение на служебните си задължения на ГКПП Гюешево, на трасе „Влизане“, е извършила гранична проверка на явилият се за влизане в страната л. авт. „Фолксваген“ с рег. № СО 4404 АХ и пътуващите в него български граждани Х. Д. Х. с ЕГН ********** и Х. Д. Х. с ЕГН **********, в съответствие с изискванията на Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП, но не е изпълнила задълженията си на граничен полицай работещ на първа линия, тъй като не е извършила цялостна гранична проверка на влезлия в стрланата, съвместно с двамата български граждани и пътуващ с техния лек автомобил, северномакедонски гражданин д. с. /DRAGI STOJANOVSKI/. Този факт се потвърждава от получени данни с писмо рег. № 3282р-17934/19.08.2020 г. от ГДГП /Дирекция „КИС“/, от получената информация с писмо рег. № 6876р-189/06.08.2020 г. от северомакедонските гранични власти, сведение вх. № 448500-553/24.08.2020 г. от Х. Д. Х. и сведение вх. № 448500-554/24.08.2020 г. от Х. Д. Х.. С тези писмени доказателства се установява, че на 18.12.2019 г. в 19.04 часа, северномакедонският гражданин д. с., пътуващ с лек автомобил с рег. № СО 4404 АХ е пропуснат за влезане в Р. България през ГКПП Гюешево, именно от мл. инспектор Я.С.Х..
С деянието си мл. инспектор Х. е изпълнила задълженията си относно преминаващите границата български граждани, но не е изпълнил задълженията си на служител, извършващ проверки на първа линия на ГКПП Гюешево, като е нарушила разпореденото в Дял Трети, Глава първа, чл. 30 ал. 1 т. 4 и т. 5 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно – пропусквателни пунктове, като полагайки зачисления й граничен печат, е пропуснала неправомерно за влизане в страната чуждия гражданин Д. С. за целите на краткосрочно пребиваване, който е бил с превишен престой от 79 /седемдесет и девет/ дни в рамките на 180 – дневния период /в случая от 22.06.2019 г. до 18.12.2019 г./ без да регистрира преминаването на лицето в АИС – ГК, в следствеие на което не е извършила и проверка в АИС – ГК дали чужденецът не представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или не представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите – членки. Като не е установила, че северномакедонският гражданин д. с. не е изпълнил условията за влизане в страната, мл. инсп. Х. не е насочила лицето за допълнителна проверка на контрол ва втора линия, както и не е уведомила незабавно началника на смяната или командира на отделение за тези обстоятелства, за да предприемат действия по организиране връщането му в Р.С.Македония и връчване на екземпляр от формуляра за отказ за влизане в страната, с което не е изпълнила и задълженията, разписани в чл. 31 ал. 1 и ал. 2 от същата Инструкция /Чл. 31 ал. 1 – В случаите, когато при гранична проверка се установи неизпълнение на някое от условията за влизане или наличието на забрана за влизане на чужденец в Република България, граничният полицай съставя „Единен стандартен формуляр за отказ от влизане в страната“ по образец, копие от който се съхранява на ГКПП, и обработва документите на чужденеца в съответствие с взетото решение за отказ за влезане. Ал. 2 – Служителят, установил обстоятелствата по ал. 1, уведомява незабавно началника на смяната или командира на отделение за случая, който предприема действия по организиране връщането на лицето на територията на държавата, от която идва, и връчва екземпляр от формуляра на чужденеца.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е на основание чл. 194 ал. 2 т. 2,
чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 204 т. 4 от ЗМВР. Същата не е била обжалвана по административен ред. С жалба вх. № 5000/ 06.11.2020 г., в законовоустановния срок, заповедта е обжалвана пред АдмС - Кюстендил, като с вх. № 5554/01.12.2020 г. Директорът на РДГП - Кюстендил изпраща цялата административна преписка по повод издадената заповед по компетентност до АдмС - Кюстендил, подробно описана, съгласно текста.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед е законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде обявена за такава, съответно жалбата да се отхъврли, като съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл. 197 ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и наказанието “порицание”, каквото е и наложеното на жалбоподателката Х. с процесната заповед, за срок от 6 месеца. В чл. 204 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 и т. 4 изрично е посочено, че всички наказания по чл. 197 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗМВР се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37, съответно служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява Директорът на РДГП - Кюстендил, видно от йерархичните нива на длъжностите на държавните служители в МВР.
Дисциплинарно – наказващият орган /ДНО/ е приел, че на 18.12.2019 г. в 19.04 ч. Х., като мл. инспектор /ст. полицай/ на ГКПП Гюешево при РДГП – Кюстендил, е нарушила чл. 30 ал. 1 т. 4 и т. 5 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. /Инструкцията/ за реда и организацията за осъществяване на граничните контролно – пропусквателни пунктове, като при изпълнение на служебните си задължения е допуснала да влезе в страната северномакедонският гражданин Д. С., т.е. не е установила, че същият не отговаря на условията за влизане в страната и не е насочила лицето за допълнителна проверка на контрол на втора линия, като и не е уведомила незабавно началника на смяната или командира на отделение за тези обстоятелства, за да предприемат действия по организиране на връщането му в Р.С.Македония и връчване на екземпляр от формуляра за отказ за влизане в страната. Горното се явява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР – за неизпълнение на служебни задължения е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. ДНО е приел, че Х. виновно е нарушила цитираните разпоредби и й е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Обжалваната заповед е издадена в срока по чл. 195 ал. 1 пр. 1 от ЗМВР.
Предмет на съдебното производство е законосъобразността на тази заповед.
Жалбоподателката Х. е служител на МВР. Същата е държавен служител - мл. инспектор – ст. полицай на ГКПП Гюешево при ГПУ Гюешево към РДГП Кюстендил. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210 ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание “порицание” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретният случай това е Директорът на РДГП Кюстендил - чл. 204 т. 4 във вр. с чл. 37 ал. 4 от ЗМВР.
Дисциплинарното нарушение е установено въз основа на извършена проверка, приключила със справка УРИ 4077р8053/02.09.2020 г. по описа на РДГП Кюстендил, изготвена от комисия, която е връчена на жалбоподателката на 05.10.2020 г., видно от положения върху същата подпис от нея. Няма подадено възражение срещу същата.
В чл. 194 ал. 2 от ЗМВР са посочени дисциплинарните нарушения, като т. 2 е за неизпълнение на служебните задължения, а в чл.197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е посочено, че за неизпълнение на служебни задължения, се налага дисциплинарно наказание “порицание”. В чл. 200 ал. 1 е посочено кога се налага дисциплинарно наказание “порицание”, като в т. 11 като такова е посочено: “неизпълнение на служебни задължения”.
Нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. Това деяние следва да бъде установено чрез събраните по преписката и делото доказателства, че е извършено от жалбоподателя, чрез установяване на съществените субективни и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за да бъде наложено дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно – наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. Съдът в Определение № 17/08.01.2021 г. е указал на ответникът да докаже осъществяването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт – чл. 170 ал. 1 от АПК. Недоказването на тези обстоятелства обосновава несъответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби на чл. 197 ал. 1 т. 3 и чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 1 от ЗМВР. В случая, настоящият съдебен състав счита извършеното нарушение за доказано.
Съгласно чл. 208 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаването на нарочна заповед, но трябва да се обективира първото действие за установяване на нарушението, с което е започнало дисциплинарното производство. В случая това първо действие по установяване на нарушението е налице: справка УРИ 4485р-4120/30.07.2020 г. на Началника на ГПУ – Гюешево. Издадена и Заповед № 4077з-450/05.08.2020 г. на Директора на РДГП Кюстендил за проверка на случая и наличие на дисциплинарна отговорност, като е назначил комисия за това, която да изготви писмена справка до 04.09.2020 г.
Съгласно нормата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 1 и представлява неизпълнение на служебни задължения. На съдът е известно, че мотивите на административния акт могат да се намират и в доказателства, съдържащи се в административната преписка, като в случая оспорената заповед е следвало да има съдържанието посочено в чл. 210 от ЗМВР, още повече, че законодателят е употребил израза “задължително се посочват”. Нормата е императивна. В случая, въпреки че в заповедта не са посочени и отразени всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, съдът приема извършеното нарушение за
доказано.
Дисциплинарното нарушение е констатирано в хода на проверка, приключила със справка № 4485р-5255/29.09.2020 г. по описа на РДГП - Кюстендил, в резултат на което са установени по безспорен начин извършените нарушения. Приложени като доказателства са писмени такива, подробно изброени в 12 точки. Приложено е и искане, съответно отговор от Съвместния контактен център – Гюешево от 06.08.2020 г., както и Експертна справка № 92/29.07.2020 г. От дадените от Х. обяснения на 18.09.2020 г. се потвърждава, че същата е извършил нарушението на служебната дисциплина, като не е изпълнил служебните си задължения разписани в чл. 30 ал. 1 т. 4 и т. 5 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г., като единствено сочи, че „не си спомня да е обработвала посоченото в заповедта за проверка лице“
След пристигане на първа линия на ГКПП Гюешево, трасе вход пред АРМ 07 на автомобил с българска регистрация, рег. № СО4404 АХ, превозващ български и северномакедонски гражданин, Х. след извършване на проверка на българските граждани е върнала паспортите, без да извърши цялостна гранична проверка на чуждия гражданини д. с., който пътува в автомобила с тях. Без да въведе данните му в системата е положила своя граничен печат L 193 /вход/, предоставен й при започване на дежурството в 08.00 часа на 18.12.2019 г. Последната цифра на печата е заличена, видно от приложената Експертна справка № 92/29.07.2020 г. Другият служител, намиращ се по това време в кабината е мл. инсп. В. М., който извършва гранични проверки на АРМ 09/вход/ със зачислен граничен печат L 177 /вход/, което изключва същият да е положил печата, тъй като втората цифра е 7, а не 9. За посоченото дежурство липсва друг печат, зачислен на служители, на които втората цифра да е 9, видно от приложената към преписката копие на Оперативния дневник. Цялостната преценка на доказателствата по делото сочи, че положеният печат, с който е бил пропуснат С. е бил на жалбоподателката Я.Х., с което същата е пропуснала неправомерно чуждият гражданин на територията на страната, без да отговаря на условията за влизане.
С действията си служителят е нарушил разписаното в длъжностната й характеристика № 3282р-11743/04.05.2017 г. – Раздел ІІ, тире първо: „извършва гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и транспортни средства“; тире дванадесето: „осъществява контрол по спазване на граничния режим на лица, МПС и плавателни средства в зоната на ГКПП“, утвърдена със Заповед № 3282з-1271/05.05.2017 г. на Директора на ГДГП, с която се е запознала /Протокол № 4485р-6852/20.06.2017 г./. За получаване на право на самостоятелна работа на ГКПП с личен код за АИФ и личен печат й е проведено обучение, съгласно План за обучение на служителя, положила е изпит, изготвен е протокол и е издадена заповед за самостоятелна работа на жалбоподателката. Като служител на гранична полиция Х. е била длъжна да предприеме всички съобразени със закона действия за предотвратяване на нарушения на граничния режим. Факт е обаче настъпилият вредоносен резултат от извършеното нарушение – допуснала е да влезе в страната северомакедонския гражданин Д. С. /D. S./, който е бил с превишен престой от 79 /седемдесет и девет/ дни в рамките на 180 – дневния престой /в случая от 22.06.2019 г. до 18.12.2019 г./, без да регистрира пребиваването на лицето в АИС – ГК, в следствие на което не извършила и проверка дали чужденецът не представлява заплаха за обществения ред, вътрешна сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя жот държавите – членки. Не е насочила лицето за допълнителна проверка за контрол на втора линия, както и не е уведомила началника на смяната или командира на отделение за тези обстоятелства, за да предприемат действия по организиране връщането му в Р.С.Македония и връчване на екземпляр от формуляра за отказ за влизане в страната, с което не изпълнила и задълженията си посочени в чл. 31 ал. 1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г.
Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателката, че като служител на ГКПП Гюешево, не е извършила нарушението посочено в атакуваната заповед. Това твърдение не кореспондира с установениите факти по делото.
Неотносимо и невярно е и твърдението, че ДНО се е позовал на несъществуваща разпоредба от Кодекса на Шенгенските граници. Посоченото неизпълнение на задължения по т. 4 от чл. 30 ал. 1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. отговаря на разписаното в Регламент ЕО 2016/399 на ЕП и на Съвета, който представлява кодифициран текст на Кодекса на шенгенските граници, т.е на Регламент /ЕО№ 562/2006 на ЕП и на Съмета и измененията му. Х. се е запознала със същите, видно от Протокол рег. № 4485р-18575/29.12.2016 г. за запознаване с нармативни актове и вътрешноведомствени документи, регламентиращи служебната дейност и посочени в писмо УРИ 4077р-9306/14.11.2016 г., в които под № 34 фигурира Инструкция № 8121з-813/2015 г., а под № 54 – Регламент 2016/399 на ЕП и на Съвета.
Видно от Регламент ЕО 2016/399 няма изменения и промяна относно установения и регламентиран режим за движение на лица през границите . Внего са разпоредени същите изисквания при преминаване на външните граници на Съюза и същите условия за влизане от чуждите граждани, каквито са и в Кодекса на Шенгенските граници и в действащата Инструкция 8121з-813/09.07.2015 г. Относно твърдението, че в заповедта е налице позоваване на несъществуваща разпоредба – чл. 7 т. 3 от Кодекса на шенгенските граници, то в чл. 44 на Регламент ЕО 2016/399 на ЕП и на Съвета, изрично е посочено, че позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в Приложение Х.
Съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В заповедта си ДНО е отразил, че няма постъпили допълнителни писмени обяснения на служителя. Приложени са покана за даване на писмени обяснения от 17.09.2020 г. и 12.10.2020 г. от ДНО, видно от поставеният подпис от Х. получени съответно на 17.09.2020 г. и на 14.10.2020 г., като към 19.10.2020 г. такива не са дадени. В този смисъл, й е дадена възможност да направи искания и възражения, както и да участвува в дисциплинарното производство, приключило с атакуваната заповед.
Съгласно чл. 206 ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При налагане на наказанието ДНО орган е извършил обективна и цялостна оценка на тежестта на извършеното нарушение, настъпилите от него вредни последици, съответно цялостното поведение на служителя по време на службата й и е наложил наказание с възможния минимален законов срок, отговарящ на извършеното от Х..
ДНО е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изхождайки от всички доказателства по делото и цялостният им анализ, настоящият състав счита, че се доказва безспорно както обективния елемент на дисциплинарните нарушения “неизпълнение на служебни задължения“, така и субективният елемент на деянието, а именно знанието, че извършените действия представляват неизпълнение на служебни задължения.
Настоящият състав на съда, счита че предвид изложените съображения, процесната заповед се явява издадена в съответствие с процесуалните и материално - правните разпоредби, поради което се явява законосъобразен административен акт и жалбата срещу нея е неоснователна.
С оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски на ответника в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.С.Х. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 4077з - 613/20.10.2020 г. на Директора на РД „Гранична полиция“ - Кюстендил, с която е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца на младши инспектор Я.С.Х. - старши полицай на ГКПП Гюешево от ГПУ Гюешево при РДГП - Кюстендил.
ОСЪЖДА Я.С.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на РДГП – Кюстендил сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред ВАС на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: