РЕШЕНИЕ
№ 1726
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20215330204611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.С.П., ЕГН: **********, с адрес: **********
против Електронен фиш серия К № 4452295 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди нарушението да не е
установено с одобрен тип средство за измерване, както и да не е съставен
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
използването на процесното техническо средство, което да е мобилно. Счита,
че по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, както и е
ограничено правото му на защита. Взема становище при отсъствието на
протокол за използването на АТСС извършването на нарушението да не е
доказано. Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира направените
по делото разноски. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б.,
приложено на лист 3-4 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
1
фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на
извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на
административното наказание глоба. Поддържа деянието да е установено с
одобрен тип средство за измерване и при отчитане на максимално допустима
грешка от 3 км/ч в полза на водача. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от П.С.П., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 04.06.2021 г.,
установено от приложения на лист 9 от делото екземпляр от ЕФ с отбелязана
дата на връчване, който изпълнява функцията на разписка. Жалбата е
подадена на 18.06.2021 г. съгласно справката за проследяване на пратка с №
*** на лист 27 от делото. Следователно срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 23.12.2020 г. в 11:35 часа в гр. Пловдив, на пътен възел „Скобелева
майка“, по южното платно на надлеза в посока изток жалбоподателят П.С.П.
управлявал собствения си лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег. № *** със
скорост на движение от 86 км/ч при максимално разрешена скорост от 50
км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. номер
11743ca. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 89
км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч
била установена стойност на скоростта на движение от 86 км/ч, при което
било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
против жалбоподателя П. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4452295,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
2
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca е
преминало последваща проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че
максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при
движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-41254/29.12.2020 г. се установява, че на дата
23.12.2020 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с
фабр. № 11743ca е заснела статични изображения с номера от 0427829 до
0428423, с начален час на работа 09:30 ч. и краен час на работа 14:30 ч. и с
място на контрол гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“, надлез, южно
платно в посока от запад към изток, където е действало ограничение на
скоростта на движение от 50 км/ч.
От снимка № 0428103 от радар с № 11743ca се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, че стойността на
измерената скорост е 89 км/ч, а заснемането е извършено на 23.12.2020 г. в
11:35 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя П.С.П..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, пътен
възел „Скобелева майка“, по южното платно на надлеза в посока изток; датата
– 23.12.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 11:35 часа;
регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – жалбоподателят П.С.П.; описание на
нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 86 км/ч
при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото
на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по
указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
3
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между обжалвания ЕФ и изготвеното статично
изображение с № 0428103 от радар № 11743ca. От протокола за използване на
АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на
23.12.2020 г. в 09:30 часа и е приключила в 14:30 часа на същата дата. За този
времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 0427829, а
последното - с № 0428423. Процесната снимка е с № 0428103 и следователно
е заснета от техническо средство ARH CAM S1 с фабричен № 11743ca на дата
23.12.2020 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 23.12.2020
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Възраженията, които се правят от жалбоподателя, са за допуснати
пороци в процедурата по установяване на нарушението. На първо място
твърди се, че използваното за установяване на нарушението техническо
средство не е от одобрен тип. Това възражение е неоснователно, като то е
оборено от събраните по делото доказателства. Използваното АТСС, както
беше изяснено, е тип ARH CAM S1 и е с фабричен № 11743ca. За същото има
издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
което е със срок на валидност до 07.09.2027 г. От приложената на лист 12 от
делото справка от Регистъра на одобрените типове средства за измерване се
доказва и че процесното техническо средство е вписано в този регистър под
№ 5126. Оборено от събраните писмени доказателства е и другото
възражение на жалбоподателя за липса на съставен протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Същият е надлежно попълнен и носи
необходимата доказателствена информация за всички обстоятелства, описани
в жалбата, за които се твърди да са останали недоказани. Посочени са: номера
4
на използваното АТСС – № 11743ca, който съответства на отбелязания номер
в изготвената снимка; датата на използване на АТСС – 23.12.2020 г; точното
местоположение – гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“, надлез, южно
платно; посоката на движение – от запад към изток; ограничението на
скоростта и принадлежността към общата пътна мрежа – общо ограничение
на скоростта от 50 км/ч на участък, част от ОПМ, и липса на поставен пътен
знак за ограничение; посока на задействане на АТСС – посока на задействане
„приближаващ“; неподвижността на режима на измерване – измерването е в
режим стационарен; началото на работа по час и минута и края на работа с
номера на първо и последно статично изображение – тези обстоятелства също
бяха описани в мотивите на съда; лицето, което е използвало АТСС и което е
снело статичните изображения. По тези съображения съдът приема, че
протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е редовен,
надлежно съставен и допринася за установяването на нарушението по
несъмнен начин, а възражението на жалбоподателя е неоснователно.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят П. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 23.12.2020 г. в 11:35 часа в гр. Пловдив, на пътен възел „Скобелева
майка“, по южното платно на надлеза в посока изток жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег. № ***, като
се е движил със скорост от 86 км/ч при максимално разрешена скорост от 50
км/ч. Така направеното описание на мястото на извършване на нарушението
еднозначно определя място от земната повърхност на територията на
страната и позволява то да бъде отграничено от кое да е друго място в
обективната действителност. По този начин не възниква никакво съмнение
или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил
в нарушение на правилата за движение, както и че това е станало в границите
на населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално
разрешената скорост в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено
в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Досежно авторството на деянието следва да се посочи, че наказанието е
наложено на жалбоподателя П. в качеството му на собственик на лекия
автомобил, с който е извършено нарушението, и който не е посочил друго
лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. В
съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на
собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за
това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено
в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
5
превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори презумпцията по
изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице
е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който собственикът
може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо поведение. По
делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят П. да е подал
писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да
е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
отговорността му като собственик на превозното средство. С безрезултатното
изтичане на срока за подаване на писмена декларация от собственика с данни
за друго лице, което да е извършило нарушението, предметът на доказване по
делото се концентрира около обстоятелството кой е бил собственик на
автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 36 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 86 км/ч. В електронния
фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 89 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 86 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 36 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното на
жалбоподателя наказание с електронния фиш е правилно определено и
индивидуализирано. Наказанието не би могло да бъде изменено и тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на
6
наказанието глоба под предвидения най-нисък размер, следователно то е
индивидуализирано в единствения му възможен размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 3-4 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото,
която не е завишена, то справедливият размер на възнаграждението за защита
от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят П.С.П..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4452295 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на П.С.П., ЕГН: **********, с
адрес: ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона
7
за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8