Р Е Ш Е Н И Е № 652
гр.Пловдив, 30.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 228/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
И.А.Ц., чрез особения представител адв.Н.П. срещу решение № 4814/16.12.2019 г. по гр.д. № 19711/2018г.
по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено, че И.А.Ц. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД,
гр. София, по сключен на 07.09.2017 г. между Ц. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД
Договор за паричен заем № 3032477, вземанията по който са прехвърлени от
последното на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД /понастоящем
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД / посредством Приложение № 1
от 01.06.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължение
/цесия/ от 30.01.2017 г., сумата от 770 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 02.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД се е снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12568 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г., като над уважения до пълния
предявен размер от 898.83 лв. – отхвърля предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД като неоснователен. В останалите им части исковете за сумата от 89.01 лева - договорна лихва за периода 15.09.2017г. –
16.03.2018г., сумата от 571.81 лева - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение; за сумата от 45.89 лева - лихва за
забава върху непогасената главница за периода 17.03.2018 г. – 19.07.2018 г., са отхвърлени като неоснователни.
Решението се обжалва обжалва
само в осъдителната му част. Сочи се, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че неправилно районният
съд приема, че особеният представител има правото да получава от името на
представляваното лице съобщение за извършена цесия на нейното вземане, поради
което и самата цесия на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не е произвела
действие спрямо длъжника Ц.. На второ място се сочи, че договорът за цесия е
нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД, тъй като в него не е посочена цена. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.
В срок отговор на въззивната жалба не е постъпил.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, не е
внесена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, по правилото на чл.83
ал.1 т.5 от ГПК и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Първата инстанция е установила, че „Договор за паричен
заем № 3032477“ от дата 07.09.2017 г., в който като страни са третото лице „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на „заемодател“ и ответникът И.Ц., в
качеството му на „заемател“, имащ за предмет предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на сумата от 1000 лв., срещу поето от последния
задължение да я върне при посочените в договора условия. Вземанията по договора
за кредит са прехвърлени от заемодателя посредством подписано между него и
щцовото дружество на 01.06.2018 г. Приложение № 1 към сключен помежду им на
30.01.2017 г. Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/,
заверени преписи на които са приети като доказателства по делото /листове 12 –
18 от делото/, в което приложение под № 737 фигурират вземанията по процесния
договор за кредит. По ч. гр. д. № 12568 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV
гр. с. за 2018 г. на 03.08.2018 г. е издадена Заповед № 6997 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът И. Ц. да
заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД : сумата от 898.83 лева –
неизплатена главница по Договор за паричен заем № 3032477/07.09.2017 г.,
сключен между длъжника и „Изи Асет мениджмънт“ АД.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че договорът за цесия
е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД, тъй като в него не е посочена цена.
Сключения на 30.01.2017г. Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ има §3 озаглавен „покупна цена“, от който е видно, че договора за цесия
е възмезден и цената ще се определя за всеки един пакет вземания и ще се плаща
в 5 дневен срок на посочена банкова сметка. ***, нито доказателства това да не
е сторено от страните по договора относно пакета включващ и процесната цесия,
като тук тежестта на доказване е за ответника, който прави тези възражения, без
да ги подкрепя с доказателства.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя че,
съобщението за извършената цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД не може да се връчи на
особения представител на длъжника в рамките на иска по чл.422 от ГПК. ОС
Пловдив приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици – така и решение
№198/18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г. на І т.о. Освен това в казуса
кредиторът е положил всички възможни усилия да намери длъжника на посочения от
него адрес в гр.Пловдив и не е успял, защото същият вече не живее на адреса,
видно от справката получена в процеса по чл.422 от ГПК от НБД Население /л.39/,
като няма и регистрирани трудови договори на територията на страната /л.46/.
Като при това положение кредитора и да иска не може да връчи никакво съобщение
на длъжника по договора за кредит. Ето защо въззивният съд намира съобщението
за цесия за редовно връчено, а решението на РС Пловдив в обжалваната част за
правилно и законосъобразно и същото следва да се потвърди. В останалата част решението е влязло в
сила като необжалвано.
В полза на въззиваемото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД може да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК за депозит
на адвокатския хонорар на особения представител на жалбоподателя, но няма да се
присъдят, защото въззиваемия не е направил искане за присъждане на разноски на
основание чл.81 от ГПК.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4814/16.12.2019 г. по гр.д. №
19711/2018г. по описа на РС Пловдив, В
ЧАСТТА С КОЯТО е признато за установено, че И.А.Ц.
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, гр. София, по
сключен на 07.09.2017 г. между Ц. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен
заем № 3032477, вземанията по който са прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД /понастоящем „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД / посредством Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължение /цесия/ от 30.01.2017 г.,
сумата от 770 лв. – главница, ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, за което вземане „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12568 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр.
с. за 2018 г.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението е влязло в
сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.