Р Е Ш Е Н И Е №261339
17.11.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 18273/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на управителя на сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в ************************** , депозирана против П.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***.
Според изложеното, ищецът е сграда в режим
на етажна собственост, представляваща
търговски център, на първия етаж на която има 90 броя обособени за търговски
цели самостоятелни обекти, един от които (с идентификатор 56784.540.19.1.11) –
собственост на ответника. Имота представлявал търговски обект на първия етаж на
сградата, магазин с площ от 19.9 кв.метра,
ведно с 0.322% идеални части от общите части на сградата, ( 27.97 кв.
метра с вкл. съответна част от общите
части на сградата).
За периода от юни 2015 год. до май месец
2018 год. за собствениците са начислени
общо 143128.31 лв., разходи за поддръжка на общите части на
сградата, включващи стойност на питейна вода, почистващи материали,
абонаментно почистване,
пожароизвестяване, топлинна енергия, охрана, работна заплати и осигуровки на
работници по поддръжката. Тъй като на първия етаж на сградата имало 90 броя
обекта, Д. следвало да заплати на етажната собственост сума от 1590.28 лева
общо, изчислена като 1/90 част от сумата
на разходите, тъй като според решение на общото събрание на
съсобствениците от дата 10.06.2010г., първия етаж от иначе триетажната сграда
се управлявал отделно от останалите два.
За сумата от 1590.28 лв. ищцовата етажна
собственост се снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №15912 по описа на РС Пловдив за 2018 год.,
против която ответникът възразил в срок. Затова се иска от съда да постанови
решение, с което да установи това вземане срещу ответника, и да се присъдят
разноските, направени по двете дела.
Ответникът оспорва иска. Отрича
представителната власт на пълномощника на ищеца с мотив, че дружеството „Тракия
2000„ , което изпълнява функциите на управител на етажната собственост по
договор с избрания от общото събрание такъв,
не разполага с права да предяви пред съд чужди права. Спори да са реално
извършени претендираните разходи. Навежда ралични факти – на етаж първи от
сградата имало не 90, а 91 броя самостоятелни обекта, а самата сграда имала и
още два етажа, но същевременно липсвало решение на Общото събрание за разделяне
на етажната собственост на броя на етажите или такова за определяне на размер
на дължими за плащането на разходите вноски. Моли се искът да бъде отхвърлен и
да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената техническа
експертиза дава заключение, че в сградата са оформени общо 114 броя
самостоятелни обекта , от които 91 броя – на първия етаж.
Според
заключението на вещото лице по проведената счетоводна експертиза, всички
издадени за направените разходи фактури са осчетоводени .
Установителен
иск с правно основание чл. 6, ал. 1 т.
10 от Закона за управление на етажната собственост и чл. 51 от същия закон, вр.
с чл. 422 ГПК. Сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени; има идентичност
между вземането, описано в заповедта за плащане, издадена по частното дело
15912/2018г. , и това , посочено в
исковата молба.
Видно от
протокол от общото събрание на етажните собственици от 10.06.2010 г. е взето
решение за управител на етажната собственост да бъде избран „Сиенит
инвест" ООД, което дружество притежава няколко от самостоятелните обекти в
сградата, включително всички , ситуирани на втория и третия й етаж. Отсъства каквато и да било изрична законова
пречка за такъв избор като израз на волята на собствениците. На свой ред,
избрания управител сключва на 21.06.2010 г договор за управление на общите
части от етажната собственост с „Тракия 2002" ООД, с които на изпълнителя
е възложено и управлението /администрирането на първия етаж на сградата ;отново
липсва законова пречка за сключването на такъв договор. Впоследствие последното дружество упълномощава *** Е. А.
да го представлява като процесуален представител в настоящото производство;
пълномощията на последния са редовни и съдът не намира нито основание да отрече
представителната му власт, нито такова да приеме, че „Тракия 2002" ООД
предявява чужди права пред съд – процесуалната субституция предполага
ищеца да не е носител на спорното
притезание, но да има изрично законово право да го предяви пред съд , а в
случая , „Тракия 2002“ ООД не е страна по спора.Искът е допустим.
Предвид
изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът прецени:
Съгласно
разпоредбата на чл.6 ал.1 т. 10 от Закона за управление на етажната
собственост/ ЗУЕС/ задължение на собствениците е да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата. Или , за да се уважи
иск, предявен на това основание , следва да се установят следните факти : 1. че ищеца е сграда в режим на етажна
собственост, 2. че ответника е собственик или ползвател на отделен обект в
същата сграда, и че 3. има направени разходи за поддръжката и управлението на
общите части в тази сграда, тоест такива
по смисъла на § 1 т. 11 от ЗУЕС. ("Разходи за управление и
поддържане" са разходите за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните
органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление,
почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата“) . Без значение е дали тези разходи са платени на
доставчиците или не , и от кого , плащението им се дължи на етажната
собственост.
По делото
е безспорно, че за целия процесен период ответника е собственик на
самостоятелен обект в ищцовата съсобственост, с идентификатор
56784.540.19.1.11 по кадастралната карта
на Пловдив , които се намира на **** **** на търговската сграда,
представляваща ищцовата етажна собственост с административен адрес в ************.
Съдът, с
оглед представените фактури и договори с доставчици на комунални услуги и
трудови договори с работниците , приема за доказано съществуването на направени
за управлението и поддръжката на първия етаж на
общите части на сграда разходи за периода от общо 143 128.31 лв. Горното
личи и от заключението на вещото лице , което съдът кредитира, и според което
всички фактури за разходите са редовно осчетоводени. Предвид посочения в исковата молба и доказан
от приложените договори за абонтаментно обслужване комунален характер на
разходите, съдът приема , че всички разходи попадат под посочената по – горе
легална дефиниция на § 1 т. 11 от
ЗУЕС.Искът е основателен, доколкото хипотезата на чл.6 ал.1 т. 10 от ЗУЕС е налице.
Отсъства
предварително прието решение за размер на вноска, дължима за поддръжка на
общите части на сградата, но горния факт е без значение за основателността на
иска; приетото решение има значение за изхода на спора само от гледна точка на
разпределението на общата сума на разходите между задължените съсобственици и
ползватели. Според чл. 51 от Закона за управление на етажната собственост, „разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят“. Представено е обаче по делото копие от правилника за
вътрешния ред на сградата, приет на нарочно общо събрание на етажната
собственост, според който правилник, участието на всеки един ползвател ( в „разходите за поддръжка на общите части“,
бел.моя, В.Р.) се определя „на база
процента от идеалните части от общите части„.
Така,
основен въпрос по делото е всъщност е
диспозитивна ли е нормата на чл. 51 от ЗУЕС и дава ли тя възможност на
собствениците на самостоятелните обекти да договорят различно по вид и стойност
разпределение на разходите за общите част, напр., поотделно изчисление за всеки
от етажите в сградата.
Отчитайки
предназначението на сградата - за търговска
дейност - и по аргумент от разпоредбата
на чл. 39
от Закона за собствеността, приложима
според § 5 от ЗУЕС , според която „съсобствениците могат да си поделят общата сграда по
етажи или части от етажи“, настоящият състав приема, че съсобствениците са в
правото си да решат по чл. 17 ал.3 от ЗУЕС, че разходите за поддръжка ( но не и
ремонт ) на общите части от даден етаж са само за сметка на собствениците на обекти на този етаж,
както е направено с т.1 от решението. Отново с оглед диспозитивния характер на
коментираната разпоредба обаче, съсобствениците са свободни и да определят
режим на разпределение на разходите за поддръжката, различен от законовия
такъв, нещо което е направено с приетия
на същото общо събрание Правилник за вътрешния ред на етажната собственост на
търговския комплекс; каза се , съгласно Правилника
разд.І, т.6,
разходите се разпределят пропоционално „на база процента от идалните части
от общите части„. Следователно, волята на съсобствениците е била разходите за
поддръжката на общите части на първия етаж да се поеме само от съсобствениците
на обектите на този етаж, пропорционално
притежаваните от тях идеални части от този етаж. Ответникът е бил представляван на
проведеното на 10.06.2010 г. общо събрание на съсобствениците, гласувал е да се
приеме правилника и не е обжалвал решението по реда, предвиден в чл. 40 от ЗУЕС. Според таблицата за техническите показатели на л. 59 от делото , която
съдът кредитира вкл. с оглед заключението на ВЛ, притежаваните от Д. 0,322 % от
общите части на сградата са приравнени
на 1.11 % от площта на прилежащите към ет.1 общи части, тоест, ответника
дължи 1.11% от общата сума на разходите.
Или, исковата претенция е
основателна до размер от 1.11% от общата сума от 143 128.54 лева , тоест до стойност от
1588.72 лева , като за разликата до пълния предявен размер от 1590.28 лева тя следва да се
отхвърли.
За пълнота , следва да се каже , че възражението за евентуално
некачествено плащане (тоест, че се търси плащане в полза на нелегитимирано като
кредитор лице ) е с характер на такова за забава на кредитора, което обаче,
дори да е основателно, не е правопогасяващо. Кредиторовата забава е само пречка
длъжника да бъде поставен в такава, респ.,
да се търси обезщетение за забавата , но не отрича възникването на
задължението или неговаат изискуемост след покана; така или иначе, исковата
молба служи за такава покана , а длъжникът има
и други способи да плати , извън тези, сочени от трето на спора лице.
Предвид
взетите от етажните собственици решения, без значение е дали общите части на
останалите етажи в сградата фактически могат да бъдат поддържани и/ или
управлявани отделно , а не се спори , че сумата от 143 128.54 лева е само стойността на разходите ,
направени за поддръжката на ет. 1 от сградата ( напр,. отсъства разход за
поддържката на асансьорите и ескалаторите в сградата, плащането на какъвто е
решено да остане само за собствениците на обекти, до които достъпът се
осъществява чрез тези съоръжения).
Разноските се присъждат в тежест на
ответника, пропорционално.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на Сграда в режим на
етажна собственост – ТК „Форум” с ********************** , сумата от 1588.72
,лева - дължими разходи за стопанисване, поддръжка и управление на общите части
на първия етаж от сградата за периода от месец юни 2015 г. до месец май 2018
г., ведно със законната лихва от 04.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 8958/11.10.2018 г. по ч.гр.д. № 15912 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, IV граждански състав, като отхвърля иска над този размер –
до пълния предявен размер от 1590.28 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Сграда в режим на
етажна собственост – ТК „Форум” с адрес ********************************* ,
2284.75 лева разноски по двете
производства.
Решението подлежи на
обжалване пред състав на Окръжен съд гр.Пловдив, в срок от две седмици от
датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ