ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2901
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502979 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл. 248 ал.1 пр.1 и
чл.414 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК –
*********, чрез юрк. В. М. - С., за изменение на постановеното по делото
Определение № 10441/29.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 16122/2021г. по описа на
Районен съд – XIX гр.с. в частта за присъдените в полза на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Моли да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се уважи молбата за
неприсъждане на разноски по делото, а при условията на евентуалност моли
да бъде намалено от 325,84 лв. до размер от 50 лв.
Въззиваемата страна М. П. Ц., ЕГН – **********, чрез адв.Д. М.,
депозира писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
Пред Районен съд – Пловдив по ч.гр.д.№ 16122/2021г. от „Ай
1
Тръст“ ЕООД е подадена Молба по чл.248 от ГПК, с която се посочва, че
дължимото възнаграждение по заповедното производство възлиза на 50 лв.
Изтъква, че няма извършени процесуални действия, а се касае само за
подаване на възражение по образец, на осн. чл.414 от ГПК. Поддържа, че не е
приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и затова възнаграждението на адвоката не
следва да се определя от материалния интерес.
За да постанови атакуваното определение, Районният съд излага
основни съображения, че предмет на делото е предявен от „Ай Тръст“ ЕООД
иск по чл. 422 от ГПК против М. П. Ц.. Производството по делото е
прекратено поради отказ от иска. С оглед прекратяване на делото на адв. М.,
представител на ответника, е присъдено на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение в размер от 421,69 лв. по исковото
производство и сумата от 325,84 лв. по заповедното производство. Районният
съд аргументира, че не споделя възраженията на молителя срещу начина на
определяне размера на възнаграждението на адвоката, тъй като нормата на чл.
7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения посочва, че за процесуално представителство в производства
за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7 ал. 2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми.
С частната жалба на „Ай Тръст“ ЕООД се оспорват направените
правни изводи на Районния съд относно сумата 325,84 лв.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав счита, че
възраженията следва да се оставят без уважение. Съгласно чл. 7, ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за
процесуално представителство в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на чл. 7 ал. 2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми. От
съдържанието на нормата се достига до извод, че не се разграничават
процедурите по изготвяне на заявление по чл.410 от ГПК и по изготвяне на
възражение по чл.414 от ГПК, поради което и разпоредбата е относима и за
двата случая. Ето защо, може да се направи извод, че възнаграждение се
дължи и за подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
2
Въззивната инстанция намира, че следва да се остави без
уважение искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение
от 325,84 лв. до сумата 50 лв., тъй като, както се посочи по-горе, чл.7 ал.7 във
вр. с ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. регламентира минимума и затова
определянето на сума за възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 от ЗА под
указания минимален размер е недопустимо.
За пълнота на изложението се посочва, че жалбоподателят се е
позовал на съдебна практика, която няма задължителен характер.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да
се потвърди изцяло.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 10441/29.09.2022г. на Районен съд
– Пловдив, XIX гр.с., постановено по гр.д.№ 16122/2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3