Р Е Ш Е Н И Е
№134/22.2.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, осми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело №
68 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
Десета от АПК, във вр. с 24 и сл. от ЗАДС е образувано по жалба на „Биовет“ АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „***“
**, против Решение № РТД
3000-2395/271219/32-374201 от 27.12.2019г. на с.д. Директор на Териториална
Дирекция „Тракийска“ при агенция Митници.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения
административен акт, като се счита, че същият е постановен в нарушение на
материалния закон.
Сочи се, че в конкретния казус от съществено значение за разрешаване на
административния въпрос е целта, предназначението на отделената топлинна
енергия - дали същата се използва за отопление или за производствени нужди.
Твърди се, че в случая природния газ се използва единствено и само в
технологичните процеси за производство на лекарства и лекарствени вещества и
продукти- т.е. природния газ е енергиен носител при процеси на изпаряване и
стерилизация при ферментация и обработка на активни фармацевтични субстанции.
Иска се оспореното решението да бъде отменено. Иска се присъждане на
сторените по делото разноски.
Началникът на Митница Пловдив, ответник по жалбата, чрез процесуалния
представител началник- отдел в Агенция „Митници“ В. В. е на становище, че
същата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните
изводи, изложени в оспореното решение. Иска се жалбата да бъде оставена без
уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Излагат се
подробни съображения в писмено становище.
Решението
е съобщено на дружеството жалбоподател на 02.01.2020г., видно от представено по
делото известие за доставяне. Жалбата е подадена чрез административния орган,
издал акта, на 13.01.2020г.
При това положение, следва да се приеме, че жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административното
производство е започнало във връзка с извършена проверка на основание чл.21,
ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове /
ППЗАДС/.В изпълнение на разпоредително писмо рег.№ 32-186049/26.06.2019г. на
ЦМУ на Агенция „Митници“на 28.11.2019г.била извършена проверка в обекта на
жалбоподателя / регистрираното лице/“БИОВЕТ“АД във връзка с Удостоверение за
освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0146.Удостоверението
било издадено от началника на Митница Пловдив на основание чл.24б, ал.4 от
Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на 17.02.2014г. и било валидно към
момента на извършване на проверката. За извършената проверка бил съставен
Протокол № 3402 от 28.11.2019г.
Проверяващите са установили, че за нуждите си дружеството получава природен
газ в газообразно състояние с код по комбинираната номенклатура /КН/ 27112100,
освободен от облагане с акциз и използван в производство на пара и горещ
въздух, необходими за технологичните процеси при производство на лекарствени
продукти, вещества и др. и по- конкретно биовит 10 %, с код по КН **********;
тиловет пулвис и група лекарства с код по КН3004900000; тилозин тартарат и
група лекарства с код по КН **********; фийдовит бленд и група лекарства с код
по КН **********; копринен протеин с др. код по КН **********; гастрофарм и др
с код по КН **********; ванилин и етил ацетат с код по КН **********.
За целите на производство на топлинна енергия, освободеният от акциз краен
потребител използва природен газ, получаван от АГРС Синитево с доставчик
„БУЛГАРГАЗ“ ЕАД и „МЕТ Енерджи Трейдинг“ ЕАД по тръбопровод до АГРС Биовет.
Движението на енергийния продукт се осъществява основната площадка на
завода в когенерационна централа; парова централа; сушилни.
При проверката в обекта не е установено използването на природен газ за
други цели, освен производството на пара и директното му изгаряне с горелки при
сушенето и гранулирането на течна културална течност от ферментация в
разпращателни сушилни.
Дружеството било уведомено, че е започнало производство за прекратяване
действието на удостоверение на ОАКП, съгласно разпоредбите на чл.24е,ал.1,т.4б.“г“
от ЗАДС във вр. с чл.24,ал.2,т.4 от ЗАДСВ законоустановения 7 –дневен срок
дружеството е подало възражение срещу полученото уведомление.
Административният орган след като се е запознал с възражението го е намерил
за неоснователно, като е приел че природният газ се използва като енергиен
продукт за отопление независимо от крайното му предназначение. След като е
обсъдил възраженията на дружеството и ги е приел за неоснователни,
административния орган е издал и процесното Решение № РТД 3000-2395/271219/32-374201
от 27.12.2019г.
За да постанови този
резултат, административният орган е
приел, че „БИОВЕТ”АД, използва енергийният продукт за
производство на топлинна енергия под формата на пара, както и че
произведената енергия не попада в приложното поле на чл.24 ал.2,т.4 от ЗАДС.
В тази насока е формиран крайния извод, че енергийният продукт - природен газ с код по КН
27112100, за който дружеството е освободено от акциз, попада в определението за
гориво за отопление, съгласно чл.4, т.37 от ЗАДС, поради което не могат да
бъдат приложени разпоредбата на чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС.“ и е постановено
прекратяване действието на освободен от акциз краен потребител на “БИОВЕТ’АД.
По
делото е допуснато и прието заключение по съдебно техническа експертиза, изготвено
от вещото лице инж. Б..
Същото не е оспорено от страните и съдът го цени като безпристрастно и
компетентно изготвено.
Според вещото лице, технически, но и по смисъла на нормативната уредба в
страната, използвания на процесната площадка природен газ не е енергиен продукт
за отопление. Технически използваният на площадката природен газ не е с двойно
предназначение по смисъла на ЗАДС, чл. 4 т.10, нито се ползва в електролитни,
окислително- редукционни, металургични или минералогични процеси по смисъла на
ЗАДС, чл. 4 т.33 и т.33а. Логически
предвид чл. 4 т.37 от ЗАДС, по метода на изключването остава да се приеме, че
топлината /топлинната енергия/, добита на площадката чрез изгаряне на природен
газ се използва за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.
По делото е изготвена и съдебно- техническа експертиза с вещо лице П.Т.,
съгласно чието заключение протичането на цялостния технологичен процес в
предприятието е невъзможно без неговата непрекъсната целогодишна обезпеченост с
топлинна енергия под формата на пара. Произвежданата в „Биовет“ АД Пара се
използва за следните технологични дейности:
-осигурява стерилна среда във ферментаторите преди посев.
-осигурява стерилност на ферментаторите преди ферментационния процес;
-при процесите на обработка на културалната течност, сушенето и гранулиране
на продуктите.
Експертът счита, че топлинната енергия, получена от енергоизточник природен
газ се използва единствено и само за технологичния процес.
При
извършената проверка за валидност и законосъобразност на обжалвания акт,
настоящият съдебен състав установи, че той е издаден от компетентен орган, по
смисъла на чл.24б, ал.4 от ЗАДС, в законоустановената форма и при спазване на
административно производствените правила, но в противоречие с приложимите
материалноправните норми . Съображенията за това са следните :
Според чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС, освобождават се от
облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно
гориво или гориво за отопление. Определение
на понятието „енергиен продукт за отопление” се съдържа в чл.4, т.37 ЗАДС –
продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва
непосредствено, или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление
включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената
топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение за
цели по т.10 и т.33, или за цели, различни от моторно гориво, или гориво за
отопление. Заключенията на двете съдебно-технически експертизи са категорични,
че в случая използваният от жалбоподателя енергиен продукт-природен газ, не се
използва за моторно гориво или гориво за отопление, а участва единствено в
технологичния процес на предприятието по производство на лекарствени продукти,
лекарствени вещества, химически вещества и др. Добитата от природния газ
топлина, посредством преносима среда /пара, горещ въздух/ се полза само за
производствени нужди. Вещото лице Б. е категорично, че отоплението на сградния
фонд се осъществява с електрическа енергия посредством термопомпени инсталации
и с топлинна енергия от загрети отпадни технологични води, а подаването на
природен газ служи само за подгряване на въздух за технологични нужди.
В разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗАДС са посочени изчерпателно енергийните
продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т.4 е уредено, че
такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от
моторно гориво или гориво за отопление. С разпоредбата са транспонирани норми
от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003г. относно преструктурирането на
правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и
електроенергията. Така според чл.2, §1, „б“ от директивата терминът енергийни
продукти се отнася за продукти, които са с кодове по КН от 2701 до 2702 и от
2704 до 2715. Продуктът природен газ с код по КН 27112100 е в обхвата на
дефиницията. Според чл.2, §3, пр.1 от директивата когато енергийните продукти
са предназначени за използване, предлагани за продажби или използвани като
моторно гориво или гориво за отопление, различни от онези, за които в
настоящата директива е определено ниво за облагане с данъци, те се облагат в
зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за
отопление или моторно гориво. Следователно извън изрично предвиденото в нея
изключение разпоредбата определя, че когато един енергиен продукт е
предназначен, използва се или се предлага за продажба като гориво /моторно или
за отопление/, той следва да се обложи данъчно така, както би се обложило
съответното гориво. В чл.2, §4 от директивата се сочи, че нейните разпоредби не
се отнасят до б/ следните приложения на енергийни продукти и електроенергия: -
енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива
за отопление. От всички събрани по делото доказателства става ясно,
че енергийният продукт, природен газ с код по КН 2711 21 00, в процесния
казус участва в производствен процес за производство на лекарства и лекарствени
продукти, вещества химически вещества и др .
Законът
изчерпателно посочва кои са онези основания, при които органът притежава
законовото правомощие да постанови прекратяване на действието на вече издадено
УОАКП, в частност да приложи хипотезата на чл.
24е, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗАДС.
След като не е налице промяна нито в технологичния процес, нито в изискванията
за освобождаване от акциз, то не е възникнало основание за прекратяване на
удостоверението. В този смисъл е и трайната и непротиворечива
практика на ВАС, дори и след измененията на легалната дефиниция на енергиен
продукт в чл.4, т.37 ЗАДС /в сила от 01.01.2018/, послужили като формално
основание за издаване на процесното решение/ напр. Решение № 1086 от 28.01.2021
на ВАС по адм. д. № 7615/2020 г., решение № 15876 от 22.12.2020 на ВАС по адм.
д. 9532/2020 г. I о., решение № 15563 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. 8083/2020 г. и мн.
други. /
Неоснователен е доводът, че оспореното решение е нищожно
на основание чл. 177 ал.2 от АПК, като противоречащо на влязло в сила съдебно
решение № 232 от 09.01.2014 по адм. д. 3202/2013 на ВАС. Оспореното в
настоящото производство решение е мотивирано от настъпили промени в действащото
акцизно законодателство, вследствие на които ответникът претендира, че
ползвателят на ОАКП № BG 00300E0146 вече не отговаря на условията за ползване на
удостоверението. В този смисъл, съдът не констатира обжалвания административен
акт да е в противоречие с влязло в сила съдебно решение и на това основание да
е нищожен.
При изложените данни изводът е, че оспореният
административен акт страда от порока материална незаконосъобразност –
отменително основание по чл.146, т.4 АПК, защото е издаден при неправилно тълкуване
и прилагане на разпоредбата на чл.24, ал.2, т.4 във връзка с чл.4, т.37 ЗАДС.
Поради това той подлежи на отмяна .
С оглед изхода на
спора и при своевременно заявеното искане на жалбоподателя се следват
разноските по делото – общо 2652,50 лв., от които 50 държавна такса, 2102, 50 лв. депозити за
съдебно- технически експертизи и 500 лв. адвокатски хонорар.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Биовет“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „***“ **, против Решение № РТД
3000-2395/271219/32-374201 от 27.12.2019г. на с.д. Директор на Териториална
Дирекция „Тракийска“ при Агенция Митници.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Тракийска“ – Агенция „Митници“ да заплати на „Биовет“ АД с
ЕИК *********, сума в размер на 2652,50 лв. / две
хиляди шестотин петдесет и два лева и петдесет стотинки/ разноски по водене на
делото.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му с касационна жалба пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 893 от 01.02.2022г. на ВАС - София, Осмо отделение по АД № 4997/2021г. -
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 22.02.2021 г. по адм. дело № 68/2020г. по описа на
Административен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „Биовет“ АД, гр. Пещера с ЕИК ******, съдебни разноски за касационна съдебна инстанция в размер на 500
/петстотин лева/.
Решението е
окончателно.