Р Е Ш
Е Н И Е
№261602/9.12.2020г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тридесети октомври, през две хиляди и
двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна
Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Михайлов
гр. дело № 6706 по описа на
Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 213 КЗ (отм.) приложим на осн.
§22 КЗ, по реда на чл. 422 ГПК от Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу А> „П.И.”, ЕИК *********, със
седалище *** представлявана
от Областна пътно управление ***, ЕИК *************,
с адрес на управление *** за приемане за установено
в отношенията межда страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от
1076,46 лева,
представляващо заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение, по което е образувано щета № 2401-1261-15-401508 във връзка с настъпило на 06.02.2015г. ПТП на
път ІІ-29, на 22 –ри км. при
разклона на село Н., Община А. , Област В., при което на л.а.
марка „БМВ“, модел „****“ са нанесени имуществени
вреди по предна лява и задна
лява гуми с пробити джанти, накрайник на кормилна
щанга и носач, вследствие преминаване през необезопасена дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва
от дата на
депозиране на заявлението в съда – 17.09.2019г.
до окончателно
изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.10.2019г.,
по ч.гр. дело №53104/2019г. на СРС.
В исковата
молба се излагат твърдения, че на 06.02.2015г. ПТП на
път ІІ-29, на 22 –ри км. при
разклона на село Новаково, община Аксаково е настъпило ПТП вследствие преминаване през необезопасена дупка на пътя, при
което е увредено МПС застраховано при ищеца по застраховка
„Каско на МПС“, която е обективирана в застрахователна полица № ************
Твърди, че на застрахованото лице е изплатено обезщетение в размер на 1076,46 лева,
поради което и доколкото ответникът стопанисва съответният пътен участък насочва
регресното си вземане към него.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявеният иск по основание и размер. Счита, че не е регистрирана
по надлежния начин настъпилата щета.Не се оспорва,
че процесният участък от пътя
се подържа от АПИ чрез ОПУ – Варна.Оспорва механизма на осъществяване на вредите досежно
увреденото МПС, което е застраховано при ищеца, както и протокола за ПТП в който е посочен механизма на настъпване
на тези вреди.
Излага възражения, като оспорва наличието
на необезопасена дупка на пътното
платно в този участък от републиканката
П.И.. Сочи, че участъкът
е бил обезопасен с табели, които са
указвали на водачите на МПС възможни неравности по пътя, респ.
скоростта на движение е била ограничена до 60 км/ч. В евентуалност излага възражения за съпричиняване, като
посочва, че водача на уреденото
МПС не се е съобразил с ограниченията по пътя, като
се е движил със скорост, която
е била неподходяща за състоянието на пътната настилка.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от третото
лице – помагач на ответника, който
оспорва предявеният иск по основание
и размер. Излага възражения, че разклона на ************ се намира на
23-ти км.,
а на 22 –ри км. се намира черен път.Счита,
че дружеството е изправна страна, като същото не
носи отговорност на настъпилите вреди.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Представен по делото е договор за застраховка
„Каско“ на МПС, оформен в застрахователна полица № *************, от който се
установява, че л.а. марка „БМВ“, модел
„530Д“, рег. № ****** ХС е застрахован при ищеца в качеството му на
застраховател за периода 15.03.2014г.-14.03.2015г.
Представен по делото е протокол за ПТП от
06.02.2015г. съставен от служител на ОД на МВР – Варна, от който се
установява,че на така посочената дата на път ІІ-29 посока от гр. Добрич към гр.
Варна, на около 1 км. от разклона на село Новаково е реализирано ПТП, при което
МПС марка „БМВ“, модел „530Д“, рег. № ******
ХС преминава през дупка на пътното платно, при което настъпват вреди на предна
и задна леви гуми.
Изготвен е доклад по щета № 2101-1261-15-401508/1, в
който се посочва, че стойността на вредите вследствие на ПТП осъществено на
06.02.2015г. от МПС марка „БМВ“, модел
„530Д“, рег. № ****** ХС възлизат на 1096,46 лева.
Представено е платежно нареждане от 04.03.2015г., с
което ищецът в качеството му на застраховател е осъществил заплащане на сумата
от 1076,46 лева на собственикът на
увреденото МПС марка „БМВ“, модел
„530Д“, рег. № ****** ХС.
Представен е договор №22/30.05.2011г. за възлагане
на обществена поръчка за поддържане на 712,300 км. от републикански пътища,
стопанисвани от АПИ – ОПУ Варна, по който ответникът е възложител, а изпълнител
е ДЗЗД „Североизток ГРУП“, в което дружество изпълнители на възложеното са
„Пътно строителство“ АД, „И.“ ЕООД и „Пътища и мостове“ ЕООД. Към договорът е
представен и списък на републиканските пътища, сред които е и път №ІІ-29 (Аксаково
– о.п. Добрич), който участък е с дължина 34 км.
Прието по делото е заключение по съдебно –
автотехническа експертиза на в.л. А.В., в което се посочва, че причинените увреждания, които са констатирани по
МПС са вследствие на преминаване на колелата през препятствие, каквото би могло
да бъде ръба на дупка на пътното платно и изкачването на колелата при
излизането от нея обратно на пътната настилка, както и че щетите възлизат на 1
402, 58 лева.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетелят У..
Посочва, че в участъкът, в който е управлявал МПС пътят е бил в дупки по
платното за движение вследствие извършване на предполагаема ремонтна дейност.
Липсвали знаци обозначаващи точния участък подлежащ на ремонт. Сочи, че е
управлявал л.а. със скорост около 40-50 км/час. Свидетеля е възприел наличието
на множество дупки на пътното платно, но не може да установи точно от коя е станало самото ПТП. Уведомил е
Пътна помощ, която е пристигнала на
място на инцидента и л.а. е бил репатриран от мястото на произшествието. Вследствие
от извършен оглед от страна на ищеца е съставен протокол за ПТП №
1302935/06.02.2015г.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм)., приложим на осн.§22 ПЗР на КЗ регламентира правото на застрахователя да
встъпи в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата, с плащане на
застрахователното обезщетение, до размера
на платеното и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят встъпва в тези права, които обезщетения от него пострадал
има срещу делинквента.
От анализа на представите по делото писмени доказателства
съдът приема, че между ищеца в качеството му на застраховател и собственикът на
л.а. марка „БМВ“, модел „530Д“, рег. № ******
ХС е възникнало
валидно застрахователно правоотношение по договор „Каско“ на
МПС, което е оформено в застрахователна полица № *************, за периода 15.03.2014г.-14.03.2015г. От представения по
делото протокол за ПТП, съставен от служител на ОД на МВР - Варна от
06.02.2015г. се установява, че на така посочената дата в път №ІІ-29, посока на
движение от гр.Добрич към гр.Варна, в района на село Новаково е реализирано
ПТП, при което застрахованото при ищеца МПС е преминало през дупка на пътното
платно, вследствие на което на предна и задна леви гуми на последното са
настъпили увреждания.С оглед изложените от ответника възражения за механизма на
настъпване на вредите съдът посочва, че протоколът за ПТП от 06.02.2015г.
е съставен от длъжностно лице
на МВР в кръга на службата му
и по установените форми и ред. По смисъла
на разпоредбите на чл.179, ал.1 ГПК той е официален документ и съставлява доказателство за изявленията пред органа на
МВР и за извършените от него и пред
него действия. Ответникът, на който се
противопоставя този протокол, може на основание чл.193 ГПК, да оспори истинността
му, като заяви, че той
е неавтентичен или че е неверен. Такова оспорване
от страна на ответника не
е направено. С оглед на това
съдът приема за надлежно установени
удостоверените в протокола факти досежно механизма
на настъпилото ПТП с л.а. на посочената
дата и място, както и причинените на автомобила материални
щети. Механизмът на вредите, така както същите са причинени на
увреденият л.а. се потвърждава от заключението на назначената и прието по
делото съдебно – автотехническа експертиза на в.л. В., което се кредитира от
съда като обективно и компетентно дадено. Категорично експерта посочи,че при
преминаване на л.а. през намираща се на пътното платно дупка се предизвиква
разкъсване на външният борд на автомобилната гума, при което се получава разхерметизиране, вследствие на което гумите са
неизползваеми. Преминаването води и до
увреждане на джантите на автомобила, респективно увреждане и в ходовата част на
автомобила, като се повреждат съответно заден тампон на преден долен носач и
кормилен накрайник. Посоченото като механизъм на осъществяване на вредите е в
унисон със заявеното от свидетелят У., който в качеството си на водач на
увреденият автомобил посочи, че е преминал през дупка на пътното платно, което
е имала остри ръбове, като през време на ПТП – то е поддържал скорост на
движение от около 40- 50 км/час. Тези показания на свидетеля не се опровергават
от останалият по делото доказателсвен материал, а
напротив същите подкрепят посоченото както в протокола за ПТП, съставен от
служител на ОД на МВР – Варна, така и от заключението на назначената по делото
съдебно – автотехническа експертиза. Като краен извод съдът посочва, че вредите
на увреденият МПС са настъпили по начин посочен в протокола за ПТП, при което
възражението на ответника досежно механизма на настъпване на вредите е
неоснователно.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване при
твърдения, че водачът на увредения и застрахован при ищеца МПС е превишил допустимата
скорост за движение към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Съдът по този повод изслуша свидетеля У., който изрично посочи, че повърхността
на целия пътен участък в този район е бил осеян с
дупки по пътното платно, като през време на реализиране на ПТП, водачът е
управлявал л.а. със скорост не по-висока от 40- 50 км/час.Не се установява,
превишаване на максимално допустимата скорост на движение, не се установява и
от доказателствата по делото в този пътен участък да е временно реализирана
организация за движение на ППС, която да предвижда скорост на движение по ниска
от тази, с която водачът на увреденото МПС е управлявал същото към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Само и единствено ако бъде доказано
виновно поведение на водача, който с действията си е спомогнал за реализиране
на вредата, респ. с действията си е увеличил вредоностния
резултат спрямо увредената вещ, то само в този случай съдът може да определи
степен на съпричиняване. В настоящата хипотеза възраженията на ответника за
наличие на съпричиняване останаха недоказани.
От представеният по делото договор
№22/30.05.2011г. за възлагане на обществена
поръчка за поддържане на 712,300 км. от републикански
пътища, съдът приема, че ответникът в качеството му на
възложител е възложил на ДЗЗД „Североизток
ГРУП“, в което дружество изпълнители на възложеното са „Пътно строителство“ АД, „И.“ ЕООД
и „Пътища и мостове“ ЕООД дейност по
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановително) на
съответната част от републиканската пътна мрежа, съобразно чл.1 от Договора, в
която се намира и процесния участък, където е реализирано ПТП със
застрахованият при ищеца л.а.Третото лице помагач „И.“ ЕООД е част от дружеството, на което е възложена
дейността по поддръжка на пътният участък на път ІІ-29, което се установява от
списъка към договора за възлагане на обществена поръчка за поддръжка на пътища
част от републиканската пътна мрежа.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване на определена работа, за вредите, причинени
от изпълнителя при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае
се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни
действия или бездействия,
която
има обезпечително - гаранционна функция.
За
да се ангажира отговорността на ответника, на това основание, в
тежест на ищеца е да установи наличие на вреди, причинени виновно от лице, на което
ответника е възложил поддръжката на пътната настилка. Вредите следва да са причинени при или по повод
изпълнението, а вината
на делинквента се предполага до
доказване на противното.
Съобразно разпоредбата на чл. 30, ал.1 ЗП, АПИ осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. Не се оспорва от
ответника обстоятелството, че участъка на който е осъществено ПТП е част от
републиканската пътна мрежа, поради което поддръжката на участъка следва да се
осъществява от ответника, който от своя страна е възложил тази дейност на ДЗЗД „Североизток ГРУП“, съдружник в което
е и третото лице – помагач на ответника.
Фактическият
състав на деликта, предвиден в чл.
49 ЗЗД, е осъществен, а от приобщените писмени доказателства се установява
репарирането на щетата от страна на застрахователя.Ищецът в качеството му на
застраховател е изплатил на собственикът на увреденото МПС застрахователно
обезщетение, което не превишава размера на щетата определена към момента на
реализиране на застрахователното събитие. По отношение установяване на
последното обстоятелство съдът назначи съдебно – автотехническа експертиза, в
заключението на която вещото лице посочи, че размера на обезщетението за
настъпилите вреди към момента на реализирането им възлиза на 1402,58 лева, като
тези изчисления са на база средно – пазарни цени към този момент.
С оглед изложеното следва да бъде посочено, че доколкото
се установи надлежно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увреденото МПС, настъпване на застрахователно събитие в рамките
на действие на договора за застраховка, изплащане на застрахователното
обезщетение на застрахованото лице, съответно отговорност на ответното
дружество да осъществява дейност по ремонт и поддръжка на пътния участък, в
който е реализирано процесното ПТП, то следва че така предявеният иск е
основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на
разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, от които 25
лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. В
исковото производство следва да бъдат присъдени разноски в размер на 455 лева,
от които 25 лева доплатена държавна такса в исковото производство, 330 лева
сторени съдебно – деловодни разноски по назначената съдебно – автотехническа
експертиза и призованият за разпит свидетел в съдебно заседание, както и 100
лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1, вр. ал.5 ГПК вр. чл. 25 и чл. 26 НЗПП.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че А> „П.И.”, ЕИК *********, със седалище
*** представлявана от Областна пътно управление ***, ЕИК *************, с адрес
на управление *** дължи на Л.И.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 1076,46 лева, представляващо заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение, по което е образувано щета № 2401-1261-15-401508 във връзка с настъпило на 06.02.2015г. ПТП на
път ІІ-29, на 22 –ри км. при
разклона на село Н., Община А. , Област В., при което на л.а.
марка „БМВ“, модел „****“ са нанесени имуществени
вреди по предна лява и задна
лява гуми с пробити джанти, накрайник на кормилна
щанга и носач, вследствие преминаване през необезопасена дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва
от дата на
депозиране на заявлението в съда – 17.09.2019г.
до окончателно
изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.10.2019г.,
по ч.гр. дело №53104/2019г. на СРС, на осн. чл. 213 КЗ (отм.) приложим на осн.
§22 КЗ, по реда на чл. 422 ГПК.
Осъжда А> „П.И.”, ЕИК *********, със
седалище *** представлявана
от Областна пътно управление ***, ЕИК *************,
с адрес на управление *** да заплати на Л.И.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, от
които 25 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство, както и сумата от 455 (четиристотин петдесет и пет) лева, от които 25 лева доплатена
държавна такса в исковото производство, 330 лева сторени съдебно – деловодни
разноски по назначената съдебно – автотехническа експертиза и депозит за
призованият за разпит свидетел в съдебно заседание, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, на осн.
чл. 78, ал.1, вр. ал.5 ГПК вр.
чл. 25 и чл. 26 НЗПП.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на
ответника: „И.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :