№ 89
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 202*********** по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20084310/01.04.2021 г. по гр.д. № 28290/2020 г. по описа
на СРС, 59 състав са отхвърлени предявените от Ц.Т. Ц. искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 224 от
КТ против „Диагностично – консултативен център ** – София“ ЕООД за
признаване на уволнение, извършено със Заповед № 65/29.06.2020 г., връчена
на 29.06.2020 г. на Изпълнителния директор на „Диагностично –
консултативен център ** – София“ ЕООД и поправка на основанието за
уволнение в трудовата книжка и заплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2170,38 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба з
01.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за заплащане на
обезщетение за неспазено предизвестие от 220, ал. 1 от КТ в размер на 305
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
01.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 174,07
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
1
01.07.2020 г. до окончателното плащане на вземането като неоснователни.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
25077869/05.05.2021 г. (пощенско клеймо от 07.06.2021 г.), подадена от Ц. Т.
Ц., в която се поддържат възражения за неговата неправилност. Въззивника
поддържа, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил
разпоредбата на чл. 333 от Кодекса на труда и е пренебрегнал напълно
установените обстоятелства, свързани с ползваната от ищцата закрила.
Неправилно били възприети само доводите на ответника, но не и тези на
ищцата, като не били обсъдени всички събрани по делото доказателства.
Съдът не бил обсъдил периодът, в който е останала без работа, като
произволно се твърдяло, че била обезщетена от ответника за платения отпуск.
Били пропуснати обаче, две обстоятелства, а именно, че работодателят не е
изплатил пълния размер на платения отпуск, като оставали още 6 дни, които
не са заплатени и за тях се дължало претендираното обезщетение в размер на
174,06 лева. Работодателят дължал и обезщетение за времето, което е
останала без работа за периода от 23.04.2020 г. до 10.08.2020 г. в размер на
2170 лева. Не било съобразено заключението на вещото лице, което било по
поръчка на съда. Били допуснати и нарушения на процесуалните правила, тъй
като неправилно съдът бил направил опит да раздели предявените искове, бил
направен неразбираем доклад, изготвената експертиза била укрита и въпреки
това делото не било пренасрочено. Моли обжалваното решение да бъде
отменено/обезсилено и да бъде постановен нов правилен и законосъобразен
акт, с който да се разгледа спора по същество, като се признаят за
основателни и доказани заявените искови претенции, за които ответника да
бъде осъден да заплати в тяхната цялост, съобразно изготвената ССЕ и
размера, определен от вещото лице.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба вх. № 25118785/15.07.2021 г., подаден от въззиваемия „Диагностично –
консултативен център ** – София“ ЕООД, с която поддържа доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Посочва, че в първоинстанционното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
свързани с отказ за разглеждане на делото по реда на чл. 310 от ГПК, с
доклада на делото. Поддържа, че правилно съдът е приел за установено, че
трудовият договор, който е прекратен на основание чл. 71 от Кодекса на
труда в срока за изпитване, както и че ищцата не може да се ползва от
2
защитата предвидена в чл. 333 от Кодекса на труда. Правилно били
отхвърлени и исковете за заплащане на обезщетение за оставане без работа,
както и за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие, както
и за неползван платен годишен отпуск. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира направените по делото разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 28290/2020 г. по описа на СРС, 59 състав е
образувано по искова молба, подадена от Ц.Т. Ц., с която са предявени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от
Кодекса на труда, чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 224 от Кодекса на
труда против „Диагностично – консултативен център ** – София“ ЕООД.
Ищцата твърди, че между страните е сключен трудов договор №
305/02.12.2019 г. и Анекс към него № 14/01.01.2020 г., който е сключен на
основание чл. 70 и чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труд Съгласно т. 2, предл.
1-во от договора бил определен шестмесечен срок за изпитване в полза на
работодателя, като в т. 2, предл. 2-ро бил определен и едномесечен срок за
предизвестие от двете страни. Твърди, че с решение на НЕЛК №
0179/29.01.2019 г. е била освидетелствана със злокачествено заболяване, за
което работодателят бил уведомен при назначаване на ищцата на работа.
Твърди, че със Заповед № 001/23.04.2020 г. на основание чл. 71, ал. 1 от
Кодекса на труда ответникът прекратил трудовото правоотношение, с което
нарушил съществени изисквания на Кодекса на труда и трудовия договор, а
именно не била спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда,
тъй като не било изискано предварително решение на Инспекцията по труда,
както и не бил спазен предвидения срок за предизвестие за прекратяване на
трудовия договор. Твърди, че не било изплатено обезщетение за неспазения
срок за предизвестие, както и обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 6 дни в размер на 174,07 лева. Твърди, че след прекратяване на
трудовия договор останала без работа за период от 6 месеца. Моли да бъде
признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със Заповед №
3
001/23.04.2020 г. на изпълнителния директор на „Диагностично –
консултативен център ** – София“ ЕООД, да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност „лекар – специалист вътрешни болести“,
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за оставане без работа за
период от 6 месеца от незаконното уволнение, определено въз основа на
получаваното основно месечно възнаграждение в размер на 305 лева или
сумата 2170,38 лева за периода от 23.04.2020 г. до 10.08.2020 г. (уточнение,
направено с въззивната жалба), да заплати сумата от 305 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, както и
сумата от 174,07 лева – обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 6
дни, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
исковата молба до окончателното им плащане, както и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
„Диагностично – консултативен център ** – София“ ЕООД, с който оспорва
предявените искове. Поддържа, че работодателят е упражнил правото да
прекрати трудовото правоотношение в уговорения с трудовия договор срок за
изпитване. Излага съображения за неприложимост на разпоредбите, свързани
със закрилата по чл. 333 от Кодекса на труда, както и че не намира
приложение и разпоредбата на чл. 328, ал. 1 във връзка с чл. 326, ал. 2 от
Кодекса на труда – за спазване на срок на предизвестие. Оспорва предявения
иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа, както и за неспазен
срок на предизвестие. Поддържа, че неоснователен се явява и искът за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск като
поддържа, че на ищцата е платено такова в по-голям от дължимия размер.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като претендира направените
по делото разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
които се установява следното:
Не е спорно между страните, а и се установява, че на 02.12.2019 г.
между „Диагностично – консултативен център ** – София“ ЕООД и Ц. Т. Ц. е
сключен трудов договор № 305/02.12.2019 г., по силата на който ищцата е
приела за изпълнява длъжността „лекар – специалист вътрешни болести“. В т.
4
2 от договора страните са уговорили на основание чл. 70 от Кодекса на труда,
че той се сключва за неопределено време с първоначален срок за изпитване от
6 месеца в полза на работодателя. Уговорено било, че срокът за предизвестие
е 1 месец. В т. 4, б. „б“ е посочено, че основният платен годишен отпуск по
чл. 155 от КТ е 20 дни и допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал.
1, т. 2 от Кодекса на труда – само, когато имало ненормирано работно време.
Договорът есключен за непълно работно време при продължителност на
работния ден от 4 часа за пет дни в седмицата.
С Допълнително споразумение към трудовия договор № 14/01.01.2020
г. страните са уговорили основно месечно възнаграждение в размер на 305
лева, както и с т. 2 е посочено, че основният платен годишен отпуск е от 20
дни и няма допълнителен платен отпуск по чл. 156 от Кодекса на труда.
Със Заповед № 001/23.04.2020 г. на Управителя на „Диагностично –
консултативен център ** – София“ ЕООД на основание чл. 71, ал. 1 от
Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение с Ц. Т. Ц. на
длъжност „лекар, вътрешни болести“. В мотивите на заповедта е посочено, че
договорът се прекратява във връзка с уговорения изпитателен срок от 6
месеца в полза на работодателя.
Установява се, че с Решение на НЕЛК № 0179 от 20.01.2019 г. на Ц. Т.
Ц. е определена трайна неработоспособност от 80 % заради злокачествено
новообразувание на млечната жлеза.
При извършена констатация по трудова книжка на Ц. Т. Ц. в съдебно
заседание, проведено на 12.03.2021 г., се установява, че ищцата е започнала
работа по трудово правоотношение с друг работодател, считано от 10.08.2020
г.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установява, че
времето през което Ц.Ц. е останала без работа поради уволнението размерът
на обезщетението е в размер на 2170,38 лева, обезщетението за неспазен срок
на предизвестието е в размер на 361,73 лева, а размерът на обезщетението за
неползван платен годишен отпуск за 6 дни е в размер на 174,06 лева. В
съдебно заседание, проведено на 12.03.2021 г. вещото лице е заявило, че
сумата от 174,06 лева е платена на ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
5
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ, когато работата изисква да
се провери годността на работника или служителя да я изпълнява,
окончателното приемане на работа може да се предшества с договор със срок
за изпитване до 6 месеца. До изтичане на срока страната, в чиято полза е
уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Установява се от
събраните по делото доказателства, че страните в настоящото производство
са уговорили срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.
Срокът за изпитване е започнал да тече от 02.12.2019 г., когато ищецът
е постъпил на работа (обстоятелство, което не е спорно между страните).
Установява се, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от
работодателя на 23.04.2020 г., когато на ищеца е връчена заповед, изходяща
от работодателя. Законосъобразността на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото в нея основание е поставена в
зависимост от това волеизявлението на работодателя да е направено в
уговорения срок, който не може да бъде по дълъг от 6 месеца. При определяне
на това, кога е изтекъл срокът на изпитване се прилагат общите правила на
гражданското право, доколкото Кодексът на труда не съдържа специални
правила във връзка със сроковете. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, когато срокът се брои по месеци (както
е в конкретния случай), той изтича на съответното число на последния месец.
Следователно и доколкото 6-месечният срок е започнал да тече на 02.12.2019
г., то той би следвало да изтича на 02.06.2020 г., като към този срок следва да
се добави и времето, в което служителят е ползвал разрешен отпуск. Съдът
намира, че работодателят е упражнил законосъобразно правото си да
6
прекрати трудовото правоотношение в срока за изпитване. Без правно
значение е обстоятелството дали по отношение на ищцата Ц. Т. Ц.
съществуват обстоятелства, които обосновават закрила при уволнение по
смисъла на чл. 333 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 333 от КТ закрилата при
уволнение се прилага единствено в изрично посочените хипотези, като
прекратяването на трудовия договор на посоченото в заповедта основание не
е сред тях.
Освен това, прекратяването на трудовото правоотношение на основание
чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда не изисква от работодателя да отправи
предизвестие. В текста на този законов текст изрично е посочено, че
договорът се прекратява без предизвестие.
Предвид на изложеното, уволнението е законосъобразно и предявеният
иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е неоснователен. Доколкото
основателността на този иск е предпоставка за уважаване и на обективно
съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ – за възстановяване на заеманата преди
незаконното уволнение длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение, то те са неоснователени и
правилно първоинстанционният съд ги е отхвърлил.
Неоснователни се явяват и доводите във въззивната жалба за
неправилност на решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск по
чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда
страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с
предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения
срок на предизвестието. Доколкото при упражняване на правото да прекрати
трудовото правоотношение в срока за изпитване законът не изисква да бъде
отправено предизвестие до работника или служителя, то предявеният иск се
явява неоснователен само на това основание и първоинстанционният съд
правилно е отхвърлил предявения иск.
Неоснователни са и съображенията на въззивника Ц. за неправилност на
постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно този законов текст при
7
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176,
правото за който не е погасено по давност, като размерът на обезщетението се
изчислява по реда на чл. 177 от Кодекса на труда към датата на прекратяване
на трудовия договор. От сбраните по делото доказателства се установява, че
със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е определено, че
на ищцата следва да бъде платено обезщетение за 12 дни или 348,14 лева,
като тази сума не е спорно между страните, а и се установява от събраните по
делото доказателства е платена на ищцата на 28.05.2020 г. Вещото лице от
съдебно-счетоводната експертиза е заявило, че претендираната сума от 174,06
лева е платена изцяло. Видно от заключението на експертизата е, че вещото
лице е определило само размера на обезщетението за 6 работни дни, но не е
установил, че сумата е дължима. Следователно и доколкото не е спорно, че на
ищцата е платена сума в претендирания размер на основание чл. 224 от
Кодекса на труда, то и предявеният иск се явява неоснователен.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника Ц. Т. Ц. следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемия сумата от 400 лева, представляващи
направени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20084310/01.04.2021 г. по гр.д.
№ 28290/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ц. Т. Ц., ЕГН-
**********, от гр. София, кв. Редута, ул. ***** да заплати на „Диагностично
– консултативен център **- София“ ЕООД, ЕИК – ****, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. **** сумата от 400
8
лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в частта по
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 225,
ал. 1 от Кодекса на труда в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9