РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Враца, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20231400500172 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивни жалби,
подадени от М. К. Г., ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез адв. Б. Ц., АК -
Монтана, против решение № 449/04.11.2022 г., допълнено с решение №
519/19.12.2022г., постановени по гр. дело № 928/2022 г. по описа на Районен
съд гр. Монтана, с които e осъдена да заплати на ,,Кали” ЕООД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К. В. А., сумата
1276,80 лв., от които 1020,00 лв. стойност на извършени дейности по
организация и провеждане на погребение на 09.12.2020 г. на О. К. Г.,
притежавал ЕГН **********, починал на 08.12.2020 г. в гр.Монтана, Акт за
смърт № ***/08.12.2020 г., съставен в гр.Монтана, включително стойност на
закупени стоки, и 256,80 лв. заплатени със собствени средства на ,,Кали”
ЕООД такси към трети лица, както и сумата 52 лв. деловодни разноски по
делото за внесена държавна такса; оставени са без разглеждане като
процесуално недопустими направените от ответницата възражения за
прихващане с насрещни вземания за неимуществени вреди срещу ,,Кали”
ЕООД за сумата 1 500 лв., причинени й от служител на дружеството на осн.
чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вследствие на отправените обидни думи, че се
,,прави на луда, за да не плати“, изразяващи се в засягане на честта,
1
достойнството, доброто й име, неприятни изживявания, стрес, дискомфорт,
чувство на яд и омерзение, и за сумата 1500 лв., причинени й, вследствие на
бездействия на ищеца и предявената от същия искова молба, за която не е
станала причина, предвид на гореизложените обстоятелства, с твърдения,
уронващи доброто й име, в нарушение на закона били изнесени нейни данни,
както и на починалия й съпруг, поради което непрекъснато се връщала към
спомените за онзи ужасен момент, което й причинява непрекъснат
психически дискомфорт и неприятни изживявания, мъка, тъга, възмущение.
С първата от жалбите жалбоподателката-ответница оспорва решение №
449/04.11.2022 г., като неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Твърди, че изводите на съда, че всички посочени в заявката дейности са
реално заявени от нея, са явно необосновани, противоречат на установената
по делото фактическа обстановка, направени са при превратно тълкуване на
доказателствата по делото, противоречат на закона и формалната логика.
Поддържа, че необосновано и незаконосъобразно съдът е приел, че не било
спорно, че тя и ищеца се договорили „по възлагане от ответницата съгласно
заявка от същата дата”, тъй като категорично, своевременно и неколкократно
е оспорена въпросната „заявка”, която не е виждана от нея, нито е подписана
от някого към 08.12.2020 г., а впоследствие само от служител на ищеца.
Посочва, че съдът необосновано е кредитирал показанията на свидетелите М.
и Х. като „преки, логични и последователни” и незаконосъобразно е тълкувал
разпоредбата на чл.172 ГПК. Счита, че показанията на служителите на ищеца
са избирателни и именно с оглед правните отношения помежду им депозират
показания в услуга на каузата на ищеца и не са обективни; показанията им са
както взаимнопротиворечиви, така и са в противоречие един на друг и са в
пълен дисонанс с показанията на останалите свидетели по делото. Изтъква, че
показанията на посочените от нея свидетели са обективни, последователни,
логични и непротиворечиви, че е необоснован и незаконосъобразен извода на
съда, че свидетелите В. и П. не са преки очевидци и показанията им се
ползват с ниска доказателствена стойност. Твърди, че съдът е преиначил
свидетелските показания на посочените от нея свидетели, обсъждал е
избирателно само части от тях, като е игнорирал друга част относно
релевантни за спора факти, тъй като са нейни близки роднини. Поддържа, че
не е ясно на какво основание съдът е приел, че стойността на услугите е
такава, след като за цени не са говорили и е заличена допуснатата съдебно-
икономическа експертиза, както и че ищецът не е доказал и получаването на
покана за плащане от нея, защото такава няма. Посочва също, че
незаконосъобразно е оставено без разглеждане възражението й за
прихващане, като неликвидно такова, което следва да бъде установено по
исков ред, но не и чрез възражение - този извод противоречи както на закона,
така и на Тълкувателно решение № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. на ОСГК на
ВКС. Моли съда, да отмени атакуваното решение и постанови ново по
съществото на спора, с което отхвърли изцяло предявения иск, като й
2
присъди всички направени в производството разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна-ищец ,,Кали” ЕООД,
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К. В.
А., чрез адв. М. М. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва
като неоснователна въззивната жалба. Твърди, че въз основа на
законосъобразно събрания доказателствен материал по делото, съдът
правилно е изследвал и установил фактическата обстановка и правилно е
приложил относимите материалноправни норми към установените факти по
делото, за да достигне до правилния и обоснован краен извод за
основателност на предявения иск, както и за неоснователност на направените
възражения за прихващане. Поддържа, че при оценка на събраните гласни
доказателства съдът не е нарушил нормата на чл. 172 ГПК и правилно е
кредитирал показанията на свидетелите на ищеца, защото макар и да се
намират в служебна зависимост от ищцовото дружеството, техните показания
не следва да бъдат автоматично изключени само на това основание. Намира,
че от техните показания е установено по безспорен начин, че всяка една от
заявените услуги по заявката за погребение е била поискана от ответницата,
като тези свидетели имат преки и непосредствени впечатления за това, както
и че ответницата не се е интересувала и не е знаела каква е стойността на
погребението. Посочва, че възражението на ответницата, че не е заявила
услугите по заявката за погребение не отговаря на обстоятелствата по делото
и противоречи на житейската и правна логика. Изтъква, че сключеният между
страните договор има характеристиките на договор за изработка и договор за
поръчка, при които законът допуска отклонение от поръчката, което в случая
е в интерес на ответницата, тъй като е гарантирано качеството на услугата.
Счита, че единствената причина ответницата да твърди, че не е поръчвала
съответните дейности по организиране и провеждане на погребението, е
избягване на плащането им, възползвайки се от липсата на подписан от нея
документ, удостоверяващ волята й. Твърди, че в интерес и на двете страни е
да имат писмен документ, удостоверяващ действителната им воля, и липсата
на такъв не следва да се тълкува във вреда на която и да е от страните. На
следващо място поддържа, че са абсолютно несъстоятелни доводите на
въззивника за неправилност на обжалваното решение по отношение на
отхвърлените възражения за прихващане. От фактическа страна не била
установена по несъмнен начин твърдяната от ответницата обида, тъй като
единственото доказателство за такава са свидетелските показания на св. Г.,
който е заинтересован от изхода на делото, предвид близката си роднинска
връзка с ответницата. Отделно от това в случая не е налице обида, защото
подобни думи не биха могли да се третират като обида и не биха могли да
засегнат ответницата по начин, че да й причинят неимуществени вреди.
Такива изобщо не били доказани, защото освен показанията на доведените от
ответницата свидетели, които са й роднини, няма други доказателства,
установяващи твърдените неприятни емоционални изживявани. Наред с това
смята, че твърдението, че едно лице отказва да плати задължението си, без
3
значение дали това е така или не, не би могло да засегне честта и
достойнството му, тъй като в случая се касае за правен спор. В тази връзка,
категорично оспорва и твърдението, че с предявяване на исковата молба
ответницата е претърпяла неимуществени вреди от уронване на доброто й име
и изнасянето на лични данни. Счита, че ответницата е дала повод за
образуване на настоящето дело като в случая е без значение дали е канена или
не да плати доброволно. Моли съда да остави без уважение подадената
въззивна жалба и да потвърди първоинстанционното решение, като валидно,
допустимо и правилно и да й присъди направените разноски пред настоящата
инстанция, включително и платеното адвокатско възнаграждение.
С втората от жалбите жалбоподателката-ответница оспорва
допълнително решение № 519/19.12.2022 г., постановено на основание чл.250
ГПК, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в частта, с
която е оставено без разглеждане възражението й за прихващане за
претърпени неимуществени вреди, вследствие отправени обидни думи от
служител на ищеца, като процесуално недопустимо, тъй като е налице
повторно произнасяне. Твърди, че с отговора по делото са заявени и
съответно приети с доклада на съда и допълненията и корекциите в с.з. на
12.07.2022 г. две възражения за прихващане, всяко едно оценено в размер на
1500 лв., че с решението си от 04.11.2022 г. първоинстанционният съд е
оставил без разглеждане възражението за прихващане с насрещното вземане,
имащо за предмет претърпени неимуществени вреди в размер 1500 лв.,
вследствие отправени обидни думи от служител на ищеца, а в
допълнителното решение от 19.12.2022 г. отново е налице произнасяне по
същото възражение, което го прави процесуално недопустимо в тази му част
и подлежи на обезсилване. Поддържа, че незаконосъобразно е оставено без
разглеждане второто възражение за прихващане, като неликвидно такова,
което следва да бъде установено по исков ред, но не и чрез възражение, че
този извод противоречи както на закона, така и на ТР № 2/2020 г. от
18.03.2022 година на ОСГК на ВКС. Моли съда, да отмени атакуваното
допълнително решение, респ. обяви процесуалната му недопустимост в
частта, с която е налице повторно произнасяне, със законните последици,
като й присъди всички направени в производството разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна-ищец ,,Кали” ЕООД
не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.
С въззивните жалби и с отговора на първата от тях страните не сочат
доказателства и не правят доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката
лично и чрез пълномощника си поддържа подадените въззивни жалби;
въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва същите.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
4
въззивното производство, очертани с жалбите, намира следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от
надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
обжалваеми съдебни актове.
За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба, подадена от
,,Кали” ЕООД, ЕИК: ***, гр.Монтана, представлявано от К. В. А. срещу М. К.
Г., ЕГН ********** от гр.Монтана, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 276,80 лв., от
които - 1 020,00 лв. стойност на извършени дейности по организация и
провеждане на погребение, включително стойност на закупени стоки и 256,80
лв. - заплатени със собствени средства на ищеца такси към трети лица.
В исковата молба ищецът "Кали" ЕООД, чрез пълномощника си адв. М.
М. АК гр.Враца, твърди, че на 08.12.2020 г. се е договорил с ответницата М.
К. Г. по възлагане от последната, съгласно заявка от същата дата, в качеството
си на изпълнител и извършващ дейност като погребална агенция "Кали", да
извърши действия по организация и провеждане на погребение на съпруга на
ответницата - О. К. Г., което следва да се състои на 09.12.2020 г. Поддържа, че
вида и стойността на отделните заявени услуги и стоки е конкретизиран в
заявка за погребение, като стойността на услугите и стоките е определена по
предварително обявени цени в изготвен ценоразпис, с който всеки клиент се
запознава преди изготвяне на заявката, както е станало и в настоящия случай.
Посочва, че възлагането е извършено в късния следобед на 08.12.2020 г., че
същия ден негови служители със специализиран превоз вземат покойника от
МБАЛ "Сити клиник - Свети Георги" гр. Монтана, където се е намирал, и го
транспортират до базата си в гр. Монтана, където се намира и хладилната
камера за целите на дейността им; че на 09.12.2020 г., съгласно уговореното,
негови служители извършват заявените дейности по подготовка на
покойника, транспортиране до църквата "Св. Дух" гр. Монтана, където е
проведено опелото и заплащат със собствени средства дължимите към ОП
"Обредни дейности" към Община Монтана такси в размер 168,00 лв. с ДДС,
съгласно издадена фактура № 1642 от 09.12.2020 г. и такси към църквата в
размер 88.80 лв. и че погребението е извършено в гробищен парк гр.
Монтана. Изтъква, че според уговореното стойността на възложените
дейности, включително и цената на закупените стоки, следвало да бъде
заплатена след приключване на погребението и че общата сума заедно със
заплатените от него такси към трети лица възлиза на 1 276.80 лв. Твърди
също, че въпреки уговореното, тази сума не му е заплатена дори и частично
от ответницата, поради което на 22.03.2022 г. е изпратил покана за
доброволно плащане до същата, с която й е предоставил срок за доброволно
изпълнение; поканата е получена на 23.03.2022 г., но в дадения допълнителен
срок отново липсва плащане.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата М. К. Г. от гр.Монтана, чрез
5
пълномощника й адв. Б. Ц. АК гр.Монтана, е постъпил отговор, с който
оспорва предявеният иск като недопустим (поради липса на представителна
власт на пълномощника на ищеца за предявяване на иска) и неоснователен.
Същата твърди, че при уточняване на дейностите, които следвало да бъдат
извършени във връзка с погребението на съпруга й, служителката на
агенцията питала нея и сина й конкретно дали желаят определена дейност или
вещ, като тези от тях, за които заявили, че желаят да бъдат извършени,
съответно осигурени, били уточнени по вид и цена и същите възлизали на
сумата 570,50 лв., без таксите за община и църква. Поддържа, че била
изненадана, когато на другия ден след погребението от агенцията й
съобщили, че дължи сумата 1 300 лв., посочена в изфабрикувана „заявка“,
неподписана от никого, в която били посочени дейности, които нито са им
били съобщени, нито са ги заявили, нито са подозирали за съществуването
им. Посочва, че със сина си изрично заявили, че не желаят съхранение на
покойника в камера и че такова не е извършвано, че осигурили двама човека
за църквата, за което също имало отделна калкулация, че съществувал
транспорт с катафалка успоредно с транспорт за погребение, че нямало
никакво „раздаване“, а отделните калкулации за внасяния, изнасяния,
организации оставя без коментар. Изтъква, че оспорила веднага на място в
агенцията надписаните суми, че служителката не й дала и препис-
извлечението от акта за смъртта на съпруга й, като й заявила, че когато
заплати всичко, ще й го даде, на практика изнудвайки я, че поискала да
заплати сумата, която дължи за дейностите, които били уточнили, но й било
отказано, като й било заявено, че трябва да плати цялата написана от тях
сума; отново след това по телефона поискала да заплати това, което
действително следва да заплати като заявено, или да й дадат банкова сметка,
по която да внесе парите, но служителката й заявила ,,правите се на луда, за
да не платите“. Твърди, че след известно време й се обадило лице, което се
представило по телефона, че е собственик на агенцията, на което обяснила в
подробности нещата и поискала отново среща, но й било отговорено, че е
изслушала служителката си и да дойде да си плати парите, че отново
поискала сметка, по която да внесе сумата, по която не се спори, но отново й
било отказано. Поддържа, че по такъв начин, с горните действия, ищецът бил
този, който отказал да получи сумата за заявените услуги и стоки и по
никакъв начин тя не е станала причина за предявяването на този иск, че не
била получавала покана за доброволно плащане и не била упълномощавала
никого да се снабдява с официален документ - препис- извлечение от акт за
смърт на съпруга й. На следващо място ответницата твърди, че служителката
на ищеца, при и по повод възложената й работа, й причинила неимуществени
вреди, вследствие на отправените обидни думи, че се ,,прави на луда, за да не
плати“, изразяващи се в засягане на честта, достойнството, доброто име,
причинени й неприятни изживявания, стрес, дискомфорт, чувство на яд и
омерзение, които оценява на 1 500,00 лв., която сума ищецът й дължи на
основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД. Също така поддържа, че търпи
6
неимуществени вреди и вследствие на горните действия и бездействия на
ищеца и предявената искова молба, за която не е станала причина, предвид на
гореизложените обстоятелства, в които са налице твърдения, уронващи
доброто й име, в нарушение на закона били изнесени нейни лични данни,
както и на починалия й съпруг, поради което непрекъснато се връщала към
спомените за онзи ужасен момент, което й причинява непрекъснат
психически дискомфорт, неприятни изживявания, мъка, тъга, възмущение,
които оценява също на 1 500,00 лв. Заявява, че прави възражения за
прихващане с тези дължими й от ищеца суми и моли съда да отхвърли иска
изцяло и й присъди разноските по делото.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства.
Установено е по делото и не е спорно между страните, че на 08.12.2020
г. "Кали" ЕООД и М. К. Г. се договарят по възлагане от ответницата, съгласно
заявка от същата дата, ищцовото дружество, в качеството си на изпълнител и
извършващо дейност като погребална агенция "Кали", да извърши действия
по организация и провеждане на погребение на съпруга на ответницата - О. К.
Г., което следва да се състои на 09.12.2020 г.
За целта е съставена от служител на ищцовото дружество заявка за
погребение /л. 5-6 от делото/, в която като заявител за извършване на
обредните дейности е посочена М. К. Г.. В приложената заявка за погребение
е отразено, че ищцата е заявила следните обредни дейности и услуги по
процесното погребение: полагане в ковчег, изнасяне от болница, адрес - 120
лв.; обслужване на покойник, тоалет, обличане, бръснене, грим - 75 лв.;
аранжиране на ковчег и покойник - 40 лв.; съхранение на покойник/хладилна
камера - 40 лв.; внасяне и изнасяне от камера - 60 лв.; внасяне и изнасяне -
зала/черква - 20 лв.; транспорт с катафалка - 35 лв.; транспорт за погребение,
ч. престой - 80 лв.; некролози с черно-бяла снимка, с цветна снимка - 10,50
лв.; надпис на кръст - 8 лв.; траурна погача - 3 лв.; варено жито - 8 лв.;
кетъринг/кутия питка - 15 лв.; раздаване - 9,50 лв.; организация на
погребение/кремация - 80 лв.; ковчег - 250 лв.; кръст - 25 лв.; погребален
комплект - 95 лв.; одеало - 25 лв.; жалейки с карфици - 2,50 лв.; шалчета - 4
лв.; хавлиени кърпи - 11,50 лв.; лепило -3 лв.; всичко на обща стойност 1 020
лв. В заявката са посочени също такси гробищен парк в размер 168,00 лв. и
такса към църквата в размер 88.80 лв. или общата стойност отразена в
заявката е 1276, 80 лева. Заявката е подписана от служител на агенцията и не
носи подписа на ответницата М. К..
За удостоверяване на дължимите такси към Община Монтана в размер
168,00 лв. с ДДС и към църквата в размер 88.80 лв. по делото са приложени
фактура № 1642 от 09.12.2020 г. с касов бон от същата дата, издадени от
Община Монтана ОП "Обредни дейности" и разписка, издадена от Църковно
настоятелство при църква "Св. Дух" гр. Монтана
Цените на предлаганите от погребална агенция "Кали" услуги по
организация на погребение са отразени в представения по делото ценоразпис.
7
Установява се също, от представените по делото трудов договор №
7/02.01.2014г. и допълнителни споразумения към него от 01.01.2020г. и
04.01.2021г., че В. М. М. (свидетелка по делото) работи по трудово
правоотношение в ищцовото дружество на длъжност „обслужващ, погребално
бюро”.
Приета по делото е и покана за доброволно плащане, отправена от
"Кали" ЕООД до М. К. Г., с която погребалната агенция е предоставила срок
за доброволно изпълнение за заплащане на сумата 1276, 80 лева, като
доказателства за надлежното й връчване на адресата не са представени.
За установяване факта на сключване на договора, заявените от
ответницата погребални услуги и извършените в изпълнение на договора от
ищцовото дружество такива услуги пред първоинстанционния съд са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпита на две групи свидетели –
доведените от ищцовата страна В. М. М. и А. Т. Х. – работещи в ищцовото
дружество, и ангажираните от ответницата К. О. Г. – син на ответницата, Ж.
М. В. и В. Б. П. – близки на ответницата. Последните трима свидетели са
ангажирани и за установяване на претърпените от ответницата негативни
преживявания в резултат на действията на ищцовото дружество.
Разпитана свидетелката В. М. М., заявява, че на 08.12.2020г. в 4,30 след
обяд, ответницата М. К. е дошла в погребална агенция "Кали" със съобщение
за смърт на съпруга си и лична карта, които й ги предала, за да организират
погребението му. Същата била придружена от сина й, който не пожелал да
влезе вътре в агенцията и през цялото време стоял пред офиса. Според
свидетелката ответницата пожелала погребението на съпруга й да бъде на
следващия ден. Същата твърди, че е попълнила заявка по бланка (приложена
в документите), като питала ответницата, която стояла на 50 см. от нея, дали
заявява всяка една от услугите; ответницата отговаряла и пред нея отмятала
абсолютно всичко. Имало и ценоразпис на стоките и услугите, който бил пред
ответницата, но същата не попитала колко струват заявените стоки и услуги и
служителката не й е казвала цена; нямало и как да сметне предварително
такава, тъй като към този момент много неща не били ясни. Свидетелката
твърди, че не е карала ответницата да подпише заявката, защото е вярвала, че
всичко ще бъде както трябва и ответницата ще си плати, тъй като е идвала и
други пъти в агенцията във връзка с погребението на неин близък. Синът на
ответницата, според свидетелката, стоял отвън и тя отвън му изнасяла
скръбните вести и каталога с ковчезите, за да си избере, поради което не е чул
една дума, от това което те са говорили. След това служители на агенцията
транспортирали тялото на покойника от болница „Св. Георги” в тяхната база,
където го изкъпали, облекли, приготвили за погребението и поставили в
хладилна камера, както ответницата изрично пожелала. На следващия ден го
закарали в църквата, където ответницата била осигурила двама човека за
внасяне на ковчега, а служител на агенцията бил третия човек. След като
минало опелото раздали раздавките, които ответницата им дала, на хората,
които били на погребението и завършили погребението. Свидетелката твърди,
8
че на 10.12.2020г. ответницата се обадила по телефона в агенцията и попитала
колко струва организацията на погребението, служителката й казала сумата,
на което тя отговорила, че това не е вярно; след това ответницата дошла в
офиса, погледнала заявката и казала, че не е заявила услуги къпане и
обличане и ще плати сума, която тя си е решила, но в крайна сметка не
платила нищо. Според свидетелката ответницата поискала смъртния акт на
съпруга й, но служителката й казала, че дават смъртния акт след като се
плати. Свидетелката отрича да се е обръщала с репликата – „че (ответницата)
се прави на луда и не желае да плати”.
Свидетелят А. Т. Х. работи в погребалната агенция "Кали" на длъжност
"Обслужващ погребално бюро" и работата му е шофьор, носи труповете,
облича ги и ги балсамира. Същият твърди, че на 08.12.2020г. ответницата е
дошла в агенцията със съобщение и лична карта на съпруга си и е поискала да
организират погребението му. Същата дошла със сина си, който не искал да
влезе вътре, отвън останал на около 4 метра, а тя му давала скръбните вести,
каталога с некролозите, с ковчезите. Свидетелят твърди, че е бил вътре при
уговаряне на услугите, седял на отсрещното бюро; че колежката му е питала
ответницата за всяко нещо по заявката и последната избирала, както и че
имало ценоразпис на бюрото и каталозите били там на видно място, но не се е
говорило за цени на конкретни неща. Вратата на помещението била затворена
или поне притворена, не е била отворена цялата, тъй като през месец
декември не е нормално да е отворена. Според същия вътре не е имало
разправия или спор. Свидетелят твърди, че са извършени всички погребални
услуги – изнесли са покойника от болница „Св. Георги” до катафалката,
поставили го в ковчега и с катафалката са го закарали в базата, където са го
изкъпали, облекли и съхранили в хладилна камера едно денонощие до деня на
погребението. Отделно на следващия ден са организирали транспорт за
погребение, който се плаща.
Свидетелят К. О. Г., син на ответницата, установява с показанията си, че
баща му починал през месец декември 2020 година, когато била най-голямата
пандемия с корона вируса, поради което заедно с майка му отишли да
ангажират погребението в погребална агенция "Кали". Същият твърди, че и
двамата с майка му са били вътре в помещението, като майка му била пред
банката-бюрото, зад което била служителката, а той бил на около половин
метър зад майка си на касата на вратата, която била отворена, заради корона
вируса. Уточнявали дейностите за погребението една по една, като
служителката държала лист, от който четяла списък с услугите, те казвали
какво желаят да ангажират и тя си отбелязвала, уточнявали и цените на всяко
нещо, като той смятал с калкулатор; след това преповторили нещата, които
били поръчали. Според свидетеля служителката не им е показвала заявката и
нищо не им е давала да подписват. При представената му в съдебното
заседание заявка за погребение свидетелят подробно посочил кои от
отбелязаните от служителката на агенцията услуги и стоки са поръчали и
реално извършени и кои – не; по негови сметки дължимата сума била малко
9
под 600 лв., която сума приготвили да платят на агенцията. Свидетелят
установява също, че в деня след погребението в телефонен разговор
служителката на агенцията им казала двойно по-голяма сума от изчислената
от тях, поради което майка му пожелала да заплатят само уговорените 500 и
няколко лева, но от агенцията настоявали да заплатят цялата измислена от тях
сума; поискали и банкова сметка, за да преведат сумата, което им било
отказано и били поканени да си платят тези 1300 лв. по техните сметки. И
тогава служителката казала на майка му "правите се на луда, за да не
платите", което много я засегнало и обидило. От показанията на свидетеля се
установява също, че за целия си 60 годишен живот никой не си е позволявал
да нагрубява така майка му, че същата е човек с безупречно име в този град,
бивш съдия, адвокат и всеки я познава, че се е притеснила и вдигнала кръвно
и до ден-днешен си спомня за този момент. Свидетелят твърди също, че
майка му много плакала като получила исковата молба, понеже вътре бил
приложен и смъртния акт на баща му и по този начин ги карат и двамата да се
връщат непрекъснато към този момент без да имат вина, нерви, хапчета за
нерви, всичко.
Свидетелката Ж. М. В. е първа братовчедка на ответницата и е
присъствала на погребението на съпруга й. Същата твърди, че на
погребението всички близки на починалия отишли до храма и до гробищния
парк с техни коли, били малко хора - не повече от 10-12 човека, поради
пандемията, че не е имало раздаване на храна, че хората за внасяне и изнасяне
на ковчега от църквата били осигурени от близък на ответницата и други хора
не е видяла. На следващия ден – 10.12.2020г., се срещнала с М. К. и тя й
разказала за посещението си в агенция "Кали" по повод заплащането на
дължимата сума за погребението и за това, че служителката я е обидила –
казала й "не се правете на луда, за да не платите".
Свидетелят В. Б. П. е близък на ответницата, който също е присъствал
на погребението на съпруга й. От показанията му се установява, че на
погребението били тесен кръг хора – не повече от 15 човека, поради
пандемията, че отишли направо в църквата, всеки с колата си, а после пак с
колите отишли и на гробищния парк; освен катафалката друга кола от
агенцията нямало. Мисли, че е имало само един човек от агенцията в
църквата, но не е много сигурен дали е помагал. Свидетелят твърди, че
агенцията не е раздавала хлебчета след погребението. Свидетелят твърди, че
преди погребението е разговарял с ответницата относно организацията на
погребението и заплащането на услугите и тя му казала, че е наела агенция
"Кали" и че ще струва близо 600 лв., както и че не й е даван документ за
сумата. Ответницата споделила също пред свидетеля, че се е уговорила да не
вкарват трупа в камера, защото тогава било страшен студ. След погребението
свидетелят разговарял отново с ответницата и тя му казала, че сумата, която
били уговорили с агенцията, сега са я удвоили, с една дума от 600 лв. на 1300
лв., както и че са я обидили, като й казали "ти малоумна ли си", от което се е
засегнала много.
10
Не се твърди от ответницата, респ. не са представени доказателства за
заплащане на някакви суми на ищцовото дружество за извършените
погребални услуги.
Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите В.
М. и А. Х., като преки, логични и последователни и е приел, че тези двама
свидетели не са заинтересовани от изхода на делото. Позовавайки се на тях,
съдът е приел, че ответницата лично е заявила всички посочени в заявката
обредни услуги и че последните са реално извършени от служителите на
дружеството-ищец. Съдът не е дал вяра на показанията на свидетеля К. Г. в
частта, относно заявените от ответницата стоки и услуги, като е отчел
близката му родствена връзка с ответницата и това, че показанията му са
оборени от писмените доказателства и от показанията на свидетелите,
посочени от ищцовата страна, а също и не са подкрепени с показанията на
други свидетели очевидци. Съдът е преценил показанията на свидетелите Ж.
В. и В. П., като на свидетели от кръга, предвиден в чл. 172 от ГПК; посочил е,
че тези свидетели не са преки очевидци, поради което показанията им се
ползват с много ниска доказателствена стойност. При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства по предявения иск
първоинстанционният съд е приел, че правоотношението между страните е
безспорно установено, че в процеса е доказано, че заявените от ответницата
дължими услуги са реално извършени от него /изпълнил е своите задължения
по договора/, както и че е безспорно установено договорно неизпълнение от
страна на ответницата, поради което е приел, че искът е основателен и
доказан и следва да бъде уважен в цялост. Относно възраженията за
прихващане с насрещните вземания в полза на ответницата за причинени й
неимуществени вреди, с първоначалното и с допълнителното решение
първоинстанционния съд е приел, че вземанията могат да се приемат за
изискуеми, в случай, че бъде безспорно установен фактическия състав на
деликта, но същите не са безспорно установени по основание и размер, тъй
като не са признати от ищеца и следва да бъдат установени от съда по исков
ред, но не и чрез възражение. Поради това съдът е приел, че възраженията за
прихващане на ответницата, като процесуално недопустими, следва да се
оставят без разглеждане.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на
11
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
По предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.266, ал.1 от ЗЗД:
Изложените в исковата молба фактически твърдения и направеното
искане към съда обосновават извода, че искът се основава на сключен между
страните неформален договор за извършване на погребални услуги (явяващ
се разновидност на договора за изработка), по който ищецът има качеството
на изпълнител, а ответницата - качеството на възложител, и съответно
приложение в настоящия случай намират нормите на чл.258-269 от ЗЗД,
които уреждат сключването, действието и прекратяването на договора за
изработка.
Искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД се
основава на сключен договор за изработка. Този договор поражда задължения
и за двете страни: за изпълнителя – на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, и да му го предаде; за възложителя – да плати
уговореното възнаграждение за извършената и приета работа (чл. 258 от
ЗЗД). Всяка от страните по договора за изработка поема задължения срещу
поето насрещно задължение към нея от другата страна.
По настоящото дело, в тежест на ищцовата страна-изпълнител, на
основание чл.154 ал.1 от ГПК, бе да докаже, при условията на главно и пълно
доказване, на първо място сключен с ответницата-възложител валиден
договор за извършване на погребални услуги, поетите от страните с този
договор задължения (конкретно възложените му дейности и договореното
възнаграждение) и изпълнение на възложените му дейности в съответствие с
договореното между страните, като предпоставка за възникване на правото на
възнаграждение по чл.266, ал.1 от ЗЗД. В тежест на възложителя е да докаже
заплащане на дължимото възнаграждение, респ. наличието на факти,
обуславящи недължимост на същото.
Между страните няма спор относно обстоятелството, че на 08.12.2020 г.
в гр.Монтана между ответницата М. К. Г., в качеството на възложител, и
погребална агенция "Кали" ЕООД, като изпълнител, е сключен неформален
договор за извършване на погребални услуги, по силата на който
възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да организира и проведе
погребение на съпруга на ответницата - О. К. Г., което следвало да се състои
на 09.12.2020 г.
Спорът по предявеният иск на първо място е относно съдържанието на
договора – конкретните дейности и услуги, които е възложила ответницата по
12
делото, респ. които ищцовото дружество е приело да изпълни.
В тази връзка по делото като доказателство е представена съставена от
служител на ищцовото дружество заявка за погребение /л. 5-6 от делото/, в
която като заявител за извършване на обредните дейности е посочена М. К. Г.
и в отделни колони са посочени предлаганите от погребалната агенция
услуги, количество, цена и стойност. В приложената заявка за погребение е
посочено, че ищцата е заявила обредни дейности и услуги по процесното
погребение в 23 пункта (конкретно изброени с посочено количество, цена и
стойност), всичко на обща стойност 1 020 лв. В заявката са посочени също
такси гробищен парк в размер 168,00 лв. и такса към църквата в размер 88.80
лв. или общата стойност отразена в заявката е 1276, 80 лева. Заявката е
подписана от служител на агенцията и не носи подписа на ответницата М. К..
Процесната заявка е частен свидетелстващ документ и се ползва
единствено с формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК – съставлява
доказателство, че отразеното в него изявление е направено от служителя на
агенцията, който я е подписал. Частният свидетелстващ документ се ползва с
материална доказателствена сила, т.е има доказателствено значение за
стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление,
само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. Следователно само
тогава той има доказателствена сила срещу него, иначе, по правило, издателят
му няма удостоверителна компетентност. В противен случай не се ползва с
такава доказателствена сила, а съгласно чл.180 ГПК, е само доказателство, че
изявлението е направено от лицето, посочено като негов автор /Решение №
1556/28.02.84 г., гр.д. № 977/84 г., ІV г.о./.
В настоящия случай, с оглед оспорването на този документ от
ответницата-възложител, следва да се приеме, че заявката не се ползва с
материална доказателствена сила и не удостоверява изявленията на
ответницата за поръчаните от нея обредни услуги. Заявката е едностранно
изготвена от ищеца, поради което сама по себе си не доказва, че ответницата е
заявила отразените в нея услуги.
Не се установяват по категоричен начин заявените от ответницата
погребални услуги и от показанията на ангажираните от ищцовото дружество
свидетелски показания.
По отношение на ангажираните от страните за установяване на
заявените от ответницата погребални услуги гласни доказателствени средства
следва да се отчете заинтересоваността от изхода на делото и на двете групи
свидетели: на доведените от ищцовата страна В. М. и А. Х. - поради
служебно-трудовите им отношения с ищеца; на доведените от ответницата К.
Г., Ж. В. и В. П. – първият, поради близката му роднинска връзка с
ответницата, а другите двама – поради близките им отношения с последната,
поради което показанията им следва да се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото, съгл. чл.172 ГПК. Наличието на причина,
която прави вероятна заинтересоваността на свидетеля не е основание за
отхвърляне на показанията като годно доказателствено средство и
13
необсъждането им при анализа на доказателствата. С оглед на това настоящия
състав намира, че никои от свидетелските показания не следва да бъдат
изключвани от доказателствата по делото.
При съпоставянето на показанията на свидетелите, ангажирани от
ищеца, с тези на свидетелите, ангажирани от ответницата, се установява явно
противоречие относно релевантния факт на заявените от ответницата
погребални услуги – докато свидетелите В. М. и А. Х. твърдят, че ответницата
лично е заявила всички услуги, съгласно заявката, и отричат присъствието на
свидетеля К. Г. при възлагането на дейностите от ответницата, то последният
свидетел отрича това и на свой ред твърди, че също е присъствал при
възлагането на дейностите от неговата майка и конкретно посочва заявените
от нея услуги. При това положение настоящият състав на въззивния съд при
анализа на доказателствата, приема, че достоверността на показанията на
двамата служители на ищцовата агенция е разколебана от показанията на
свидетеля К. Г., поради което същите не могат да бъдат приети безкритично и
безусловно да им се даде вяра при липсата и на други безспорни
доказателства, които да ги подкрепят, респ. въз основа на същите не може да
се направи категоричен извод, че ответницата е заявила всички, отразени в
заявката погребални услуги. А в случая показанията на тези свидетели в тази
им част не бяха подкрепени от други доказателства.
Поради изложеното, въззивния съд намира, че ищцовото дружество,
чиято е доказателствената тежест, не доказа по безспорен и категоричен
начин, че ответницата му е възложила всички, отразени в заявката погребални
услуги.
С оглед признанието от страна на ответницата на факта, че е възложила
на ищеца дейности и вещи на обща стойност 570, 50 лв. без дължимите на
общината и църквата такси, които са в общ размер 256, 80 лв., и че същите са
изпълнени от агенцията, съдът приема, че дължимата от ответницата сума по
сключения договор за извършване на погребални услуги от 08.12.2020г. е в
размер 827,30 лв.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че искът по чл.79,
ал.1 във вр. с чл.266 от ЗЗД е доказан за сумата в общ размер 827,30 лв. и в
този размер следва да се уважи като основателен, а за горницата от уважения
размер до предявения такъв от 1276, 80 лв. искът е недоказан и следва да се
отхвърли като неоснователен.
По направените от ответницата възражения за прихващане:
С отговора на исковата молба ответницата е заявила две възражения за
прихващане с насрещни вземания спрямо ищеца „Кали” ЕООД за
неимуществени вреди: 1. причинени й от служителката на ищеца В. М., при и
по повод възложената й работа, вследствие на отправени обидни думи към
нея, че се ,,прави на луда, за да не плати“, изразяващи се в засягане на честта,
достойнството, доброто име, причинени й неприятни изживявания, стрес,
дискомфорт, чувство на яд и омерзение, които оценява на 1 500,00 лв., която
сума ищецът й дължи на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД; 2. причинени й
14
от ищцовото дружество, вследствие на действията на ищеца с предявяване на
исковата молба, за която не е станала причина, в която са налице твърдения,
уронващи доброто й име, в нарушение на закона били изнесени нейни лични
данни, както и на починалия й съпруг, поради което непрекъснато се връщала
към спомените за онзи ужасен момент, което й причинява непрекъснат
психически дискомфорт, неприятни изживявания, мъка, тъга, възмущение,
които също оценява на 1 500,00 лв.
Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл. 103,
ал. 1 ЗЗД включва: съществуването на две действителни вземания/
задължения; вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет
пари или еднородни и заместими вещи; вземането на страната, която
прихваща /активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. Възражението за
прихващане е средство за защита на ответника срещу вече предявения иск. С
него той цели или отхвърлянето му или намаляване на задължението, което
той има. Съдебното изявление за прихващане, за разлика от
материалноправното изявление за прихващане, е средство за защита в един
висящ процес и е насочено към съда. Ответникът го въвежда по делото и по
него правораздавателният орган дължи произнасяне по него.
Материалноправното възражение за прихващане съгласно чл. 103 и чл. 104 от
ЗЗД изисква ликвидност на насрещните вземания, докато при съдебното
възражение за прихващане едно от вземанията е неликвидно. Затова то се
нарича още евентуално. Направеното в процеса възражение за прихващане се
ползва със сила на пресъдено нещо съгласно чл. 298, ал.4 от ГПК. Вземането,
предявено по този начин става ликвидно, дори преди това да е било спорно
/неликвидно/. Съдебното възражение за прихващане погасява насрещните
вземания за напред, а не както при материалнотоправното волеизявление за
прихващане, от момента, когато прихващането е могло да стане. Съдът е
длъжен както да разгледа първоначално предявения иск, така и всички
доказателства, свързани със съществуване на вземането на ответника, за да
прецени дали да отхвърли иска изцяло или отчасти. Съдебното прихващане
настъпва с влизане в сила на решението, с което се установява
съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост, а с
решението им се придава качеството на ликвидност. /Р № 215/28.08.2012 г. по
т.д. № 895/2010 г., ТК, Т.О. на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, Р №
3289/15.12.1978 г. по гр.д. № 2496/78 г., І г.о. на ВС, Р № 1665/10.01.2006 г. по
гр.д. № 1218/2003 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
15
Възраженията за прихващане са предявени своевременно с писмения
отговор от ответницата в срока по чл. 131 от ГПК и са допустими, поради
което следва да бъдат разгледани.
По същество възраженията за прихващане на ответницата са
неоснователни.
И с двете възражения за прихващане ответницата се позовава на
непозволено увреждане, регламентирано в чл. 45 ЗЗД, като по първото визира
приложението на чл.49 ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
Оттук следва, че за да е налице фактическият състав на деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД за ответника по възражението, следва да са
налице следните предпоставки: противоправното му поведение, настъпването
на твърдените от ищеца по възражението вреди, причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя.
Съгласно презумпцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за
налична до доказване на противното, от което следва извода, че
доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника по
възражението - деликвент. За установяване на останалите предпоставки на
деликтната отговорност, доказателствената тежест, съобразно чл. 154 от ГПК,
носи ищеца по възражението - при условията на пълно и главно доказване.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работа е обективна,
има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност,
включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на
което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при
или по повод изпълнението на възложената работа. Не се изисква определена
форма за възлагането на работата - може да бъде възложена устно, писмено, с
различни видове договори, въз основа на заповед и др. Тази отговорност
произтича не от вината на лицето, което е възложило работата, а от вината на
лицето - изпълнител на възложената работа. Възложителят на работа може да
се освободи от отговорността, ако се установи, че лицето, на което е
възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не
са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по
повод на възложената му работа. В този смисъл е ППВС № 7/1958 г.
16
В настоящия случай съдът намира, че в производството не е установено
реализирането на фактическите състави на непозволеното увреждане по чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, и в частност не са установени
безспорно противоправни действия от страна на служителката на ищеца В. М.
и на самия ищец.
По първото възражение за прихващане, доколкото ответницата твърди,
че служителката на ищеца В. М. й казала, че се ,,прави на луда, за да не
плати“, което е довело до настъпването на твърдените неимуществени вреди,
с оглед доказателствената тежест в процеса, ответницата не доказа по
категоричен начин това свое твърдение.
По отношение на този факт показанията и на тримата ангажирани от
ответницата свидетели са опосредени, тъй като, според изложеното в
отговора на исковата молба и според показанията на свидетеля К. Г., тези
думи били казани на ответницата от служителката В. М. в телефонен
разговор, проведен помежду им в деня след погребението, и същите предават
казаното им от ответницата за този разговор. Следователно свидетелите не
предават лични възприятия, а това, което им е казала ответницата, поради
което съда не следва да има предвид показанията им относно процесния факт
при анализа на доказателствата. И тук следва да се отчете обстоятелството, че
и тримата свидетели попадат в категориите, изброени в чл.172 ГПК, поради
което са заинтересовани от изхода на спора в полза на ответницата, както и
обстоятелството, че достоверността на показанията им е разколебана от
показанията на двамата служители на ищцовата агенция, които отричат
служителката да е изрекла тези думи, поради което същите не могат да бъдат
приети безкритично и безусловно да им се даде вяра при липсата и на други
безспорни доказателства, които да ги подкрепят, респ. въз основа на същите
не може да се направи категоричен извод, че служителката на ищеца е казала
на ответницата, че се ,,прави на луда, за да не плати“. А в случая показанията
на тези свидетели в тази им част не бяха подкрепени от други доказателства.
Не се доказа твърдяното от ответницата противоправно поведение на
ищцовото дружество, изразяващо се в изложени в исковата молба твърдения,
уронващи доброто й име и изнасяне на нейни и на починалия й съпруг лични
данни. В тази връзка съдът споделя съображенията, изложени във въззивната
жалба, че предявяването на исковата молба не е противоправно действие на
ищеца, от което ответницата е претърпяла неимуществени вреди от уронване
на доброто й име и изнасянето на лични данни. Предявяването на иск е
законно средство за защита на нарушените граждански права и подобно
действие би съставлявало деликт единствено в хипотезата на злоупотреба с
права, която е забранена с разпоредбата на чл. 3 ГПК. В случая не може да
17
приеме, че е налице такава злоупотреба, защото самата ответница признава
частично претенцията и не твърди или доказва, че се е освободила от
отговорност за неизпълнение на задължението си по реда на чл. 97 ЗЗД.
След като не е доказано в производството по делото противоправно
поведение на служителката на ищеца и на самия ищец, при липсата на един
от елементите на фактическите състави на чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД и на чл.
45 от ЗЗД, не може да бъде реализирана отговорността на ищцовото
дружество.
С оглед изложеното се налага извода за недоказаност наличието на
вземания от страна на ответницата от непозволено увреждане по отношение
на ищеца, което води до неоснователност на двете й възражения за
прихващане.
Като е приел в обжалваните основно и допълнително решения, че
възраженията за прихващане на ответницата са процесуално недопустими и
ги е оставил без разглеждане, първоинстанционния съд е постановил
необосновани и незаконосъобразни съдебни актове, които следва да бъдат
отменени в тази част. С оглед мотивите по т.2 на Тълкувателно решение № 2
от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, съдът не следва да се
произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на
решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу
предявения иск.
Поради обстоятелството, че правните изводи, касаещи предявения иск,
до които въззивната инстанция достига, не съответстват на правните
съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение на Районен съд
гр. Монтана следва да бъде отменено поради нарушение на материалния
закон в частта, в която е уважен предявения иск като е осъдена ответницата
да заплати на ищеца сумата в размер над 827,30 лв., до присъдения размер от
1276, 80 лв., като вместо него следва да бъде постановено решение, с което се
отхвърли исковата претенция над уважения размер от 827,30 лв. до
предявения размер от 1276, 80 лв. като неоснователна.
Обжалваното решение на РС-Враца следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, в частта, в която е осъдена ответницата да
заплати на ищеца сумата до 827,30 лв.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената
въззивна жалба срещу основното решение за частично основателна, а тази,
подадена срещу допълнителното решение – за напълно основателна.
По разноските:
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано и в частта за разноските, като същите следва да бъдат присъдени
на страните съобразно уважената, респ. отхвърлената част на иска.
18
От представените списъци на разноските по чл.80 ГПК е видно, че в
първоинстанционното производство ищецът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение 320 лева и за държавна такса 52,00 лева, а
ответницата е направила разноски за адвокатско възнаграждение 320 лева,
като с решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски за
държавна такса 52,00 лева.
С оглед изхода на делото, съобразно отхвърлената част от иска,
решението на Районен съд - гр. Монтана следва да бъде отменено и в частта,
в която ответницата е осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски за
държавна такса за разликата над сумата 33, 69 лв. до присъдения размер от
52,00 лева, респ. да бъде потвърдено в частта, в която е осъдена ответницата
да заплати на ищеца сумата до 33, 69 лв. разноски. С първоинстанционното
решение съдът не се е произнесъл по разноските на ищеца за адвокатско
възнаграждение и ищецът не е поискал в срока по чл.248, ал.1 ГПК
допълнение или изменение на първоинстанционното решение в частта му за
разноските, поради което въззивния съд не следва да се произнася по
разноските му за адвокатско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от иска следва да бъде осъден ищеца да
заплати на ответницата сумата 112, 66 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд.
За въззивното производство въззиваемото дружество не е направило
разноски, а въззивницата е направила такива за адвокатско възнаграждение
430,00 лева, както и 50, 00 лева държавна такса за двете въззивни жалби,
поради което по съразмерност въззиваемото дружество следва да заплати на
въззивницата разноски в размер 168, 98 лв., съобразно отхвърления размер на
иска.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 449/04.11.2022 г., допълнено с решение №
519/19.12.2022г., постановени по гр. дело № 928/2022 г. по описа на Районен
съд гр. Монтана, В ЧАСТТА, в която е осъдена М. К. Г., ЕГН ********** с
адрес: ***, да заплати на ,,Кали” ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от К. В. А., сумата в размер над 827,30 лв.,
до присъдения размер от 1276, 80 лв., както и В ЧАСТТА, в която М. К. Г. е
осъдена да заплати на ,,Кали” ЕООД разноски за държавна такса за разликата
над сумата 33, 69 лв. до присъдения размер от 52,00 лева, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ,,Кали” ЕООД, ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от К. В. А., против М. К. Г., ЕГН
********** с адрес: ***, иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266 от
ЗЗД за заплащане стойността на извършени дейности по организация и
провеждане на погребение на 09.12.2020 г. на О. К. Г., притежавал ЕГН
19
**********, починал на 08.12.2020 г. в гр.Монтана, Акт за смърт №
***/08.12.2020 г., съставен в гр.Монтана, включително стойност на закупени
стоки и на заплатени със собствени средства на ,,Кали” ЕООД такси към
трети лица, за разликата над сумата от 827,30 лв. до предявения размер от
1276, 80 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 449/04.11.2022 г., допълнено с решение
№ 519/19.12.2022г., постановени по гр. дело № 928/2022 г. по описа на
Районен съд гр. Монтана, В ЧАСТТА, в която е осъдена М. К. Г., ЕГН
********** с адрес: ***, да заплати на ,,Кали” ЕООД, ЕИК: *** със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от К. В. А., сумата до 827,30 лв.,
както и В ЧАСТТА, в която М. К. Г. е осъдена да заплати на ,,Кали” ЕООД
разноски за държавна такса до размер 33, 69 лв.
ОТМЕНЯ решение № 449/04.11.2022 г., допълнено с решение №
519/19.12.2022г., постановени по гр. дело № 928/2022 г. по описа на Районен
съд гр. Монтана, В ЧАСТТА, в която са оставени без разглеждане, като
процесуално недопустими, направените от М. К. Г., ЕГН **********,
възражения за прихващане с насрещни вземания срещу ,,Кали” ЕООД, ЕИК:
*** за причинени й от служител на дружеството неимуществени вреди на осн.
чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вследствие на отправените обидни думи, че се
,,прави на луда, за да не плати“, изразяващи се в засягане на честта,
достойнството, доброто й име, причинени й неприятни изживявания, стрес,
дискомфорт, чувство на яд и омерзение в размер 1 500 лв., и за причинени й
от дружеството неимуществени вреди на осн. чл. 45 от ЗЗД, вследствие на
предявената от него искова молба, в която са налице твърдения, уронващи
доброто й име, в нарушение на закона били изнесени нейни данни, както и на
починалия й съпруг, поради което непрекъснато се връщала към спомените за
онзи ужасен момент, което й причинява непрекъснат психически дискомфорт
и неприятни изживявания, мъка, тъга, възмущение, в размер 1 500 лв.
ОСЪЖДА ,,Кали” ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от К. В. А., ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Г., ЕГН
********** с адрес: ***, по съразмерност сумата 112, 66 лева разноски за
адвокатско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд
и сумата 168, 98 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса
за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20