РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Силистра, 9.12.2021 г.
Административен съд – Силистра, в
открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело №
157 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Й.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***,
оспорва заповед № 21-1099-000374 / 25.06.2021 г., издадена от началник на група
в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – Силистра, с доводи за нарушения на процесуалния и
материалния закон.
Ответникът – началник на група в сектор
"Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – Силистра – оспорва жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
Срещу жалбоподателя е съставен акт
за установяване на административно нарушение серия GA № 376262 / 24.06.2021 г.,
с който е констатирано следното: на 24.06.2021 г., в 21,54 ч., в с. Поляна, на
ул. „Първа“, в централната част, до бар “Лъки Сис", жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил “Ауди А4“, рег.№ ***, след употреба на
алкохол, което било констатирано с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
фабр.№ ARDN-0001, който отчел 2,47 промила алкохол в издишания въздух.
Въз основа на гореописания акт за
установяване на административно нарушение ответникът издал оспорената в
настоящото производство заповед № 21-1099-000374 / 25.06.2021 г., с която е
възприел констатациите по акта. Като основание за издаването на заповедта е
посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Приложената посредством
заповедта принудителна административна мярка се изразява във временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Обжалваната заповед е издадена от
орган с делегирана компетентност по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, видно от
документите, съставляващи л. 15 – 17 от делото. Спазена законоустановената
форма за издаване на административен акт, тъй като заповедта е обективирана в
писмен вид и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. Фактическо и правно
основание. Доколкото производството пред ответника се е изчерпило с издаването
на заповедта, не са налице данни за съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Липсват факти, сочещи отклонения от
целта на закона.
Относно материалната
законосъобразност – процесната хипотеза, обуславяща временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, е уредена в чл.
171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и се счита за осъществена, когато водачът управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. В
конкретния случай е било използвано техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Това
се доказва от съставения акт за установяване на административно нарушение,
който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила, освен ако последната не бъде оборена чрез надлежно
доказване. Подобно оборване обаче не бе осъществено в рамките на настоящото
съдебно производство. Напротив, обективираните пред съда свидетелски показания
подкрепят констатациите, направени с акта за установяване на административно
нарушение. Според свидетелката В. К., жалбоподателят е бил през часовете от
около 16,00 ч. до около 20,40 ч. в заведението, където работи свидетелката, и е
консумирал алкохол. Свидетелката е видяла също така около 21,00 часа, че
жалбоподателят е управлявал лек автомобил и е бил спрян от полицейски служител.
Свидетелят Ю. М. уточнява, че е подал сигнал за спиране със стоп-палка, но
жалбоподателят не е спрял с автомобила си на указаното място, а когато е
излязъл от автомобила, е лъхал на алкохол и си е признал, че е пил бира и вино.
Свидетелят уведомил жалбоподателя, че ще потърси съдействие от полицаите,
осъществяващи пътен контрол, за да бъде жалбоподателят проверен за употреба на
алкохол. След това жалбоподателят влязъл в заведението с обяснението, че трябва
да заплати там дължима от него парична сума. Свидетелят го последвал, наредил
му да напусне заведението и да не консумира алкохол, докато дойдат полицаите,
осъществяващи пътен контрол. Жалбоподателят въпреки това останал в заведението.
Свидетелят държал жалбоподателя под наблюдение до момента, в който свидетелят
излязъл навън, за да проведе телефонен разговор – траял около минута – с
дежурния полицейски служител. Още преди да приключи разговорът, пристигнали
свидетелите Т. Т. и П. Х. (около 21,30 ч.) с патрулен автомобил. Свидетелят Ю. М.
влязъл в заведението, за да изведе жалбоподателя, но той вече не бил там.
Свидетелите Т. Т. и П. Х. – според показанията им – се запътили към дома на
жалбоподателя и го видели, че върви по улицата срещу тях. Установили
самоличността му и извършили проверката за алкохол до патрулния автомобил с
техническо средство, което отчело над 1,2 промила в издишания въздух.
С оглед на изложените в предходния
абзац разсъждения, принудителната административна мярка е приложена в
съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.
Несъстоятелни са фактическите и
правните аргументи на жалбоподателя. 1/ Твърденията в жалбата, че жалбоподателя
нито е осъществявал управление на автомобил на 24.06.2021 г. след употреба на
алкохол, нито е бил спиран от полицейските органи по време на такова
управление, се опровергава от акта за установяване на административно нарушение
и от свидетелските показания. Няма нито едно доказателствено средство по
делото, което да подкрепя тези твърдения. 2/ Това, че свидетелят Ю. М. не е
наблюдавал жалбоподателя за един кратък период от време, не доказва твърдението
на жалбоподателя, че е употребил през това време алкохол в дома си. Защото, на
първо място, подобно поведение на жалбоподателя би било в нарушение на устните
разпореждания, дадени му от свидетеля Ю. М., а да се черпят права от такова
нарушение е неприемливо. На второ място, обсъжданото твърдение се нуждае не
просто от индиции и от предположения за вярност, а от категорично и несъмнено
установяване посредством законоустановените средства най-малко поради две
причини: а/ разпоредбата чл. 189, ал. 2 ЗДвП, както вече се спомена по-горе,
урежда обвързваща съда материална доказателствена сила на акта за установяване
на административно нарушение, която трябва да бъде оборена посредством пълно
доказване, т.е. косвените доказателства и съждения, създаващи единствено
съмнения относно съдържащите се в акта констатации, не са достатъчни, за да
бъде разрушена доказателствената сила на акта; б/ обясненията на жалбоподателя
в административния процес, за разлика от обясненията на обвиняемия в
наказателния процес (чл. 115 НПК), представляват доказателствено средство
единствено в хипотезата, когато съдържат твърдение относно неизгоден за техния
автор факт (арг. чл. 175 ГПК във вр. с чл. 144 АПК); жалбоподателят обосновава
защитната си теза с обяснения, които съдържат изгодни за него факти, поради
което те не представляват доказателствено средство, а напротив – подлежат на
доказване; такова доказване обаче не беше осъществено по делото.
Изложените по-горе съображения
налагат извода, че жалбата е неоснователна, поради което трябва да бъде уважена
претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като последното следва да бъде определено, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във
вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 100,00 лв.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Д.П., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу заповед № 21-1099-000374 / 25.06.2021 г., издадена от
началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Силистра.
ОСЪЖДА Й.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Силистра сумата 100,00 (сто) лв., представляваща направени по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно на
основание чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
СЪДИЯ:.............................