РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Велики Преслав, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200134 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба
от Г. АС. М. с ЕГН ********** и адрес гр.********** срещу Наказателно
постановление №569943-F606859/06.04.2021 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното
постановление, като не се отрича извършване на нарушението, но
жалбоподателят счита че същото е маловажен случай. В съдебно заседание
жалбоподателя се явява лично и поддържа изложеното в жалбата и моли НП
да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна НАП – гр.Варна, редовни призовани не изпращат
представител в с.з и в съпроводителното писмо по чл.60 от ЗАНН не
изразяват становище по жалбата.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 24.03.2021 година служители на ТД на НАП - Варна извършили проверка
на търговски обект – „Бърза закуска“, находящ се в гр.*******, стопанисван
от ДЗЗД"*****" ЕИК ******, представлявано от жалбоподателя. При
проверката било установино, че реализираният дневен оборот в обекта към
момента на проверката е в размер на 46.55 лв. съгласно наличния от
фискалното устройство дневен отчет.При изброяване на наличните парични
средства в касата към момента на проверката, се установила фактическа
наличност в размер на 56.65 лв. видно от представения и попълнен "опис на
паричните средства.Установена е положителна разлика в размер на 10.10 лв.,
1
които не са отразени във фискалното устройство като "служебно въведени"
суми, като наличното в проверявания обект фискално устройство
конструктивно притежава възможността да се извършват операциите
"служебно въведени" и "служебно изведени" суми. Въведени били суми във
фискалното устройство чрез операция „служебно въведени“ 24.00 лв. и не
били установени изведени такива. Във връзка с изложените обстоятелства
още същия ден бил съставен протокол за извършената проверка, в който
същите били отразени и на 24.03.2021 г. бил съставен АУАН № F606859.
Актът бил връчен на представител на Г.М. съдружник и представител на
гражданското дружество, който го подписал без възражения. Въз основа на
акта 06.04.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100 лева, като било
отразено, че е съобразено обстоятелството, че нарушението не водело до
неотразяване на приходи.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установи от събраните
писмени доказателства, съдържащи се в административно - наказателната
преписка, както и от разпита на допуснатия по делото свидетел -
актосъставител.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока,
съдът взе предвид следното:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла
на чл.193, ал.2 от ЗДДС, съгласно Заповед №3119-928/05.07.2018 г. на
Главния секретар на НАП и Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
Установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя и свидетелката при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
нарушението, визирано в наказателното постановление, съдът приема от
правна страна следното:
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.2 от Наредба № Н-18/2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на Министерството на финансите, за фискалните устройства,
които не притежават операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка
промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута.
2
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на
жалбоподателя, че при проверката, извършена в търговския обект,
стопанисван от него осъществена на 24.03.2021 г. първоначално е установена
разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в
размер на 10.10 лв. в повече. По този начин е била нарушена отчетността на
касовата наличност, с което търговецът не е изпълнил фискалните си
задължения по чл. 33, ал.1 от цитираната Наредба № Н-18/2006 г. Посочената
правна норма е императивна, която повелява цитирам: "Извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми.".
Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай
жалбоподателя действително е осъществил от обективна и субективна
страна състава на визираното в чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на Министерството на финансите нарушение.
Настоящият съдебен състав, в унисон със застъпената във въззивната
жалба теза, приема, че санкционираната деятелност съставлява маловажен
случай съгласно чл. 28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да
обсъди всички основания досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна
практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. №
1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона. Доколкото в ЗАНН липсва
легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да бъдат
приложени критериите, визирани в чл. 93, т.9 от НК, съгласно които
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е
маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел
при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени
всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са
от особена обществена важност, но това не може да бъде основание
административно-наказващият орган да игнорира задължението си за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий
на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част
3
от съдебната практика принцип, че нарушаването на данъчните норми не
може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото засяга базови
обществени отношения, не представлява абсолютен императив, и не следва да
изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички
обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца,
наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните
последици и др. Съдът прецени цялостната дейност на дружеството -
нарушител, обстоятелството, че дружеството няма други нарушения и
наложени наказания по ЗДДС, въпросното нарушение е извършено за първи
път, доколкото няма доказателства за други такива, което показва, че случаят
е инцидентна проява в дейността му, минималния размер на разликата между
касовата наличност и регистрираните продажби от фискалното устройство,
която не е била отразена както във ФУ е в размер на 10.10 лв., като не са
налице никакви отегчаващи вината обстоятелства /административно-
наказващия орган не е визирал такива в наказателното постановление, а
такива не се установиха и в съдебно заседание/. Нарушението е такова на
формално извършване, поради което възникването на вреда би съставлявало
не елемент от състава на нарушението, а друго - допълнително обстоятелство,
увеличаващо степента на обществена опасност на нарушението, което в
случая не е налице.
Поради това санкционираната деятелност съставлява "маловажен
случай" по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б."а" от ЗАНН,
респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да
санкционира жалбоподателя с предвидената в чл. 185, ал.1 от ЗДДС санкция,
да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще
бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция. Налице са
били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е
приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния
закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.
Следва на осн.чл.63, ал.4 от ЗАНН съдът да предупреди нарушителя, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Страните не са претендирали разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по въпроса.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №569943-F606859/06.04.2021 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с
което на Г. АС. М. с ЕГН ********** и адрес гр.******* е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100.00 лева на основание
чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. на Министерство на финансите.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. АС. М., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
4
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII
от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5