гр. София, 29.01.2015 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V1-9 състав,
в публичното заседание на осми октомври и трети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
с участието на секретаря Е.Г. като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. дело N 3801 по описа за 2012 г. И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО ЧЛ.692 АЛ.2 ВЪВ BP. С ЧЛ.685 АЛ.1 ОТ ТЗ.
С Решение № 254 or 10.02.2014 г., постановено по тд.№ 3801 /2012 г. по описа на СГС, V1-9 състав, на основание чл.630 ал. 1 ТЗ съдът е обявил неплатежоспособността на “К.Е.” ООД определил е начална дата на неплатежоспособността - 30.06.2010 г., открил е производство по несъстоятелност и е назначил временен синдик. Решението е обявено в търговския регистър при Агенцията по вписванията на 14.02.2014 г.
В срока по чл.685 ал.1 от ТЗ пред съда по несъстоятелността са предявили вземанията си 4-ма кредитори - “О.Ф. - А.” АД – А., Държавата представлявана от Национална агенция за приходите, Я.Н. и “А.Д.Ц.” ЕООД
С молба вх.№ 71790 от 10.05.2014 г. служебният синдик на “К.Е.” ООД (н) в изпълнение на задълженията си по чл.686 ал.1 от ТЗ е депозирал в съда по несъстоятелността Списъци на приетите предявени от кредиторите в срока по чл.685, ал. 1 ТЗ вземания и Списък на предявените в срока по чл.685, ал. 1 ТЗ и неприети вземания. В изпълнение на изискването на чл.689 от ТЗ списъците на приети и неприети вземания са надлежно обявени от синдика в търговския регистър при Агенцията по вписвания на 16.06.2014 г.
В срока по чл.690 ал. 1 от ТЗ срещу изготвените от синдика на "К.Е.” ООД Списъци по чл.686 ал. 1, т. 1 и т.З от ТЗ на приети и неприети вземания са постъпили писмени възражения от длъжника „К.Е.“ ООД и от кредиторите Я.Н. и “А.Д.Ц.” ЕООД
Съдът по несъстоятелността като взе предвид изложените във възраженията и в съдебни заседания доводи и представените в тяхна подкрепа доказателства, приема следното:
Предмет на одобряване от съда по несъстоятелността са списъците по чл.686, ал. 1 от ТЗ. Аргумент за това, при наличната неяснота в чл.692 от ТЗ, е обстоятелството ,че сезирането на съда по чл.690 ал.1 от ТЗ става още с възражението по чл.690 ал. 1 от ТЗ, копие от което се връчва и на синдика. Преди разглеждането по съдебен ред, синдикът е длъжен да изрази становище по всяко едно от възраженията. За съда по несъстоятелността обаче също съществува задължение за произнасяне, дори и кредиторът да е удовлетворен от включването на вземането му в Списъка на приетите вземания. Именно това обуславя и правния интерес на кредитора в случаите, в които вземането не е било включено в Списъка на приетите вземания по чл.686 ал. 1 т. 1, а в Списъка на предявените неприети вземания по т.З на чл.686 ал.1 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.692 ал.2 изр. първо от ТЗ, съдът е задължен да разгледа постъпилите възражения (нормата препраща към чл.690 ал.1 от ТЗ, която определя кръгът на лицата, които могат да направят възражение, като съгласно алинея втора на същата разпоредба това са длъжникът, кредиторът срещу прието вземане на друг кредитор, кредиторът срещу отказа на синдика да приеме предявено от него вземане). Предмет на самото възражение по чл.690 ал. 1 от ТЗ са предявените вземания, и по тях се дължи произнасяне, като съдът по несъстоятелността може да прави промените по чл.692 ал.4 от ТЗ.
I. ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА КРЕДИТОРА Я.Н..
С молба вх. № 31869/14.03.2014 г. Я.Н.,*** е предявил вземанията си срещу длъжника “К.Е.” ООД”, както седва:
- парично вземане, представляващо уговорено възнаграждение за 2011 г. по Договор за управление от 15.07.2008 г. в размер на 8400 лв., ведно с натрупаната законна лихва върху главницата за периода 31.12.2011 г. до
14.03.2014 г. в размер на 1 894,64 лв.;
- парично вземане, представляващо уговорено възнаграждение за 2012 г. по Договор за управление от 15.07.2008 г. в размер на 8400 лв., ведно с натрупаната законна лихва върху главницата за периода 31.12.2012 г. до
14.03.2014 г. в размер на 1 026,83 лв.;
- парично вземане, представляващо присъдени деловодни разноски с влязло в законна сила Решение на СГС, по ъд.№ 2766/2011 г. в размер на 380 лв., ведно със законната лихва от присъждане на разноските до 14.03.2014 г. в размер на 105,93 лв.;
- законни лихви върху главниците, считано от датата на предявяване
14.03.2014 г. до окончателно плащане.
Синдикът е приел за основателна единствено претенцията за присъдени с влязло в сила решение деловодни разноски в размер на 300 лв. и е включил това парично вземане в Списъка на приетите предявени в срока по чл.685 от ТЗ вземания.
Останалите предявени от кредитора парични вземания, представляващи уговорени и неизплатени възнаграждения по Договор за управление за 2011 г. и 2012 г„ ведно със законната лихва за забава върху тях, както и претенцията за законна лихва върху присъдените деловодни разноски, синдикът е приел за неоснователни, като същите са били включени в Списъка на неприетите от синдика вземания.
В предвидения по чл.690, ал.1 от ТЗ срок е постъпило възражение от кредитора Я.Н.,*** срещу неприемането на предявените от него вземания. Във възражението на оспорващия кредитор са наведени доводи, че вземанията за главници по уговорените и неизплатени възнаграждения следва да бъдат включени в списъка на приетите от синдика вземания, тъй като услугите по представителство и управление са предоставени за посочените периоди на 2011 г. и 2012 г. на основание валиден и възмезден договор за управление, сключен съгласно чл.141 ал.7 от ТЗ. Сочи, че вземането за лихви също е основателно, и следва да бъде включено в списъка на приетите вземания, предявени от кредитори в срока по чл.685 ТЗ.
Със становище от 02.10.2014г. служебният синдик на “К.Е.“ ООД е счел възражението за неоснователно, като е изложил подробни мотиви за неприемане на оспорените вземания.
При разглеждане на възражението в производството по чл.692 ал.З от ТЗ, кредиторът заявява, че го поддържа изцяло, а синдикът , че го оспорва по основание и размер. В съдебно заседание по чл.692, ал.З ТЗ, назначеният по делото особен представител на длъжника „К.Е.“ ООД изразява становище за основателност на възражението на кредитора Я.Н., като сочи че с оглед надлежното изпълнение на задълженията му като управител, се дължи възнаграждение, съгласно подписания договор за управление, и предявените от него парични вземания следва да бъдат приети.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и изразените от страните в производството по чл.692 ал.З от ТЗ становища, приема следното:
Видно от представеният към предявяването на кредитора Договор за управление от дата 15.07.2008 г„ „К.Е.“ ООД, представлявано от собствениците на капитала Я.Н. и НИР (А.) М., е възложило на Я.Н., в качеството му на управител на Д.то правомощия и задължения по управление на Д.то, в съответствие с условията на Дружествения договор. В чл.З от договора е предвидено, че собствениците ще заплащат на управителя ежемесечно възнаграждение в размер, определен с допълнително съглашение към този договор за сметка на Д.то, считано от датата на вписване сключването на този договор за възлагане на управлението.
С допълнително споразумение (без дата), с нотариална заверка на преписа от 10.07.2013 г., подписано отново между „К.Е.“ ООД представлявано от съдружниците Я.Н. и НИР (А.) М., от една страна, и Я.Н. - управител, от друга страна, е уговорено, че в изпълнение на чл.З от Договора за управление страните се съгласяват управителят да получава месечно възнаграждение в размер на 700 лв., считано от датата на регистрация на Д.то, която сума ще се начислява на годишна база и ще се изплаща в края на годишния период.
От справка в търговския регистър при АВ е видно, че Д. „К.Е.“ ООД е регистрирано на 22.08.2008 г., като първоначални съдружници в него са Я.Н. и НИР (А.) М.. Съгласно действащата към датата на учредяване и регистрация нормативна уредба в изключителните правомощия на ОС на съдружниците е вземане на решение за избор на управител и определяне на възнаграждението му - арг.чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ, като отношенията между Д.то и избраният от ОС управител се уреждат с договор за възлагане на управление, сключен в писмена форма чрез лице, оправомощено от ОС на съдружниците или от едноличния собственик на капитала - чл.141, ал.7 от Г3. Макар че в случая не бе ангажирано като доказателство наличието на взето в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 137 ТЗ решение от ОС на съдружниците на „К.Е.“ ООД за избор на управител и определяне на възнаграждението му, отчитайки обстоятелството, че към датата на сключването на договора съдружници в Д.то са били Я.Н. и НИР (А.) М., като същият е подписан и от двамата съдружници - собственици на капитала, то би могло да се приеме, че договорът е сключен с единодушното съгласие на всички съдружници и в този смисъл обектмвира единодушно взето решение за избор на управител от собствениците на капитала. В договора обаче не е определен размер на уговорено възнаграждение, а е предвидено това да стане с допълнително споразумение към договора. Като такова допълнително съглашение не може да се кредитира представеното в нотариално заверен препис от 10.07.2013 г. допълнително споразумение между страните, което като частен документ без достоверна дата на сключването му попада под хипотезата на чл.181, ал.1 ГПК, поради което като най-ранен момент на съставянето му следва да се приеме датата на нотариална заверка на преписа от оригинала на същия - 10.07.2013 г. Към тази дата - 10.07.2013 г. съдружници в „К.Е.“ ООД са: Я.Н., Н. (А.) М. и „К. Д. ЗА О.ПОД Н. НА Н.И. Австрия, (последното Д. прието като съдружник и вписано в регистъра при АВ на 10.03.2009 г.) и съгласно чл. 13, ал.З във връзка с чл. 10, ал.2, т.5 от вписания в регистъра Дружествен договор решението за избор на управител и определяне на възнаграждението му се взема с единодушно решение на ОС на всички съдружници на „К.Е.“ ООД Такова единодушно решение за определяне размер на възнаграждението на управителя, взето в изпълнение на клаузите на Дружествения договор и от тримата съдружници, не бе представено. Не бе представено и решение, с което евентуално двамата подписали допълнителното споразумение съдружници - Я.Н. и НИР (А.) М. да са надлежно оправомощени от ОС на Д.то да го сключат и подпишат, поради което клаузата, с която е определен размер на ежемесечното възнаграждение на управителя на Д.то, е недействителна.
Поради неоснователност на главните претенции за възнаграждения за 2011 г. и 2012 г., неоснователни са и акцесорните вземания за лихви от датата на падежа (края на съответната календарна година) до датата на предявяване на вземанията, реел. до окончателно изплащане на задълженията.
Неоснователно е и възражението в частта за неприемане на претендираните лихви върху присъденото с влязло в сила решение вземане от 300 лв. - деловодни разноски. За да може да се претендират лихви върху това вземане, длъжникът следва да е изпаднал в забава за плащането му и същото да е изискуемо (да са предприети съответните действия по принудителното му събиране и уведомяване на длъжника чрез връчване на покана за доброволно изпълнение, за да е налице забава в изпълнението). Считано до датата на предявяване, вземането за лихва за забава върху присъдените разноски е неоснователно, поради неизискуемосг. В списъка на приети предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземания се включват единствено вземания, които са възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и към датата на това решение са изискуеми.
С оглед изложеното, съдът намира възражението на кредитора Я.Н. за неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
II. ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА КРЕДИТОРА “А.Д.Ц.” ЕООД
С молба вх.№ 31871/14.03.2014г„ Д. “А.Д.Ц.” ООД е предявило вземанията си срещу длъжника “К.Е.“ ООД в общ размер на 17 930,21 лв., от които 12 000 лв. без ДЦС (14 400 лв. с ДДС) - главница и 3 530,21 ла - лихва за забава върху главницата за периода
20.10.2011 г.до 11.03.2014 г.
Синдикът е приел за изцяло за неоснователни така предявените парични претенции и е включил същите в Списъка на неприетите предявени в срока по чл.685, ал. 1 ТЗ вземания.
В предвидения по чл.690, ал. 1 от 73 срок е постъпило възражение от кредитора “А.Д.Ц.” ЕООД, в което се навеждат доводи, че описаните в Споразумение от 05.10.2011 г. услуги по отдаване ползване на помещение адрес за офис са реално предоставени на длъжника, дължимите за тези услуги суми са надлежно осчетоводени и при двете дружества, поради което същите следва да бъдат включени в списъка на приети вземания.
Със становище от 02.10.2014 г., служебният синдик на “К.Е.“ ООД е счел възражението за неоснователно, като е изложил подробни мотиви за неприемане на пред явените от оспорващия кредитор вземания.
При разглеждане на възражението в производството по чл.692 ал.З от ТЗ, кредиторът заявява че поддържа възражението си, длъжникът - че възражението е основателно, а синдикът - че го оспорва по основание.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и изразените от страните в производството по чл.692 ал.З от ТЗ становища, приема следното:
Със Споразумение, подписано на 05.10.2011 г„ между „А.Д.Ц.“ ООД, в качеството на Наемодател и „К.Е.“ ООД в качеството на Наемател, страните са приели, че не съществуват фактически взаимоотношения във връзка с предоставянето на следните услуги: използване на адреса на притежавания от Наемодателя имот, на помещения в офис, находящ се в жилищна сграда в гр.София, уп. „**********, като адрес на управление на Д. К.Е. ООД ползване услугите на секретар: ползване на конферентна зала*, ползване на допълнителни административни услуги. С цитираното споразумение страните са постигнали договорки наемателят да заплати на наемодателя сумата от 12 000 лв. без ДДС, представляваща насрещна престация - обезщетение за ползване на помещението, адреса и услугите, предоставяни за периода 15.07.2008 г. до
01.10.2011 г. със срок за изпълнение - до 14 работни дни от датата на подписване на споразумението, като в т.З от споразумението страните се задължават да подпишат договор за наем и предоставяне на административни услуги. Представена е издадена от „А.Д.Ц.“ ООД фактура № **********/27.01.2012 г„ на стойност 14 400 лв. с ДДС, с описание на сделката: „насрещна престация за услуги с-но Споразумение“
С оглед изложеното, съдът намира възражението на кредитора за неоснователно. Кредиторът претендира възнаграждение за предоставени услуги: О.ПОД Н. на адреса*, ползване услугите на секретар; ползване на конферентна зала; ползване на допълнителни административни услуги, без да ангажира каквито и да е доказателства за реалното предоставяне на така описаните услуги. Макар договорът за наем (на помещение, на адрес) да е неформален и за сключването му да е достатьчно постигане на съгласие между двете страни, формата има значение за доказване на възникнало наемно правоотношение при неизпълнение на основни задължения по него от която и да е от страните. За да докаже кредиторът, че е предоставил за претендирания период посочените от него услуги, той следва първо да се легитимира като собственик/или владелец, респ. държател на имота, във връзка с който са предоставени услугите; да ангажира писмени доказателства (оформена кореспонденция и документи, съдържащи уточнени параметри на ползвани помещения, конферентни зали, вид, място, време и час на предоставяне на услугата, договорен размер на възнаграждението за всяка една от услугите и т.н.), каквато е обичайната практика на договаряне между търговски дружества, когато се предоставят и ползват различни по своя характер административни услуги. Неправилни в този смисъл са доводите на процесуалния представител на оспорващия кредитор, че фактурирането на дадени суми е достатьчно основание да се извлече вида и съдържанието на сделката и е доказателство за съществуване на съответно правоотношение между търговски субекти. По принцип издаването на фактура и счетоводното й
е влязло в сила и в часттта за разноските решението е с характер на определение, поради което разноски не се дължат.
Със становище от 02.10.2014г. служебният синдик на “К.Е.“ ООД е счел възражението за неоснователно и недоказано, като е изложил подробни мотиви относно неоснователността на изложените във възражението доводи.
При разглеждане на възражението в производството по чл.692 ал.З от 73, длъжникът заявява, че го поддържа изцяло, а синдикът, че счита същото за неоснователно. В съдебно заседание по чл.692, ал.З 73, длъжникът изразява становище за основателност на възражението, кредиторът, чието вземане е оспорено, и синдикът изразяват становище за неоснователност на същото.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и изразените от страните в производството по чл.692 ал.З от 73 становища, приема следното:
Възражението на длъжника е неоснователно. В Решение № 254 от
10.02.2014 г. на съда по несъстоятелността, с което е открито текущото производство по несъстоятелност, съдът подробно е обсъдил всички представени доказателства и извлечения от действащото към момента на преобразуването австрийско законодателство, като се е произнесъл по настъпилото уН.ерсално правоприемство чрез преобразуване (вливане) между заемодателя „И.Б.“ АТ, А. и приемащото Д. “О.Ф. - А.” АД приемайки, че същото е извършено в съответствие с действащите по време чуждестранни законови норми. В този смисъл неоснователно е възражението на длъжника, че няма безспорни доказателства за настъпило правоприемство между двете чуждестранни дружества. Голословни са и твърденията на длъжника, че кредитът е обявен за несъбираем е продаден на трето лице преди или на дата 28.06.2013, поради което не фигурира в балансите на “О.Ф. - А.“ АД Доказателства за такова прехвърляне на вземането на трето лице не бяха ангажирани в настоящото производство, поради което като кредитор и носител на вземането следва да се кредитира правоприемникът “О.Ф. - А.’ АД Неоснователно е и възражението, че Договорът за заем е нищожен, поради противоречието му с императивните изисквания на закона - като подписан от неизвестно лице, в противоречие с чл.10 ЗКИ, чл.22 ЗКИ, чл.50 и сл. ЗКИ. Отново в решението за откриване на производството по несъстоятелност е посочено, че са ангажирани доказателства (писмо № 98-0104/23.07.2013 г., издадено от БНБ), че заемодателят „И.Б.“ АТ чрез А. надзорен орган надлежно е уведомило БНБ за директно предоставяне на услуги на територията на България, в съответствие с изискванията на чл.28, ал.2 от Директива 2006/48/ЕС и ЗКИ, поради което договорът е подписан от оправомощено лице, имащо право да предоставя заемни средства. Нещо повече - договорът за заем, като реален договор, поражда действие между страните от момента на предаване на съответните парични средства в собственост на заемополучателя. От приложените по делото и предявяването на кредитора доказателства - преводни нареждания (суифти) се установява по безспорен начин, че заемодателят е изпълнил задължението си за предостави договорените заемни средства, същите са използвани от заемополучателя за целта, за която са договорени - закупуване на недвижими имоти, поради което между страните е възникнало валидно заемно правоотношение. Неоснователно е и възражението, че длъжникът не е в забава поради неизпращане на покана от страна на кредитора до него. Такава нотариална покана за доброволно плащане бе представена и приета по делото, но с оглед установения в договора точен падеж на изпълнение на задължението -
30.06.2010 г., длъжникът е изпаднал в забава считано от определената дата на връщане на усвоените заемни средства. Вземанията са подробно индивидуализирани като главница и лихви, видно и от приложеното към предявяването писмо - потвърждение на дълг от ОФАГ от 07.03.2014 г„ с приложено извлечение от счетоводната система от 07.03.2014 г. с превод на български език, поради което възражението е неоснователно и в тази му част. Не е налице твърдяното противоречие със закона постигната между страните писмена договорка за начисляване на лихви върху предоставената главница по заема.
С оглед на направеното от длъжника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, произтичащи от Кредитно споразумение за банков кредит № 241420 от 13.01.2009 г. (Договор за заем). С молба вх.№ 62892 от 11.06.2012г. кредиторът И.Б.АГ е подал молба са откриване на производство по несъстоятелност на „К.Е.“ ООД с правно основание чл.625 ТЗ, като с решение № 254 от 10.02.2014 г. съдът е уважил молбата на кредитора и е открил производство по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 628а от ТЗ подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Съгласно алинея 3 на същия член, ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната. Действието на спирането на давността обаче се запазва. По аргумент на противното, уважаването на молбата на кредитора прекъсва давността относно вземането, на което молбата се основава, като считано от прекъсването започва да тече нова давност, съгласно правилата на ЗЗД Независимо че, решението с което се уважава молбата по чл.625 ТЗ да не е влязло в сила, същото подлежи на незабавно изпълнение, съгласно чл.634 от ТЗ, като докато тече процедурата по обжалване и произнасяне с окончателно решение по постановения от съда по несъстоятелността съдебен акт, давност не тече - същата е спряна. Следователно към датата на направеното от длъжника възражение за погасяване на вземанията по давност твърдяната от него давност не е изтекла и възражението следва да бъде оставено без уважение.
отразяване са вторични действия, които винаги се основат на друг първичен документ/и, съдържащ/и вида и характера на извършената сделка или предоставената услуга Дори и да се приеме обичайната практика при търговци, където има облекчена форма на сделките, при която издадена фактура е доказателство за извършена между страните сделка то с оглед периодичността на предоставяне на претендирайите услуги, същите е следвало да бъдат незабавно фактурирани след момента на извършването/предоставянето им, с оглед спазване разпоредбите на ЗСч. При заявена претенция, че са извършвани/предоставяни периодично определени услуги в един продължителен период от време, в тежест на предоставилият услугата е да докаже, че е изправна страна, и че е налице пълно и точно изпълнение от него в договорените между страните параметри на сделката. Едва при доказване на пълно и точно изпълнение, може да се претендира обезщетение. Такива доказателства от страна на кредитора не са ангажирани както с предявяването, така и с последвалото възражение в производството по чп.692, ал.З от ТЗ. Напротив, представените към предявянето доказателства, са напълно в противоречие с обичайната търговска практика, и с оглед на констатираната свързаност между двете дружества (кредитор и длъжник) по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ (към датата на подписване на споразумението управителят и съдружник в Д.то-длъжник е и управител и съдружник в Д.то- кредитор) е ведно, че са уговорени условия, различни от обичайните, които поставят под съмнение действителността на създадените между страните правоотношения.
С оглед гореизложеното, Съдът намира възражението на кредитора „А.Д.Ц.“ ООД за неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
111. ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ДЛЪЖНИКА „К.Е. ООД срещу приетите обезпечени вземания на кредитора “О.Ф. - А.” АД - Австрия.
С молба вх. № 27825/07.03.2014 г. кредиторът “О.Ф. - А.” АД - Австрия като правоприемник на „И.Б.“ АТ, Австрия, е предявило вземанията си срещу длъжника “К.Е.” ООД”, в общ размер на 3 545 150,37 лв., както седва:
- 2 632 070,89 лв. (левова равностойност на 1 345 756,48 евро) - главница и капитализирана лихва до падежа - 30.06.2010 г., по Кредитно споразумение за банков кредит № 241420 от 13.01.2009 г. (Договор за заем);
- 339 752,18 ла (левова равностойност на 173712,53 евро) - договорна лихва за периода 01.07.2010 г. до 28.06.2013 г.;
- 558 577,30 лв. - наказателна лихва за периода 01.07.2010 г. до
28.06.2013 г.;
- ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2014 г. до окончателно плащане;
- 13 000 лв. - предплатени разноски от кредитора по реда на чл.629б
от ТЗ;
- 1500 лв. - депозит ССЕ по т.д.№ 3801 /2012 г.;
- 250 лв. - държавна такса образуване на тщ.№ 3801 /2012 г. по описа на СГС.
Синдикът е приел така предявените вземания и е включил същите в Списъка на приетите предявени в срока по чл.685 от ТЗ вземания, като в частта за задълженията по Кредитно споразумение за банков кредит № 241420 от
13.01.2009 г. вземанията са приети като обезпечени с Договорна ипотека върху недвижими имоти, съгласно Нотариален акт №****, том IV, рег.№ 4136, ндело № 379 от 02.09.2009 г. на Нотариус с рег.№ 126, район на действие PC – С..
В предвидения по чл.690, ал.1 от ТЗ срок е постъпило възражение от длъжника „К.Е.“ ООД срещу приетите вземания на кредитора “О.Ф. - А.” АД - Австрия, в което са наведени доводи, че вземанията за неоснователни, предвид следното: не се доказва по безспорен начин посоченото правоприемство между “О.Ф. - А.” АД и „И.Б.“ АТ, Австрия, като от финансовите отчети на Банката се вижда, че липсват задължения по договор с „К.Е.“ ООД* кредитът е обявен за несъбираем е продаден на трето лице преди или на дата 28.06.2013, като не фигурира в балансите на “О.Ф. - А.” АД Договорът за заем е нищожен, поради противоречието му с императивните изисквания на закона - твърди се, че е подписан от неизвестно лице, в противоречие с чл. 10 ЗКИ, чл.22 ЗКИ, чл.50 и сл. ЗКИ; с оглед на заявената нищожност на договора, длъжникът прави и възражение за изтекла погасителна давност на всички дадени без основание суми по договора, като излага доводи, че договорът за заем е договор с периодично изпълнение - връщане на заемните вноски, и като такъв за вземанията - главница и лихви по него се прилага кратката 3- годишна давност по чл. 111 от ЗЗД; вземанията не са индивидуализирани с конкретно основание, между конкретни субекти, с конкретен размер за всяко основание и конкретен период на дължимост, като при липса на индивидуализация на вземанията, съгласно практиката на ВКС, сделката е нищожна поради липса на предмет - длъжникът не знае какво точно дължи; сочи, че не е изпаднал в забава поради неполучаване на покана за плащане от страна на кредитора; оспорва приетата наказателна лихва, като сочи, че е невъзможно кумулиране на посочените лихви, като подобна клауза за наказателни лихви е нищожна, тъй като противоречи на обезпечителната функция, която се цели с договарянето на лихви и неустойки, а оттам противоречи и на добрите нрави и изискванията на закона. Във възражението се оспорва и че вземанията са обезпечени с валидна и действителна ипотека, тъй като “О.Ф. - А.” АД не е вписан в имотния регистър като ипотекарен кредитор. Оспорват се и приетите вземания за разноски в размер на 1750 лв., тъй като решението, с което са присъдени не
Неоснователно е и възражението на длъжника - че вземането не е обезпечено с валидна и действителна ипотека. Предвид приемане от настоящия съдебен състав наличието на валидно сключен между страните договор за заем, учредената като обезпечение на вземанията по него ипотека върху недвижими имоти е действителна и съобразена с изискванията на чл. 170 и чл. 171 ЗЗД. Невписването на приемащото Д. “О.Ф. - А.” АД в имотния регистър като ипотекарен кредитор не представлява и нарушена разпоредбата на чл.174 от ЗЗД Цитираната норма има отношение за вписване на обстоятелства, касаещи частно правоприемство на обезпечено вземане, не и в хипотезата на уН.ерсално правоприемство на страната на ипотекарния кредитор, при което правата, задълженията и фактическите отношения преминават в патримониума на приемащото Д. по силата на закона, и не лишава уН.ерсалния правоприемник от правото да се ползва от преминалите в неговия патримониум вземания, ведно с техните обезпечения и привилегии.
Неоснователно е и последното възражение на длъжника срещу приемане на вземане в размер на 1 750 лв., представляващо разноски по несъстоятелността. Това вземане включва заплатените от кредитора - молител държавна такса и депозит експертиза, представени са писмени доказателства за извършването им, поради което същите са присъдени в полза на кредитора с решението за откриване на производство по несъстоятелност, което подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му, на осн,чл.634 ТЗ.
С оглед гореизложеното, Съдът намира възражението на длъжника „К.Е." ООД срещу приетите по основание, размер и обезпечение вземания на кредитора "О.Ф. - А.*’ АД за неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
IV. ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ДЛЪЖНИКА „К.Е.“ ООД срещу неприетите вземания на кредитора Я.Н..
С молба вх. № 31869/14.03.2014 г. Я.Н.,*** е предявил вземанията си срещу длъжника “К.Е.” ООД”, както седва:
- парично вземане, представляващо уговорено възнаграждение за 2011 г. по Договор за управление от 15.07.2008 г. в размер на 8400 лв., ведно с натрупаната законна лихва вър?у главницата за периода 31.12.2011 г. до
14.03.2014 г. в размер на 1 894,64 лв.;
- парично вземане, представляващо уговорено възнаграждение за 2012 г. по Договор за управление от 15.07.2008 г. в размер на 8400 лв., ведно с натрупаната законна лихва върху главницата за периода 31.12.2012 г. до
14.03.2014 г. в размер на 1 026,83 лв.;
- парично вземане, представляващо присъдени деловодни разноски с влязло в законна сила Решение на СГС, по тд.№ 2766/2011 г. в размер на 380 лв., ведно със законната лихва от присъждане на разноските до 14.03.2014 г. в размер на 105,93 лв.;
- законни лихви върху главниците, считано от датата на предявяване
14.03.2014 г. до окончателно плащане.
Синдикът е приел за основателна единствено претенцията за присъдени с влязло в сила решение деловодни разноски в размер на 300 лв. и е включил това парично вземане в Списъка на приетите предявени в срока по чл.685 от ТЗ вземания.
Останалите предявени от кредитора парични вземания, представляващи уговорени и неизплатени възнаграждения по Договор за управление за 2011 г. и 2012 г., ведно със законната лихва за забава върху тях, както и претенцията за законна лихва върху присъдените деловодни разноски, синдикът е приел за неоснователни, като същите са били включени в Списъка на неприетите от синдика вземания.
В предвидения по чл.690, ал.1 от ТЗ срок е постъпило възражение от длъжника „К.Е.“ ООД срещу неприетите вземания на кредитора Я.Н., в което са наведени доводи, че вземанията за основателни, тъй като управителят Я.Н. е предоставил своя труд и мениджмънт по силата на подписаният Договор за управление, считано от датата на учредяване на Д.то, поради което му се дължи възнаграждение и вземанията му следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания. Счита, че е основателна и претенцията за лихва за забава върху присъдената главница за деловодни разноски по влязло в законна сила Решение на СГС, по тд.№ 2766/2011 г.
Със становище от 02.10.2014г. служебният синдик на “К.Е.“ ООД е счел възражението за процесуално недопустимо, като е изложил подробни мотиви, че длъжникът няма правен интерес да възразява срещу неприети вземания на кредитор.
При разглеждане на възражението в производството по чл.692 ал.З от ТЗ, длъжникът заявява, че го поддържа изцяло, а синдикът, че счита същото за процесуално недопустимо. В съдебно заседание по чл.692, ал.З ТЗ, назначеният по делото особен представител на кредитора Я.Н. изразява становище за основателност на възражението на длъжника, поради което предявените от кред итора Я.Н. парични вземания следва да бъдат приети.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и изразените от страните в производството по чл.692 ал.З от ТЗ становища, приема следното:
Абсолютна предпоставка за разглеждане на едно възражение по същество е наличието на правен интерес от страната, подала възражението. Съгласно разпоредбата на чл.690, ал. 1 от ТЗ длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане. С оглед качеството на лицето, за което е налице правен интерес от установяването са налице различни хипотези на легитимирани страни в производството: кредитор, който е направил възражение срещу неприемането на предявеното от него вземане, респективно срещу непризнаване на обезпечението или привилегията на това вземане; кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг кредитор, респективно срещу признаването на привилегия или обезпечение на вземането на друг кредитор и дпгьжникьт, който е направил възражение срещу прието вземане, респективно срещу признаване на привилегия или обезпечение. За дггъжника липсва правен интерес от оспорване на неприето н невключено в списъка вземане. Следователно длъжникът в открито производство по несъстоятелност не се явява легитимиран да възразява срещу неприети от синдика вземания на кредитори, тъй като той няма интерес от увеличаване на пасива на имуществото си, което служи като обезпечение за удовлетворяване приетите и одобрени вземания на кредиторите на несъстоятелността.
С оглед гореизложеното, Съдът намира възражението на длъжника „К.Е." ООД срещу неприетите вземания на кредитора Я.Н. за процесуално недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане.
V. ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ДЛЪЖНИКА „К.Е.“ ООД
срещу неприетите вземания на кредитора „А.Д.Ц.“ ЕООД.
С молба вх.№ 31871 /14.03.2014г., Д. “А.Д.Ц.” ООД е предявило вземанията си срещу длъжника “К.Е.“ ООД в общ размер на 17 930,21 лв., от които 12 000 лв. без ДДС (14 400 лв. с ДДС) - главница и 3 530,21 лв. - лихва за забава върху главницата за периода
20.10.2011 г.до 11.03.2014 г.
Синдикът е приел за изцяло за неоснователни така предявените парични претенции и е включил същите в Списъка на неприетите предявени в срока по чл.685, ал. 1 ТЗ вземания.
В предвидения по чл.690, ал. 1 от ТЗ срок е постъпило възражение от длъжника „К.Е.“ ООД срещу неприетите вземания на кредитора,А.Д.Ц.“ ЕООД в което са наведени доводи, че вземанията за основателни, тъй като услугите са предоставени, а предвид че договорите за наем между търговци не са безвъзмездни, се дължи заплащане на възнаграждение по сключените между страните сделки.
Със становище от 02.10.2014г. служебният синдик на “К.Е.“ ООД е счел възражението за процесуално недопустимо, като е изложил подробни мотиви, че длъжникът няма правен интерес да възразява срещу неприети вземания на кредитор.
При разглеждане на възражението в производството по чл.692 ал.З от 73, длъжникът заявява, че го поддържа изцяло, а синдикът, че счита същото за процесуално недопустимо. В съдебно заседание по чл.692, ал.З 73, кредитора А.Д.Ц.“ ЕООД изразява становище за основателност на възражението на длъжника, поради което предявените от кредитора парични вземания следва да бъдат приети.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и изразените от страните в производството по чл.692 ал.З от ТЗ становища, приема следното:
Абсолютна предпоставка за разглеждане на едно възражение по същество е наличието на правен интерес от страната, подала възражението. Съгласно разпоредбата на чл.690, ал. 1 от 73 длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане. С оглед качеството на лицето, за което е налице правен интерес от установяването са налице различни хипотези на легитимирани страни в производството: кредитор, който е направил възражение срещу неприемането на предявеното от нето вземане, респективно срещу непризнаване на обезпечението или привилегията на това вземане; кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг кредитор, респективно срещу признаването на привилегия или обезпечение на вземането на друг кредитор и длъжникът, който е направил възражение срещу прието вземане, респективно срещу признаване на привилегия или обезпечение. За длъжника липсва правен интерес от оспорване на неприето и невключено в списъка вземане. Следователно длъжникът в открито производство по несъстоятелност не се явява легитимиран да възразява срещу неприети от синдика вземания на кредитори, тъй като той няма интерес от увеличаване на пасива на имуществото си, което служи като обезпечение за удовлетворяване приетите и одобрени вземания на кредиторите на несъстоятелността.
С оглед гореизложеното, Съдът намира възражението на длъжника „К.Е." ООД срещу неприетите вземания на кредитора ,А.Д.Ц." ЕООД за процесуално недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане.
Ако, след изтичане на един месец от датата на обявяване на настоящото определение, не бъде предложен план за оздравяване, следва делото да се докладва на съдията по несъстоятелността за постановяване на решение по чл.710 и следв. от 73.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОДОБРЯВА Списъци на приетите от синдика на “К.Е.” ООД вземания по чл.686 ал. 1, обявени в търговския регистър на 16.06.2014 г., по отношение на които не са направени възражения.
1. Възражението на КРЕДИТОРА Я.Н. срещу неприемането на предявените от него вземания в Списъка на предявените приети вземания в общ размер на 19 827,40 лв., произтичащи от Договор за управление от
15.07.2008 г., от които: главница в размер на 16 800 лв. и лихви за забава в размер на 3 027,40 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
2. Възражението на КРЕДИТОРА “А.Д.Ц.” ЕООД срещу невключване на предявените от него вземания в общ размер на 17 930,21 лв., от които 12 000 лв. без ДДС (14 400 лв. с ДДС) - главница и 3 530,21 лв. - лихва за забава върху главницата за периода
20.10.2011 г. до 11.03.2014 г., произтичащи от Споразумение от 05.10.2011 г. и фактура № 2223/27.01.2012 г., в Списъка на предявените приети вземания по реда на чл. 686, ал.1 вр. чл. 685 от ТЗ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
3. Възражението на ДЛЪЖНИКА „К.Е.“ ООД, ***, срещу приетите вземания на “О.Ф. - А.” АД в общ размер на 3 530 400,37 лева, произтичащи от Кредитно споразумение за банков кредит № 241420 от 13.01.2009 г. (Договор за заем) и обезпечени с договорна ипотека върху недвижими имоти, съгласно Нотариален акт № 109, том IV, рег.№ 4136, идело № 379 от
02.09.2009 г. на Нотариус с рег.№ 126, район на действие PC - Сливен, както и на приети вземания в общ размер на 1 750 лв., представляващи извършени от кредитора разноски в производството по несъстоятелност КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
1. Възражението на ДЛЪЖНИКА “К.Е.’ ООД, ***, срещу невключване на предявените от кредитора Я.Н. вземания в общ размер от 19 827,40 лв., произтичащи от Договор за управление от 15.07.2008 г., от които: главница в размер на 16 800 лв. и лихви за забава в размер на 3 027,40 лв., в Списъка на предявените приети вземания по реда на чл. 686, ал. 1 вр. чл. 685 от ТЗ, КАТО ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО.
2. Възражението на ДЛЪЖНИКА “К.Е.’ ООД ***, срещу невключване на предявените от кредитора ,А.Д.Ц.“ ЕООД вземания в общ размер от 17 930,21 лв., от които 12 000 лв. без ДДС (14 400 лв. с ДДС) ~ главница и 3 530,21 лв* - лихва за забава върху главницата за периода 20.10.2011 г. до 11.03.2014 г., произтичащи от Споразумение от 05.10.2011 г. и фактура № 2223/27.01.2012 г., в Списъка на предявените приети вземания по реда на чл. 686, ал. 1 вр. чл. 685 от ТЗ, КАТО ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В ЧАСТТА, в която са оставени без разглеждане КАТО ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМИ възраженията на длъжника „К.Е.“ ООД срещу неприетите вземания на кредиторите Я.Н. и А.Д.Ц.“ ЕООД, определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на ГПК в седмодневен срок от получаване на съобщение от страните във връзка с възраженията
В останалата част ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в книгата по чп.634в ал. 1 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се ОБЯВИ незабавно в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
СЛЕД ИЗТИЧАНЕ на един месец от датата на обявяване на настоящото определение делото да се докладва на съдията по несъстоятелността за постановяване на решение по чп.710 и следв. от ТЗ, ако не бъде предложен план за оздравяване.
След влизане в сила на настоящото определение по отношение на възраженията, които са оставени без разглеждане, с Решението по чл. 710 от ТЗ съдът ще се произнесе по насрочването на събрание с дневен ред по чл.677 ал.1 т.8 от ТЗ - за определяне метода и условията за оценка на имуществото на длъжника и размера на възнаграждението на оценителите и за избор на постоянен синдик съгласно чл.677 ал. 1 т.2 от ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: