Решение по дело №1347/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 654
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20191510101347
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

30.10.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

25.10.

 

2019

 
 


на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

 

 
Съдебни заседатели:

      1.

Сашка Вукадинова

 

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

1347

 

2019

 
 


                                дело №                          по описа за                    г.

 

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от Димитър Бончев, е предявило срещу Р.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 985, 81 лв. – главница по договор за заем CrediHome № 1182-00031667 от 25.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното заплащане; 95, 99 лева – договорна лихва за периода 21.03.2018 г. - 05.09.2018 г.; 210 лв. - сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги; 495 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; 41, 82 лева - лихва за забава по договора за заем за периода от 22.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 27, 26 лв. - лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 22.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че „Микро кредит" АД се е намирало с ответника в договорни правоотношения, тъй като по силата на договор за заем CrediHome № 1182-00031667 от 25.01.2018 г. е отпуснало на Р.М.Г. заем в размер на 1200 лв. Съгласно Общите условията, при които с подписан договора, заемополучателят е удостоверил получаването на заемната сума и се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 155, 94 лева, на 31 равни седмични погасителни вноски в размер на 43, 74 лева, като първата погасителна вноска е платима на 07.02.2018 г. Страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1355, 94 лв.

На 25.01.2018 г. между същите страни е сключен и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00031667, съгласно който „Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение №1 към договора. Пакетната цена за допълнителните услуги е в размер на 260, 40 лв., като е предоставена възможност да бъде заплатена на 31 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 8, 40 лв., при първа погасителна вноска, платима на 07.02.2018 г.

На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник, е предоставило на заемополучателя застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД. Заемателят се е задължил да върне на заемодателя платената застрахователна премия в срок от 31 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 19, 80 лева, платими считано от 07.02.2018 г., или обща сума за застрахователна премия - 613, 80 лева.

Заемополучателят заплатил общо сумата 443, 34 лв., с които са погасени: 214, 19 лв. – главница, 59, 95 лв. – договорна лихва, 50, 40 лв. – допълнителни услуги, 118, 80 лв. – застрахователна премия.

Поради неизпълнението на задълженията на ответника по дължимия паричен заем и получените допълнителни услуги е начислена лихва за забава:

- по договора за заем: 41, 82 лв. за периода от 22.03.2018 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда;

- по договора за допълнителни услуги: 27, 26 лв. за периода от 22.03.2018 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.

Срокът на договора е изтекъл на 05.09.2018 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

На 10.07.2018 г. всички вземания по описаните договори били прехвърлени от „Микро Кредит" АД – цедент, на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД – цесионер, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, посредством подписване на приложение към рамков договор за цесия между тях от 16.01.2015 г.

На длъжника било изпратено уведомление за извършената цесия от цедента /посредством упълномощаване на цесионера/, което не е потърсено. С исковата молба е депозирано уведомление за извършената цесия, връчено на ответника с останалите приложения.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 571/2019 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение за посочените суми. Впоследствие съдът е дал указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответництата не е депозирала отговор на исковата молба. В съдебното заседание тя се е явила и е заявила, че признава иска и сочи, че поради финансови затруднение е спряла плащанията.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил и са приети като доказателства: договор за заем CrediHome1182-00031667 от 25.01.2018 г. между „Микро кредит" АД и Р.М.Г. за сумата 1200 лв., с обща сума за погасяване 1355, 94 лв. и дата на последна вноска 05.09.2018 г., договор за допълнителни услуги между същите страни от същата дата,  рамков договор за цесия от 16.01.2015 г., с който вземанията на „Микро кредит" АД по процесния договор /видно от приложение 1 от 10.07.2018 г./ са придобити от ищеца; уведомление до ответницата за извършената цесия от цедента, чрез упълномощения за това цесионер.

Приложено е ч.гр.д. № 571/2019 г. по описа на ДРС, по което са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Твърдените обстоятелства от ищеца в хода на исковото производство не са оспорени от ответника.

С оглед на становището на ответника, че признава иска, с писмена молба процесуалният представител на ищеца е направил искане по реда на чл.237, ал.1 ГПК да бъде постановено решение съобразно признанието. С оглед направеното признание на иска от ответника и направеното искане от ищеца, на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене.

С оглед изложеното, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за кредит и договора за допълнителни услуги, предаването на сумата по договора за кредит, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума.

Предявеният иск е допустим. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави; признато е право, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска и събраните доказателства по делото, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

С оглед на този изход от спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер 312, 88 лв. /за държавна такса – 212, 88 лв., и юрисконсултско възнаграждение 100 лв./.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 571/2019 г. по описа на ДРС в размер на 87, 12 лв.

 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.М.Г., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания ЕАД”, ЕИК *********, сумите: 985, 81 лв. – главница по договор за заем CrediHome № 1182-00031667 от 25.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното заплащане; 95, 99 лева – договорна лихва за периода 21.03.2018 г. - 05.09.2018 г.; 210 лв. - сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги; 495 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; 41, 82 лева - лихва за забава по договора за заем за периода от 22.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 17.01.2019 г.; 27, 26 лв. - лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 22.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 17.01.2019 г.

 

 

ОСЪЖДА Р.М.Г., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания ЕАД”, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 312, 88  лв. /триста двадесет и пет лева/, както и разноски по ч.гр.д. № 571/2019 г. по описа на ДРС в размер на 87, 12 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: