Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК. Жалбоподателят „С. С.” ,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.”И. В.”, №.., с ЕИК ..., с жалбата си до съда, подадена чрез пълномощника му адвокат Н. И., оспорва Решение №325/26.03.2012 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№3487 по описа на съда за 2011 г., с което е прието за установено по отношение на него,че той дължи на „Е. Б. П.” гр.В. / , с ново наименование според промяната в регистрацията „Е.-П. П.” , със седалище и адрес на управление гр.В., район „В. В.”, бул.”В. В.” №.., сумите от 5135,06 лв главница, представляваща вземане за консумирана и незаплатена електроенергия по партида с клиентски номер * за обект №05233033, намиращ се в гр.Д., ул.”П. Е.Т.”, №.. по фактури и дебитни известия издадени за периода от 26.10.2010 г. до 17.05.2011 г.,189,64 лв мораторна лихва върху главницата, считано от падежа на всяка една от фактурите и дебитните известия до 13.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2011 г. до окончателното изплащане на задълженията, за което е издадена Заповед за изпълнение № 1952 от 29.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 2825/2011 г. на ВТРС.С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на ищцовото дружество 998,90 лв разноски по делото. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди се, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото и е постановил необосновано решение при непълнота на доказателствата.Не е изследван, според жалбоподателя, основният въпрос-реални ли са количествата ел. енергия за процесния период, реално ли са преминали и реално ли са отчетени от изправно и годно СТИ.Този въпрос е останал без отговор.По отношение техническото състояние на електромера и възможността то да бъде изследвано изводите на съда се базират не на обективни данни, а на предположения, с оглед представените доказателства за метрологичната , а не за техническата годност.Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.Няма претенция за разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по въззивната жалба.В него се заема становище за правилност и обоснованост на обжалваното решение,респ. неоснователност и недоказаност на жалбата.Заявява се, че съдът е изяснил напълно фактическата обстановка и въз основа на това е направил правилни изводи,прилагайки действащата нормативната уредба.Необосновано и немотивирано, според ответника, е искането на жалбоподателя за повторна техническа експертиза на СТИ,произведен , тестван от БИМ и монтиран само броени месеци преди издаването на процесните фактури.Не е изразено основателно съмнение относно неговата годност, което да навежда на необходимостта от метрологична експертиза.Ответникът иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение.Претендира за направените в производството пред въззивната инстанция разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на ответника „С. С.”, че той дължи на „Е. Б. П.” гр.В. / , с ново наименование според промяната в регистрацията „Е.-П. П.” , със седалище и адрес на управление гр.В., район „В. В.”, бул.”В. В.”, №.. сумите от 5135,06 лв главница,представляваща вземане за консумирана и незаплатена електроенергия по партида с клиентски номер * за обект №.., намиращ се в гр.Д.,ул.”П. Е.Т.”, №.. по фактури и дебитни известия издадени за периода от 26.10.2010 г. до 17.05.2011 г.,189,64 лв мораторна лихва върху главницата, считано от падежа на всяка една от фактурите и дебитните известия до 13.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2011 г. до окончателното изплащане на задълженията, за което е издадена Заповед за изпълнение № 1952 от 29.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 2825/2011 г. на ВТРС и е осъдил ответника да заплати на ищцовото дружество 998,90 лв разноски по делото.За да постанови решението си съдът е събрал и обсъдил подробно посочените от страните доказателства- писмени и експертиза.Анализирал ги е подробно и е стигнал до логичния и правилен извод за съществуването на оспореното в заповедното производство вземане. На първо място съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, а също така и правната квалификация на предявените искове-обективно съединени такива по чл.422, ал.1, вр. чл.415,вр. чл.79 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.Не е спорно, че ответникът е ползвател на ел. енергия за търговски обект в гр.Д., ул.”П. Е.Т.” №.., с клиентски номер * и абонатен номер ....Доставяната от „Е. Б. М.” гр.В. е следвало да заплаща на „Е. Б. П.” .Първоинстанционният съд правилно е разграничил претенцията по настоящото дело от тази по извършената спрямо ответника корекционна процедура в резултат на проверката от служители на „Е.” на 09.09.2010 г. и последвалия съдебен спор, разрешен по гр.д.№859/2011 г. на ВТРС.Тази корекция на сметки за минал период касае времето до 10.09.2010 г.След извършената проверка старият електромер е сменен и отчитането на доставяната в обекта ел. енергия от 10.09.2010 г. нататък е ставало с нов такъв с № *027550.Поради неплащане на сметки за доставена ел. енергия електромерът на ответника е бил демонтиран от служители на „Е. Б. Мрежи”, за което е бил съставен протокол №0360134 от 19.08.2011 г.За ползваната от 10.09.2010 г. до демонтажа на електромера ел.енергия ищецът издал на ответника фактури на обща стойност 5135,06 лв, по които не били извършени плащания.Поради това ищецът инициирал заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК за изплащане на сумите за доставена и неизплатена ел. енергия по тези фактури за периода от м. октомври 2010 г. до м. май, 2011 г.По образуваното по заявлението му ч.гр.д.№2825/2011 г. на ВТРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за главница и лихви.В законоустановения срок ответникът е подал възражение, в резултат на което е заведено настоящото дело за установяване съществуването на вземанията.Във възражението си ответникът заявява, че не дължи,тъй като е заплатил фактурираните суми.Назначената по делото съдебно- икономическа експертиза е дала заключение, че процесните фактури и дебитни известия са редовно осчетоводени от ищеца и сумите по тях се водят като задължения на ответника към ищеца за потребена и незаплатена ел. енергия.Налице е частично погасяване на задължението само по една фактура.Дължимият остатък неизплатена по фактурите ел. енергия вещото лице установява общо по всички процесни фактури и дебитни известия на сумата от 5135,06 лв.Размерът на лихвата за забава по всяка отделна фактури и дебитно известие, считано от падежа до 13.06.2011 г. е в общ размер на 212,32 лв.Съгласно заключението на допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза за процесния период от 10.09.2010 г. до 17.05.2011 г. количеството ел. енергия, която е могла да премине през присъединителните съоръжения на ответника, т. е. да бъде реално консумирано, е в пъти повече от отразеното в счетоводните документи .Отчетената ел. енергия по тарифи от процесния електромер за този период равни с посочената във фактурите.Електромерът в обекта на ответника е произведен през 2010 г. и е преминал първоначална метрологична проверка през същата година.Заключението на вещото лице е, че той е бил метрологично годно СТИ.Според заключението на вещото лице техническата му изправност към датата на демонтажа може да бъде установена само в специализирана и лицензирана метрологична лаборатория. Първоинстанционният съд е отказал да допусне исканата от ответника допълнителна техническа експертиза поради неотносимост към предмета на доказване.Правилно е констатирал, че ответникът по делото не е оспорил техническата годност на процесното СТИ, а освен това не се спори, че то е демонтирано не поради техническа неизправност, а поради неплащане на сметките за ел. енергия.В този смисъл не е налице нарушение на съдопроизводствените правила и съдът е постановил решението си въз основа на всички допустими и относими доказателства. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилния извод, че по силата на чл.98а и 98б от ЗЕ между страните е налице облигационно правоотношение, свързано с доставката на ел. енергия, по силата на което ответникът дължи заплащането на доставената му и потребена от него ел. енергия.Ответникът има качеството на потребител по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗЕ.Дължгимите суми главница и мораторна лихва са установени по размер от заключението на СИЕ.Правилно съдът е разграничил процедурата по демонтиране на СТИ в случай на техническа неизправност както е станало при проверката на обекта извършена на 09.09.2010 г., когато СТИ е бил подменен с нов и тази, при която демонтажът се извършва поради неплащането на сметки, какъвто е случаят с процесното СТИ, монтирано след свалянето на неизправния електромер.В този случай не е предвидено задължение за съставяне на констативен протокол за демонтажа, запечатване и съхраняване както твърди ответникът в отговора си.Такива действия са предвидени само в корекционната процедура, а в случая се касае до неплащане на сметки за реално потребена ел. енергия.Правилни са и изводите на съда, че след поставянето на новия тестван през 2010 г. / годината на производството/ електромер, метрологичната му годност се предполага,тъй като съгласно Заповед на председателя на БИМ от 15.03.2010 г. периодичните проверки на годност са през 4 години, следователно до 2014 г. той се води годно СТИ.В този смисъл е и заключението на вещото лице.Освен това ответникът не е правил оплаквания за неправилно отчитане на СТИ поради съмнения за техническа неизправност.Наред с това следва да се отбележи, че той не прави възражения в този смисъл и в отговора си на исковата молба, а заявява единствено, че не дължи защото е заплатил.Правилно съдът е отчел и обстоятелството, че ответникът е поискал разсрочване на задължението си с отправена на 31.03.2011 г. молба, като същевременно е погасил частично дължимото в размер на 464,87 по фактура */26.10.2010 г. В този смисъл той извънсъдебно е признал съществуването на вземането. Направените от първоинстанционния съд изводи са правилни и съответстват на събраните доказателства и закона.Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на обжалваното решение и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.Обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, като на ответната страна на основание чл.78, ал. 3 и 8 от ГПК следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски в размер на едно юрисконсултско възнаграждение, възлизащо съобразно материалния интерес на спора на 463 лв. Предвид изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № .. г. постановено от Великотърновския районен съд по гр.д.№3487/2011 г. по описа на съда. ОСЪЖДА „С. С.”, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.”И. В.”, №.., представляван от С. Т.С., да заплати на „Е. –.П. П.” , със седалище и адрес на управление гр.В., район „В. В.” №..,с ЕИК .., сумата 463 лв /четиристотин шестдесет и три лева/ разноски направени пред въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |