Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 29.10.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 4956 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.08.2019
г. по гр.д. № 21876/17 г., СРС, І ГО, 118 с-в е признал за установено по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Ц.Р.Ц., ЕГН **********
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 1520,52
лева, от която
6,90 лв. за дялово разпределение, представляваща част от доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 86, в гр.
София, ж.к. „*********“, аб. № 119569 през периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2016г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 143,66
лева за периода
от 15.09.2015г. до 17.11.2016г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.12.2016г. по ч.гр.д.№
71599/2016г. по описа на СРС, 118 състав. Осъдил е Ц.Р.Ц., ЕГН ********** да
заплати на основание
чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК на „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, сумата 58,28 лева - разноски по заповедното производство ч.гр.д.№
71599/2016г. по описа на СРС, 118 състав, както и сумата 177,54
лева - разноски в
исковото производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника
Ц.Р.Ц., ЕГН **********, чрез назначения му по реда на
чл.23, ал.2 от ЗПрП особен представител адвокат Г.К. от САК, със съдебен адрес:
***, партер с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се доводи, че претендираните суми не се
дължат, защото липсва валидна облигационна връзка между страните. Твърди се, че
предоставения по делото нотариален акт се явява нечетлив, като от него се
установява, че ответникът се е разпоредил с правото си на собственост върху
процесния имот в полза на дъщеря си Катя Бакалова. Сочи още, че по делото
липсват доказателства, че ответникът е използвал доставяната от ищцовото
дружество ТЕ през процесния период, че преставените извлечения от сметки и за
дялово разпределение не доказват дължимостта на претендираното вземане, както и
че е налице хипотезата на чл.62 от ЗЗП за непоръчана доставка. Моли процесното
решение да бъде отменено изцяло, като всички сторени разноски да бъдат
възложени на насрещната страна.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната
жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното решетние е валидно и
допустимо, а по същество правилно и законосъобразно.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил
горепосочените искове за установяване съществуването на вземане от ответника Ц.Р.Ц., ЕГН ********** за следните суми: 1520, 52 лв.главница, от която 6,90
лв. за дялово разпределение, представляваща част от доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със
законна лихва за периода от 07.12.2016г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 143,66 лв. за периода от 15.09.2015г. до 17.11.2016г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.12.2016г. по ч.гр.д.№ 71599/2016г. по описа на CPC, 118 състав
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за процесния имот, като не е изпълнил
задължението си да заплати стойността й. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и
издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 71599/2016г. по описа на
СРС, 118 състав, срещу която ответникът възразил.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. Подал е възражение в
заповедното производство, в което е оспорил наличието на договорна връзка с ищцовото
дружество за доставка на ТЕ.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
От правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между
страните по спора.
Видно от доказателството
представено по делото, а именно нотариален акт за дарение на недвижим имот от
25.11.1997 г., ответникът е дарил на дъщеря си собствеността върху процесния
имот, като е учредил в своя полза вещно право на ползване върху него. Следователно купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, какъвто е
настоящия казус. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на
закона, без да е необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл. Ето защо
напълно неоснователни се явяват твърденията на ответника, че след като няма
конкретен договор с ищеца, то липсва валидна облигационна връзка между
страните.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването /отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Като страна по облигационното правоотношение, потребителите дължат
заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия
от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните
тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер
монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл.156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия
при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите
на ТЕ в сграда - етажна собственост.
Няма данни по делото
ответникът да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото
лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в
установените срокове. Освен това, няма данни ответникът да е заявил надлежно възраженията си срещу начисленията и
отчетите съгласно чл. 32,
ал.3 от Общите условия, които имат
силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се
отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл. 70, ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването.
Относно развитите доводи, че по делото липсват
доказателства, че ответникът е използвал доставяната от ищцовото дружество ТЕ
през процесния период, че преставените извлечения от сметки и извлечения за
дялово разпределение не доказват дължимостта на претенидраното вземане, както и
че е налице хипотезата на чл.62 от ЗЗП за непоръчана доставка, то тези доводи се
излагат за пръв път във въззивната жалба. Ето защо, като въведени за първи път
едва във възивната жалба, се явяват преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1
от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника
срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да
се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията
за погасителна и придобивна давност.“
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява
от индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от
сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.08.2019 г. по гр.дело № 21876/17г.
на СРС, І ГО, 118 състав.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на ищеца „Н.И.“ ООД, ***.
Решението
е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.