Решение по дело №915/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на Б. И. К. от [населено място], срещу Решение № 251/18.09.2024г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, с което са оставени без уважение жалби с вх. № 94-00-6958/05.09.2024г., вх. № 94-00-6953/05.09.2024г. и вх. № 94-00-6954/05.09.2024г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив подадени срещу Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0021336/16.01.2024г., в частта, с която са присъединени публични задължения, описани от т.1 до т.3, от.т.5 до т.7, от. т.9 до т.11. в т.13, в т.15 и от т.18 до т.20, представляващи здравни осигуровки, УПФ и ДОО, срещу Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0308056/19.08.2022г. в частта, с която са присъединени публични задължения, описани от т.1 до т.3, от т.6 до т.11, от т.13 до т. 15, в т. 18, от т. 2- до т.22 и от т. 23 до т. 24, представляващи здравни осигуровки, УПФ и ДОО и срещу Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0285387/26.07.2023г. в частта, с която са присъединени публични задължения, описани в т. 1, представляващи здравни осигуровки, всички издадени от ст. публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и неправилно, поради издаването му в противоречие с материалния закон. Счита, че в противоречие с разпоредбата на чл.217, ал.2 от ДОПК и всички други нормативни актове, Директорът на ТД на НАП е потвърдил разпореждането за присъединяване на задължения за ДОО, здравно осигуряване и УПФ. Счита, че тези задължения не са държавни вземания и няма основание за събирането им по принудителен ред, като излага подробни съображения в подкрепа на това си становище. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.

Ответникът – Директор на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че жалбоподателят е самоосигуряващо се лице. Не е спорно също, че срещу последния е образувано изп.д.№ *********/2017г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково.

С Разпореждане за присъединяване изх.№[рег. номер]-105-0021336/16.01.2024г., Разпореждане за присъединяване изх.№С22026-105-0308056/19.08.2022г. и Разпореждане за присъединяване изх.№[рег. номер]-105-0285387/26.07.2023г., всички издадени от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково е допуснато присъединяване в изпълнителното производство на публичен взискател – Национална агенция за приходите, във връзка с вземания за задължения на оспорващия за ДОО, здравно осигуряване и УПФ за конкретно посочени периоди, подробно описани по основание и размер в цитираните разпореждания.

Между страните липсва спор, че така цитираните разпореждания са връчени на жалбоподателя на 04.09.2024г., а жалбата срещу тях е била подадена пред Директор ТД на НАП - Пловдив на 05.09. 2024г.

С Решение №251/18.09.2024г. Директорът на ТД на НАП-Пловдив, на основание чл.267, ал.1 и ал.2, т.5 от ДОПК е оставил жалбата без уважение като неоснователна. Приел е, че към изпълнителното дело е присъединено годно изпълнително основание по смисъла на чл.209, ал.1 от ДОПК –Декларации обр. 6, установяващи подлежащи на събиране публични вземания – задължения за здравни осигуровки, УПФ и ДОО, подробно описани във всяко едно от цитираните разпореждания. Позовал се е на чл.217, ал.1 и ал.2 от ДОПК като е посочил, че е налице годен изпълнителен титул и към момента на издаване на разпореждането по изпълнителното дело не е извършено разпределение на събраните суми. Приел е за неоснователно направеното от жалбоподателя възражение, че посочените суми не подлежат на принудително събиране. В тази връзка е изложил съображения, че задълженията са установени със съответни Декларации обр. 6 и представляват такива за осигурителни вноски /за ДОО, здравно осигуряване и УПФ/, непогасени в срока за доброволно плащане, като по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК са публични държавни вземания и подлежат на принудително събиране при липса на доброволно плащане от длъжника. Посочил е, че жалбоподателят е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, на §1, т.2 от ДР на Наредба №Н-13/17.12.2019г. и на §1, т.18 от ЗЗО, тъй като е регистрирано лице, упражняващо свободна професия – адвокат, с оглед на което е длъжен да внася осигурителни вноски за своя сметка, като съгласно чл.4, ал.3, т.1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Позовавал се е и на чл.209, ал.2 от ДОПК. Направил е извод, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно.

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя по електронен път на 24.09.2024г. Жалбата срещу решението е подадена на 25.09.2024г. директно пред Административен съд – Хасково.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Оспореното решение изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.267 от ДОПК. Обективирано е в предписаната от закона писмена форма като съдържа фактически и правни основания за издаването му. Не се констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и такива не се твърдят от оспорващия.

Оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Между страните не е спорно, че жалбоподателят е регистриран като упражняващ свободна професия – адвокат , респ. че е самоосигуряващо се лице. В тази връзка според предвиденото чл.4, ал.3, т.1 от КСО, е задължително осигурен за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт като е длъжен да внася осигурителни вноски за своя сметка.

Не е спорно също, че срещу последния е образувано изп.д.№*********/2017г. по описа на при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково.

Жалбоподателят не спори и относно обстоятелството, че в срока за доброволно плащане не е погасил задълженията си за вноски за ДОО, здравно осигуряване и УПФ, определени по размер съобразно подадените от него Декларации обр.6, описани във всяко едно от потвърдените с оспореното решение разпореждане, в съответната им част. С процесното оспорване, жалбоподателя се домогва да докаже, че вземанията за незаплатените осигурителни вноски не представляват държавни такива и не подлежат на принудително събиране, поради което незаконосъобразно са присъединени към изпълнителното производство.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя.

Съгласно чл. 217, ал. 1 от ДОПК, в производството по събиране на публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. Присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвяне на разпределението на събраните суми (чл. 217, ал. 2). Съобразно така регламентираното следва, че при събирането на публични вземания, публичният изпълнител може да присъедини нов взискател в образувано вече изпълнително производство, ако са налице нормативните изисквания за това.

На първо място, необходимо е новият взискател да е публичен, т. е. да се касае за публично вземане или да е кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог, особен залог или кредитор упражнил право на задържане, като заедно с това да е спазено и условието да не е изготвено разпределение на събраните по изпълнителното дело суми. При наличие на тези предпоставки, преценката дали да се присъедини нов взискател към вече образувано изпълнително дело, законът е предоставил на публичния изпълнител, като последният следва да установи дали е налице годен титул за изпълнение. Съдебният контрол в случая обхваща само наличието на условията, визирани в чл. 217 от ДОПК.

Съдът намира, че в случая всички предпоставки за допускане на присъединяването са били налице към момента на издаване на процесното разпореждане, както правилно е било преценено от публичния изпълнител и горестоящия административен орган.

Касае се за вземания за задължителни осигурителни вноски, както и лихвите за тях, които съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК са публични държавни вземания. Налице са и годни изпълнителни титули – Декларации обр.6, които според предвиденото в чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, се явяват основания за предприемане на принудително изпълнение.

Предвид гореизложеното, като е оставил без уважение жалбите срещу Разпореждане за присъединяване изх.№[рег. номер]-105-0021336/16.01.2024г., Разпореждане за присъединяване изх.№С22026-105-0308056/19.08.2022г. и Разпореждане за присъединяване изх.№[рег. номер]-105-0285387/26.07.2023г., всички издадени от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, определя в размер на 100 лева.

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. И. К. от [населено място], пл.“Л.“ №., ет.., ап..., против Решение № 251/18.09.2024г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, с което са оставени без уважение жалби с вх. № 94-00-6958/05.09.2024г., вх. № 94-00-6953/05.09.2024г. и вх. № 94-00-6954/05.09.2024г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив подадени срещу Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0021336/16.01.2024г., в частта, с която са присъединени публични задължения, описани от т.1 до т.3, от.т.5 до т.7, от. т.9 до т.11. в т.13, в т.15 и от т.18 до т.20, представляващи здравни осигуровки, УПФ и ДОО, срещу Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0308056/19.08.2022г. в частта , с която са присъединени публични задължения, описани от т.1 до т.3, от т.6 до т.11, от т.13 до т. 15, в т. 18, от т. 2- до т.22 и от т. 23 до т. 24, представляващи здравни осигуровки, УПФ и ДОО и срещу Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0285387/26.07.2023г. в частта, с която са присъединени публични задължения, описани в т. 1, представляващи здравни осигуровки, всички издадени от ст. Публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.

ОСЪЖДА Б. И. К., [ЕГН], да заплати на ТД на НАП – Пловдив направените по делото разноски в размер 100.00 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.