РЕШЕНИЕ
№ ………, 18 юли 2017г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на пети юли през две хиляди и седемнадесета година, в публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ
ЕНЧЕВ
секретар Ели
Гигова, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 5638 по описа за 2014г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.422 от ГПК. Предявени са обективно съединени
искове по чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.58, ал.1, т. 1 и 3 от ЗКИ.
Ищецът „П.и.б.“ АД твърди, че в нейна
полза има издадена заповед за изпълнение от Софийски районен съд срещу ответника
„Д.“ ООД, спрямо когото междувременно е
открито производство по несъстоятелност, да заплати солидарно с други двама ответници общо 1 066 1245,96 евро, представляващи
неплатена главница, просрочена договорна лихва, просрочена наказателна лихва и
комисионна за управление. Твърди, че постъпило възражение от ответниците в заповедното производство е предпоставка за предявяване
на установителни искове за признаване на установено,
че ответникът „Д.“ ООД дължи претендираните суми.
Исковете си срещу ответника основава на договор за овърдрафтен
кредит, сключен от „МКБ Ю.“ АД, чиито правоприемник е ищеца, с ответника на 12.03.2009г.
за отпускане на кредит от 750 000 евро, впоследствие изменен с няколко анекса,.
Поддържа, че според договора и анексите крайният срок за издължаване на кредита
е бил 25.09.2012г., но задълженията по тях не са погасени. Моли да бъде признато
за установено, че ответникът „Д.“ ООД (в несъстоятелност) дължи на ищеца сумите
750 000 евро главница, 74 437,50 евро просрочена договорна лихва за
времето от 25.08.2011г. до 24.09.2012г., 224 437,46 евро просрочена наказателна
лихва за времето от 25.09.2012г. до 14.04.2014г. и 17 250 евро комисионна
за управление. Претендира освен това разноски за заповедното производство в
размери 41 703,18лв. държавна такса и 12 657,74 лв. юрисконсултско възнаграждение. Претендира и разноски за
исковото производство.
Ответникът „Д.“ ООД (в несъстоятелност),
чрез управителя си Д.Н., оспорва изцяло предявените искове като твърди, не е
получил кредит на основание посочения в исковата молба, защото сумата по
кредита не му е била преведена по специална
кредитна сметка, както е предвидено в договора. Поддържа, че ищецът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване пораждането на основанията за
претендираните вземания и конкретно не е доказано
получаването на сумата по кредита.
Поддържа също, че не са представени и доказателства за тарифите и комисионните, които са събирани
от „МКБ Ю.“ АД към момента на отпускане на кредита. Ответникът освен това
твърди, че поради липса на погасителни планове към договора и анексите не е
възможно да се установи какви погашения са правени по кредита. Оспорва
редовността на представеното от ищеца извлечение от счетоводните книги.
Поддържа, че е платил общо
643 544,28лв. по договора за кредит, които не са отразени в счетоводните
документи на банката. Твърди освен това, че не бил уведомен от банката за
превръщането на кредита в предсрочно изискуем.
Синдикът на ответника „Д.“ ООД (в
несъстоятелност) намира исковете за основателни.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, намира от фактическа страна следното:
С договор за овърдрафтен
кредит от 12.03.2009г. „МКБ Ю.“ АД, чиито правоприемник е ищецът и ответникът „“Д.“
ООД са постигнали съгласие банката да отпусне на ответника кредит от
750 000 евро за оборотни средства, като средствата по кредита да се
получават и отчитат по заемна сметка. Посочена е и конкретна сметка на
ответника, по която да става усвояването на кредита и погасяването на дълга. Страните са постигнали
съгласие за размера на лихвата по кредита и начина на формирането й, както и на
лихвата за просрочие. В т.1.8 и подразделенията й са
уговорени и начините за изчисление на таксите и комисионните за управление на кредита. Предвидени са били възможности за
продължаване на усвояването на кредита, като в зависимост от това дали те се прилагат, срокът за погасяване на кредита е бил
уговорен на 25.06.2010г., с възможност за продължаване до 25.06.2011г. или до
15.05.2012г.
С анекс към договора от 23.11.2009г.
страните са се споразумели „Д.“ ЕООД да встъпи в дълга и да отговаря солидарно,
заедно с ответника. С последващ анекс от 25.05.2010г.
Д.Н. също е встъпил като солидарно отговорен длъжник, а крайният срок за
погасяване на кредита е продължен до 25.06.2011г. С друг анекс от 28.07.2011г.
банката, ответникът и солидарните длъжници са се съгласили срокът за издължаване на кредита да се
продължи до 30.11.2011г. Според анекса, към посочената дата непогасеният
остатък от главницата в размер
750 000 евро е следвало да бъде издължен еднократно. С анекс от 30.11.2011г. страните и солидарните длъжници са установили, какъв е размерът на
задълженията по договора за кредит и са
установили краен срок за погасяване на всички задължения по договора
28.02.2012г., към която дата непогасеният остатък от главницата в размер
750 000 евро следва да бъде издължен еднократно. С анекси от 28.02.2012г.
и 23.05.2012г. срокът за погасяване на всички суми по кредита е продължен до
25.05.2012г., съответно до 25.09.2012г.
На 20.03.2009г. със сумата 750 00 евро на основание – усвояване
на разрешен кредит по договора е била заверена сметката на ответника посочена
изрично в договора за овърдрафтен кредит.
На
26.07.2011, 16.08.2011 и 31.10.2011г. ответникът е внесъл на каса за
погасяване на свои задължения по кредит съответно сумите 156 475,13лв.;
300 129,42лв. и 186 939,73лв.
Със заповед за изпълнение, издадена на
24.04.2014г. по гр.д. 20022/2014г. на СРС, 24-ти състав, е осъден
ответникът, солидарно с „Д.“ ЕООД и Д.Н.Н.,
да заплатят на ищеца на основание
договора за овърдрафтен кредит сумите: 750 000 евро
главница, 74 437,50 евро просрочена договорна лихва за времето от 25.08.2011г.
до 24.09.2012г., 224 437,46 евро
просрочена наказателна лихва за времето от 25.09.2012г. до 14.04.2014г. и 17 250
евро комисионна за управление, както и общо 54 360,92лв. разноски.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на 20.03.2009г.
по сметката на ответника, индивидуализирана в договора за овърдрафтен кредит, е постъпила сумата 750 000
евро на основание разрешения кредит. От
извършените от ответника три плащания на суми на каса са погасени задължения за
просрочени лихви. Към 14.04.2014г.
размерът на дължимите по договора за овърдрафтен кредит суми са 750 000 евро главница, 74 437,50
евро просрочена договорна лихва за времето от 25.08.2011г. до
24.09.2012г., 224 437,46 евро просрочена
наказателна лихва за времето от 25.09.2012г. до 14.04.2014г. и 17 250 евро
комисионна за управление.
При тези обстоятелства съдът намира от
правна страна следното:
Между ищецът, като правоприемник на „МКБ
Ю.“ АД и ответника „Д.“ ООД (в несъстоятелност) е бил сключен валиден договор
за банков кредит, по силата на който ищецът е приел да предостави на
ответника овърдрафтен
кредит в размера и при условията, посочени в договора, а ответникът е поел
задължението да върне кредита в срока по договора и при заплащане на лихва,
изчислена според клаузите на договора.
Съществени елементи от договора за
кредит са били не само размерът на сумата, отпусната в кредит, но и
обстоятелствата, посочени в чл.58, ал.1, т.1-4 и ал.2 от ЗКИ. Страните са
постигнали съгласие за размера на дължимата договорна лихва, методът на
изчисляване на лихвата и разходите по кредита, в това число и комисионните за
управление на кредита. Начинът на определяне на комисионните е изрично определен в договора. В този смисъл е
неоснователно възражението на ответника, че размерът на това задължение е
неясен, тъй като при сключване на договора не е била представена тарифата за
такси и комисионни на банката. С оглед конкретните клаузи на т.1.8. и нейните
подразделения от договора, представянето на такава тарифа не е било необходимо,
защото задължението на кредитополучателя да заплаща комисионна за управление е
било в достатъчна степен индивидуализирано по основание и определяемо по
размер.
Посочените елементи от кредитния договор
са били променяни по съгласие на страните със сключените анекси, но измененията
са се отнасяли само за конкретните параметри на задълженията на кредитополучателя,
не и за самото съществуване на тези
задължения.
Ищецът и ответникът са постигнали също
така съгласие и за крайния срок за връщане на кредита и същевременно за плащане
на всички други задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора. Падежът
на всички тези задължения първоначално е бил 25.06.2010г., с възможности за
продължаване при определени условия, а впоследствие страните са постигнали
съгласие за отлагането му до 25.09.2012г.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на погасителни
планове за изплащане на кредита, защото такива погасителни планове не са били
необходими. Страните, в първоначалния договор, изрично са се съгласили на краен
срок за погасяване на всички задължения по кредита, без да уговарят конкретни погасителни
планове. В последващите анекси към договора страните
отново изрично са уговаряли срокове за плащане на задълженията на кредитополучателя за
главница, лихви и комисионни. Такива уговорки има в т.1.2. на анекса от
25.02.2010г.; т.1 от анекса от 28.07.2011г.; т. ІІ.1. от анекса от
30.11.2011г.; т. ІІ. 2.2. от анекса от 28.02.2012г. и
т.ІІ. от анекса от 23.05.2012г. При наличието на конкретни клаузи относно
начина и сроковете на погасяване на задълженията по кредита не е необходимо
съставянето на погасителни планове и липсата им не освобождава
кредитополучателя от задълженията му по договора.
Ищецът е изпълнил своето основно
задължение да отпусне договорени кредит на „Д.“ ООД (в несъстоятелност), с
което на свой ред са се породили задълженията на кредитополучателя по чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ да върне кредита и да заплаща лихва за ползването на кредита.
Неоснователни са доводите на ответника,
че кредитът не е бил отпуснат по нарочна
заемна сметка, което означава неизпълнение на основното задължение на ищеца. В т.1.5. от договора страните са посочили
изрична банкова сметка ***, по която следва да става усвояването на кредита и
погасяването му и точно по тази сметка на 20.03.2019.г ищецът е превел сумата
по кредита.
С оглед изложеното, ищецът се явява
изправна страна по договора за банков кредит, тъй като е изпълнил своето
основно задължение – да предостави уговорения кредит на ответника. Последният
от своя страна не е изпълнил изцяло задълженията си по същия договор, тъй като в рамките на падежа не е погасил в пълен
размер всички свои задължения – за главница, за договорна лихва, за лихва за
забава и за комисионна по управление на кредита. Тези задължения е следвало да
бъдат изцяло погасени най-късно на 25.09.2012г.
Неоснователни са доводите на ответника,
че кредитът не е станал предсрочно изискуем при условията на чл.60, ал.2 от ЗКИ
и съобразно разрешението, дадено в т.18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Предявените искове не се
основават на твърдения, че кредитът е бил преобразуван от ищеца в предсрочно
изискуем. Напротив, ищецът претендира изпълнение на задължения с настъпил
падеж. Съгласно чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД с настъпването на падежа на едно
задължение то става изискуемо и се дължи неговото изпълнение. При това положение
не е необходимо кредиторът да предприема каквито и да било действия по
уведомяване на длъжника за изискуемостта на вземането. Длъжникът е този, който
следва да спазва падежа и да изпълни задължението си своевременно, в рамките на
уговорения срок. Ето защо ищецът не е бил длъжен да предприема някакви действия
след изтичане на падежа на всички задължения на г., в това число и да обявява
кредита за предсрочно изискуем. Съответно, обстоятелството, че това не е
сторено, не освобождава длъжника от задължението му да изпълни това, за което
се е съгласил.
След като не се установява ответникът да
е изпълнил своите задължения с настъпването на падежа, следва да се приеме, че
в полза на „П.и.б. “ АД съществуват непогасени вземания срещу ответника за
сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Предявените установителни искове
следва да бъдат уважени изцяло.При този изход на спора в полза на ищеца следва
да се присъдят и разноски за исковото производство. Съгласно т.10в и т.12 от
цитираното ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът
следва да присъди в полза на ищеца и разноски за заповедното производство. Така
за заповедното производство в полза на ищеца следва да се присъдят общо 54 360,92лв.
разноски, а за исковото производство – 42 203,18лв. разноски и 450лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК (в редакцията на текста към приключване на устните състезания по делото)
във вр.с чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен
по реда на чл.422 от ГПК от „П.и.б.“ АД,
***, срещу „Д.“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК **********, гр.София, ж.к. „******“,
ул. „******“ № ******, че „Д.“ ООД (в несъстоятелност) дължи на „П.и.б.“ АД по силата на договор за овърдрафтен кредит от 12.03.2009г. и анекси към него от 23.11.2009г.,
25.05.2010г., 28.07.2011г., 30.11.2011г. , 28.02.2012г. и 23.05.2012г., на
основание чл.430, ал.1 от ТЗ сумата 750 000 евро главница по договор за кредит;
на основание чл.430, ал.2 от ТЗ сумата 74 437,50 евро договорна лихва по
договора за банков кредит, на основание чл.92 от ЗЗД сумата 224 437,46
евро наказателна лихва по договор за кредит и на основание и чл.58, ал.2 от ЗКИ
сумата 17 250 евро комисионна за управление на кредита.
ОСЪЖДА Д.“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК **********,
гр.София, ж.к. „******“, ул. „******“ № ******, да заплати на „П.и.б.“ АД, ***, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумите
54 360,92лв. разноски за заповедното производство, 42 203,18лв.
разноски за исковото производство и 450лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд с въззивна жалба
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: