№ 2793
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена И.ова
Членове:Розалина Г. Ботева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100501230 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20206713/ 03.11.2021г., постановено по гр.д. № 1852/ 2021г. по
описа на Софийския районен съд, 66 състав, “ЗАД А..” АД е осъден да плати на “А.”
ЕООД сумата 1588,60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
разходи за ремонт на МПС, л.а. м. “Хюндай”, с рег. № ****, настъпили в резултат на
ПТП на 18.02.2020г., в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на
л.а. м. “БМВ”, с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована от “ЗАД
А..” АД, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба- 13.01.2021г., до окончателното плащане на сумата.
Срещу решението на СРС, в отхвърлителната част, е подадена въззивна жалба
от ответника в първоинстанционното производство, който го обжалва в цялост. В
жалбата са релевирани доводи за нарушение на процесуалния закон, като са наведени
доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заключението на САТЕ е
правилно и е отказал да назначи повторна САТЕ. С жалбата е отправено искане за
отмяна на атакувания съдебен акт и за отхвърляне изцяло на исковата претенция.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Гаранционен фонд. С него жалбата се оспорва като неоснователна и е направено
искане същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде
потвърдено в цялост. Въззиваемата страна е релевирала подробни доводи за
1
неоснователност и немотивираност на направените от жалбоподателя твърдения за
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално
легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му- в обжалваната
част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в инициираната производството жалба. Съобразно така установените си
правомощия, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма, като относно релевираните в подадената жалба доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд намира следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба,
депозирана от “А.” ЕООД срещу “ЗАД А..” АД, с която е предявен иск с правно
основание чл. 432 КЗ, на увреденото лице за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът е сключило договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Предявеният иск е обоснован с доводи за сключен договор за застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилиста” между ответното дружество и водача на
л.а. м. “БМВ”, настъпило на 18.02.2020г. застрахователно събитие- ПТП, поради
нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача на л.а. м. “БМВ”, при
което на ищецът били причинени имуществени вреди; неизпълнение на задължението
на застрахователят да репарира причинените щети.
Релевантните по делото въпроси, елементи на фактическия състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице са сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност", настъпило застрахователно събитие, причинени от
застрахования на трето лице вреди, причинно- следствена връзка между
застрахователното събитие и вредите.
Конкретиката на случая сочи, че ищецът е предявил претенцията си писмено
пред застрахователя, който е отказал да плати обезщетение, което обуславя извод за
допустимост на иска- чл. 380 КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка "Гражданска отговорност"
2
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя, който може да прави възраженията, които
произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение
на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2 КЗ.
Между страните не е спорно, че към 18.02.2020г., гражданската отговорност на
водача на л.а. м. “БМВ” е застрахована от ответното дружество- застрахователна
полица № BG/ 11/ 112002303342. Не е спорно и, че в периода на застрахователно
покритие- на 18.02.2020г., е настъпило ПТП, което представлява покрит
застрахователен риск. Безспорно е, че увреденият е уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана щета № 10020100100630,
както и че застрахователят, ответник в първоинстанционното производство, е платил
застрахователно обезщетение в размер на 4860,17 лева.
Спорен между страните е въпроса за размера на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45
ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
деликвента.
Изложеното обуславя извод, че в конкретния случай са налице са всички
предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача на
л.а. м. ”БМВ” за причинените на ищеца имуществени вреди при процесното ПТП от
18.02.2020г., както и наличието на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" с ответника “ЗАД А.." АД, покриваща
отговорността на водача на л.а. м. “БМВ”.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При частична
вреди, какъвто е настоящият случай, размерът на застрахователното обезщетение е
равен на възстановителната стойност на имуществото. Според нормата на чл. 400, ал. 2
КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно
размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определен въз
основа на извършването на ремонт с нови оригинални части. Доколкото чл. 400, ал. 2
КЗ изрично предвижда, че стойността на застрахователното обезщетение при частична
3
повреда следва да бъде изчислена на базата на цената на нови части, съдът намира, че
обезщетението следва да бъде изчислено именно въз основа на тяхната стойност, чрез
които автомобилът би се възстановил в същия вид и качество. Поставяне на части
втора употреба, освен че не е предвидено като възможност от законодателя, не може да
гарантира, че автомобилът би бил възстановен в състоянието, в което се е намирал към
момента на настъпването на застрахователното събитие, а освен това би поставило в
риск живота и здравето на участниците в движението, доколкото не са ясни
здравината, качеството и безопасността им. Следва да бъде посочено също, че не може
да се очаква и изисква от застрахования да полага усилия за издирването на части втора
употреба, при условие че не ясно дори дали би намерил такива, къде и
кога. Обстоятелството, че част от ремонтните дейности са извършени в неоторизиран
сервиз не променя обстоятелството, че разноските за извършени и се намират в пряка
причинна връзка с ПТП, поради което същите подлежат на обезщетяване. При
определяне на размера на вредите, настоящият състав счита, че следва да се кредитира
заключението на изслушаната пред въззивния съд САТЕ. Същото е по- пълно и
обосновано в сравнение с това, на приетата в първоинстанционното производство
експертиза. Установи се, че стойността на вредите е 6330.44 лева. От посочената сума
следва да се приспадне платената от ответника сума в размер на 4860,17 лева, поради
което дължима остава сумата 1470,27 лева.
Първоинстанционният съд е достигнал до друг правен извод, поради което
обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е уважен предявеният иск в
частта над сумата 1470,27 лева до сумата 1588,60 лева и да се постанови друго, с което
предявеният иск над сумата 1470,27 лева до сумата 1588,60 лева да бъде отхвърлен.
Обжалваното решение следва да се ревизира и в частта, в която са присъдени
разноски. При този изход на делото и двете страни имат право на разноски.
Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 622,85 лева, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която на “А.” ЕООД са присъдени разноски над сумата 622,85 лева до сумата
672,98 лева. В полза на “ЗАД А..” АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на
11,17 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
В полза на въззивника следва да се присъдят напреавените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 29,80 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20206713/ 03.11.2021г., постановено по гр.д. № 1852/
4
2021г. по описа на Софийския районен съд, 66 състав, в частта, в която “ЗАД А..” АД,
с ЕИК **** е осъден да плати на “А.” ЕООД, с ЕИК ****, обезщетение за
имуществени вреди, разходи за ремонт на МПС, л.а. м. “Хюндай”, с рег. № ****,
настъпили в резултат на ПТП на 18.02.2020г., в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. м. “БМВ”, с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е
застрахована от “ЗАД А..” АД, над сумата 1470,27 лева до сумата 1588,60 лева и в
частта, в която “ЗАД А..” АД, с ЕИК **** е осъден да плати на “А.” ЕООД, с ЕИК
****, разноски в производството по гр. дело № 1852/ 2021г. по описа на Софийския
районен съд, като вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А.” ЕООД, с ЕИК ****, срещу “ЗАД А..” АД, с
ЕИК ****, иск за обезщетение за имуществени вреди, разходи за ремонт на МПС, л.а.
м. “Хюндай”, с рег. № ****, настъпили в резултат на ПТП на 18.02.2020г., в резултат
на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. м. “БМВ”, с рег. № ****,
чиято гражданска отговорност е застрахована от “ЗАД А..” АД, над сумата 1470,27
лева до сумата 1588,60 лева, на основание чл. 432 КЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА “А.” ЕООД, с ЕИК ****, да плати на “ЗАД А..” АД, с ЕИК ****
сумата 11,17 лева, представляваща направени в производството по гр. дело № 1852/
2021г. по описа на Софийския районен съд разноски, съобразно отхвърлената част от
иска и сумата 29,80 лева, представляваща направени във въззивното производство
разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5