РЕШЕНИЕ
№ 3 / 12.1.2017
г., град
Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На седми декември през
две хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Станчева
Секретар: В.Х.
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско
дело номер 527 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по постъпилата искова молба от „ОТП Факторинг –България“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.София, 1000, район - Оборище, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 19, ет. 2, ЕИК *********, представлявано от
Илка Георгиева Д.- Мазгалева - Изп. директор и Емил Димитров
Кръстев – прокурист, чрез
пълномощник юрисконсулт Петър Стоянов Димов - съдебен адрес ***, срещу В.Б.М., ЕГН ********** с
адрес ***. С исковата молба се иска осъждането на ответника да плати на ищеца
сумата от 5009,98 лв.-главница и 223,85 лв. –договорна лихва за периода от
09.11.2015г. до 09.4.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от дата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането.
В
исковата молба се сочи, че с договор за кредит за текущо потребление от
19.09.2007г., „БАНКА ДСК“ ЕАД е предоставила кредит на Янка Бенчева И. в размер
на 19000лв., който същата е следвало да издължи чрез плащане на месечни вноски
в срок до 19.09.2017г. Ответницата М. е сключила с „БАНКА ДСК“ ЕАД договор за поръчителство от същата дата, с който се
е съгласила да отговоря за дълга солидарно с кредитополучателя Янка Бенчева И..
Посочва
се, че кредитополучателят е усвоил кредита, но преустановил плащанията на
13.07.2011г., поради което „БАНКА
ДСК” ЕАД се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника и поръчителя, ответник по настоящото дело.
След връчването на ПДИ от ЧСИ на В.Б.М., последната е депозирала
възражение за недължимост на претендираната от „БАНКА ДСК“ ЕАД сума. Заявителят
„БАНКА ДСК“ ЕАД е бил уведомен от заповедния съд, че следва в едномесечен срок
да подаде искова молба срещу В.Б.М. за установяване дължимостта на
претендираната сума. Тъй като в указания срок заявителят не е предявил срещу В.Б.М. иск по чл.422 от ГПК, заповедният съд е обезсилил издадената
заповед за незабавно изпълнение по отношение на В.Б. М..
С
договор за покупко-продажба „БАНКА ДСК“ ЕАД е цедирала вземането си по
отношение на кредуполучателя Янка Бенчева И. и поръчителя В.Б. М. на „ОТП Факторинг –България“ ЕАД. „БАНКА
ДСК“ ЕАД е упълномощила „ОТП Факторинг –България“ ЕАД да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземането и същите са били редовно уведомени за прехвърлянето
на вземането.
С допълнителна молба вх.
№3673/29.08.2016г. ищецът посочва, че не се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост, обявена от банката, а на правния си интерес да заведе осъдителен
иск срещу ответника-поръчител В.М. за задълженията за непогасената /договорно/ главница
за периода от м.10.2015г. до крайния срок на погасяване на задълженията за
кредит, като се позовава на предсрочна изискуемост, която е обявена на
ответника с исковата молба. В съдебно заседание исковите претенции се поддържат
от процесуалния представител на ищеца, който прави уточнение, че претенциите са
за периода от 09.11.2015г. до 19.09.2017г.
Ответникът В.Б. М. е подала писмен отговор, чрез
упълномощения си процесуален представител, и оспорва изцяло предявеният иск. Не
навежда твърдения за плащане на претендираните суми, а твърди, че от падежа на
главното задължение до подаването на заявлението в съда за издаване на заповед
за незабавно изпълнение -17.02.2012г. е изминал период по-дълъг от шест месеца.
Кредиторът не е заявил в шестмесечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД вземането си
срещу длъжника-поръчител, като с пропускането на този преклузивен срок е
прекратена отговорността на поръчителя В.Б.
М..
В съдебно заседание ответникът
поддържа отговора на исковата си молба, като се позовава на погасителна давност
по чл.110 от ЗЗД, тъй като вземането, станало предсрочно изискуемо на
09.01.2011 г., не потърсено в
продължения на повече от пет години.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и становищата на страните, намери за установено
следното:
На
19.09.2007 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на
който „Банка ДСК" ЕАД, като кредитор, е предоставила на Янка Бенчева И.,
като кредитополучател, кредит в размер на 19000 лв., за срок от 120 месеца,
т.е. до 19.09.2017 г., срещу договорно възнаграждение (лихва) в размер на 7.95 %.
Съгласно договора и приложения към него погасителен план, кредитът е следвало
да се издължи от кредитополучателя чрез плащането на 119 бр. анюитетни вноски в
размер от 230.02 лв. всяка, включващи част от главница и от лихва, с падеж на 9-то
число на месеца, а последна 120 -та вноска от 138.40 лв. е следвало да бъде
платена от кредитополучателя на 19.09.2017 г.
Договорът за
кредит е обезпечен с договор за поръчителство, сключен на 19.09.2007 между
кредитора „Банка ДСК" ЕАД и В.М. – поръчител.
Съгласно
общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление
чл.19.2 „При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.“
Кредитополучателят
Янка Бенчева И. не е изпълнила задълженията си към кредитора, поради което на
17.12.2012г. „Банка ДСК" ЕАД депозирала в РС-Карнобат заявление по чл.417
от ГПК, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
солидарните длъжници Янка И. – кредитополучател и В.М. – поръчител за сумите от
14081,00 лв. –главница, 1414,17 лв.-редовна лихва за периода от 13.07.2011г. до
16.02.2012г., наказателна санкционна лихва от 355,81 лв. за периода от
13.07.2011г. до 16.02.2012г. Към заявлението е приложено извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД, в което като дата на настъпване на
предсрочната изискуемост е посочена 13.07.2012 г., поради забавата в плащанията
на главница и/или лихва повече от 90 дни. Преди депозирането на заявлението по
чл.417 от ГПК, кредиторът не е уведомил
солидарните длъжници, за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
По
подаденото от банката заявление е образувано ч.гр.д.№143/2012г. по описа на КРС
и на 17.02.2012г. срещу солидарните длъжници Янка И. и В.М. е издадена заповед
за незабавно изпълнение № 79, за посочените суми, а на 20.02.2012г. е издаден и
изпълнителен лист.
На
29.02.2012г. представител на „Банка ДСК" ЕАД е получил заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
На
17.09.2012г. е сключен договор за цесия между „Банка ДСК" и „ОТП Факторинг –България“ ЕООД, с
който банката цедира вземанията си срещу
Янка И. и В.М. на „ОТП Факторинг –България“ ЕООД, понастоящем ЕАД „ОТП Факторинг –България“ ЕАД.
„Банка ДСК" ЕАД е упълномощила „ОТП Факторинг –България“ ЕООД да
уведоми от нейно име всички длъжници/кредитополучатели, съдлъжници и
поръчители/ за продажбата на
вземанията/цесия/. „ОТП Факторинг –България“ ЕАД, е
изпратило на В. М. уведомление за извършената цесия, което е получено от
роднина на ответника, на 31.10.2012г.
На 29.10.2015г., въз основа на
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 143/2012г. на КРС, „ОТП Факторинг
–България“ ЕАД, като цесионер, встъпил в правата на цедента „Банка
ДСК" ЕАД, подава
молба до ЧСИ С.Н. за образуване на изпълнително производство. По молбата е образувано
изп.дело № 20158050401437/2015г. по описа на ЧСИ С.Н..
На 14.02.2016г. ЧСИ С.Н. връчила
на В.М. покана за доброволно изпълнение. На 19.02.2016г., на основание чл.414
от ГПК, В.М. *** възражение срещу заповед за изпълнение № 79 по
ч.гр.д.№143/2012г., като е заявила, че не дължи сумите по изпълнителния лист. С
разпореждане № 261/19.02.2016г. заповедният съд е указал на „Банка ДСК" ЕАД, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. Разпореждането е връчено на юрисконсулт на банката на 29.02.2016г.
и тъй като в указания срок не е депозирана молба за установяване на вземането,
предмет на заповедта за изпълнение, с определение № 138/31.03.2016г. съдът е
обезсилил издадената по ч.гр.д. № 143/2012г. в полза на заявителя „Банка
ДСК" ЕАД заповед № 79/17.02.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК, по отношение на длъжника /съдлъжника/ В.Б.М..
При
така установените факти и обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
„ОТП Факторинг –България“ ЕАД е
квалифицирал иска си по чл.124, ал.2 вр. ал.1 от ГПК. Ищецът няма правен
интерес от предявяването на иск по чл.422 от ГПК, предвид обезсилването на
заповедта за изпълнение по отношение на ответницата В.М.. Ищецът иска
осъждането на ответницата за сумата от 5009,98 лв.-главница за периода от
09.11.2015г. до 19.09.2017г. и 223,85 лв. –договорна лихва за същия период.
Чл.124, ал.2 от ГПК дава възможност на кредитора да предяви иск за осъждане на ответника да изпълни
повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след
постановяване на решението. Договорът за кредит, обаче няма характер на договор с повтарящи се
задължения. Съгласно чл.66 от ЗЗД, кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар
задължението да е делимо. С решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г., ІV г.о.,
ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, състав на ВКС се е произнесъл по въпроса
“Налице ли е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД при договор за
заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати”, на който е даден отрицателен отговор, като е застъпено
становището, че за разлика от периодичните плащания, всяко едно от които е
независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения, при договора за
заем задължението е неделимо. Поради този му характер, уговореното връщане на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски
в периодични плащания, а само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на
части. Това становище е застъпено и в
постановеното, също по реда
на чл.290 ГПК, решение № 28 от 05.04.2012 г. на
ВКС по гр.д. № 523/2011 г., ІІІ г.о., ГК, като е прието, че отделните
погасителни вноски по предоставения заем не превръщат договора в такъв за
периодични платежи, поради което предявеният иск е с правно основание чл. 79
във вр. с чл. 240, ал.
1, във
вр. чл. 138, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите.
Договорът за
кредит, сключен между „Банка ДСК" ЕАД и главния длъжник Янка И. е
обезпечен с договор за поръчителство, сключен между кредитора „Банка ДСК"
ЕАД и В.М. – поръчител. С
договора за поръчителство, поръчителят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. В този
смисъл сключвайки договора за поръчителство ответницата В.М. се е съгласила да
отговаря за дълга солидарно с
главния длъжник Янка
И., а право на кредитора е да насочи иска си както срещу кредитополучателя,
така и/или срещу поръчителя.
Ищецът „ОТП Факторинг –България“
ЕАД е кредитор на ответницата В.М. по силата на чл.99 от ЗЗД. Съгласно чл.99,
ал.2 ЗЗД, прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, а ал.3 от същия член задължава
цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане. Предвид упълномощаването
на „ОТП Факторинг –България“ ЕАД от „Банка ДСК" ЕАД да уведоми
длъжниците за извършената цесия и изпратеното от ищеца уведомление до ответника
В.М., настоящият състав на съда приема, че последната е била редовно уведомена,
че вземането на банката, по кредита, по който ответницата е поръчител е
продадено с договор за покупко - продажба и че „ОТП Факторинг –България“ ЕАД е новият й кредитор.
Неоснователни са
наведените твърдения на процесуалния представител на ответника, че вземането на
ищеца е погасено по давност предвид настъпилата предсрочна изискуемост на
09.04.2011г. и непредявяването на иска от ищеца в петгодишния срок след тази
дата. Действително назначената по делото ССчЕ установява, че последната пълна
анюитетна вноска е постъпила по сметката през м.декември 2010 г., като след
това са постъпвали частични плащания, поради което кредитът е в просрочие от
09.01.2011г. и датата на предсрочната изискуемост е настъпила след период от 90 дни –на 09.04.2011г., това обаче не е
падежа на задължението по кредита, който е уговорен съгласно договора на 19.09.2017
г., още повече че исковата молба е постъпила в съда на 05.04.2016г. Общите
условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление - чл.19.2
предвиждат възможност кредиторът да обяви кредита за предсрочно изискуем при
наличието на определени предпоставки, но това не означава, че на датата, на
която е изтекъл 90-дневния срок, в който кредитополучателят е спрял плащането
на главницата и /или лихвата по кредита води до промяна на падежа на
задължението. На следващо място предвид липсата на надлежно уведомяване от банката
до длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че
същата не е настъпила. Няма пречка, по принцип, както твърди ищецът, с исковата
молба ответникът- длъжник да бъде уведомен за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, но в настоящия случай твърденията на ищеца са
неоснователни. „ОТП
Факторинг –България“ ЕАД не е кредитна институция/банка по см. на чл.2 от ЗКИ/
и „Банка ДСК" ЕАД е цедирала вземането/не потребителския кредит/ си
срещу длъжниците. Тъй като ищецът не е кредитна институция той не може да се
позовава на предсрочна изискуемост, с приложението на чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради
което ответникът следва да бъде осъден да плати падежиралите главници за периода от 09.11.2015г. до датата на
постановяване на решението -09.01.2017г. в размер на 3113,45 лв., ведно със законната лихва от дата
на подаване на исковата молба -09.04.2016г. до окончателното плащане на сучата,
като в останалата част до 5009,98 лв. претенцията се отхвърли като
неоснователна. Дължимите лихви за посоченият период -09.01.2017г. до
09.01.2017г. са в размер на 336,45 лв., но предвид, че с исковата молба са
претендирани лихви в общ размер от 223,85 лв., съдът следва да се произнесе
съобразно предявената претенция за лихва и да уважи иска за договорна лихва в претендирания
размер от 223,85лв.
Съобразно уважената част от предявените
искове в полза на ищеца следва да се присъдят понесените от него съдебно –
деловодни разноски, в размер на 478,23 лв. На ответника също следва да се
присъдят направените от него разноски, съобразно отхвърлените искови претенции
– 362,98 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Б.М., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ПЛАТИ на „ОТП
Факторинг –България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, 1000,
район - Оборище, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 19, ет. 2, ЕИК *********,
представлявано от Илка Георгиева Д.-
Мазгалева - Изп. директор и Емил Димитров
Кръстев – прокурист, сумата от 3113,45 лв. (три хиляди сто и тринадесет
лева и 45ст.), представляваща сума от падежирали главници за периода от 09.11.2015г. до 09.01.2017г., по
вземане прехвърлено от „БАНКА ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг –България“ ЕАД с
договор за покупка продажба от 17.09.2012г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на исковата молба -05.04.2016г. до
окончателното плащане, като отхвърля иска за главница в размера му над
уважената част от 3113,45 лв. до претендирания размер от 5009,98 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.Б.М., ЕГН ********** с адрес ***,
ДА ПЛАТИ на „ОТП Факторинг –България“ ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.София, 1000, район - Оборище, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 19, ет. 2, ЕИК
*********, представлявано от Илка
Георгиева Д.- Мазгалева - Изп.
директор и Емил Димитров Кръстев – прокурист, сумата от 223,85 лв. (двеста
двадесет и три лева и 85 ст.), представляваща сума от падежирали договорни лихви за периода от 09.11.2015г. до
09.01.2017г., по вземане прехвърлено от „БАНКА ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг
–България“ ЕАД, с договор за покупко- продажба на вземания от 17.09.2012г.
ОСЪЖДА В.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ПЛАТИ на „ОТП
Факторинг –България“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, 1000,
район - Оборище, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 19, ет. 2, ЕИК *********,
представлявано от Илка Георгиева Д.-
Мазгалева - Изп. директор и Емил Димитров
Кръстев – прокурист, сумата от 478,23 лв.(четиристотин седемдесет и осев лева и 23ст.), представляваща направените от ищеца „ОТП Факторинг –България“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.София, 1000, район - Оборище, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 19, ет. 2, ЕИК *********,
представлявано от Илка Георгиева Д.-
Мазгалева - Изп. директор и Емил Димитров
Кръстев – прокурист разноски по делото.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг –България“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.София, 1000, район - Оборище, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 19, ет. 2, ЕИК *********,
представлявано от Илка Георгиева Д.-
Мазгалева - Изп. директор и Емил Димитров
Кръстев – прокурист ДА
ПЛАТИ на В.Б.М., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 362,98 лв.(триста шестдесет и два лева и 85ст.), представляваща направените от ответника
В.Б.М., ЕГН ********** с адрес *** разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: