РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Бяла, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20254510200267 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на
управление гр.С.обл.П., ул.“Р. Д.“ № ., представлявано от управителя Н. В. Б.,
против Наказателно постановление № НП-14 от 12.05.2025г., издадено от
зам.-председател на ДАМТН, с което на основание чл.55, ал.1 от ЗТИП е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1
000лв., за извършено нарушение на чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП.
В жалбата се излагат съображения, че издаденото наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска
неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален
представител. В представени писмени бележки се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и
не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпил на 25.07.2023г. сигнал в ДАМТН, офис Русе, за
незаконно пълнене на газови бутилки за битови нужди, била извършена
внезапна проверка на 27.07.2023г. на обект бензино-газостанция на фирма
„В.“ ЕООД в с.П.. При проверката от служителите на ДАМТН на място бил
само обслужващия персонал, на когото те се представили и легитимирали.
Изискали документацията на обекта за проверка, като същевременно
извършили оглед на съоръженията в обекта. В процеса на обследване се
установило, че газовата инсталация е под налягане, т.е. че същата е в
експлоатация. От представената ревизионна книга било констатирано, че на
1
инсталацията не били извършвани периодични технически прегледи от 2014г.
Във връзка с извършената проверка бил изготвен доклад, в който били
отразени направените констатации. Не били установени факти и
обстоятелства свързани с твърденията по получения сигнал. Впоследствие,
предвид установените нарушения, била изпратена покана до законния
представител на дружеството стопанисващо обекта, за явяване на 09.10.2023г.
в офиса на РО „ИДТН“ в гр.Русе, за съставяне и предявяване на АУАН, която
била получена лично от управителя на 28.09.2023г. На посочената дата обаче
същият не се явил, поради което на 10.10.2023г. АУАН № 148 бил съставен в
негово отсъствие. На 12.10.2023г. актът бил изпратен за връчване по реда на
чл.43, ал.4 от ЗАНН чрез Кметство гр.Славяново, където било седалището и
адрес на управление на дружеството. С писмо от 13.11.2023г. на Кметство
Славяново преписката била върната с информация, че посочената фирма не
извършва дейност на територията на населеното място и не бил намерен
представител на адреса, който да получи АУАН. На 20.11.2023г. било
изпратено писмо до ОДМВР – Плевен за връчване на АУАН, като видно от
изготвената докладна записка, полицейският служител многократно
посещавал адреса, включително след предварителна уговорка по мобилен
телефон с управителя на дружеството, но не откривал никой на адреса. Поради
това, преписката била върната на актосъставителя на 08.12.2023г. Предвид
така направените опити АУАН да бъде предявен на нарушителя, на
18.12.2023г. административнонаказателното производство било спряно, тъй
като нарушителят не бил намерен. Впоследствие, отново чрез съдействие на
органите на ОДМВР – Плевен, АУАН бил предявен и подписан лично от
управителя Н. В. Б. на 10.03.2025г. и същите били върнати в ДАМТН с писмо
от 27.03.2025г., входирано в офис Русе на 31.03.2025г. С Акт за възобновяване
на производството от 01.04.2025г. актосъставителят възобновил спряното
административнонаказателно производство. Въз основа на надлежно
оформения АУАН № 148 от 10.10.2023г., било издадено и оспорваното НП-14
на 12.05.2025г. връчено лично на управителя Н. Б. на 23.07.2025г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и разпитания по делото свидетел.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Релевираното с жалбата възражение за допуснати нарушения на
материалния закон, изразяващо се в несъответствие между описаното
нарушение и санкционната разпоредба е неоснователно. Действително
нормата на чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП съдържа четири хипотези, но противно на
изложените в жалбата твърдения, в обстоятелствената част на наказателното
постановление е пълно, точно и ясно описано в какво се изразява
нарушението и е постигната нужната конкретизация от кое правило за
поведение се е отклонил жалбоподателят. В санкционния акт е подробно
посочено, че се касае за експлоатация на стационарно монтиран ВВГ с рег.№
РсСН1441, без да му е извършван периодичен технически преглед от
11.04.2016г., когато е следвало да бъде извършен технически преглед, до
27.07.2023г., когато е била извършена проверката. Поради това, съдът приема,
че е налице идентитет между описанието на нарушението и законните
разпоредби, които са нарушени, в унисон с правилото на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от
ЗАНН.
2
На следващо място се възразява, че не е уточнено за кой период точно е
вменено извършването на нарушението, тъй като посочването след
11.04.2016г. до 27.07.2023г. бил период от седем години и по аргумент от
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН не давал възможност за преценка
съставомерността на нарушението или за същото е изтекъл давностния срок за
образувано на производство. Възражението е неоснователно, доколкото
самото нарушение се характеризира като продължено, тоест то се осъществява
непрекъснато в периода на бездействие - през който инсталацията не
преминава техническия преглед. Давността по чл.34 от ЗАНН за ангажиране
отговорността на жалбоподателя започва да тече от установяване на
нарушението с извършената проверка, тъй като към него момент дължимото
поведение не е било предприето и състава на нарушението е непрекъснато
осъществен.
Неоснователно се възразява и че актът бил съставен в отсъствие на
представител на нарушителя, както и че незаконосъобразно е било спряно
административнонаказателното производство от актосъставителя, тъй като не
са били проведени действия по „щателно издирване“ за връчване на АУАН. На
първо място, на управителя на дружеството Н. Б. е била изпратена покана за
съставяне и предявяване на АУАН, която същият е получил лично, но не се е
явил, без да е уведомил актосъставителя за наличие на уважителни причини за
неявяването му, поради което и съвсем законосъобразно актът е бил съставен
в негово отсъствие. На следващо място, са извършени множество действия,
именно с цел предявяване АУАН на нарушителя, и актът е бил изпратен на
общинската администрация, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН.
След това е търсено съдействие от органите на ОДМВР – Плевен, като от
доказателствата по делото се установява, че дори след предварителни
уговорки с Н. Б., полицейските служители не са успели да го открият и да му
връчат АУАН. При това положение напълно законосъобразно
актосъставителят е пристъпил към спиране на производството до
установяване на нарушителя и предявяването на АУАН. Това е било сторено
близо година и половина по-късно от органите на Второ РУ – Плевен и
производството е било възобновено. Поради това съдът счита, че са били
извършени всички дължими действия по предявяване и връчване на АУАН на
нарушителя и не се констатират нарушения на
административнопроизводствените правила в тази насока.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗТИП, наказанието е имуществена
санкция в размер от 500 до 10 000 лева, като АНО е наложил такава в размер
на 1 000 лева. В наказателното постановление са изложени подробни
съображения относно така определения размер на наказанието, които съдът
споделя и не намира за основателни доводите на жалбоподателя за
намаляването до предвидения минимален размер. Нарушението се отличава
от обикновените случаи на административни нарушения от този вид, което се
изразява в изключително дългия период, през който инсталацията не е била
преминала периодичен технически преглед, въпреки че се е експлоатирала.
По тези съображения, съдът счита, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, на
ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът, като взе предвид, че не е осъществено процесуално представителство в
съдебно заседание, а единствено в изготвени писмени бележки, определя на
сумата от 50 лева.
3
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-14 от 12.05.2025г.,
издадено от зам.-председател на ДАМТН, с което на „В.“ ЕООД, ЕИК . със
седалище и адрес на управление гр.Сл., обл.П. ул.“Р. Д.“ № ., на основание
чл.55, ал.1 от ЗТИП е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева, за извършено нарушение на чл.46, ал.2, т.3 от
ЗТИП.
ОСЪЖДА „Васина 2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.С. обл.П., ул.“Р. Д.“ № . да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, ЕИК *********, гр.София, бул.“Г. М.
Димитров“ № 52А сумата 50 лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
4